Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Normal;Производството е по чл.274,ал.1.т.2 ГПК във връзка с чл.121 ГПК. Образувано е по частна жалба на „П.”Е. –гр. В. Т., представлявано от Пенчо Иванов Донев чрез пълномощника адв. Аня Минчева против определение на Великотърновски районен съд, постановено на 28.06.2011 г. по гр. д. № 2043/2011 г., с което е производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Районен съд- гр. С.. Оплакването е, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че претенцията на ищеца е спрямо двама ответника, съдът е сезиран с два иска, против две лица. В тази връзка жалбоподателят посочва, че в настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл. 116 ГПК. Излагат се аргументи в насока, че въпроса за процесуалната легитимация на втория ответник е такъв по съществото на спора и не касае процедурата за определяне на местно компетентния съд. По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника „К. Б.” Е. – гр. С. чрез пълномощника Й. Знеполска. Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение, доколкото първоинатанциония акт е правилен и законосъобразен. Твърди се, че за да се вземе становище по процедурния въпрос, касаещ местната компетентност на сезирания съд– в частност приложението на разпоредбата на чл. 116 ГПК, следва на първо място да се прецени налице ли е надлежна материалноправна легитимация на ответниците, съответно субективно съединяване на исковата претенция срещу тях. Посочва, че въпросът за надлежната материална легитимация на ответника не е въпрос по съществото на спора. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, че е налице злоупотреба с процесуалното право, доколкото е налице формална материалноправна легитимация по отношение на втория ответник „ Хелас- 2003” Е.- гр. В. Т. с цел прилагане разпоредбата на чл. 116 ГПК. Великотърновският окръжен съд като взе предвид доказателствата по делото и доводите на частния жалбоподател, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съображенията за това са следните: Пред Великотърновски районен съд е предявен осъдителен иск от „П.”Е. –гр. В. Т. против двамата ответника „К. Б.”Е. – гр. С. и „ Хелас- 2003” Е.- гр. В. Т., с която на основание чл. 12 ЗЗД се претендира да бъде заплатено солидарно от двамата ответника сума в размер на 1000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на недобросъвестно поведение от страна на „К. Б.” Е. – гр. С. при водене на преговори за закупуване на цифрова дигитална машина, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1000 евро, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба са изложени подробни изложение на съществуващите отношение между ищеца и ответника „К. Б.” Е. – гр. С., както и причините поради които се претендира обезщетение, визирано в чл. 12 ЗЗД към този ответник. В края на изложението на исковата молба ищецът посочва, че на 11.05.2010г. между него и трето лице „ Хелас- 2003” Е.- гр. В. Т. е сключен договор за встъпване в дълг, предвид което „Хелас- 2003” Е. е посочен като солидарен длъжник на претендираното обезщетение, респективно посочен от ищеца като втори ответник. В законносутановения срок пред районният съд е постъпил отговор от ответника „К. Б.”Е. – гр. С.. С отговора е направено възражение за местна подсъдност. Изложени са съображения в тази насока, според които доколкото към момента на сключване на договора за встъпване в дълг претендираното обезщетение, респективно задължение не е такова с безспорен характер, то договора за встъпване в дълг е с невъзможен предмет, следователно нищожен, като не е породил никакви правни последици. В тази връзка и сочения втори ответник не притежава процесуална легитимация, което не води и до приложение на чл. 116 ГПК. Първоинстанционият съд е постановил определение на 28.06.2011г., с което посочва, че не са налице задължения по претендираното обезщетение за встъпилия в дълг, тоест не е налице солидарна отговорност, респективно липсва материална и процесуална легитимация за ответника „ Хелас- 2003” Е.- гр. В. Т.. В тази връзка се излагат съображения, че е налице формално посочен ответник с цел прилагане разпоредбата на чл. 116 ГПК, респективно е налице злоупотреба с правото.Предвид липсата на процесуална легитимация за ответника „Хелас- 2003” Е.- гр. В. Т. първостепенният съд е преценил, че разпоредбата на чл. 116 ГПК не намира приложение, като е прекратил производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно. В случая с една искова молба са предявени искове против двама ответника при условията на пасивно субективно съединяване. В конкретния случай ответниците по делото са от различни съдебни райони – ответникът „К. Б.”Е. – гр. С. има седалище и адрес на управление в съдебния район на Софийски градски съд, а втория ответник-„ Хелас- 2003” Е.- гр. В.Т., т. е. е от съдебния район на Великотърновския окръжен съд. Според разпоредбата на чл. 116 ГПК при иск срещу няколко ответника с различни съдебни райони ищецът има право на избор за местна подсъдност. Той може да предяви иска си пред който и да било съдебен район. Следва да се има предвид, че правилото, дадено на ищеца с разпоредбата на чл. 116 ГПК създава опасност за злоупотреба чрез подставяне на ответник с изгодно за ищеца местожителство. В тази връзка са и изложените съображения на първоинстанционния съд, за липса на надлежна материална легитимация, което от своя страна обуславя и ненадлежната процесуална такава и за подставяне на ответник с изгодно за ищеца местожителство, които изводи са неправилни. В конкретния случай, за да се откаже приложението на чл. 116 ГПК следва да липсва процесуална легитимация на единия длъжник и производството по отношение на него като недопустимо да се прекрати, което от своя страна не би следвало да обуслови приложението на чл. 116 ГПК. Действително районният съд е изследвал наличието на материална легитимация по отношение на първия ответник, а именно възможно ли е същият да има качеството на длъжник, съответно да отговаря по едно неопределено задължение, което по своя характер е спорно. Към момента на подаване на исковата молба проверката, която следва да бъде сторена от първостепенния съд е за наличието на процесуална легитимация. Наличието на процесуална легитимация обаче следва от правното твърдение на ищеца относно спорното право и когато съдът изследва дали искът е предявен от и срещу надлежна страна по делото той трябва да изхожда от правото, което се претендира с исковата молба. Какво е действителното правно положение към момента на предявяване на иска е неизвестно и едва при постановяване на съдебното решение ще се установи дали то съвпада с правното твърдение на ищеца. Районният съд е изследвал наличието на формално посочен ответник, който не би следвало да отговаря за претендираното обезщетение. Но гаранцията срещу евентуално неистинско твърдение на ищеца, целящо да обоснове изгодна за него процесуална легитимация е заплахата, че искът, основан на такова твърдение ще бъде отхвърлен като неоснователен. В конкретния случай липсва съвпадане на материална и процесуална легитимация. Това е така защото посочения от ищеца ответник-„ Хелас- 2003” Е.- гр. В.Т. не е чужд на правния спор. Този ответник е подписал с ищеца договор за встъпване в дълг, което от своя страна не го прави чужд на правния спор. Дали твърдяното от ищеца право на обезщетение съществува спрямо първия ответник съдът не може да проверява към настоящия момент нито служебно, нито по отвод на ответника, какъвто е настоящия случай. На този въпрос ще се отговори с решението по съществото на делото. Ако бъдат установени неверни твърдения на ищеца, целящи да обосноват изгодна за него подсъдност, то на тази основа стой заплахата, че предявения иск срещу формално посочения ответник ще бъде отхвърлен като неоснователен, ако твърдяното право не съществува. Ето защо доколкото ищеца с твърденията си в исковата молба е посочил срещу кои две лица е насочил исковата си претенция, като и дамата ответника не са чужди на правния спор и е налице процесуална легитимация по отношение и на двамата, намира приложение и разпоредбата на чл. 116 ГПК. Предвид обстоятелството, че процесуално легитимираните ответници са от различни съдебни райони, то правилно ищеца се е възползвал от законовата възможност да избере пред кой местно компетентен съд желае да бъде разгледана исковата му претенция. В тази връзка неправилни са изводите на първоствепенния съд за липса на местна компетентност. Делото следва да бъде разгледано пред Великотърновски районен съд, доколкото предвид разпоредбата на чл. 116 ГПК, този съд се явява местно компетентен да разгледа предявената искова молба от „П.”Е. –гр. В. Т. против двамата ответника „К. Б.”Е. – гр. С. и „ Хелас- 2003” Е.- гр. В. Т.. По изложените съображения, делото следва да бъде върнато на Районен съд, гр. В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на исковата претенция спрямо двамата ответника. Водим от горното , Окръжен съд, гр. В. Т. ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение от 28.06.2011 на районен съд- гр. В. Т., постановено по гр. дело 2043 по описа за 2011г. Връща делото на Районен съд, гр. В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия. ╬пределението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |