№ 20710
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110116659 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П.
Д. Д. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 801,33 лева,
представляваща стойност на незаплатената ТЕ доставена в имот, находящ се
на адрес: АДРЕС, аб. № 97817 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 14.12.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 149,05 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 29.11.2023 г. върху главницата за ТЕ; сумата от 46,44 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 14.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 11,50
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2021 г. до 29.11.2023
г. върху главницата за УДР, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 69004/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
1
ответника, в качеството му на собственик на ползване на процесния имот, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 69004/2023 г. по описа на СРС, 148 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска частично, поради погасяването по давност на
част от задълженията. Оспорва частично и иска за мораторна лихва, с оглед
погасяването по давност на част от главното задължение. Не оспорва
доставянето на топлинна енергия до процесния имот в претендираните в
исковата молба количества.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
2
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза
на исковата сума.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа..
С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск принципно е установен
както по своето основание, така и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението
е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл. 237 от ГПК, като съдът счита, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае
право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е
процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето
право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това
може да се осъществи на всеки един етап от производството, като
признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да
поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 от ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 от ГПК.
Доколкото ответникът е заявил изрично в проведеното открито съдебно
заседание, че признава предявения иск, а ищецът е заявил, че иска
постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът следва да
постанови своето решение при условията на чл. 237 от ГПК.
По отношение на разноските:
3
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира и доказва такива в общ
размер на 200,00 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и на осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, 25,00 лв. за държавна такса и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК 50,00
лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Д. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* следните суми, а именно: сумата от 801,33 лева, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в имот, находящ се на
адрес: АДРЕС, аб. № 97817 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 14.12.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 149,05 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 29.11.2023 г. върху главницата за топлинна енергия; сумата от
46,44 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 14.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 11,50
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2021 г. до
29.11.2023 г. върху главницата за УДР, за които суми е била издадена заповед
за изпълнение по ЧГД № 69004/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в общ
размер на 200,00 лв. за заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4