РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Велико Търново, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
пети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Костова
при участието на секретаря П. И.и прокурора от ВТОП – Светлана И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. №594 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е образувано по подадена искова молба от П.М.П. *** чрез ***Л.В. ***, офис 18 против ОД на МВР В.Търново ул Бачо Киро7 с цена на иска 700 лева ,. представляващи имуществени вреди - заплатен адвокатски хонорар по НАХД 597/2019г. на Великотърновски Районен съд.
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение №298 от 24.6.2019г. ВТРС по НАХД 597/2019г. е отменил НП № 19-1275-000172 от 5.2.2019г. издадено от ответника, с което на ищеца е за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева и на основание Наредба з-25339 на МВР са му отнети 12 точки..
От посочения акт на администрацията за ищеца са възникнали имуществени вреди в размер на 700 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВТРС.
От този акт на спорна администрация като пряка и непосредствена последица ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на дължимия и заплатен адвокатски хонорар в размер общо на 700 лева, който не е бил присъден при обжалване на НП по съдебен ред, поради което същият подлежи на репариране в настоящото производство. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалването на отмененото НП безспорно представляват вреда за ищцовото дружество и е в пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Според ищеца искът се явява и доказан с оглед представеното по НАХД адвокатско пълномощно, договор за правна за правна защита и съдействие. Намира, подаденият иск за основателен съгласно Тълкувателно решение № 1/ 15.3.2017г. на ВАС, което признава наличието на пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразния акт на администрацията, издаденото и отменено НП и настъпилите имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение намира за неоснователно, тъй като същото е в минималния размер от Наредба № 1 / 2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения съобразно наложените наказания, съответства на фактическата и правна сложност на делото и реално оказаната правна защита в проведените по делото две заседания. С оглед на гореизложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя в хода на административно- наказателното производство разноски в размер на 700 лева, представляващи имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от отменен властнически акт, издаден от административен орган в рамките на неговата компетентност. Предявен е и акцесорен иск за законната лихва върху тази сума от 700 лева от 12.7.2019г. датата на влизане в сила на решението на ВТРС. Така се определя и началния момент съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/2005г.на ОСГК към ВКС, в какъвто смисъл е и практиката на ВАС. След като в случая става въпрос за присъждане на лихва върху причинени вреди, то длъжникът е в забава към датата на увреждането. Не може да се приеме, че това са разноски, поради което върху тях не се начислява лихва. В съдебно заседание не се явява и се представлява от *** В., която поддържа така подадените искове. Претендира разноски в настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът по иска – ОД на МВР В.Търново, в депозирания по делото писмен отговор на искова молба възразява относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, тъй като намира, че възнаграждението е заплатено по възмезден договор за правна помощ, по който страната е получила услуга, и след като процесуалното представителство не е задължително, то не може да се твърди, че това е вреда в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с отмененото НП. В случай, че съдът намери искът за основателен и доказан прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/ 15.3.2017г. на ВАС. Оспорва като намира, че акцесорният иск за лихви не следва да бъде уважен от 12.7.2019г.- дата на влизане в сила решението на ВТРС до 4.10.2019г.- дата на подаване на исковата молба. След като вредата подлежи на установяване в настоящото производство и се касае за разноски, върху които законът не допуска да се начисляват лихви, то евентуално основателен е искът за заплащане на законна лихва върху сумата от 700 лева от датата на подаване на исковата молба. Цитира практика на ВАС в този смисъл. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, поради това че същото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Намира, че следва да бъде присъдено такова, което е в минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор Иванова, намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на трите кумулативно дадени предпоставки на чл.1, ал 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Предвид изложените в исковата молба възражения и Тълкувателно решение № 1/2017г. на ВАС искът се явява основателен и доказан по основание и размер. Предлага същият да бъде уважен.
.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а се установява и от вложените по настоящото дело НАХД № 597/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, че с Решение №298 от 24.6.2019г. е отменено Наказателно постановление НП № 19-1275-000172 от 5.2.2019г. издадено от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с което на ищеца е за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева и на основание Наредба з-25339 на МВР са му отнети 12 точки..
Видно е от представения договор за правна защита и съдействие от 22.3.2019г. пред Районен съд – Велико Търново и пълномощно от същата дата, процесуалната защита на ищеца по цитираното административно-наказателни дела е осъществена от упълномощения *** Й.Й.от ВТАК, при което договореният хонорар е бил заплатен в брой.
Ищецът в настоящото производство претендира да бъде обезщетен от юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на НП – ОД на МВР В.Търново. Същият се явява надлежен ответник съгласно нормата на чл. 205 от АПК във вр. с чл. 37, ал.2 от ЗМВР, която гласи . 2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни системи", Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица.
В рамките на настоящото производство, като доказателство по делото е вложено АНД №597/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, за установяване на основанието и размера на направените разноски за адвокатска защита за оспорването на наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменени с влязъл в сила съдебен акт като незаконосъобразно НП № 19-1275-000172 от 5.2.2019г, издадено от Началник ПП при ОД на МВР В. Търново. Ищецът е адресат на отмененото НП, поради което е налице активна процесуална легитимация на същия, а посоченият като ответник ОД на МВР В. Търново се явява юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия, бездействие или акт се претендира обезщетение съгласно чл. 205 от АПК.
Настоящата
инстанция намира, че предявения иск е процесуално допустим, доколкото е спазено
изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като се иска разглеждане и уважаване
на осъдителен иск, предявен от гражданин срещу субект по чл. 205 от АПК,
съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята
същност акт на администрацията. Според Тълкувателно решение №1/ 15.3.2017г. на
ВАС реално заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за обжалване и
отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление представлява вреда за нея
по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. от ЗОДОВ, тъй като това
възнаграждение е заплатено във връзка с издадения незаконосъобразен акт в
резултат на неизпълнение на задължение на административно наказващия орган да
спазва закона при осъществяване на дейността си. Следователно ВАС не прави
разлика между спорна и безспорна администрация, а изхожда от общия белег за
административна дейност в рамките на предоставената компетентност.
Наказателното постановление, с което се налага административното наказание не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, но
в доктрината и съдебната практика е
прието, че то има правораздавателен
характер. НП представлява акт на държавен орган, поради което в административнонаказателното производство се разглежда
възражението за компетентност на органа, издател на НП и на съставителя на
АУАН. Аргумент за това е и нормата на чл.63 ЗАНН, предписваща процесуалните
възможности за съда в административно- наказателния процес, а именно
прилагането на АПК. С оглед на това, съдът намира, че за допустимост на иска за
обезщетяване на имуществени вреди се прилагат нормите на АПК относно
допустимост на иска за вреди от индивидуален административен акт – чл. 204 от АПК. Както е посочено и в ТП
№2/19.5.2012г. на ВКС и ВАС видът на дейността по административно наказване, която
независимо от правораздавателния й характер, е административна, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред чрез упражняване на властнически метод е определяща, за да
се приеме, че обезщетяването на тези вреди следва да стане пред Административен
съд по реда на ЗОДОВ.
Освен това, съгласно горепосоченото ТР № 2/2009г. разноски във вид на адвокатско възнаграждение в административно- наказателното производство не могат да се търсят, като това изрично е посочено, че същите се обезщетяват по реда на ЗОДОВ.
Исковата молба е предявена пред родово компетентния съд - Административен такъв съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.5.2015 г. по описа на ВКС по ТД 2/2014 г., и местно компетентен такъв съгласно измененията на чл. 133 от АПК – доколкото е налице изборна местна подсъдност, в конкретната хипотеза по седалището на ищеца – Велико Търново.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.
По мотивите на т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесните наказателни постановления е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същите представляват властнически акт, издадени от административен орган и въпреки че пораждат наказателно-правни последици, са правен резултат от санкционираща административна дейност. В случая не е спорно, че НП е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред от въззивния ВТРС с влязло в сила съдебно решение, доколкото същото не е обжалвано по касационен ред пред Административен съд Велико Търново. Ето защо, съдът намира за доказани първата група от визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление.
Съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ. Налице е и втората предпоставка, а именно наличието на имуществена вреда. Както се посочва в Тълкувателно решение на ВКС № 6 / 6 ноември 2013г., „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Установено е по делото, че ищецът е платил договорен хонорар на адвокат за процесуално представителство по горепосоченото АНД №597/2019. по описа на Великотърновския районен съд, като доказателство за това са представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.3.2019г. пред Районен съд – Велико Търново, в който е вписана заплатената сума от 700 лева в брой. Доказано е и че съгласно този договор и пълномощно от същата дата, процесуалната защита на ищеца по цитираното административно-наказателни дела е осъществена от упълномощения *** Й.Й.от ВТАК.
Плащането е
предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, поради
което представлява имуществена вреда за него. В настоящия казус следва да се
има предвид и съдебната практика по дела за отговорността на държавата по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено
възнаграждение за адвокат -защитник. В този смисъл Решение № 586/16.05.2011 г.
по гр. д. № 1486/2009 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 355/03.08.2010 г. по гр.
д. № 1651/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. №
5235/2008 г. на ВКС, ІV г. о., Решения № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009
г. и № 433/23.06.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г., и двете на ВКС, ІV г.о. В
мотивите на посочените решения, които съдът споделя изцяло е посочено, че заплатеното
адвокатско възнаграждение за обжалване съставлява вреда, доколкото такава е
всяко отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца, доколкото това
е намаляване на патримониума,
активите му, вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление,
включително и когато това имуществено намаляване се изразява в правомерно
направените разноски по защита срещу самото наказателно постановление. Както се
посочи по- горе в същия смисъл е и ТР № 1/2017г на ВАС.
Налице е и трета предпоставка, а именно пряка причинно-следствена
връзка между отмененото наказателно постановление и нанесената вреда, доколкото
заплатеното възнаграждение е пряка последица от съставянето и връчването на
ищеца на процесното наказателно постановление, с
който му е наложено административно наказание, което впоследствие се е оказало
незаконосъобразно. Намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от
издаването и връчването на наказателното постановление, което впоследствие е
отменено от съда. Ангажирането на консултантска и адвокатска защита е израз на
адекватна и нормална грижа на наказаното лице за защита на собствените му права
и имуществените му интереси. Основателността на исковата претенция, съдът
обосновава с мотивите на Тълкувателно
решение №1/15.03.2017г., в които също е
прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на НП и единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният
гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити,
заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане
на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното НП. Така претърпяната
загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено НП, за обжалването на което е ангажирал квалифициран
защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се
намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие.
Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил съответен хонорар, ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси, защитата
срещу който акт е единствено по съдебен ред. Ето защо, следва да се приеме, че
ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е
пряка и непосредствена последица от съставеното НП. Респективно, намаляването
на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази причина – съставеното НП,
отменено впоследствие е съда.
Гражданските съдилища и Върховният касационен съд безпротиворечиво приемат като пряка и непосредствена
последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите
на т.
1-7
на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е
задължителна, тъй като според тези съдилища "...разходите по ангажирането
на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно
действие, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на
правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. "В
този смисъл са Решение
№ 81/27.1.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд.
на ВКС, Решение №
126/10.5.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд.
на ВКС, Решение №
355/3.8.2010 г. по гр. Д . № 1651/2009 г. на 3 гр. отд.
на ВКС, Решение №
433/23.6.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд.
на ВКС, Решение №
781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на 4 гр. отд.
на ВКС и много други. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България. При ангажирането на адвокатска защита
в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя
и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което
непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в
едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. Предвид горните съображения и тези изложени
в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по
Тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият състав намира предявения иск за
имуществени вреди общо в размер на 700 лева, представляващ договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №597/2019г. по описа на
Великотърновския районен съд, за
доказан по основание.
Съдът дължи
съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на
което е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест
да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството В чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения 9.Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) За изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 50 лв., което в настоящата хипотеза прави сумата от 370 лева. . В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева или 370 лева.
Следователно за изготвяне на жалба и процесуално представителство общият размер
е 740 лева, поради което договорения такъв от страна на ищеца е под този
размер. След като ищецът е заплатил минималния размер на адвокатско
възнаграждение по Наредбата, то същият не може да се счита за прекомерен и
респективно да бъде намаляван от настоящата инстанция. Следователно, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
горепосочената наредба при посочения интерес- глоба в размер на 2000 лева
, заплатеното от страна на ищеца
адвокатско възнаграждение, е в горепосочения законов размер, поради което съдът
намира искът за доказан и по размер.
По отношение на акцесорния иск за лихви от датата на влизане в сила на Решението на ВТРС до датата на подаване на исковата молба В случая се касае за разход за адвокатско възнаграждение. След отмяната на наказателното постановление, този разход не става автоматично изискуем, поради това че нито ЗАНН, нито НПК предвиждат процесуален ред за присъждането му. В решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС е прието, че заплатените адвокатски възнаграждения са пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление. Но с това не се променя характерът и видът на вземането - разноски за адвокатски хонорар. Той може да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но става изискуем с присъждането му от съда. В този смисъл неприложима е т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005г. на ОСГК която гласи следното при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението ,както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия от момента на преустановяването им. Посоченото ТР има действие само по отношение на незаконосъобразните административни актове, действия или бездействия, а не касаят наказателните постановления, които макара и властнически акт имат правораздавателен характер. Следователно в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения обратно законната лихва се дължи от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането съгласно решение на общо събрание на съдиите от трето отделение на ВАС.
,
При този изход на делото и на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за присъждане на
сторените в това съдебно производство
разноски, включително за държавна такса – в пълен размер, и
възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира
държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. При това положение, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 310 лева, съразмерни на уважената част от иска. Съгласно чл.
78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди по – нисък размер на разноските,
съобразно правната и фактическа сложност на делото, но не по малко от минималния
определен размер съобразно чл. 36 от Закон от адвокатурата, визиран в
горепосочената Наредба на ВАС. В случая, поискания от размер на адвокатското
възнаграждение също е в минималния размер по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
поради което направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по настоящото дело съдът намира за неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново, ул.“Бачо Киро „№7 да заплати на П.М.П. *** сумата в размер на 700 лева ,. представляващи имуществени вреди във вид на заплатен адвокатски хонорар по НАХД 597/2019г. на Великотърновски Районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 4.10.2019г. до окончателното заплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ акцесорният иск на П.М.П. *** ОД на МВР В.Търново за законна лихва върху сумата от 700 лева представляващи имуществени вреди във вид на заплатен адвокатски хонорар по НАХД 597/2019г. на Великотърновски Районен съд от 12.7.2019г. до 4.10.2019г като неоснователен.
ОСЪЖДА ОД на МВР В.
Търново, ул.“Бачо Киро „№7 да
заплати на П.М.П. *** сумата
в размер 310,00 (триста и десет ) лева, представляваща
разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :