РЕШЕНИЕ
№ 1335
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.ЦВ. Д.
при участието на секретаря Х. СЛ. С.
като разгледа докладваното от Я. ЦВ. Д. Административно наказателно дело
№ 20221110216594 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-127209 от 13.12.2022г. по описа на
ОПП СДВР от Т. К. М. с ЕГН ********** и адрес в ж.к.“Ботунец-2“, бл. 15, вх. Д, ет. 3, ап.
88 срещу Наказателно постановление N 22-4332-022932 от 10.11.2022г. , издадено от
началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. Н. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения , последният иска отмяна на процесното наказателно
постановление по съображение, че жалбоподателят не е знаел за служебната дерегистрация
на автомобила .
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
1
Жалбата на Т. К. М. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 22-4332-
022932 от 10.11.2022г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 18.09.2022г. св. В. А. в присъствието на св. Х. С. - служители на ОПП СДВР,
съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
815601/18.09.2022г. срещу Т. К. М. с ЕГН ********** за това, че на 18.09.2022г. около
09:20ч. в гр.София по ул.''Станислав Доспевски'' с посока на движение от бул.''Владимир
Вазов'' към ул.''Летоструй'', управлявал МПС – л.а. „Фолксваген'' с рег.№ СА 4602 ХС, като
автомобилът е със служебно прекратена регистрацията , поради липса на ЗГО(Гражданска
отговорност) ‘‘.
Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.
Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК..
С постановление от 25.10.2022г. на прокурор при СРП било отказано образуването на
досъдебно производство, като отказът е мотивиран с малозначителност на деянието.
Прокурорът е заключил, че деянитето осъществява признаците на административно
нарушение.
Въз основа на постановлението и посочения по-горе АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН
било издадено Наказателно постановление N 22-4332-022932 от 10.11.2022г. , издадено от
началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си съдът
следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
2
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил
– 18.09.2022г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.
Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно
между страните.
Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.
За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде
извършено виновно.
В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от
СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за
изискуемия умисъл.
Прокурорът не е обсъдил въпроса за вината , като е приел , че деянието не е
престъпление поради своята малоначителност, който извод съдът не споделя.
Съдът не установи виновно поведение от страна на М..
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
автомобил е негова собственост, но същият не е уведомен , че регистрацията му е служебно
прекратена.
При условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното
пркратяване на регистрацията, то няма как да се приеме , че същият е формирал умисъл, че
управлява МПС, чиято регистрация е прекратена.
Вярно е , че АНО не е длъжен по силата на нормативен или ПЗНА да уведомява
собственика за пркратената регистрация, но този пропуск на законодателя не може да се
експонира във вреда на наказаното лице.
На първо място, разпореждането за служебна дерегистрация е административен акт и
по общите правила , подлежи на обжалване. Да се приеме противното означава, че
засегнатото лице няма механизъм за защита, което освен недопустимо противоречи на
основни принципи в административния и наказателния процес.
На следващо място и независимо от обстоятелството, че АНО не е допуснал
дисциплинарно или процесуално нарушение, като не е уведомил собственика на автомобила
за действията си , няма как в последствие да ангажира административнонаказателна
отговорност на последния за действия , които произтичат от това му незнание.
Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява
признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за воденото
3
производство, но такова искане не е отправено, респективно съдът не дължи произнасяне.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 22-4332-022932 от 10.11.2022г. , издадено
от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на Т. К. М. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4