РЕШЕНИЕ
гр.София,12.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав,
в публично заседание на тринадесети
февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа гр. дело № 1458/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1-во ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че с ответника е сключил договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 22348, усвояван на траншове с бордера от: 02.06.2007 г. за 122240 лв.; 12.03.2009г. за 1089,86
лв.; 02.04.2010г. за 4824 лв.; 04.10.2010г. за 2653,20 лв.; 22.11.2010г. за
141 лв.; 02.06.2011г. за 403,54 лв.; 25.07.2011г. за 592,60 лв.; 02.08.2012г. за
397,24 лв.; бордеро от 29.03.2013г. за 5072,79 лв.; 02.07.2013г. за 489,79 лв.;
от 30.09.2014 г. за 20 131,34 лв.. По силата на договор за цесия, е
прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД вземането си, по договора за кредит, след което с нов
договор за цесия, „Б.Р.С.“ АД му прехвърлило обратно вземането си за кредита. С
допълнителни споразумения от: 12.03.2009г; 23.04.2010г.; 30.03.2010 г.; 22.11.2010
г.; 25.07.2011 г.; 29.03.2013 г. и 30.09.2014 г. страните предоговаряли
условията по договора за кредит,въвеждайки периоди на облекчено погасяване на
общия дълг и преоформяйки сумата на съществуващите просрочия (за главница и лихва)
чрез натрупването им към усвоената редовна главница.На
21.10.2014 г., страните договорили
освобождаване на П.В.от задълженията й по договора и поемането на дълга изцяло
само от ответника. Крайният срок за
издължаване на кредита е предоговорен на 02.03.2037 г. Ищецът е упражнил
правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 14.06.2016 г. с
уведомление, връчено на ответника в кантората на Нотариус М.К..Претендира
ответника да бъде осъден да му заплати: главница - 137 576,43 лв., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на
вземането; Лихви – 8 146,33 лв.за периода от 02.02.2018г. до 28.01.2019г.
вкл, от които: възнаградителна лихва - 7 474,86 лв.за периода от 02.02.2018г. до 28.01.2019 г. и мораторна лихва-671,47лв.за периода 02.02.2018г.до
29.01.2018г.; такса управление на кредита -136,13 лв.за периода от 04.06.2018г. до 28.01.2019г., имуществена
застраховка -83,04 лв. за периода от
07.06.2018 г. до 28.01. 2019г. Претендира
за направените разноски.
Ответникът в депозирания в срок
отговор оспорва иска по основание и размер. Признава сключения на 18.05.2007 г.
договор за ипотечен кредит № HL 22348 в размер на
122 240 лв., от които: 56 650 лв. за покупка жилище - апартамент 86,
находящ се в гр. София, жк. *******и 65 590
лв. за други разплащания.Сочи, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй
като надлежно не е обявена такава, вземането не е изискуемо и не е възникнало
на предявеното основание. Твърди, че към 14.06.2016 г.- датата на получената
нотариална покана е погасил своите
задължения към ищеца и че към настоящи дни кредитът се обслужва. Изложеното в поканата не отговаря на въведената с ИМ
претенция и не кредитира надлежно обявена изискуемост, при това на отпаднало
правно основание. Счита за нищожни описаните допълнителни споразумения. Като
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП се ползва и прави възражения за
недействителност(нищожност)на посочените в Отговора на ИМ клаузи от договора и следващите го ДС. Твърди, че така нареченото
„преоформяне на дълга“, обективирано като натрупване към главницата на
просрочените според банката задължения без оглед вида им - главница, лихва, в
това число и наказателни е лишено от основание. Прави възражения за: изтекла
погасителна давност относно просрочената главница, лихви, в т.ч. наказателни;
такси и застрахователни премии; за
прихващане до размера на надвзетото от ищеца по процесния договор с дължимата
главница и за прекомерност на
наказателната лихва, обективирана в чл.3, ал.3 от договора.Претендира разноски.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че „Ю.Б.“ АД,
с предишно наименование„Българска пощенска банка“ АД на 18.05.2007 г. е сключила с П.И.К. и П.И.К.Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL 22348, по силата на който
ищецът им предоставил кредит в размер на 122 240 лв., както
следва – 56 650 лв. за покупка на
жилище, апартамент 86, находящ се в гр. София, жк. Младост 1, блок №1Б, вх.1,
ет.14 и 65 590 лв. за други разплащания. С допълнителни споразумения
(ДС) от: 12.03.2009 г., 23.04.2010 г., 30.03.2010 г., 22.11.2010 г., 25.07.2011 г., 29.03.2013 г.,
30.09.2014 г., страните са предоговаряли
условията по договора за кредит, като въвеждали периоди на облекчено погасяване
на общия дълг и преоформяли сумата на съществуващите просрочия (за главница и
лихва) чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита.
