№ 3355
гр. С, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110140551 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и ответника било налице
облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С, община Т., бул. „В.“ н., е., апартамент, аб..... чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че ответната
страна дължи следните суми, за които заявява, че имало издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.г.д. № 12836/2021 г.: сумата от 2124,68 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 4.3.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 251,42 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 19.2.2021 г., сумата от
61,74 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.3.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 4.3.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 10,2 лв. за периода от 1.5.2018 г. до 19.2.2021 г. като
претендира и направените разноски по делото.
Ответникът СТ. АЛ. Р. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговоря по
предявения иск, тъй като не бил тутуляр по партидата. Оспорва наличието на облигационни
отношения. Оспорва обема на доставеното в имота количество топлинна енергия и твърди,
че не е използвал топлинна енергия в посочените от ищеца количества и стойност. Прави
1
възражение, че сумите са завишени и не отговарят на реалното потребление и представляват
непоискана доставка. Прави възражение, че сумите са погасени по давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове, претендират присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД заема становище, че не е
извършвало услугата дялово разпределение през процесния период. С протоколно
определение от 30.03.2022 г. е отменено на осн. чл. 253 ГПК определение № 2604/29.01.2022
г., в частта, в която съдът е конституирал на страната на ищеца трето лице помагач „Т.С.“
ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 12836/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено длъжникът СТ. АЛ. Р. да заплати
на ищеца следните суми: сумата от 2124,68 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна
лихва от 4.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 251,42 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 19.2.2021 г., сумата от 61,74 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със
законна лихва от 4.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,2
лв. за периода от 1.5.2018 г. до 19.2.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда
указания по чл.415, т.2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове срещу него.
От представените по делото писмени доказателства- нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 30.01.2001 г. (л. 14), постановление за налагане на възбрана върху
недвижим имот (л. 16), удостоврение за идентичност на имоти се установява, че ответника е
собственик на процесния недвижим имот – в гр. С, община Т., бул. „В.“ н., е., апартамент,
аб...9.
По делото е приета молба от 14.11.2007 г. (л. 31), подадена от трето неучаствщо по
делото лице „ОУТИМЕКС ЕООД до „Топлофикация-С“, с която е поискано да бъде
закритата партидатата, открито на посоченото лице, поради прекратяване на наемните
правоотношения за имот, находящ се в гр. С, община Т., бул. „В.“ н., е..
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в процесния
период (м. 5.2017 г. до м.04.2020 г.) стойността за доставена топлинна енергия е в размер на
2306,67 лв., включваща топлинна енергия за сградна инсталация, отопление на имот и
битово горещо водоснабдяване. През процесния период фирмата за ДР е отчитала уредите, с
изключение на периода 2019 г. до 2020 г., когато не е осигурен достъп. За този период е
изчислен служебен разход, съгл. съгласно чл. 61, т.6.5 от НТ. По време на отчетите с
изключение на месец май 2020 г. са попълнени документи за главен отчет, които са
подписани от потребител. В проведеното на 30.03.2022 г. открито съдебно заседание,
2
вещото лице уточнява, че при извършване на проверката е изпратила молба към „Т.С.“
ЕООД, които са и отговорили, че дяловото разпределение през процесния период е
осъществявано от техен подизпълнител „Д.“ ООД. Изравнителните сметки и отчетите са
представени на вещото лице от „Д.“ ООД. В процесния имот, през процесния период, имало
в жилището 4бр. отоплителни тела – радиатори, на които били монтирани 4 бр. топлинни
разпределители. В имота има и 1бр. водомер за отчитане на БГВ. Фирмата за ДР е изготвяла
изравнителни сметки след всеки отоплитлен сезон. Изчисленията са съгласно методиката за
дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. През процесния период
отчитането на топлинна енергия и разпределението и в сградата на ЕС се извършва съгласно
действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване. Отчитането на ТЕ се извършва по топломер
монтиран в абонатната станция, по отношение на който са извършвани периодични
проверки.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че към 08.03.2022
г. ответникът е извършил плащане в размер на 151,54 лева, която сума е отнесена за
плащане по фактури за прогнозни стойности за топлинна енергия от м.11.2017 г. до
м.02.2018 г. Съобразно отразеното в счетоводството на ответника, дължимите суми за
процесния период е 2124,68 лева за топлинна енергия и 61,74 лева за дялово разпределение,
а законната лихва върху главницата за топлинна енергия била в размер на 251,42 лв., а тази
върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,20 лева. Лихвите за забава са
изчислени при съобразяване на ОУ, влезли в сила на 13.08.2016 г.
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с правно
основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 12836/2021 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
3
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
От представените по делото писмени доказателства- нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 30.01.2001 г. (л. 14), постановление за налагане на възбрана върху
недвижим имот (л. 16), удостоврение за идентичност на имоти се установява, че ответника е
собственик на процесния недвижим имот – в гр. С, община Т., бул. „В.“ н., е., апартамент,
аб..., поради което съдът приема, че ответника е потребител на топлинна енергия.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и без да
са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Съгласно констатациите на СТЕ се установява, че за процесния недвижим имот, за
процесния период е била ползвана услугата за отопление на имота, така и за топла вода.
Начислявана е сума и за топлинна енергия за сградната инсталация. От заключението на
СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че сумите начислени за сградната инсталация били на база ежемесечни отчети на ТЕ за
общия топломер, който преминал съответните проверки и съответствал на одобрения тип.
Количеството на технологичните разходи били определени по действащите Наредби, вкл.
