РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Ямбол, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330102083 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на ***, с която желае
да се осъди И. С. К. да им заплати сумата от 746.65лв. (седемстотин
четиридесет и шест лева и 65 ст.), представляваща изплатеното от *** по
щета №***г. обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски по следната банкова
сметка: *** .
Молят да им бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Твърди се, че ***, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“, от Кодекса за
застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. „а“, от Кодекса за застраховане е
изплатил по щета №***г., обезщетение за имуществени вреди за в размер на
746.65лв. за увреден при ПТП, настъпило на 3/8/2019г., в гр.С., л.а „***“ с
ДКН ***, собственост на П.Г.Б.. Виновен за катастрофата бил ответникът И.
С. К., който управлявайки автомобил „*** “ с регистрационен номер *** , при
движение в гр.С., на *** на ул. „***“ и ул. „***“, предприема маневра за
обратен завой , като не се уверява за безопасността на същата и удря
правомерно движещото се по пътно МПС -2, като така причинява процесното
ПТП. В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът е
управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, установено със съдебно
решение.
Твърди, че ответникът е поканен да възстанови изплатеното от ***, но и
до днес лицето не е погасило задълженията си.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
1
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения особен представител на ответника И. С. К., с който оспорва
изцяло предявения иск.
Сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба се съдържа
изявление, че ответникът е управлявал увреждащия автомобил, на датата на
ПТП, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност",
което е установено със съдебно решение, приложено към исковата молба, а
такова решение не се съдържа в описаните писмените доказателства,
приложени към исковата молба.
Прави възражение, че не е установена липсата на сключена застраховка
на описаното в исковата молба МПС към датата на ПТП, т.к. според
представената справка, изготвена от ищеца за периода обхващащ датата на
ПТП е бил сключен договор - застраховка „ГО" на дата 23.04.2018г., за
период с начало от 24.04.2018г. до 23.04.2019г.
Сочи, че в поканата за плащане, отправена от ищеца към ответника е
претендирана сума в размер, различен от определената и изплатена като
обезщетение по ПТП предмет на предявения иск.
Счита претенцията за законова лихва е неоснователна, поради
обстоятелството, че не е посочена дата, от която се заявява претенцията.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание възраженията в отговора се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
За станалото ПТП на ***г. в гр.С. между л.а.“***“ *** с ДК № ***
собственост на „***, управляван от И. С. К. и л.а.“***с ДК № *** собственост
на П.Г.Б. и управляван от Ж.Д.И. е представен протокол за ПТП № *** ,
изготвен от *** при ОДП гр.С..
Според представената справка от базата данни на Информационен
център към „***“ на база на подадени данни от Застрахователните компании
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е видно, че
застраховката за л.а. с ДК № *** е прекратена на 17.08.2018 г., преди датата
на произшествието.
Видно от писмо рег.№ ***. на ОД на МВР-Я. НП № ***г. издадено
против И. С. К. е връчено на 30.05.2019г. и е влязло в сила на 07.06.2019г.
Ищецът е представил уведомление за имуществени вреди вх. № *** г.
подадена до „***“ от П.Г.Б. за настъпване на събитие на ***г. за изплащане
на обзщетение за увреденото му МПС. По същата при ищеца е образувана
щета № ***г. по която са изготвени техническа експертиза, заключителна
техническа експертиза и доклад, според които е определено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 746,65лв.
С платежно нареждане от 28.06.2019г. тази сума е била преведена от
*** на П.Г.Б.. С покана за плащане изх.№ ***г. ответника е поканен
доброволна да преведе сумата от 859,65лв., представляваща левовата
равностойност на изплатеното обезщетение по въпросното ПТП., която е
получена лично от него според представената обр. разписка.
2
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ
във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно чл.559, ал.1, т.1 от КЗ, *** възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното
превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на
Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното
събитие не може да се определи застрахователя. Разпоредбата на чл.559, ал.3
във вр. с чл.558, ал.3 от КЗ, урежда правната възможност на ***
*** да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди,
причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна
отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка
“Гражданска отговорност“.
С оглед на осъдителния иск, който е предявен, ищецът следва да
докаже, че са били налице предпоставките за изплащане на обезщетение по
настъпило застрахователно събитие и неговия размер.
Поведението на водача следва да е виновно и противоправно
съобр.изискванията на чл.45,ал.1 от ЗЗД, като то трябва да е в причинна
връзка с произлезлите вреди, като във всички случаи вината се презумира.
Според неоспорения от ответника протокол за ПТП същия, като водач
на л.а.“***“ *** с ДК № *** собственост на „***, поради нарушаване на
правилата за движение е станал причина за ПТП с л.а.“***с ДК № ***
собственост на П.Г.Б. .
За тези му действия на ответника е било издадено и наказателно
постановление, което е влязло в сила. Според представената проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност” към *** г. за увреждащото
МПС няма активна застраховка „Гражданска отговорност”, т.к. е прекратена
на 17.08.2018г., поради което направените възражения за този факт от
особения представител са неоснователни. Безспорно се установи, че при ***
по случая е образувана щета за имуществени вреди № ***г., по която ищеца е
изплатил обезщетение на увреденото лице в размер на 746,65лв.,
представляващи причинени вреди на автомобила му. Не се спори, относно
техния размер, както и че са в причинна връзка с действията на водача на
автомобила-ответника по делото, установени от Протокола за ПТП. От
писмените доказателства се установи, че обезщетението е изплатено по
банков път. Въпреки регресната покана, която е отправена до ответника,
приложена по делото, тази сума не е възстановена от него, поради което искът
се явява основателен и доказан в размер на исковата сума. Обстоятелството,
че в поканата е посочена друга сума е без значение, т.к. в нея е описано
подробно ПТП-за което се отнася и по същата няма плащане.
Предвид на изложеното съдът приема, че са налице всички елементи от
фактическия състав, обуславящ ангажирането на регресната отговорност на
ответника към *** в рамките на платеното обезщетение. Искът като
основателен следва да се уважи ведно със законната лихва, считано от датата
на депозирането му в съда – 03.08.2022г., до окончателното изплащане на
сумата.
3
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски по делото, които са в размер на 450лв./
ДТ от 50лв, 100лв. за юрисконсултско възнаграждение и 300лв. – за особен
представител/.
Воден от горното , ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, представляван от
особен представител – адв.С. А. от АК-Я. на осн. чл.558, ал.7 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД да заплати на ***, гр.С., ул.”***, представляван заедно от ***
М.К. и С.С. сумата от 746,65лв., представляваща изплатено обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба – 03.08.2022г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. С. К. на осн.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на ***
направените по делото разноски в размер на 450лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4