№ 78
гр. Дупница, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510102288 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от: 1. Т. Й. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***; 2. И. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; 3. Я. Л. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***; 4. К. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; 5. М. Л. Х., ЕГН:
**********, с адрес: ***, *; 6. А. С. Н., ЕГН: ***, с адрес: *** 7. М. С. Л., ЕГН: **********,
с адрес: ***; 8. Й. К. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; 9. К. М. Л., ЕГН: **********, с
адрес: ***, *; 10. Л. Х. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; 11. Л. Х. Л., ЕГН: **********, с
адрес: ***; 12. Д. В. Л., ЕГН: **********, с адрес: *** и 13. К. В. Л., ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу С. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.
Ищците твърдят, че като наследници на Л. С. Л., починал на 07.11.1971г., бивш
жител на *** обл. Кюстендил, са собственици на Поземлен имот с идентификатор
04314.55.44 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-430/14.02.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот: няма данни, с адрес на поземления имот: ***, площ 1750 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 055044, при съседи: ПИ с
идентификатори №№: 04314.55.33; 0431.56.74; 0431.55.77; 0431.55.45.
Наследодателят на ищците Л. С. Л. е бил собственик на следният земеделски имот:
Земеделска земя-гора, с площ от 4 дка, осма категория, е местността ***, находяща се в
землището на *** В заявление вх.№ 107/11.10.1992 год. наследниците на Л. Л. са заявили по
1
реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ПК-Бобошево за възстановяване Кория /дъбова/ от 4.000 дка в м.
***. Като документ доказващ собствеността, е приложена клетвена декларация, в която като
съседи на имота са описани: Н. Т. и В. Л.. ПК Бобошево е отказала да признае право на
собственост с мотив, че горите не следва да се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ.
Въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 664/1997 год. на Районен
съд-Дупница, е възстановено правото на собственост върху имота описан по-горе,
собственост на наследници на Л. С. Л. - Й., Л., С., К., Х. и В. Л. Л.и, като Поземлена
комисия Бобошево със свое решение № БЛ 71 от 14.04.1999 год. е възстановила правото на
собственост на имот, посочен в решението под № 14-гори от 4.000 дка, осма категория,
находящ се в землището на ***, е местността ***, като възстановеното право на собственост
е в стари реални граници.
Във връзка с постъпило заявление по молба на Л. Х. Л. № 11/22.11.2007г. по Наредба
№ 49 за поддържане на картата на възстановената собственост е извършване заснемане на
имота в землището на *** След извършеното заснемане /идентифициране/ от
Благоевградски териториален кадастър" ЕООД гр.Благоевград, изпълнител на технически
дейности и нанасянето му в картата на възстановената собственост е установено, че
описания в абзац втори имот в местността *** с площ от 4.150 дка попада върху имот №
55044-собственост на наследници на С. С. К., имот № 55034 собственост на н-ци на К. Г. Б.,
имот № 55033-земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 142001-полски път на община Бобошево и имот
59001-собственост на н-ци на А. В. К.. За констатациите при заснемането на имота на Л. Л. е
уведомен от ОСЗ-Кочериново, офис Бобошево с писмо изх. № ВС-28-546/19.12.2009г.
Ответникът С. С. С., като наследник на С. С. К. е заявил по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ
в ПК-Бобошево за възстановяване на земеделски земи, като наред с други имоти, под № 1 е
заявено за възстановяване лозе от 1 дка в местността *** и под № 7 е заявено за
възстановяване лозе от 0.75 дка в местността *** в землището на ***, без да са описани
съседите на имота. Като документ, доказващ собствеността, е приложена клетвена
декларация, в която като съседи на имота са описани: С. К. Г. и Г. С. К..
С решение № БЛ63/02.06.1997 г. на ПК-Бобошево на наследниците на С. С. К. е
възстановен в стари реални граници ПИ № 055044 с площ от 1.75 дка.
В резултат на идентифицирането на границите на имота е установено, че
местонахождението на процесния имот съвпада с: 1.3 дка от ПИ № 055044, реституиран на
наследниците на С. С. К., 1.45 дка от ПИ № 055033- земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, 1.2 дка от ПИ
055034- реституиран на наследници на К. Г. Б., 0.1 дка от ПИ 059001, реституиран на
наследниците на А. В. К. и 0.1 дка от ПИ № 142001- полски път.
С Решение по в.гр.д.№ 516/2019 год. на КОС- влязло в законна сила е отменено
решение № 221/03.05.2017 г. по гр.д.№ 1658/2015 г. на Районен съд-Дупница като вместо
това е постановено: Прекратява производството по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ от Л.
Х. Л. срещу С. С. С., за признаване за установено по отношение на ответника С., че по
време на образуване на ТКЗС през 1956 г. наследодателя на ищеца-Л. С. Л., починал на
2
07.11.1971г. е бил собственик на имот, представляващ земеделска земя-гора с площ от 4.150
дка, осма категория, находящ се в землището на ***, община Бобошево, местността ***, в
който имот попада, съответно, част с площ 1.3 дка от имот № 055044, същия по КВС на ***,
обн. в ДВ бр.117/1998г.
Цитираното по-горе решение на КОС, с което е отменено решението по гр.д.№
1658/2016г. на ДРС в частта по отношение на ответника С. С. С., сочи, че последният е
заявил, че възстановеният имот с идентификатор 055044, с площ от 1.3 дка, попадащ в
процесния имот представляващ земеделска земя, с площ от 4.150 дка, осма категория, в
местността ***, находящ се в землището на ***, никога не е бил собственост на
наследодателя му С. С. К., като последният не е заявявал този имот за възстановяване и не
го е ползвал и няма претенции относно имот № 055044,с площ 1.3 дка, който попада в имота
собственост на наследници на Л. С. Л.. В случая не се установява идентичност между
заявените за възстановяване от наследниците на С. К. имоти-такива са посочени в друга
местност -***, така и негови претенции по
отношение на имот № 055044, в местността *** в землището на *** няма, поради което в
указаната част исковата претенция при липса на правен интерес е недопустима.
Решението на ПК-Бобошево № БЛ63/02.06.1997 год. е постановено при материална
незаконосъобразност. В случая с посоченото решение е възстановена собственост върху
земеделска земя на н-ци на С. С. К. за два имота, заявени за възстановяване като лозя с
площ от 1 декар и 0.75 дка в местността *** е землището на ***. В случая не се установява
идентичност между заявените за възстановяване от наследниците на С. К. имоти-такива са
посочени в друга местност, така и техни претенции по отношение на имот № 055044, в
местността *** в землището на *** няма.
Поради това между ищеца и ответника не е налице спор за собственост върху
описаните в исковата молба земеделски земи към минал момент и липсва правен интерес от
разглеждане на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а въпросът за притежаването на собствеността
към съответния минал момент следва да се обсъди като преюдициален в спора относно
собствеността към настоящия момент.
С оглед изложеното, ищците искат съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника правото им на собственост върху Поземлен имот с
идентификатор 04314.55.44 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-430/14.02.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот: няма данни, с адрес на поземления имот: ***, площ 1750 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 055044,
при съседи: ПИ с идентификатори №№: 04314.55.33; 0431.56.74; 0431.55.77; 0431.55.45.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава
изцяло предявения иск. Ответникът сочи, че никога не е оспорвал собствеността на ищците
върху процесния имот, както и че е заявявал за възстановяване, в качеството си на
3
наследник на С. С. К., земеделски земи в друга местност-***.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна.
Предвид обстоятелството, че ответникът с отговора на исковата молба признава, че
предявеният срещу него иск е основателен, процесуалният представител на ищците е
направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1 ГПК – при признание на
иска. Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответникът, с отговора на исковата молба изрично е
признал предявения срещу него иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Спазени са и
изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, както и предвид представените от ищците
писмени доказателства, съдът намира предявения положителен установителен иск за
собственост за основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Воден от изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска,
като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските.
С оглед на изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
сторените от тях разноски по водене на делото в размер на общо 1050.00 лв., от които:
1000.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и 50.00 лв.-внесена държавна такса при
образуване на делото. Неоснователно е искането му разноските да останат в тежест на
ищците, понеже е признал иска. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се
приложи последицата на сочената разпоредба. В случая ответникът е признал иска, но не е
налице първата необходима предпоставка-с поведението си да не е дал повод за завеждане
на делото, тъй като видно от представените с исковата молба доказателства, същият се е
снабдил с решение на Поземлена комисия-гр. Бобошево, легитимиращо го като собственик
на имота на ищците.
Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че Т. Й. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; И. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес:
4
***; Я. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; К. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; М. Л.
Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, *; А. С. Н., ЕГН: ***, с адрес: *** М. С. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***; Й. К. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; К. М. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***, *; Л. Х. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; Л. Х. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***; Д. В. Л., ЕГН: **********, с адрес: *** и К. В. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***, са собственици на Поземлен имот с идентификатор 04314.55.44
по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
430/14.02.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот:
няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: *** обл. Кюстендил, ***, целият с
площ 1750 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 6 (шеста), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 055044, при съседи: ПИ с идентификатори №№: 04314.55.33; 0431.56.74;
0431.55.77; 0431.55.45.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Т. Й. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; И. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***;
Я. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; К. Л. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; М. Л. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, *; А. С. Н., ЕГН: ***, с адрес: *** М. С. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***; Й. К. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; К. М. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***, *; Л. Х. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***; Л. Х. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***; Д. В. Л., ЕГН: **********, с адрес: *** и К. В. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 1050.00 (хиляда и петдесет) лева, представляваща
сторените от ищците разноски в производството, от които: 1000.00 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение и 50.00-внесена държавна такса.
Решението е постановено при признание на иска, на основание чл.237 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5