РЕШЕНИЕ
№123
гр.Поморие, 25.08.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на пети май през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при
участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от
районния съдия г.д.N 235
по описа за
Производството е образувано по искова молба от А.И.П., гражданин
на Руската Федерация, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Т.С.-Ш.
против И.И.А., руска
гражданка, постоянно пребиваваща в РБългария, с адрес в гр.Поморие.
Ищецът твърди, че е сключил договор за
продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г., с нотариална заверка на
подписите на страните с А.Н.П., С. А.Е.и с ответницата, по силата на който
ответницата придобила 2 533 дружествени дяла, на обща стойност 253 300
лв., от капитала на „Минъч” ЕООД гр.Бургас, ЕИК *********, преименувано в
„Ютокар” ООД. Сочи, че при сключване на договора всяка от страните е
представлявана от трето лице-пълномощник. Ответницата не изпълнила задължението
си да заплати на ищеца цената на придобитите дружествени дялове, поради което
ищецът
подал против нея и против А. Н. П.заявление по чл.417 ГПК, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземане в
размер 25 000 лв., представляващо част от дължимата от ответницата цена на
дружествените дялове от 253 300 лв., както и за вземане в размер
50 000 лв. представляващо част от дължимата от А. Н. П.цена на дружествени
дялове от 253 300 лв. Въз основа на
заявлението било образувано ч.гр.дело № 38/2016 г., по описа
на РСПмр и издадена заповед за незабавно
изпълнение № 29/29.01.2016
г. и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед длъжниците подали възражение,
поради което ищецът предявява настоящата претенция за установяване на оспореното от ответницата
И.И.А. вземане. Претендира
и разноските по настоящото дело, а така също и тези, извършени от него в
заповедното производство.
Правното основание на иска е чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от
нея е връчен на ответницата, която в законоустановения в чл.131, ал.1 ГПК
срок, чрез пълномощник е подала отговор .
Ответницата оспорва предявения иск като неоснователен с
твърдението, че не дължи на ищеца нито частично, нито общо посочената в
исковата молба сума. Не оспорва, че процесният договор за продажба на
дружествени дялове от 19.04.2012 г. е сключен и подписан за страните от
пълномощник, в хипотезата на договаряне на пълномощника сам със себе си. Твърди,
че заплащането на уговорената цена по договора е извършено извън страната – в
Русия и ищецът е получил цената по договора. В условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че цената на дружествените дялове не е заплатена от ответницата,
твърди, че в частта му относно уговорената цена, начина и датата на плащане на
цената, договорът е привиден, прикрива действителната уговорка между страните
да не се заплаща цената в този размер и по посочения начин, поради което
договорът му в тази част е нищожен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника си и процесуален представител – адв.Т.С.-Ш., която
поддържа
исковата претенция, счита я за напълно основателна и моли съда да я уважи
изцяло.
В съдебно заседание ответницата се представлява
от пълномощник – адв.Е.М., който поддържа застъпеното в отговора становище за
неоснователност на иска.
За да разреши така поставения за решаване спор съдът се
запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните
по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие
следното:
По делото е приложено ч.гр.дело № 38/2016 г., по описа на
РСПмр, образувано по подадено заявление от ищеца против
ответницата и А.Н. П., в производството по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 29/29.01.2016 г. (л.23 от ч.г.д.),
с която е разпоредено ответницата да заплати на заявителя
и ищец сумата 25 000 лв., представляваща част от
дължима по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г., с
нотариална заверка на подписите на страните,
цена в размер 253 000 лв., както и сумата 1
600
лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист. Заповедта е връчена на
длъжниците и ответници на 07.03.2016 г. от ЧСИ Т. Д., рег. № 801, по
образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело №
20158010400279 (л.36 от ч.г.д.). На 14.03.2016 г., по пощата (л.29 от ч.г.д.),
длъжника и ответница А. подала писмено възражение (л.28 от ч.г.д.)
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. С разпореждане
от 04.04.2016 г. (л.42 от ч.г.д.), заповедният съд е указал
на заявителя-ищец, че в едномесечен срок може да предяви иск
за установяване на вземането си срещу длъжника. Определението е
получено от пълномощника на заявителя на 11.04.2016 г. (л.44 от ч.г.д.) На
11.05.2016 г., в срока по чл.415, ал.1 ГПК, ищцът – заявител в
заповедното производство е предявил против ответницата настоящият
положителен установителен иск, който е допустим и като такъв следва да бъде
разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск
за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение,
против която е подадено възражение от длъжниците – ответници.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
Представен е заверен препис от пълномощно от 28.02.2012
г.(л.12-13 от делото), с което ответницата И.А. е упълномощила адв.А. И. П. да
я представлява пред „Минъч” ЕООД, ЕИК ********* и да закупи от ищеца
дружествени дялове в това дружество по номиналната им стойност, от нейно име и
за нейна сметка, с право да се договаря сама със
себе си и като представител на продавача. Подписът на упълномощителката
е заверен от нотариус Ц. А., с район на действие – района на РС –
Бургас.
По делото е представен заверен препис от пълномощно от
14.03.2012 г. (л.10-11), с което ищецът е упълномощил адв.Ана И. Панайотова да
го представлява пред „Минъч” ЕООД, ЕИК ********* и да продаде дружествените му
дялове в това дружество по номиналната им стойност, от негово име и за негова
сметка, на И.А., С. Е. и А. П., с право да се
договаря сама със себе си и като представител на купувачите. Подписът на упълномощителя е заверен от лице с
нотариални функции по чл.84, ал.1, т.1 ЗННД – завеждащ „Консулската служба” при
Генералното консулство на РБългария в Санкт Петербург.
Представен е заверен препис от
договор за продажба на дружествени дялове, датиран от 19.04.2012 г. (л.7-8), сключен от
една страна от ищеца А.И.П., като продавач и от друга
страна от С. А. Е., ответницата и А.Н.П., като купувачи.
Договорът е сключен и подписан за продавача-ищец и купувачите от пълномощника
им адв.Ана И. П.а. Подписите на пълномощника в договора са заверени от нотариус
Ц. А., с район на действие – района на РС – Бургас.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора продавачът
и ищец А.П., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала
на „Минъч” ООД, продава на купувача и
втора ответница И.А. 2 533 дяла, всеки от по 100 лв., на обща стойност
253 000 лв. от капитала на дружеството за сумата, посочена в чл.2 от
договора.
С клаузата на чл.2 от договора страните са се уговорили ответницата-купувач
да заплати на ищеца цена в размер 253 000 лв. за закупените дялове, която
сума е платима в деня на подписване на договора.
Не се спори, а и се установява от справка в публичния
Търговски регистър, че прехвърлянето на дяловете с процесния договор е вписано
в регистъра, променена е правноорганизационната форма на дружеството от ЕООД в
ООД и наименованието му от „Минъч” ООД в „Ютокар” ООД.
Горепосочените обстоятелства относно упълномощаването на
пълномощника и сключването на договора се установяват и от показанията на св. А.
И. П. (л.80) и обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 ГПК.
Съдът е указал на ответницата, че в нейна тежест е да установи твърдението си, че е заплатила на ищеца цената по
договора, както с определението си по чл.140 ГПК от 28.11.2016 г. (л.73-74), с
което е съобщил на страните проекта си за доклад по делото, така и с доклада по
делото по чл.146 ГПК (л.80).
Ответницата не е ангажирала
доказателства в подкрепа на твърдението се, че е заплатили на ищеца уговорената
цена.
На ответницата е указана и
носената от нея доказателствена тежест да установи евентуалното си възражение за нищожност на договора.
Ответницата не е представила доказателства за основателността на възражението и за абсолютна симулативност на
договора.
При така установените факти, съдът направи следните правни
изводи.
Ищецът основава претенцията си на неизпълнение на
задължението на ответницата за заплащане на цената на
дружествени дялове по сключен между страните договор за
продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г.
При така предявения иск, за да установи вземането си по
основание ищецът следва да докаже наличието на твърдяната облигационна връзка.
Съгласно нормата на чл.129, ал.2 от Търговския
закон (ред.
ДВ, бр. 48 от
Процесният договор е сключен от пълномощник, разполагащ с
валидна представителна власт, тъй като упълномощаването е направено при
спазване на изискуемата от чл.37 ЗЗД форма – с нотариално заверен подпис на
упълномощителя.
Спазена е изискуемата от закона форма за действителност на
договора – с нотариална заверка на подписите на страните, представлявани от
пълномощника.
Последният е представлявал и продавача и
купувача, но страните, видно от съдържанието на представените
по делото пълномощни,
са се съгласили с това, поради което съдът приема, че е налице изключението,
предвидено в забранителната норма на чл.38, ал.1 ЗЗД.
Възражението на ответницата за абсолютна симулативност на договора е изцяло недоказано. По
делото не е представено обратно писмо /пълен обратен документ/, не е представен
и непълен обратен документ /начало на писмено доказателство/. Доказателства в
подкрепа на твърдението на ответниците за симулация не се извличат от
показанията на св.Панайотова или от обясненията на ищеца.
В съвкупност от посоченото съдът приема, че процесният договор
за продажба на дружествени дялове е обвързал валидно страните по него.
Ответницата е придобила дружествените дялове с подписване
на договора и на
установяване по делото подлежи изпълнението на задължението и по
чл.200, ал.1 ЗЗД, да заплати договорената цена. Както бе посочено, тежестта да
установи
плащането на цената е на ответницата, но тя не е ангажирала по делото
доказателства в тази насока.
Предвид изложеното съдът приема, че ответницата
дължи на ищеца уговорената в договора цена, ето защо вземането на ищеца е установено по основание
и размер, поради което предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноските,
сторени от него в настоящото производството,
което с оглед изхода от спора е
основателни и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да бъдат
възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 2 100 лв., от които
500
лв., заплатена държавна такса за образуване и водене на делото, 300
лв., възнаграждение на вещо лице и 1 300 лв.,
заплатен адвокатски хонорар.
Ответницата също са направила искане за
присъждане на разноски, което предвид уважаването на иска изцяло е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Ищецът е направил искане и за присъждане на разноските,
направени от него в заповедното производство, което предвид установяването на
вземането му също е основателно, ето защо ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца
разноските на последния, направени в производството по ч.гр. дело № 38/2016 г., по описа
на РСПмр, в размер 1 600
лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на И.И.А., гражданка на Руската
федерация, построянно пребиваваща в Република България, ЕГН ***********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адреса***2 – адв.Е.М., че дължи на А.И.П., гражданин
на Руската федерация, род. на *** г., с адрес в ***, със
съдебен адреса*** – адв.Т. Т. С.-Ш., сумата
25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща
част от цена в размер 253 лв., дължима по договор за продажба на дружествени
дялове от 19.04.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 29/29.01.2016
г. по
ч.гр.дело № 38/2016 г., по описа на РСПмр.
ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН ***********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Е.М., да заплати на А.И.П., гражданин
на Руската федерация, род. на *** г., със съдебен адреса*** – адв.Т. Т. С.-Ш., сума в
размер 2 100 лв. (две хиляди и сто лева),
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН ***********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Е.М., да заплати на А.И.П., гражданин
на Руската федерация, род. на *** г., със съдебен адреса*** – адв.Т. Т С.-Ш. сума в
размер 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева),
представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 38/2016 г., по описа
на РСПмр.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.И.А., ЕГН ***********,
със съдебен адреса*** – адв.Е.М. за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :