№ 13670
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110144040 по
описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД съществуват
следните вземания от К. И. З. и Ц. Д. З., дължими от тях в условията на солидарност: за
сумата от 1097.81 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2016г. до м.
04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София,
ул. „****“, № 11, бл. 72, ет. 3, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.08.2020г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 143.28 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2017г. до 24.07.2020г., сумата от 30.91 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 6.10 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2017г. до 24.07.2020г., за които
парични притезания по ч. гр. дело № 39250/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да
1
заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за
месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се
дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в
случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на
интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочения
срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който предявените срещу ответниците искове се оспорват поради неправилно
изчисляване на дължимите суми за топлинна енергия, евентуално поради погасяването им
по давност. Оспорва се надлежното поставяне на ответниците в забава съобразно
приложимите общи условия на ищеца и нормите на гражданския закон.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
ответниците да отговарят солидарно спрямо ишеца.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От името на ответниците не е оспорено, а и се установява от приобщения като писмено
доказателство и неоспорен Нотариален акт от 25.11.2015г. за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 42, том II, рег. № 10964, дело № 212/2015г.
правнорелевантното обстоятелство, че към тази дата ответниците К. И. З. и Ц. Д. З. са били
собственици при условията на съпружеска имуществена общност на процесния имот,
представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. „****“, № 11, бл. 72, ет. 3. А въз
основа на представеното с исковата молба заверено от страната копие от Постановление за
възлагане от 26.02.2019г. на ЧСИ ***, рег. № *** по описа на КЧСИ, влязло в сила на
12.04.2019г.- че считано от тази дата като собственик на процесния имот се легитимира
трето за производството лице. С оглед на това и при липсата на други данни, а и твърдения
следва да се приеме, че за част от исковия период- от началната му дата- 01.05.2016г., до
11.04.2019г.- датата, предхождаща влизането в сила на постановлението за възлагане на
процесното жилище, ответниците са били собственици на същото в условията на
2
съпружеска имуществена общност, а с това и потребители на доставяната до него топлинна
енергия, солидарно отговорни за заплащане на цената й по арг. от нормата на чл. 32, ал. 2
СК, осъществяването в обективната действителност на предпоставките за приложимостта на
която не се оспорва в хода на настоящото производство.
Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор за
извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният
имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и
списък на етажните собственици към него, документите, касаещи извършването на дяловото
разпределение по отношение на конкретния обект, както и от неоспореното заключение на
съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на
съдебно- техническата експертиза през исковия период за процесния имот не е начислявана
топлинна енергия за отопление, както и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
тъй като в процесната сграда в режим на етажна собственост е спряно подаването на
топлинна енергия за отопление. На абоната за исковия период е начислявана единствено
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като за периодите 2016г.- 2017г. и
2018г.- 2019г. топлинната енергия за подгряване на вода е начислена въз основа на
показанията на един водомер за топла вода, намиращ се в имота, за което са съставени
документи за главен отчет, носещи съгласно констатациите на вещото лице и документите,
представени от третото лице- помагач на ищеца, подписи за потребител. Последното по
своята правна същност съставлява признание на неизгодни за страната факти с правно
значение- че през исковия период имотът е бил топлоснбден, както и че в него е потребена
топлинна енергия в сочения в отчетите обем. Вещото лице е изяснило, че за включения в
исковия отчетен период 2017г.- 2018г. абонатът не е осигурил достъп до имота за
извършване на реален отчет, поради което и съобразно нормата на чл. 69, ал. 2 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база-
по 140 л/денонощие за един живущ в имота. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал
периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата
му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно
средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на
потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1275.99 лева, като е
съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
3
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че настоящият съдебен състав намира, че
следва да възприеме варианта на заключението на СТЕ, при който стойността на реално
потребената през исковия период топлинна енергия е изчислена при приложение на цената
на топлинната енергия, определена с **** № Ц-6/07.04.2017г. на ***, тъй като същото е било
приложимо през част от исковия период, а последвалата му отмяна с **** № 15147 от
08.12.2020 г., постановено по адм. дело № 172/2019 г. на ВАС, е ирелевантна, тъй като
****то на ВАС е постановено след исковия период и има действие занапред съобразно
нормата на чл. 195, ал. 1 АПК.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответниците, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за
установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата,
предоставена в периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г., именно в претендирания от ищеца
общ размер от 30.91 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответниците възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в *** **** № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла на разпоредбата на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото
длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото
задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това,
че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта
или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително
определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен
правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или
сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната
разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните
момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено…В
обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-
горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по
смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.“ При така изложеното
по отношение на вземанията на ищеца „****“ ЕАД приложима се явява специалната
тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като началният момент, от
който започва течението на този давностен срок е изискуемостта на всяко месечно
задължение за заплащане стойността на потребената топлинна енергия и на цената за
предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периодите от м. 05.2016г. до
м. 04.2019г. и от м. 07.2017г. до м. 04.2019г., през които отношенията между страните по
продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно общите условия за
4
продажба на топлинна енергия от „****“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от
12.03.2014г., а впоследствие- от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „****“
ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.- за периода от влизането им в
сила до края на исковия период.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия на топлофикационното дружество, в сила от
12.03.2014г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период, определено на база на изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1
от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30- дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, а
изрично в чл. 33, ал. 4 е предвидено, че продавачът- доставчик на топлинна енергия
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33. Така, съгласно действащите от 2014г.
общи условия на „****“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти
на гр. София, макар изискуемостта на месечно дължимите по чл. 32, ал. 1 от общите условия
суми да настъпва в 30- дневен срок от датата на публикуването на задълженията на интернет
страницата на доставчика, длъжникът изпада в забава единствено при неизпълнение на
задълженията по общата фактура, относима към целия отчетен период, в случай че не
погаси сумите по нея в 30- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на
продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален
отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с **** на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Моментът, в който е настъпила изискуемостта на вземанията за цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени при действието на общите
условия от 2014г., следва да бъде определен съобразно правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД,
съгласно което ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
5
веднага. Това е така, доколкото настоящият съдебен състав намира цитираните по- горе
клаузи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищеца от 2014г. за нищожни като
неравноправни на основание разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, противоречащи на общия
принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца- търговец и тези на
потребителя- ответник по делото. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени
по прогнозен дял (по чл. 32, ал. 1), в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал. 2 падежът на задължението за
суми за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки (по чл. 32, ал. 2 от ОУ)- в 30-
дневен срок след публикуването на т. нар. „обща фактура“ на интернет страницата на
продавача „****“ ЕАД. Настъпването на падежа, следователно, е предпоставено от
поведение на ищеца- публикуване на съответната фактура на сайта му, като моментът на
осъществяване на това поведение е неясен за потребителя, който следва в период с
неопределена продължителност да извършва справки на интернет страницата на търговеца,
за да узнае дали и кога е настъпила на практика едностранно определената от ищеца
изискуемост на задължението му. Нещо повече, възможността да бъдат извършвани подобни
справки е обусловена от това потребителят да разполага със специално техническо средство-
компютър, лап- топ, мобилен телефон- смартфон, таблет, както и с осигурен достъп до
интернет, което неминуемо и закономерно е свързано със значителен допълнителен паричен
разход, който разход клиентът не би могъл да бъде задължен да извърши. Всичко това го
поставя в икономически по- неизгодно и неравностойно положение спрямо продавача по
правоотношението, поради което съдът приема, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите
условия от 2014г. противоречат на императивната материалноправна норма на чл. 143, ал. 1
ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно съгласно разясненията, съдържащи се в т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и на основание чл. 146,
ал. 1, пр. 1 ЗЗП са нищожни. С оглед на това следва да се приеме, че за месечните
задължения, формирани при действието на общите условия от 2014г., няма уговорен падеж,
поради което приложима е разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, съгласно която изискуемостта
настъпва „веднага“, което в случая е на първо число на месеца, следващ месеца на
потреблението.
Така, при съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, на приложимите в случая
две групи общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитираните
разпоредби от ЗЗД и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с **** на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето, последните, предвиждащи специална хипотеза на
спиране течението на давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът
намира, че вземанията на ищеца за времето от м. 05.2016г. до м. 04.2017г. са погасени по
давност, по отношение на тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на
понятието) на ищеца. Така, за последното включено в посочения интервал от време месечно
задължение- това за м. 04.2017г., погасителната давност е изтекла на 21.08.2020г.- три
години два месеца и седем дни (през които два месеца и седем дни съгласно разясненията
по- горе е спряло течението на давността) след настъпване на изискуемостта му съобразно
правилата на приложимите в случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 3 дни преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия, доставена за периода от 01.05.2017г. до 11.04.2019г.- последния включен
в исковия период ден, за който от приобщените по делото доказателства се установи, че
6
ответниците са били титуляри на право на собственост по отношение на процесния имот,
чиято стойност, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК въз основа на данните в
неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата експертиза, възлиза на
сумата от 943.99 лева, както и стойността на услугата дялово разпределение, предоставена
от началната дата на исковия период- 01.07.2017г., до 11.04.2019г., изчислена от съда по реда
на чл. 162 ГПК въз основа на наличните по делото данни на сумата от 29.96 лева.
При тези съображения предявените в условията на солидарност срещу К. И. З. и Ц. Д.
З. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат
уважени за посочените суми и периоди, а за разликите до пълните предявени размери и
периоди следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
За поставянето на ответника в забава за изпълнението на всички начислени при
действието на общите условия от 2014г. парични задължения за цената на топлинната
енергия, чиято изискуемост съгласно изложените по- горе съображения не е договорена, а е
настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, следва да е отправена покана от кредитора до
длъжника- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за отправянето на каквато в случая няма
данни, а и твърдения.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното по- горе правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия
на ищеца, в сила от 2016г., предвиждаща съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016 г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като издаването на общите фактури за 2016г.- 2017г., 2017г.- 2018г. и 2018г.- 2019г. е
извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето
защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение на
цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото
липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба.
При този изход на спора по правило разноски се следват и на двете страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 57.78 лева, представляваща част от извършените в хода на
заповедното производство разноски, както и сумата от 665.53 лева- част от сторените в хода
на настоящото производство разноски, включващи заплатени държавни такси, депозити за
възнаграждения на особения представител на ответниците и на вещото лице, както и
юрисконсултски възнаграждения, определени от съда на основание разпоредбата на чл. 78,
7
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото, които части са съответни на уважената част от претенциите.
В случая в полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не
е заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че К. И. З., ЕГН **********, и
Ц. Д. З., ЕГН **********, дължат солидарно на „****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 943.99
лева, представляваща цена на потребена в периода от 01.05.2017г. до м. 11.04.2019г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул.
„****“, № 11, бл. 72, ет. 3, както и сумата от 29.96 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от 01.07.2017г. до 11. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 24.08.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 39250/2020г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ тези искове, както следва: иска за цената на топлинната енергия- за разликата
над установената като дължима сума до пълния предявен размер от 1097.81 лева и за
периодите от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., както и от 12.04.2019г. до 30.04.2019г., а иска за
цената на услугата дяловото разпределение- за разликата над установената като дължима
сума до пълния предявен размер от 30.91 лева, както и за периода от 12.04.2019г. до
30.04.2019г., както и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че К. И. З., ЕГН **********, и Ц. Д. З., ЕГН **********, дължат солидарно на
„****“ ЕАД, ЕИК ***, сумите, както следва: сумата от 143.28 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2017г. до 24.07.2020г., както и сумата от 6.10 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2017г. до
24.07.2020г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 39250/2020г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА К. И. З., ЕГН **********, и Ц. Д. З., ЕГН **********, да заплатят
солидарно на „****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 57.78 лева, представляваща разноски за
заповедното производство разноски, както и сумата от 665.53 лева, представляваща
разноски за исковото производство.
****то е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„***“ ЕООД.
****ТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8