Решение по КНАХД №934/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н. И. И., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 17/18.04.2024 г. постановено по а.н.д. № 217/2023 г. по описа на Районен съд – Карнобат. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № BG28122022/4000/Р8-1307/22.05.2023 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДВП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 800 лева.

В касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По подробно изложени доводи се претендира отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП и присъждане на разноски за първоинстанционното и касационно производство.

Ответникът – директора на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, чрез процесуален представител, в писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски по делото, прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставена в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 28.12.2022 г. в 9:55 ч. в направление излизане от територията на РБ на ГКПП Русе-Дунав мост пристигнало ППС с рег. № [рег. номер], вид влекач, [Марка], с обща допустима максимална маса на пътния състав на 12 тона управлявано от Н. И. И.. След извършена допълнителна проверка от страна на контролните органие установено, че на 17.12.2022 г. в 06:39 ч. горепосоченото ППС е засечено по път № 73, км. 90+258, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За извършеното нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението № F0D161CAAAB0760SE053031F160A5C88, който заедно с приложените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно са определени вида и размера на наказанието, като е изложил подробни доводи относно степента на обществена опасност на дееца и деянието. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Така постановеното решение, предмет на проверка в настоящото производство, е валидно и допустимо, но постановено в противоречие с материалния закон.

Относимата санкционна разпоредба – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща административно наказание "глоба" във фиксиран размер от 1 800 лева, противоречи на принципа на пропорционалността/съразмерността.

Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

По преюдициално запитване, отправено от Административен съд Хасково, СЕС с решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Отчитайки така изложеното, съдът намира, че санкцията се явява в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

По силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС се налага изводът, че оспореното пред РС – Карнобат наказателно постановление е издадено в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Размерът на глобата е в противоречие с чл. 9а от Директивата – налице е липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Във тази връзка изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен, са неправилни. Касационната инстанция приема, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, и обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

При този изход на спора е основателно искането на касатора за възстановяване на направените разноски за адвокатски възнаграждения в производството пред РС - Карнобат в размер на 560 лв. /договор за правна защита и съдействие на л. 36 от делото пред РС/ и в настоящото производство в размер на 450 лв. /договор за правна защита и съдействие на л. 26/, заплатени изцяло в брой. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от касационния ответник, тъй като договореното и платено възнаграждение е съобразено с минимума регламентиран в чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), който е 480 лева за всяка инстанция с оглед размера на глобата.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 17/18.04.2024 г. постановено по а.н.д. № 217/2023 г. по описа на Районен съд – Карнобат, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG28122022/4000/Р8-1307/22.05.2023 г. издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място].

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" [населено място] да заплати на Н. И. И., [ЕГН], сумата 1010 /хиляда и десет/ лева за разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.