МОТИВИ към присъда №121/01.09.2015 г. на Радомирския районен съд по н.о.х.д. №216/2015 г. по описа на същия съд/изготвени на 07.09.2015 г./.

           Районна прокуратура гр.Радомир е повдигнала обвинение против И.С.Ш., родена на *** ***, с постоянен адрес *** и адрес за призоваване с.Б., ул.”Н. Ч.” № 22, общ.П., обл.П., с ЕГН:********** за това, че след като е била осъдена да издържа свой низходящ /решение №. от 09.10.2009 г., влязло в сила на 09.10.2009 г.,постановено по гр.д. № . по описа на Районен съд гр.Радомир за 2009 г., с което е утвърдено постигнатото споразумение, с което И.С. В., ЕГН **********, родена на *** ***, се е задължила да заплаща на малолетната  А. А. В., чрез нейния баща и законен представител А. М. В. месечна издръжка в размер на 70 лева, считано от 14.07.2008 г./ съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода 14.09.2008 г. до 14.01.2015 г./включително/ представляващи общо 76 /седемдесет и шест/ месечни вноски от по 70 лева, или общо 5320.00 /пет хиляди триста и двадесет/ лева – престъпление по чл.183, ал. 1, пр.3 от НК.

В хода на предварителното изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимата правата й по чл. 371 от НПК и след като я е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от нея самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимата е направила самопризнание и в съдебно заседание е заявила, че се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимата съдът, след като е установил, че самопризнанието й се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл.371 ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е инициирал разпит на подсъдимата, на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въпреки това подсъдимата изрично е пожелала да даде обяснения по обвинението, които са изслушани в съдебно заседание. Изслушан е и един свидетел от страна на подсъдимата, чиито показания са били във връзка със събирането на характеристични данни на същата.

Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така, както е повдигнато, като предлага на подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване на бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

            Защитникът на подсъдимия застъпва становището, че следва да бъде определено наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години.

            Подсъдимата поддържа становището на защитника си, заявява, че желае да й се наложи наказание лишаване от свобода условно в минимален размер.

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

От фактическа страна:

           Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, намери от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата И.С.Ш. с ЕГН:********** е родена на ***г***, изд. на .. от МВР София, българка, с българско гражданство, със средно образование, разведена, не работи, с постоянен адрес ***, и адрес за призоваване с.Б., ул."Н. Ч." №. общ. П., обл.Пловдив, неосъждана. През 2001 г. посъдимата Ш. сключила граждански брак с А. М. В.. От съжителството на двамата се родила дъщеря им А.А. В.родена на ***г. С решение №.., постановено по гр.д.№.. по описа на Районен съд гр.Радомир бракът, сключен между А.М. В. с ЕГН:********** и И.С. В. с ЕГН:********** бил прекратен. Родителските права по отношение на родената на *** г. от брака малолетна дъщеря А. А. В. били предоставени на бащата А. М. В.. След развода И.С. В. си върнала предбрачното фамилно име Ш.. Съгласно постигнатото по посоченото гражданско дело споразумение И.С. В.следвало да заплаща на малолетната си дъщеря А. А. В.чрез нейния баща и законен представител А. М. В., ежемесечна издръжка в размер на 70,00 /седемдесет/лева, считано от 14.07.2008г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до издължаването й.

При постановяване на присъдата съдът намери, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от доказателствата, събрани на етапа на досъдебното производство, поради което по делото се установява, че след като с решение №. от .., влязло в сила на 09.10.2009г., постановено по гражданско дело №. по описа на Районен съд Радомир за 2009г., с което е утвърдено постигнато споразумение, с което И.С. В., с ЕГН:**********,***, се е задължила да заплаща на малолетната си дъщеря А. А. В., чрез нейния баща и законен представител А. М. В. месечна издръжка в размер на 70,00 лева, считано от 14.07.2008година, подсъдимата Ш. съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода от 14.09.2008г. до 14.01.2015г. включително, представляващи 76 /седемдесет и шест/ месечни вноски от по 70,00лв. или общо сумата от 5320,00 /пет хиляди триста и двадесет лева/.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за доказано по делото, че подсъдимата И.С.Ш. е осъществила с деянието си от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1, предложение трето от НК.

От обективна страна деянието е  извършено чрез бездействие.

От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл като форма на вината.

Причина за извършване на деянието е ниското й правно съзнание.

                При индивидуализацията на наказанието, отчитайки като смекчаващо отговорността обстоятелства липсата на минали осъждания, а като отегчаващи отговорността такива продължителният период през който подсъдимата не е превеждала издръжка на своето дете /повече от шест години/, като съобрази и изричното желание на подсъдимата да получи като наказание лишаване от свобода, а не пробация, съдът прие, че едно наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца и половина би отговорило най-точно на целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК. След като определи такова наказание, съдът, при спазване на разпоредбата на чл.58а от НК, намали с една трета наложеното наказание, като в крайна сметка наложи на подсъдимата наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение се отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

              В този смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.

              Районен съдия: