Определение по дело №1423/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер IV - 1777                                                                                               град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                        мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 1423 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Е.А.Е. ***– ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №152/18.07.19г., постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№9853/18г., с което съдът приема за установено по отношение на въззивника, че ищците ca собственици на основание наследствено правоприемство на  недвижим, представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 848 кв.м., представляващо поземлен имот с пл.№ 58, в квартал 5 пo кадастралния план на село Топчийско, община Руен, при граници на поземления имот: от изток - ПИ c пл.№ 54, oт запад - улица, от север - ПИ c пл.№ 57 oт юг - ПИ с пл.№ 59, за който поземлен имoт пo неприложен в срок дворищнорегулационен план е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ IX,  в квартал 5 пo плана на село Топчийско, община Руен, одобрен със 3аповед № 55/14.01.1970г., с плoщ на УПИ измерена графично от 925 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 77 кв.м., при граници на УПИ: от изтoк - УПИ XI-54, от запад - улица, oт север - УПИ Х-57, от юг - УПИ VIII-59, заедно с построената в гореописания поземлен имот ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА CГPAДA със застроена площ от 50 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и насаждения пo гореописаните недвижими имоти; при дялове, както следва: Ю.Д. Ередджеб и Ф.Д.А. - пo 3/80 ид.части;  Ю.Ю.А. - 1/5 ид.част; Ф.М.Е., Н.А.С., Б.А.Ю., Е.А.М., А.А.А., М.А.Ю. - по 1/30 ид.част; Ф. 3юлкефин Арих - 1/5 ид.част; и в в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на ищците направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 009,00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция. Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Оспорва се извода на съда, че към 1983г. процесният имот е бил собственост на прадядото на въззивника –Ю. Ереджебов Мехмедов, предвид липсата на доказателства в тази насока и липсата на твърдения в исковата молба за придобивното основание. Освен това, при извод на съда, че имотът е придобит в режим на СИО и от съпругата му Хатче, починала след него, неоснователно е прието че целият имот принадлежи на наследниците на Ю., без да са представени доказателства за наследниците на съпругата му.

Оспорват се изводите на съда, основани на съдебно решение, постановено по гр.д.№620/16г., поради липсата на същото по настоящото дело, поради различията на страните в него и по настоящото дело и предвид предмета и страните по делото.

Според въззивника, съдът не е обсъдил възраженията му, че част от ищците не са наследници на Е.Ю.Е., които не са изпълнили задължението си да се явят по делото и да изяснят дали желаят да водят делото, дали са подписали исковата молба и дали да давали съгласие за предявяване на иска. Това са Ю.Ю.А., Ф. Межмед Е., Н.А.С., Б.А.Ю., Е.А.Ю., А.А.А., М.А.Ю. и Ф.З. Арих. В тази връзка подробно са анализирани предпоставките за приложение нормата на чл.176, ал.4 ГПК и даване на изявления на ищците по този ред, за де се обоснове извод, че този пропуск не може да се отстрани чрез представяне на декларация с удостоверяване на подписа.   

Изложена е подробна хронология на събитията от 1983г. – както по отношение на имота, така и по отношение на лицата – наследодателят Ю. Мехмедов, съпругата му Хатче, техните наследници и наследниците на последните. Според въззивника, отношение към процесния имот са имали само Е.Ю. Ереджебов и неговите наследници по закон. Останалите наследници са се дезинтересирали от имота в продължение на 36 години и техните искове са неоснователни. По същия начин следва да се отрекат правата и на ищцата Ф.Д.А..

Не са направени доказателствени искания.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 15.07.19г. Въззивната жалба е подадена на 29.07.19г. – в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявения от него иск е отхвърлен частично. Следователно жалбата е допустима.

 

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищците Д.С.Ю., Ю.Д. Ередджеб, Ф.Д.А.,  Ю.Ю.А., Ф.М.Е., Н.А.С., Б.А.Ю., Е.А.М., А.А.А., М.А.Ю., Ф. 3юлкефин Арих, чрез адв. А. на Костадинов на 29.08.2019г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 12.09.19г. е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението.

Споделят се съображенията на съда за наследствен характер на правото на собственост върху имота от наследодателя Ю. Реджебов Мехмедов, основани на показанията на свидетелите; в тази връзка се заявява, че в представеното удостоверение за наследници е допусната грешка, поради което се представя ново такова..  

Излага се хронология на ползването на имота от наследниците, установено и от разпита на свидетелите, за да се обоснове извод, че те са продължавали да го считат за свой – наследствен имот и наследодателят на ответника не го е придобил на основание давностно владение. Според въззиваемите, ответникът не е представил доказателства, установяващи промяна в намерението и противопоставянето му на останалите сънаследници да владее имота за себе си. В тази връзка се споделя извода на съда, че плащането на данъци не съставлява промяна в намерението и отношението към имота, още повече, че до смъртта си наследодателят на ответника не е декларирал данъчно имота като свой.

Изложени са съображения във връзка с уточняване на активната процесуална легитимация и се заявява, че по делото са представени нотариално удостоверени декларации, че същата се поддържа.

 

Решението в частта, с което се отхвърля иска за признаване ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. Ахмедов Ереджебов, че ищцата Д.С.Ю., е собственик на основание наследствено правоприемство при дял 3/80 ид.части от гореописания имот, не се обжалва, поради което в тази част същото е влязло в сила.   

 

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №1423/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 24.09.19г. - на 04.11.2019г. от 14.10 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на въззивника.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                           2.