Не се спори,
че кредитът е усвоен, като усвояването е извършено с плащания от страна на банката с банкови бродета от : 02.06.2007 г. за 122 240 лв.; 12.03.2009 г. за
1 089,86 лв.; 02.04.2010 г. за 4 824 лв.; от 04.10.2010 г. за 2 653,20 лв.; 22.11.2010
г. за 141 лв; 02.06.2011 г. за 403,54 лв.; 25.07.2011 г. за 592,60 лв.; 02.08.2012 г. за 397,24 лв.; 29.03.2013 г. за
5 072,79 лв.; 02.07.2013 г. за 489,79
лв. и от 30.09.2014 г. за 20 131,34 лв.
С договора кредитополучателите са поели насрещно задължение да върнат
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете при условията на договора.Угововорили за
връщането му и задълженията по него двамата да отговарят солидарно, а кредита да се усвоява по сметката на кредитополучателя П.И.К.(чл.5).Крайният срок за погасяване (издължаване) на
кредита, включително дължимите лихви е 300 месеца, от датата на откриване на заемната сметка по кредита, на равни месечни
вноски с лихва иглавница с размер 825,37 лв.(чл.6,ал.1). Заемната сметка е открита на 02.06.2007 г. Банката
е изпълнила задължението си и сумата по кредита е била усвоена. От приложения
по ДК HL 22348 погасителния план е видно,че падежа на вноските по кредита е на
дата 2-ро число от месеца
Изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по договора е било обезпечено с договорна ипотека върху
недвижим имот (описан в нот. акт вписан в СВ с акт № 150, том ХХVIII, дело 22480 от 23.05.2007 г.,която не се спори, че е била учредена в
предвидената от закона форма.
С чл.
3, ал. 1 страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро (БЛП), валиден за съответния
период на начисляване на лихвата намален с 0,5% пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в лева е в размер на 7
% процента. В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените за него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за лева и датата, от която той е в сила чрез обявяването им
на видно място в банковите салони. Договорените
надбавки не се променят. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, в
случай, че по време на действието на договора, Банката промени БЛП за жилищни кредити в лева, размерът на погасителните вноски, определени в ал. 1 се
променя автоматично, в съответствие с промяната,за
което кредитополучателят дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие подписването на договора дава своето.
С чл. 12, страните се съгласили, че банката запазва правото си по
време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при оперциите си.
Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните
по договора.
На 03.10.2007 г.,ищецът с договор за
цесия е прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД взманията
си, произтичащи от посочения договор за кредит, ведно с всички обезпечения и
принадлежности.
На 12.03.2009 г. между „Б.Р.С.“ АД, от
една страна и ответника и П.И.К.от друга страна е подписано допълнително
споразумение (ДС) към договора за кредит (ДК) НL
22348 с което са предоговорили условията по кредита, констатирали просрочените плащания и бил
въведен 12-месечен период на облекчено погасяване на общия дълг.
На 06.04.2009 г. „Б.Р.С.“ АД обратно е прехвърлило на ищеца всички
вземания, произтичащи от процесния договор за кредит, заедно с всички
обезпечения и принадлежности.
С
второ ДС от 23.04.2010 г. към ДК НL
22348 били предоговорени условията по него въведен 6-месечен период на облекчено
погасяване на общия дълг.Съгласно чл. 3 на ДС, кредитополучателят оправомощава
банката да извърши служебно всички необходими действия по преоформянето на
задълженията.
На 22.11.2010 г., между „Ю.Б.“
АД (предишно наименование „Българска
пощенска банка“ АД), от една страна, и ответника и П.К.от друга, е сключено трето
ДС, в който е предвиден 6 -месечен период на облекчено погасяване на
кредита (чл.4), по време на който се начислява фиксирана годишна лихва в размер
на 6,15 %, а месечните вноски са в
размер на 660 лв. на месец, съгласно погасителен план, неразделна част от ДС.В
чл. 2 от споразумението страните са
констатирали какъв е размерът на просрочената главница,просрочените лихви и такси и са заявили, че всички
посочени просрочени задължения се преоформят служебно чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главница (чл.3).
На 25.07.2011 г., между ищеца от една
страна, и ответника и П.П.К., от друга, е сключено четвърто ДС, с което е договорен нов 12- месечен период на облекчено погасяване, през който се заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 6,50 %, месечна вноска в размер на 700 лв., а след изтичане на облекчения период върху общия размер
на дълга след натрупаването на лихвата през него се начислява годишна лихва в размер на сбора на
действащия БЛП на банката за жилищни кредити в лева плюс договорена лихвена надбавка
в размер на 0,36 пункта.
На 29.03.2013 г., между страните по делото е сключено пето ДС, с
което е договорен нов тримесечен период на облекчено погасяване на дълга, върху
него се начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата
БЛП на банката за жилищни кредити в същата валута намален с 4,36 пункта, като
през облекчения период кредитополучателят
погасява дълга на равни погасителни вноски в размер на 650 лв. на месец,
съгласно погасителен план. След
изтичане на облекчения период върху общия размер на дълга и натрупаната през
него лихва се начислява годишна лихва в размер на сбора на
действащия БЛП на банката за жилищни кредити в лева плюс договорена надбавка в размер на 0,54 пункта.
На 30.09.2014 г., между страните по делото е сключено шесто ДС, с което са договорили промени, като Банката да погаси окончателно задължението по
кредит НL22873
(друг договор), а с остатъка до размер на 1000 лв. да намали задължението по
процесния ДК НL22348, а за следващите дванадесет месеца
от срока за издължаване на кредита кредитополучателят да дължи на банката за
усвоения кредит променлива годишна лихва в размер на сбора от тримесечния валиден за съответния период на начисляване
на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 5,151 пункта. Страните се споразумели ответникът по
делото да поеме изцяло всички задължения, произтичащи от договора за кредит и
последващите анекси и споразумения и П.И.В.да не е страна по договора.
На 21.10.2014г. между страните е сключено седмо ДС, с което
предоговорили разпоредбите от ДС от 30.09.2014 г. и при посочените условия, за следващите дванадесет
месеца от срока за издължаване на кредита, кредитополучателят да дължи на
банката за усвоения кредит променлива годишна лихва в размер на сбора от
тримесечния валиден за съответния период
на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 3,151 процентни пункта.
Повторно уговорили П.И.К. да поеме целия дълг, а П.И.В.да не е страна по
процесния договор.
С нотариална покана изпратена от ищеца,
ответникът е уведомен, че поради
прекратяване на плащания, произтичащи от договор за кредит № HL22348/18.05.2007 г., банката обявява същия за изцяло предсрочно изискуем.
Поканата е получена лично от ответника на 14.06.2016 г.
От заключението на в.л. Б. се установява, че общия размер на непогасените суми по кредита е
в размер на 145 941,93 лв., разпределен както следва по пера: 1/главница - 137 536,43 лв., формирана като / 122
240 усвоени + (35 795,36 лв. общо капитализации – 3 734,66 лв. капитализирани просрочени главници ) –
16 724,27 лв. платени/, 2/лихви
– 8 146,33 лв. от които: възнаградителни
- 7 474,74 лв. формирани като /
111 620,02 лв. общо начислени
– 31 795,27 лв. капитализирани – 73 035,87 лв. платени / и лихви върху
просрочена главница- 671,47
лв. в т.ч. / 2 320,46 лв. общо начислени – 381,20 лв., капитализирани –
1 267,79 платени /, 3/ такси – 136,13
лв. от които: за управление- 136,13лв.
(вкл.усвояване) / 2 380,37 лв. общо
начислени – 131,43 лв. капитализирани – 2 112,81
лв. платени и за администриране и
просрочия - 0,00 лв. / 1 129,00 лв. общо начислени –246,00 лв.
капитализирани – 883,00 лв. платени/.
Съгласно ССчЕ, възнаградителната
лихва,прилагана от
Банката по кредита е била променяна, като експерта е посочил
периодите, през които ГЛП е променян (Таблица 2 от ССчЕ,л.164) и на
основание сключваните ДС
е извършена капитализация. За периода от 18.05.2007 г. до
28.01.2019 г.- към която дата се претендират сумите, в банката са начислени:
- 118 940,48 лв. лихви, от които 111 620,02
лв. - възнаградителна лихва; 2 320,46
лв.- лихви върху просрочена главница; 3 509,37
лв. такси в т.ч.; 2 380,37 лв. - за управление;1 129,00 лв. - за
администриране на просрочие и 1 016, 25 лв. имуществени застраховки.
По процесния кредит са
отчетени следните погасявания: 16 724,27 лв. платена главница (без
капитализирани просрочени главници, с цел да се отчете реалното намаляване на
главницата); 105 794,15 лв. лихви,
в.т.ч. 104 145,16 лв. възнаградителна лихва, от които: 73 035,87лв.платени;
31 109,29 лв. капитализирани към главницата и 1 684,99 лв. лихви
върху просрочена главница, от които: 1267,79 лв. платени 381,20 лв.
капитализирани към главницата, 3 373,24
лв. такси, в т.ч. 2 244,24 лв. такси управление, 1129,00 лв. такси за
администриране на пророчие и 933,21 лв. имуществени застраховки.
В.л. Б. е констатирало, че общият размер на главницата е 154 300,70 лв, от които
122 240 лв. е усвоена сума и 32 060,70
лв. капитализирани лихви, такси и застраховки.
В ССч.Е експертът е изготвила
вариант - в случай че първоначалните условия на договора не са променяни -
без ДС и капитализацията за периода 18.05.2007г. до 28.01.2019 г. кредитополучателят
следвало да заплати на ищеца общо
116 337,80 лв.( 81 439,36
лв. възнаградителна лихва, 33 719,06 лв. вноски за погасяване на главница
и 2 096,18 лв. такси управление). Общо
отнесените плащания за погасяването са 91 872,95 лв.,от които: -
73035,87 лв. възнаградителна лихва, - 16724,27 лв. вноски за погасяване на
главница и - 2 112,81 лв. такси управление. Предвид
вноските по първоначалния погасителен
план и реално платените суми по тях според Б. общия
размер на непогасените суми при завеждането на ИМ би бил 113 902,59
лв. от които: - 105 515,73 лв. непогасена главница, - 8
386,86 лв. възнаградителна лихва и -0,00 лв такси управление( л.178).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 430 ТЗ, с договора за
банков кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Не е спорно,че на 18.05.2007
г. е сключен договор за кредит за покупка недвижим имот HL 22348. С ДС от 23.04.2010 г. и на 30.03.2010 г., 22.11.2010 г., 25.07.2011 г.,
29.03.2013 г. и 30.09.2014 г. и 21.10.2014 г страните са предоговаряли условията
по договора, въвеждали периоди на облекчено погасяване на общия дълг и
преоформяли сумата на съществуващите просрочия (за главница и лихва) чрез
натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. Съгласно ДС от 21.10.2014 г. крайният срок за
издължаване на кредита от 300 месеци е удължен до 02.03.2037 г. Кредитът е бил усвоен, като кредитополучателите първоначално
двама, впоследствие само ответника са поели насрещно задължение да върнат
ползвания кредит с крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита,
включително дължимите лихви - 02.03.2037 г.
Следва да се прецени какъв е бил размерът
на дължимата от ответниците главница, тъй като ответникът твърди, а и видно от
ДС към договора е налице „капитализиране“ на лихви.
Олихвяването на изтекли лихви
(анатоцизъм) е подчинено на специален правен режим, като съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД става съобразно наредбите на БНБ, т.е. е допустимо само доколкото законът
изрично го допуска (чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл. 294, ал. 2 ТЗ и чл. 507 ТЗ) и по ред и условия, определени в нормативен акт.
Институтът на капитализация на лихвите е
уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода от
31.05.1993 г. до 11.04.2008 г. -Наредба № 9/31.05.1993 г. за
класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви
(законови провизии) от банките, Наредба № 9/15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и
за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, Наредба №
9/19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ,
бр. 2/07.01.2003 г.; отм., бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008
г.), Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ,
бр. 40/13.05.2014 г.).С разпоредбите на чл. 15,
чл. 17 и чл. 16 от първите три от посочените наредби, в периода от
31.05.1993 г. до 11.04.2008 г., капитализиране на лихвите е било
разрешено, при спазване нормативно установените изисквания. Според § 1, т. 5 от ДР на Н-ба № 9/15.07.1997 г., „капитализиране“ е увеличаването на неизискуемата главница за
сметка прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви. Съгласно чл. 16 от Н-ба № 9/15.07.1997 г., банките
не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на
лихвите по реда на чл. 17. Нормата на 17, ал. 1 от Наредбата предвижда, че банките могат да договарят със своите
клиенти капитализиране на лихвите само, ако са изпълнени едновременно следните условия: 1/ длъжникът е в състояние да плати своите задължения за
сметка на постъпленията от дейността си; 2/
възможността за капитализирането е предвидена в първоначалния договор и се
основава на планиран временен недостиг на парични средства на длъжника; 3/ изплащането на цялото задължение, включително
капитализираните лихви, се основава на планирано и разумно преценено бъдещо
събитие; 4/ общата експозиция, включително капитализираните
лихви, е обезпечена и 5/ не съществува риск от загуба по експозицията, включително
за капитализираните лихви. Изрично в
ал. 2 на чл. 17 е предвидено, че банките не могат да капитализират
просрочени лихви. Напълно идентична е ал. 2 на чл. 16 от Н-ба № 9/19.12.2002 г.
В периода от 11.04.2008 г. до настоящия
момент след
като капитализацията
на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, съдът по арг. от чл. 10, ал. 3 ЗЗД счита, че е забранена. Отделно от това, дори и в периода,
в който капитализацията е била нормативно уредена , тя е била забранена за
просрочените лихви, какъвто е процесния случай. Поради това приема, че
уговорките за капитализиране на лихвата, постигнати с допълнителните
споразумения, доколкото представляват уговорка за анатоцизъм, противоречат на
закона и са нищожни.Поради това при преценка дължимата и непогасена главница, не
следва да се вземат „капитализираните“ лихви, присъединени към главницата.
Твърденията на ответника са за неравноправност
на следните разпоредби на договора: в чл.3, ал.5 в частта „ дейсващият БЛП на банката не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните,като за промяната банката уведомява кредитополучателя за новия размер,
чрез обявяване на видно място в банковите салони“; в чл.6, ал.3: „в
случай, че по време на действието на настоящия договор, банката промени БЛП,
размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя ватоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие; в чл.12, по силата на който „банката си запазва
правото по време на действие на договора„ да променя тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си.
