№ 21
гр. Шумен , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Е. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Е. Димитрова Гражданско дело №
20213600100119 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез
председателя С.С.Ц., предявена срещу Т. С. Х., ЕГН **********, Н. Ж. И.,
ЕГН ********** и „ Строй рент груп „ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр. С...., представлявано от Т. С. Х., ЕГН **********, имаща
за предмет иск по чл.153 от ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на
имущество на стойност 1 763 809.93 лева от посочените лица, на основание
чл.142, ал.2, т.1, т.5, вр. чл.141, чл.145, чл.147 и чл.151 от ЗПКОНПИ, поради
наличие на значително несъответствие между имуществото на лицата по
смисъла на чл.107, ал.2, вр. пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ.
На съда е служебно известно, че с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело №
704/2017 г. на СГС е отправено преюдициално запитване до СЕС по
тълкуване на Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на
Европейския съюз (ХОПЕС), по което е образувано дело С-319/19.
Въпросите, включени в него, са следните: 1. Наказателна, по смисъла на
Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014
г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност
в Европейския съюз, или гражданскоправна е мярката по отнемане на
незаконно придобито имущество, ако: A) обявената от националния закон цел
на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с
него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на
престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или
1
косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество; В) от
отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (І) цялото имущество
на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и
юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице
и (III) имуществени права на съконтрахентите на проверяваното и третите
лица; C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима
презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен
законен източник (без предварителна регулация на значението на
„законен/незаконен източник“); D) преурежда законността на придобитото
имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните
съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат
на недоказване на източници на придобиване на имуществото на
проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно
задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено
право?
2. Следва ли установените в чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС минимални
стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се
тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които
предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член
6 от Директивата предпоставки за конфискация, когато наказателното
производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на
престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на
престъпление?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в
смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на
осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се
прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно
и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1,
изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф
2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по
главното производство, която:
2
• създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или
недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
• създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно
придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);
• размества доказателствената тежест за доказване на произхода на
имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното
лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на
имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
• въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо
доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
• размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за
осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
• допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и
анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен
характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което
предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може
да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на
методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства
и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че
допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа
на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е
придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за
противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено
на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в
националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10
години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на
правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните
3
права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба като тази по главното производство, която:
• въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на
незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);
• въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на
придобиване и разпореждане (чл. 65 ЗОПДНПИ отм.) или
• ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи
самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата
за уведомяването им за делото по реда на чл. 76, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.)?
7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член
8, параграф 1-10 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат
гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за
добросъвестните трети лица?
Съгласно чл.628 ГПК, съдът е длъжен да отправи запитване до СЕС в
случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира
производството по делото (чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК), а след произнасянето на
СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по
запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но
също така за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633
ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване до СЕС
от един съд в РБ и пред друг съд се поставят за разрешаване същите въпроси,
за които е запитването и, по които е необходимо тълкуване на разпоредби от
правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред
себе си на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК, като е безпредметно
от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС
вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.
Като съобрази изложеното и, че правните въпроси, включени в посоченото
преюдициално запитване до СЕС са от значение, както за процесуалната
допустимост на настоящото исково производство, така и за изхода му, съдът
намира, че, на основание чл.631 и чл.633 ГПК производството по делото
4
следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС по визираното преюдициално
запитване.
Водим от горното, и на основание чл.633 от ГПК, вр. с чл.631, ал.1, изр. 1-во
от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 119/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Шумен до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело №704/2017 г.
на Софийския градски съд, по което е образувано дело С-319/19.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
След отпадане на основанието за спиране, делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5