№ 35640
гр. София, 09.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110110800 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Т. Я. срещу Р. Б. Г., която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането на ответницата по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи
извлечение от банкова сметка, както и данъчни фактури, следва да се остави без уважение,
като неотносимо към предмета на спора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.11.2023 г. от 10,00 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответницата.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1
и ал. 2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от М.
Т. Я. срещу Р. Б. Г. с искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на
ответницата заплащане на месечен наем за апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Бигла“
№ 39, ет. 3, ап. 16, в размер на 700 евро, за което вземане е издаден изпълнителен лист от
04.01.2023 г. по гр.д. № 3793/2020 г. по описа на СРС, 149-ти състав и е образувано изп.д. №
99/2023 г. по описа на ЧСИ Р. Апостолова.
Ищецът твърди, че с Решение от 18.12.2020 г. по гр.д. № 3793/2020 г. по описа на
СРС, 149-ти състав, влязло в сила на 21.01.2021 г. бракът между него и ответницата е
прекратен на основание чл. 49 СК, като към този момент децата им били навършили
пълнолетие, а ищецът имал жилищна нужда, поради което отправил искане до съда да му
бъде предоставено за ползване придобитото по време на брака жилище в режим на
1
съпружеска имуществена общност. С решението съдът бил предоставил жилището за
ползване на ищеца, като го бил осъдил да заплаща на ответницата месечен наем в размер на
700 евро. С решението не бил определен срок за ползване на жилището. Сочи, че на
01.03.2022 г. е наел друго жилище, поради което жилищната му нужда била отпаднала. На
29.08.2022 г. изпратил до ответницата уведомление за прекратяване на наемното
правоотношение, с което уведомявал ответницата, че жилищната му нужда е отпаднала, а с
това и задължението му за плащане на месечната наемна цена. Със същото уведомление
ищецът отправил и писмено предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение на
основание чл. 238 ЗЗД. Уведомлението било връчено чрез ЧСИ и било получено от
ответницата на 24.10.2022 г. Считано от м. декември 2022 г. ищецът спрял да плаща наем на
ответницата, а последната се снабдила с изпълнителен лист срещу него за сумата от по 700
евро месечно и образувала изпълнително дело, по което били наложени запори върху
банковите сметки на ищеца. Моли съда да признае за установено, че не дължи вземането по
изпълнителния лист на първо място на основание прекратяване на наемното
правоотношение поради отпадане на жилищната нужда считано от 01.03.2022 г. /чл. 56, ал. 4
СК/, а евентуално – на основание прекратяване на наемното правоотношение с едномесечно
писмено предизвестие по реда на чл. 238 ЗЗД считано от 25.11.2022 г. С разпореждане от
10.03.2023 г. исковата молба е върната в частта, с която се иска признаване за установено, че
ищецът не дължи вземането поради отпадане на жилищната му нужда. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата не
оспорва, че страните са бивши съпрузи, че бракът между тях е прекратен, както и че
ползването на семейното жилище е било предоставено на ищеца, в това число и че е
получила уведомление за прекратяване на наемното правоотношение. Навежда доводи в
насока, че не е отпаднала жилищната нужда и в тази връзка оспорва твърденията и
представените в подкрепа на тях доказателства досежно наличието на друго наемно
правоотношение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявения
иск.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в
претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че страните са бивши съпрузи, че бракът помежду им е прекратен с Решение
от 18.12.2020 г. по гр.д. № 3793/2020 г. по описа на СРС, 149-ти състав, влязло в сила на
21.01.2021 г., както и че с решението съдът е предоставил семейното жилище за ползване на
ищеца при месечен наем в размер на 700 евро; че ответницата на 24.10.2022 г. е получила
уведомление чрез ЧСИ относно прекратяване на наемното правоотношение; че считано от
м.декември 2022 г. ищецът е спрял да плаща наем на ответницата, поради което същата въз
основа на съдебното решение се е снабдила с изпълнителен лист от 04.01.2023 г. и е
образувала изп.д. № 99/2023 г. по описа на ЧСИ Р. Апостолова.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални
2
представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3