Измененията в тарифата, влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
органи на банката и са задължителни за страните по договора“
По отношение действителността на клаузите от процесния договор, даващи възможност на
ищеца едностранно да увеличава лихвения процент съдът съобрази:
В
постановените решения на ВКС: №
23/07.07.2016 д. по т. д. № 3686/ 2014г. на
ВКС, ТК, І ТО, решение № 232/ 5.01.2017 г. по т. д. №
2416/2015 г. на ВКС,ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната
практика на СЕС (решенията по следните дела: С-40/08 ; С-137/08 ; С-168/05 ; С-240/98 ; С-243/08 ; С-244/98 ; С-397/11; С-415/11 ; С-472/11; С-618/10 ; С-243/08 ; С-472/11 и С-397/11), е прието, че съдът следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза/и в потребителски договор и когато ги констатира, е длъжен,
с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по
неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят
становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния
характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се
противопостави на това.
В случая процесния договор за кредит е потребителски – страните
по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП :
ищецът е търговска
банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а ответникът е физическо лице.
По отношение на банковите кредити, отпускани на потребители е налице специален Закон за потребителския кредит (ЗПКр) в сила от 01.10.2006 г. (отм.ДВ,бр.18/05.03.2010г.), уреждащ правоотношението на договора към възникването му. Разпоредбите на
чл. 3, ал. 3, т. 5 и чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПКр изрично изключват договори на стойност над
40 000 лева, какъвто е и този договор, и които са
обезпечени с ипотека (с изключение на чл.15), поради което разпоредбите на ЗПКр
(отм.) са неприложими.
От 01.01.2017 г. е в силаЗакона за кредитите за недвижими имоти на потребители - § 4 от ДР на който, предвижда, че законът не се
прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди
датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41 (касаещ
предсрочно погасяване на задълженията по кредита). Ето защо съдът намира,че към процесния
договор ще се прилагат правилата за неравноправните клаузи
по ЗЗП (чл. 143 и сл.), в сила от 10.06.2006 г., и изрично предвидените изключения в ЗПКр. По основанията за
недействителност на посочените по горе договорни клаузи (чл.3,ал.5, чл.
6,ал.3 и чл.12,ал.1) съдът намира следното:
Действително чл.
58, ал. 1, т. 2 ЗКИ предвижда възможност банката да уговори промяна на лихвения
процент по даден кредит. Тази възможност е икономически обоснована и
законодателно рационална – банковите кредити обикновено имат дълъг срок на
погасяване и естествените инфлационни процеси могат в дългосрочен план да
направят така, че банката да бъде поставена в силно неизгодно положение, ако е
уговорена фиксирана лихва. Така възможността за едностранно изменение на
лихвения процент от страна на банката е уредена в обществен интерес – с цел
гарантиране на банковата система и на правата на вложителите в нея, които биха
пострадали сериозно при завишен размер на рисковите кредити, който би довел до
системен риск и несъстоятелност на банки.
Тази законодателна възможност на банките търпи ограничения, с цел да се запази справедливостта в оборота.От една страна е изискването за изрично и изчерпателно информиране на
потребителя за механизма, по който се изчислява изменената лихва (арг. от чл.
58, ал. 2 ЗКИ). От друга
страна изменените клаузи следва да бъдат
справедливи - – да не поставят
потребителя в неравноправно положение (чл. 143 и сл. ЗЗП), а също така е
валидно и общоприложимото правило за забрана за противоречие с добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
В случая не е приложимо изключението,че не
се прилагат правилата за
неравноправните клаузи при определяне основния предмет на договора. Договорът за банков кредит
е особен вид договор за заем. Основното съдържание на
договора за банков кредит от гледна точка на заемополучателя е задължението му
да върне на банката предоставените му пари. Задължението за лихва се явява
допълнително, а начинът на изчисляване на нефиксирана лихва със сигурност не
може да се приеме за основно съдържание на договора на банков кредит.
При тълкуване
на Директива 93/13/ЕИО, чиито разпоредби ЗЗП въвежда в българското
законодателство, Съдът на ЕС приема, че критериите за промяна на лихвения
процент следва да са достатъчно конкретни, за да може един
информиран потребител да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици (дело Matei,C-143/13,т.74 и Kбsler, C-282/14, т. 73 и др.).
С решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., ГК,IV ГО на ВКС е даден отговор на въпроса за
приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от
договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва.
Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144
ЗЗП, отчитайки и целта на закона, допустима е уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните
кумулативни условия: 1/
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично
да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т.е. да не зависят от
волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под
контрола на кредитора; 3/ методиката
за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е
ясен начина на формиране на лихвата; 4/
при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва –ако е предвидена възможност само за повишаване, това
несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП. Според решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015г. ТК, ІІ ТО на
ВКС, методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Безспорна е
и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на
формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна
формула заопределяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от
съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който
кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова
услуга и когато методологията, създадена от банката –
кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит,
банката не може да се счита за добросъвестна по см. на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143
ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В настоящия случай, банката е увеличавала ГЛП за
възнаградителна лихва по процесния кредит на база увеличения на Базовия лихвен
процент за кредити в лева на банката, без да е ясно
с кои фактори е била обвързана промяната на цената на услугата. В
договора (приложимите към сключването му ОУ не са представени) липсва посочване
на обективните фактори, както условия, при които банката може да извърши
промяната, респ. не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият
лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на
изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на
факторите, които са посочени като основание за промяната (в този смисъл е и Решение № 299/15.02.2019 г. по т.д. № 2023/2017 г. ТК,ІІ ТО на ВКС и цитираните в него решения по реда на чл. 290 ГПК). Поради изложеното съдът намира клаузата за определяне на
лихвата по ДПК за неравноправна: тя отговаря на всички посочени
изисквания на ЗЗП – във вреда е на
потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от страна на
банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие във вреда на потребителя (поставя престациите на страните в
зависимост от волята на една от тях). Съгласно
ССчЕ, в случай, че договореният
лихвен процент не е бил променен, и не е извършвана капитализация, общият
размер на изчислените месечни вноски, включващи главница, възнаградителна лихва
и годишна такса за управление, би бил по-малък от начисления.Ето защо съдът приема посочените
клаузи от договора (в чл.3,
ал.5, в чл.6, ал.3 и в
чл.12 ) за неравноправни и следователно
нищожни.
Допълнителни
споразумения към договора съдържат размер на дълга, определен от кредитора според нищожните
договорни клаузи. Посочените „нови размери” на лихвата са определените едностранно
от банката лихвени проценти въз основа на неравноправните клаузи в
първоначалния договор. Сключването на споразуменията е резултат на извънсъдебен
спор за размера на дълга и редовното му погасяване, поради което и същите имат
характер на спогодба. С подписването на споразуменията се цели задълженията,
формирани по неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се приемат от
кредитополучателите и същите да се считат за индивидуално уговорени.
С
решение № 146/01.11.2017 г. по т.д. № 2615/2016 г.ТК,І ТО на ВКС, І ТО по
въпроса: „Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит,
ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни
клаузи на първоначалния договор?“ е даден следния отговор „Допълнително
споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на
кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на
неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД“. В случая процесния договор има
действие между страните, както относно размера на възнаградителната лихва, така
и в частта за падежите на отделните погасителни вноски.Страните са били
обвързани само с първоначално определената лихва –чл.3,ал.1 от договора
предвиждащ БЛП към датата на сключването му чийто размер е посочен (7 %), формулиран изрично, ясно и не подлежи на
промяна.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от
договора, при непогасяването на която и да е вноска от договора, както и при неизпълнение
от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл. 18, ал. 2
от договора, при неизпълнение на три последователни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да
е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Обявяването на предсрочната изискуемост, обаче, предполага
изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасен остатък от
него за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж, които
не са изискуеми към момента на изявлението. Правото да се
направи вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно и с
упражняването му едната страна само едностранно внася промяна в съдържанието на
възникналото облигационно правоотношение, то за да настъпят последиците от
упражняването на това право е нужно изявлението да е достигнало до насрещната
странa.
Съгласно разясненията с т. 18 от ТР № 4/18.04.2014 г.по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, предварителна уговорка в договор за банков кредит, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем, без да се
уведомява длъжника - уговорка за автоматична предсрочна изискуемост,
какъвто характер има и клаузата на чл. 18 от процесни договор, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление следва и да е достигнало до кредитополучателя.Или предсрочната изискуемост, във всички случаи, включително и
при уговорена автоматична такава, настъпва от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и
обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили.
Съгласно установената съдебна
практика( Р № 6/04.04.2019 г. по т.д. №917/2018 г. ТК,І ТО, и Р № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г.
ТК,І ТО на ВКС) предсрочната изискуемост, вкл. и при уговорена автоматична
такава има действие от момента на получаване
от длъжника волеизявлението на кредитора, наред с обективните факти,
обуславящи настъпването й длъжника.Прието е, че в случай, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но
уведомлението на банката не е достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването
да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ обявяването по чл.60 ал.2
ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да бъде преписът от исковата молба, но
възможността не се изчерпва с него.В случая няма спор,че нотариалната покана с която ищецът
е уведомил ответника за предсрочната
изискуемост е получена на 14.06.2016 г.
Съгласно заключението на в.л.Б. в случай,
че договореният лихвен процент не е бил променен, както и без капитализиране на лихвата,
размера на непогасените суми към завеждане на иска би бил 113 902,59 лв., от които: 105 515,73
лв. непогасена главница, 8 386,86 лв. възнаградителна лихва и 0,00 лв такси управление.Експертът е
установил и отнесените плащания за погасяване на главница, възнаградителни
лихви и такса управление в размер общо на 91 872,95
лв., от които: 73 035,87 лв.
възнаградителна лихва, 16 724,27 лв.
вноски за погасяване на главница и 2 112,81
лв. такси управление.
Отчитайки направените
плащания от ответника по кредита: размерът на непогасената главница е 105 515,73 лв., а размерът на
непогасената
възнаградитлна лихва – 8 386,86 лв.
възнаградителна лихва. Следователно исковете следва да се уважат в посочените
размери относно главницата, а относно
лихвата в посочения размер в ИМ - 8 146
лв. Исковете за: главницата в разликата над 105 515,73 лв. до 137 576,43
лв.; за такса управление на кредита
-136,13 лв. и за имуществени
застраховки - 83,04 лв. следва да бъдат
отхвърлени.
Законната лихва върху
главницата следва да се присъди считано от 31.01.2019 г. – датата на
предевяване ИМ в съда
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
е направил разноски съгласно списъка – 6 087 лв. – ДТ и депозит за в.л.и
претендира и юриск.възнаграждеение – 300 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да му се присъди съобразно уважената част от иска сумата присъди сумата от 4 751,22
лв. (113 902,59/145 941,93 х 6 087,68) и на основание
чл. 78 ал. 8 ГПК съдът определя юриск.възнаграждение в размер на 200 лева. или
общо сумата 4 951,22 лева.
Ответникът съгласно списъка е
направил разноски общо 3 780 лв. от
които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска следва
да му се присъди сумата от 829,84 лева ( 32 039,34/145 941,93х3 780)
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.И.К. ЕГН: **********, с
адрес:г*** да заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата - 113 902, 59 лева задължение по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 22348/18.05.2007 г., от които: 105 515,73
лева- главница ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 31.01.2019 г., до окончателното й изплащане, 8 386,86 лева – възнагрладителна лихва за периода 02.02.2018 г. до 28.01.2019 г. и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски по
делото в размер на 4951,22 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в разликата над над 105 515,73 лв. до 137 576,43
лв. за главницата и изцяло за такса
управление на кредита - 136,13 лева и
за имуществени застраховки - 83,04 лева.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 829,84 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: