№ 1130
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20241110212880 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. Ш., против наказателно постановление
/НП/ № КПК-НП-130/05.06.2024г., издадено от А.Т.С - председател на
Комисията за противодействие на корупцията, с което на основание чл. 115, ал.
1 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1200 (хиляда и
двеста) лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Жалбоподателят оспорва процесното наказателно постановление,
намирайки същото за неправилно и незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи, че НП било издадено след изтичането на
едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Излагат се и съображения, че
нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от
ЗАНН, като в тази насока изтъква, че макар и със закъснение от 11 дни,
жалбоподателят е изпълнил по собствена воля задължението си за подаване на
процесната декларация и то преди установяването на нарушението от
контролните органи и образуването на административнонаказателната
1
преписка. Твърди се, че закъснението се дължи на технически проблеми при
подаването на декларацията, което е наложило и намесата на служители на
КПК. Иска се отмяна на НП, а при условията на евентуалност – намаляване на
размера на наложената глоба до законоустановения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява
се от адв. Черкезова, която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Моли НП да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да
бъдат присъдени сторените от него разноски.
Въззиваемата страна - председател на КПК, редовно призована,
представлява се от юрк. Михайлов, който оспорва доводите от жалбата за
допуснати съществени процесуални нарушения, а по отношение на
претенцията за маловажен случай, сочи, че са налице и предходни нарушения
от същия вид на жалбоподателя. Иска НП да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С писма с вх. № КПК-ПР-182#4/27.11.2023 г. и вх. № КПК-
303/10.01.2024 г. подадени от Иван Докторов - секретар на община Банско,
съответно от Димитър Русков - председател на Общински съвет - Банско, КПК
е била информирана, че жалбоподателят М. И. Ш. е освободен от заеманата от
него длъжност общински съветник в Общински съвет - Банско, считано от
09.11.2023 г., с полагането на клетва от новоизбрания общински съвет
съгласно чл. 23, ал. 6 от Закон за местното самоуправление и местната
администрация.
Във връзка с това на 27.02.2024 г. от служители в дирекция „Публичен
регистър“ на КПК била извършена проверка на получените и вписаните в
регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата,
които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси.
При проверката било установено, че жалбоподателят М. Ш. не е подал в
законоустановения срок - до 11.12.2023 г., декларация по образец на основание
чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Това задължение било
изпълнено със закъснение от 11 (единадесет) дни, като декларация за
2
имущество и интереси била регистрирана в КПК с вх. № Ф2330/22.12.2023 г.
Въз основа на посочените констатации свид. В. Е. З. - главен инспектор
в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, съставил срещу жалбоподателя
АУАН № КПК-АУАН-ПР-891/07.03.2024г. за нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя по
реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с
което на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, за
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Изложеното съдът прие след анализ на събрания и проверен
доказателствен материал, а именно: показанията на свидетеля В. З., както и от
събраните в хода на производството писмени доказателства – покана за
съставяне на АУАН, Констативен протокол за уведомяване по телефон; Писмо
от община Банско с вх. № КПК-ПР-182#4/27.11.2023 г.; Писмо от Общински
съвет - Банско с вх. № КПК-303/10.01.2024 г.; Писмо до община Банско с изх.
№ КПК-3740-2/12.03.2024 г.; Писмо от община Банско с вх. № КПК-3740-
3/22.03.2024 г.; Копие на декларация с вх. № Ф2330/22.12.2023 г.; Заповед №
КПК-РД-06-114/29.02.2024 г. на председателя на КПК; кореспонденция по
електронна поща; АУАН № ПР-212/07.07.2023 г.; Наказателно постановление
№ КПК-НП-1/01.11.2023 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. З., доколкото същите са
обективни, логични и последователни, като съответстват на приобщените по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля допринасят за
изясняване на релевантните по делото факти относно извършената проверка и
установяването на процесното нарушение.
Съдът кредитира и писмения доказателствен материал, тъй като се
явява източник на пряка доказателствена информация. Същият е изготвен
според установените правила и от него съдът получава информация относно
обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на
осъществената проверка, както и условията, при които са съставени актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Следва да се посочи и че жалбоподателят не оспорва установената в
АУАН и НП фактическа обстановка.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазване на процесуалните правила, намира, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН), при спазване на
установените срокове и ред. Срокът по чл. 52 ал. 1 ЗАНН е инструктивен, а не
давностен (за разлика от сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН) и с изтичането
му не се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение (така
Решение № 7631 от 12.12.2022 г. по адм. дело № 8840/2022 г. на АССГ,
Решение № 6199 от 26.10.2022 г. по адм. дело № 5069/2022 г. на АССГ,
Решение № 3845 от 12.06.2023 г. по адм. д. № 2811/2023 г. на АССГ и др.),
поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока.
АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
– съдържат описание на нарушението, мястото и датата на извършването му,
посочени са нарушените законни разпоредби. Съдът не констатира наличието
на непълнота при излагане на фактите и обстоятелствата по случая.
Обстоятелствата, които очертават извършването на нарушението, са ясно и
точно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява то.
Наред с това е налице и съответствие между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация.
С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда приема, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
4
процесуални нарушения.
В чл. 3, ал. 2, т. 4 от ЗПК (Обн., ДВ, бр. 84 от 06.10.2023 г., в сила от
06.10.2023 г.), като един от начините за противодействие на корупцията, е
определено декларирането на имуществото и интересите на лицата, заемащи
висши публични длъжности, и свързаните с тях лица.
В кръга на лицата, заемащи висши публични длъжности по смисъла на
ЗПК съгласно чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК са включени и общинските съветници.
С разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК е вменено задължение за лицата,
заемащи публични длъжности, да подадат декларация за имущество и
интереси в едномесечен срок от освобождаване от длъжност.
В настоящия случай е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят М. Ш. е заемал длъжността общински съветник в Общински
съвет – Банско и е бил освободен от тази длъжност на 09.11.2023 г. с
полагането на клетва от новоизбрания общински съвет съгласно чл. 23, ал. 6 от
ЗМСМА. Следователно, за него е възникнало задължение да подаде
декларация по образец за имущество и интереси с информацията, посочена в
чл. 51, ал. 1, т. 1-7, т. 10 от ЗПК, в срок до 11.12.2023 г. (първият работен ден
след събота - 09.12.2023 г.). Установено е още, че задължението по чл. 52, ал.
1, т. 3, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК в случая е изпълнено със закъснение от 11
(единадесет) дни, тъй като декларация за имущество и интереси е
регистрирана в КПК с вх. № Ф2330/22.12.2023 г. С това жалбоподателят
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Нарушението е
извършено чрез бездействие на 12.12.2023 г., както е посочено в АУАН и НП -
първият ден, следващ изтичането на срока, в който, като е бил длъжен да
подаде декларация за имущество и интереси при освобождаване на
длъжността, жалбоподателят не го е сторил. Касае се за нарушение на просто
извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпване на
съставомерен вредоносен резултат. Правилно и в АУАН, и в НП, като място на
извършване на нарушението е посочен гр. София, тъй като нарушенията,
осъществими чрез бездействие, се извършват там, където лицето е следвало да
изпълни даденото задължение и да предприеме дължимото поведение - в
случая въззивникът е следвало да подаде декларацията за имущество и
5
интереси пред Комисията за противодействие на корупцията, чието седалище
е в гр. София, поради което и нарушението е извършено в гр. София.
Формалните нарушения (на просто извършване) могат да бъдат
осъществявани само при пряк умисъл като форма на вината. В случая
жалбоподателят е съзнавал противоправния характер на поведението си - че,
като е бил длъжен, не е подал декларация за имущество и интереси в
едномесечен срок, считано от датата на освобождаването на заеманата от него
висша публична длъжност.
Не са основателни доводите във въззивната жалба, че се касае за
маловажен случай на административно нарушение. Преценката дали
извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави с
оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или
незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни
последици, всички обстоятелства, при които то е намерило проявление в
обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му,
начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали
извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или
липсата на данни за други извършени нарушения. Доколкото се касае за
нарушение, извършено чрез бездействие, от значение за преценката за
обществената опасност на конкретното нарушение е срокът на забавата за
предприемане на дължимото поведение, който в случая действително не е с
голяма продължителност - 11 (единадесет) дни. С това закъснение обаче не
може да се приеме, че защитените от ЗПК обществени отношения са били
застрашени в незначителна степен, а същевременно са налице данни и за
предходно извършено от жалбоподателя нарушение по ЗПК, видно от
приложените по делото АУАН № ПР-212/07.07.2023 г., Наказателно
постановление № КПК-НП-1/01.11.2023 г. и Решение № 1624/04.04.2024 г.,
постановено по НАХД № 16448/20223 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.
Последното обуславя извод за повишена степен на обществена опасност на
дееца и е пречка за квалифициране на процесното административно
нарушение като маловажно. Само за пълнота на изложението следва да се
посочи и че не се установява неподаването на декларацията да се дължи на
технически проблем, както се твърди в жалбата, а приложената към нея
електронна кореспонденция датира от 22.12.2023 г., т.е. след изтичането на
срока за подаване на декларацията (до 11.12.2023 г.) и след като нарушението
6
вече е било извършено. Наред с това същата съдържа единствено изявления
на процесуалния представител на жалбоподателя, чиято достоверност не се
потвърждава от други доказателствени източници.
Приложимата санкционна норма на чл. 115, ал. 1 от ЗПК предвижда, че
лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в
срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. В случая наказващият
орган е наложил глоба в размер над минималния, а именно в размер на 1200
(хиляда и двеста) лева, а като отегчаващо отговорността обстоятелство е
посочил наличието на предходно нарушение от страна на жалбоподателя.
Съдът обаче намира, че наказващият орган не е взел предвид като смекчаващо
отговорността на жалбоподателя обстоятелство периодът на закъснение от 11
(единадесет) дни след изтичането на срока за подаване на процесната
декларация, който макар и да не е незначителен, е сравнително кратък и
следва да вземе превес при определянето на размера на наказанието. Ето защо
съдът намира, че неправилно на жалбоподателя е наложено административно
наказание над законоустановения минимум. С оглед на това съдът намери, че
следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 2, вр, ал. 2, т. 4 от
ЗАНН да измени наказателното постановление, като намали размера на
наложеното административно наказание глоба до законоустановения
минимален размер от 1000 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната му част в посочения
по-горе смисъл.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на въззиваемата страна. Съдът намира, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Комисията за
противодействие на корупцията юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата
инстанция, като размерът на възнаграждението е определен съгласно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, в съответствие с предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност, както и оказаната на
въззиваемата страна правна помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр, ал. 2, т.
4 от ЗАНН, Софийски районен съд
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № КПК-НП-130/05.06.2024г.,
издадено от А.Т.С - председател на Комисията за противодействие на
корупцията, с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие
на корупцията /ЗПК/ на М. И. Ш. е наложено административно наказание
глоба в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т.
3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА А.Т.С да заплати на Комисията за противодействие на
корупцията, сумата от 80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8