количествата топлинна енергия за технологични разходи били отчислявани за сметка на
ищеца. Съгласно заключението, реално потребената енергия за процесния период била в
размер на 2306,67 лв. Съдът съобразява и извършеното от ответника плащане, отразено в
приетата по делото ССчЕ като приема, че реално потребената топлинна енергия за
процесния период е в размер на 2124,68 лева. Съгласно констатациите остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключенията са въз основа на
отчети съставени от трето за правоотношението между страните лице.
Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при
4
действие на Общите условия на ищцовото дружество. Установява се, че ответникът е
собственик на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост и в течение на
процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на
топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от изготвеното
по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и всестранно
изготвено.
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че потребителите заплащат на продавача
(ищеца) стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от търговеца (ТЛП). В
проведеното на 30.03.2022 г. открито съдебно заседание, вещото лице уточни, че при
извършване на проверката е изпратила молба към „Т.С.“ ЕООД, които са и отговорили, че
дяловото разпределение през процесния период е осъществявано от техен подизпълнител
„Д.“ ООД, както и че изравнителните сметки и отчетите са представени на вещото лице от
„Д.“ ООД. По делото не са представени писмени доказателства, че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от “Д.“ ООД, с което ищецът да е сключил договор, поради което искът за
главница за извършена услуга дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като
неосноватален. С оглед неоснователността на тази претенция, като неосновтален следва да
бъде отхвърлен и искът за заплащане на лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение.
В този ред на мисли, съдебният състав приема, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия, така и по отношение на
размера на претендираната реално потребена топлинна енергия за сумата от 2124,68 лв.
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 5.2017 г. до м.04.2020 г. за реално потребена
енергия, ведно със законна лихва от 4.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 251,42 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 19.2.2021 г.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 04.03.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 04.03.2021 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за периода от м.05.2017 г. до м. 04.2020 г. приложение
намират ОУ, действащи към този момент, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
5
изтичане на периода, за който се отнасят.
Както бе посочено за процесния период се прилагат ОУ от 2016 г., съгласно които
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят като погасени по давност се явяват
задълженията за периода 01.05.2017 г. до 31.12.2017 г., тъй като както бе посочено по-горе
тригодишният давностен срок за задължението 01.05.2017 г. до 31.12.2017 г. е изтекъл на
15.02.2021 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
Съдът определя дължимата цена за 01.05.2017 г. до 31.12.2017 г., при условията на чл.
162 ГПК в размер на 249,62 лв., за която сума искът се явява неоснователен поради
погасяване на вземането по давност. Претенцията за главница следва да се уважи за периода
01.01.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер на 1875,06 лв. главница за топлинна енергия, а за
разликата до пълния предявен размер от 2124,68 лева и за периода 01.05.2017 г. до
31.12.2017 г. искът за главница за топлинна енергия следва да се отхвърли като
неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
15.9.2018 г. до 19.2.2021 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното,
с оглед частичната основателност на иска за топлинна енергия, частично основателен е и
искът за лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът на
която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 191,78 лева като следва да бъде отхвърлен
за разликата над уважения размер до предявения от 251,42 лева като неоснователен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид изрично направеното
искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 48,96 лева и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния
интерес и фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване, че исковете са
предявени само спрямо двама от длъжниците. Съобразно уважената част от исковете
претенцията е основателна до сумата от 83,55 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят
6
и сторените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 48,96 лева,
депозит СТЕ – 300 лева, депозит ССчЕ- 300 лева и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете
претенцията е основателна до сумата от 632,34 лева. Ответника претендира разноски за
реално заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 360
лева и за реално заплатено адвокатско възнграждение в исковото производство в размер на
480 лева, съгл. договор зза правна защита и съдействие (л. 76 по делото). Ищецът е направил
своевремнно възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнграждение, което съдът счита за частично основателно по отношение на заплатеното
адвокатско възнграждение за исковото производство, което на осн. чл. 7, ал.2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
бъде намалено до сумата от 401,36 лева. Възраженията на ищеца, изложени в О.С.З от
30.03.2022 г., че претендираното възнграждение не е заплатено, съдът намира за
неоснователни, тъй като видно от представените по делото договори за правна защита и
съдействие, посочените възнаграждения са заплатени в брой, а представените договори
служат за разписки за извършените плащания. Съобразно отхвърлената част от исковите
претенции в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 56,06 лева – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 62,50 лева -
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че СТ. АЛ. Р. , ЕГН **********, и двете с адрес: гр. С, бул.
„В.“ н., ет.2, ДЪЛЖИ НА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „АА.С.” н., ..., .., .. следните суми: сумата от 1875,06 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 04.03.2021 г. до окончателното й погасяване и мораторна лихва в
размер на 191,78 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 19.02.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12836/2021 г. по
описа на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1875,06 лева до пълния размер от 2124,68 лева и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2017 г., иска с пр. осн. чл. 422, вр. чл. 86 за законна лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 192,78 лева до
пълния предявен размер от 251,42 лева и исковете за сумата от 61,74 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2020 г.
7
ведно със законна лихва от 4.3.2021 г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на
10,20 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 1.5.2018 г. до
19.2.2021 г.
ОСЪЖДА СТ. АЛ. Р. , ЕГН **********, и двете с адрес: гр. С, бул. „В.“ н., ет.2 ДА
ЗАПЛАТИ НА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я. № ..
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 83,55 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 632,34 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я. №
.. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на СТ. АЛ. Р. , ЕГН **********, и двете с
адрес: гр. С, бул. „В.“ н., ет.2 сумата от 56,06 лева – разноски в заповедното производство и
сумата от 62,50 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8