МОТИВИ
Към Присъда по НОХД № 5235/2018 г. на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр.
Пловдив е повдигнала пред Районен съд – Пловдив обвинение спрямо подсъдимия А.Е.Д.
за престъпление по чл.209 ал.1 от НК за това, че за периода 23.09.2017 г. –
25.09.2017 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил у Г.Б.Д. заблуждение /а именно, че ще му достави пелети за
отопление срещу капаро от 900 лева/, с което му е причинил имотна вреда в
размер на 900 /деветстотин/ лева.
За съвместно разглеждане
в настоящото наказателно производство е приет за разглеждане предявен от
гражданския ищец Г.Б.Д. граждански иск срещу подсъдимия А.Е.Д. за сума в размер
на 900 /деветстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, резултат от престъплението по чл.209 ал.1 от НК, за което е предаден на
съд подсъдимия, ведно с претендирана законна лихва върху тази сума, считано от
деня на увредата до окончателното й изплащане.
Г.Б.Д. е конституиран в
качеството на граждански ищец и на частен обвинител в съдебното производство по
делото, като се представлява от упълномощен процесуален представител адвокат.
Прокурорът поддържа
обвинението спрямо подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна
квалификация на деянието, като счита, че е категорично и несъмнено доказано.
Прави се искане за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание
на извършителя Д. лишаване от свобода под минимално предвидения размер от една
година, а именно шест месеца, при ефективно изтърпяване при първоначален общ
режим. Взема се становище и относно гражданския иск – за неговото уважаване.
Гражданският ищец и
частен обвинител Г.Б.Д. не се явява в последното съдебно заседание и не се
изразява становище в хода на съдебните прения.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител
адв. М.Л.-З. не се явява, като чрез
депозирана преди последното съдебно заседание нарочна молба е направено искане
за постановяване на осъдителна спрямо подсъдимия Д. присъда с налагане на
наказание – неконкретизирано по вид, но което да е максимално по размер, а за
гражданския иск – да се уважи изцяло ведно с претендираната законна лихва върху
пълния размер от 900 лв., както и да се присъди в тежест на предадения на съд и
заплащането на гражданския ищец и частен обвинител Д. на разноските по делото
за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия Д.
адв. Т.К. прави искане за постановяване на оправдателна за клиента й присъда,
като излага доводи за недоказаност на обвинението за престъплението по чл.209
ал.1 от НК. Прави се и алтернативно искане – евентуално при осъдителен съдебен
акт – да се наложи на подзащитния й наказание лишаване от свобода в минимално
предвидения размер от една година, изпълнението на което наказание да бъде
отложено. За гражданския иск се предоставя на съда с оглед изхода на
производството.
Подсъдимият А.Е.Д. се
явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения като
отрича да е извършвал престъплението, за което е предаден на съд – нито да е
ползвал чужди сим-карти и банкова карта, нито да е осъществявал комуникация с
пострадалото лице по телефон и по електронен път – чрез електронна поща, нито
да е предлагал за продажба пелети и да е получавал пари за такива. Иска се от
съда да бъде признат за невинен, като в последната си дума прави и алтернативно
искане – ако бъде признат за виновен да му се дадяло условно наказание.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият А.Е.Д. е роден на *** ***, *****, ***, български
гражданин, неженен, с основно образование, работещ, неосъждан към процесния
период, с ЕГН **********.
С Решение по НАХД № 2634/2014 г. по
описа на РС П., влязло в сила на 04.10.2014 г., А.Д. е бил признат за виновен
за извършено на 31.08.2014 г. престъпление по чл.343В ал.2 вр. ал.1 от НК,
освободен е бил от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
С Присъда по НОХД № 7/2019 г. по описа
на РС Балчик, влязла в сила на 08.02.2020 г., подсъдимият е бил признат за
виновен за извършено на 26.10.2017 г. престъпление по чл.209 ал.1 от НК и му е
било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
С Определение по НОХД № 975/2020 г. по
описа на РС П., влязло в сила на 25.06.2020 г., Д. бил признат за виновен за
извършено на 14.12.2019 г. престъпление по чл.270 ал.1 от НК и му било наложено
наказание пробация за срок от шест месеца с пробационни мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице с периодичност
два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
С Определение по ЧНД № 1269/2020 г. по
описа на РС П., влязло в сила на 27.07.2020 г., наказанията на подсъдимия по
двете му осъждания – по НОХД № 7/2019 г. и по НОХД № 975/2020 г., били
групирани, като било определено и наложено на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23
ал.1 от НК едно общо най – тежко наказание, а именно лишаване от свобода в
размер на една година, изпълнението на което било отложено на основание чл.25
ал.4 вр. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Осъжданията на подсъдимото лице А.Д.
не оказват влияние върху правната квалификация на процесното инкриминирано
деяние – към момента на извършване на престъплението по чл.209 ал.1 от НК, за
което Д. е предаден на съд по настоящото дело, не е имало влязъл в сила
осъдителен спрямо него съдебен акт.
В началото на м. септември на 2017 г. подсъдимият А.Е.Д.,
живущ *** ***, помолил свидетеля А.Р.О. – негов познат и бивш съученик от
същото село, да открие банкова сметка *** – на О., за да можел да му върне
някакъв негов приятел парично задължение, като за тази услуга Д. щял да даде на
свидетеля сумата от 200 лв. А.О. се съгласил и двамата с подсъдимия отишли в
гр. П., където в клон на „СИБАНК“ ЕАД на името на свидетеля била открита
банкова сметка – *** ***, BIC ***. А.Д. дал на свидетеля А.О. сумата от
50 лв., за да може да се внесе първоначална сума при откриването на банковата
сметка, дал му и обещаните 200 лв.
Около 4-5 дни след това подсъдимият Д.
помолил свидетеля О. да закупи регистрирани на негово име – на О., 5 броя
сим-карти от мобилния оператор „Мобилтел“ ЕАД, за което обещал да му даде 100
лева. След като свидетелят О. се съгласил и за това предложение двамата отишли
в гр. П., където от офис на „Мобилтел“ ЕАД А.О. закупил 5 бр. сим-карти. Сред
тези карти били и сим-карти с абонатни телефонни номера *** и ***.
Както
банковата карта, така и сим-картите свидетелят О. предал на подсъдимия Д. още
при получаването им съответно от банковия клон и от офиса на мобилния оператор.
В
интернет сайт OLX.bg била регистрирана обява за продажба на пелети на цена от 299
лв. за тон с включващ се в цената и транспорт, която обява изхождала от
„Калдопеллет“, а като телефонен номер за връзка бил посочен номер *** –
абонатният номер на една от сим-картите, закупени и регистрирани на името на
свидетеля О. и предадена от свидетеля на подсъдимия Д..
Свидетелят
Г.Б.Д. – граждански ищец и частен
обвинител по делото, живеел в гр. Раковски в жилище с изградена инсталация за
отопление с пелети. През м. септември 2017 г. този свидетел търсейки информация
в интернет за продажба на пелети, нужни му за закупуване за предстоящия
отоплителен сезон, попаднал на обявата на „Калдопеллет“ в OLX.bg за пелети на цена от 299 лева
за тон, включваща и транспорт. След като преценили в семейството му, че
стойността по обявата е изгодна за закупуване на пелети, на 23.09.2017 г.,
следобед, св. Г.Д. се свързал по мобилния си телефон с ползван номер *** с
посочения за връзка в обявата на „Калдопеллет“ телефонен номер ***, като
лицето, с което провел разговор се представило с имена А.Д. – това бил
подсъдимият Д.. Свидетелят попитал дали изпълняват поръчки, дали е това цената
по обявата и дали включва и транспорт, като заявил и че ще иска да направи поръчка
при такава цена с доставка на тон на пелети за десет тона. Подсъдимият А.Д.
потвърдил, че се извършват такива поръчки, че такава ще е цената, както и че ще
изпрати чрез тестово съобщение /sms/ имейл адрес, на който да се изпрати
заявката и да се комуникира по по-нататъшното изпълнение на поръчката, но и че
иска да се предплати 30% от стойността на поръчката. На изрично питане дали
може да се осигури при транспорта и кран за сваляне на пелетите подсъдимият
отговорил, че за това количество от десет тона ще изпрати транспорт с кран. Г.Д.
получил на телефона си есемес с данни за имейл – ***, на който имейл адрес
направил заявката за десетте тона пелети. При последвалата комуникация на
свидетеля Д. по изпратения от „Калдопеллет“ имейл адрес **** гражданският ищец получил
данни и за банковата сметка, на която следва да преведе предварително 30% от
общата стойност за пелетите – в размер на 900 лв., а именно банка „СИБАНК“ ЕАД,
банкова сметка *** ***, BIC ***, с посочено име на титуляр на
банковата сметка А.О., както и че ще следва да изпрати по имейла снимка на
преводното нареждане на сумата по капарото.
На
25.09.2017 г. свидетелят Г.Д. дал сумата от 900 лв. на майка си – М. И. Д.,
която от клон на „Обединена българска банка“ ЕАД в гр. Раковски извършила
нареждането на парите по изпратената по имейл банкова сметка *** „СИБАНК“ ЕАД –
сметка с IBAN ***, BIC ***, след което Д. снимал преводното нареждане и го
изпратил от личния си компютър на имейл ***. Пак по имейл след това той получил потвърждение, че
са получили платежното, че започват работа по заявката и когато са готови ще се
свържат с него, за да се уточни кога ще пристигнат пелетите.
Няколко
дни след това свидетелят Д. получил по имейл известие от „Калдопеллет“, че били
готови с поръчката и че искали да им се изпрати останалата част от парите по
цялата стойност на поръчаните десет тона пелети. Г.Д. информирал, че повече
пари нямал да плаща и че ще плати при доставката на пелетите, тъй като такава
договорка за цялостно плащане не е имало. От отсрещната страна му заявили, че
нямало да има проблем, че изпращали поръчката и на 28.09. трябвало да ги
получи. На датата 28.09.2017 г. свидетелят не получил никаква доставка на
пелети и започнал да прави опити да се свърже и по телефон – на известния му по-
рано номер ***, и по имейл ***, но опитите му били безрезултатни.
На
следващия ден – 29.09.2017 г., Г.Д. получил обаждане от друг номер – от номер ***
– от друга от сим-картите регистрирани на името на свидетеля О. и предадена на
подсъдимия Д. в началото на м. септември 2017 г. Обаждането изхождало от
подсъдимия А.Д., който запитал какъв е проблема, като заявил и че не знае нищо
за пелети и че щял да провери и да му се обади отново. Свидетелят Д. разпознал
гласа на лицето като на същото лице, с което първоначално комуникирал на другия
телефонен номер ***. Малко по-късно подсъдимият отново се обадил по телефона на
гражданския ищец и казал, че за поръчаните пелети имало проблем и забавяне на
митница в Румъния, че пелетите били в гр. П. за разтоварване и че до края на
деня, до 17.30 ч. поръчката щяла да бъде изпълнена. Пелетите по направената
поръчка не били доставени не само до края на 29.09.2017 г., но и изобщо на
поръчалия ги Г.Д..
В
следващите дни свидетелят Г.Д. правил опити да се свърже с доставчика му на
пелети както по телефон – и на двата телефонни номера, чрез които комуникирал,
така и чрез имейл адреса ***, но тези му опити били все неуспешни – на
позвъняванията на телефонните номера *** и *** сигналът бил все свободен и
никой не отговарял, а на имейл адреса също нямало обратен отговор, като дори
по-късно имейлът *** бил заличен.
На
02.10.2017 г. Г.Б.Д. сигнализирал с молба Районна прокуратура гр. Пловдив за
случая, което довело и до образуване на наказателното производство по делото за
измама.
Подсъдимият
А.Д. никога не се занимавал с действителна доставка на пелети, като за измама
по сходен като със св. Д. начин – за получаване и приемане на поръчки за пелети
чрез ползване на сим-карти и банкови сметки, регистрирани на други лица,
подсъдимият получил осъждане – с Присъда по НОХД № 7/2019 г. по описа на РС
Балчик, влязла в сила на 08.02.2020 г., за извършена на 26.10.2017 г. измама
като престъпление по см. на чл.209 ал.1 от НК. За измами за пелети подсъдимият Д.
и свидетелите О. и С.С.А. /последният като лице, което също като О. през м.
септември на 2017 г. открило банкова сметка ***, закупило и сим-карти, които
банкова и сим-карти предал на подсъдимия Д./ били викани в различни градове на
страната ни за разпити.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: частично от обясненията на подсъдимия Д., от показанията на свидетелите Г.Д.
и А.О. – дадени в хода на съдебното следствие при условията на усност и
непосредственост, от показанията на свидетеля С.А. – дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган и приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.3 вр. ал.1 т.5 от НПК, от показанията на свидетеля М.Т.П. –
дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и
приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.
последно от НПК, от приобщените писмени доказателства – извлечения на хартиен
носител от комуникация по имейл, копие на преводно нареждане, справки за
съдимост, извлечения от движение на парични суми по банкова сметка, ***ртови
транзакции, справки от мобилни оператори с трафични данни, копие на присъда,
справки за лице от АИС „Български документи за самоличност“, справки за лице –
установен извършител на престъпление.
Това, за което няма спор по делото, за
което се съдържат категорични доказателства, е че през м. септември 2017 г. – на
23 – ти, св. Д. е осъществил контакт с лице на телефонен номер *** по повод на
обява в интернет сайт OLX.bg на „Калдопеллет“ за предлагане на
пелети и комуникация от същия свидетел чрез електронна поща с имейл ***, за направената поръчка за десет тона пелети при
договорена цена от 299 лева включваща и транспорт, с предплащане на 30% - на
900 лв., което плащане е станало на 25.09.2017 г. от клон на банка „Обединена
българска банка“ ЕАД в гр. Раковски от майката на св. Д. с дадени пари от
последния, по банкова сметка *** „СИБАНК“ ЕАД – сметка с IBAN ***, BIC ***, също и за последваща
комуникация на свидетеля Д. с друг телефонен номер – ***, заради нереализирана
овреме доставка на пелети, както и за това, че телефонните номера *** и *** са
на сим-карти, регистрирани на името на св. О., а титуляр на банковата сметка в
„СИБАНК“ ЕАД – сметка с IBAN ***, BIC ***, е също св. О.. Доказателствата за
тези факти са несъмнени, никоя от страните не ги подложи на критичност, вкл. и
от защитата на подсъдимия, доколкото самите доказателства за посочените факти и
обстоятелства не насочват към конкретно лице, което да е извършило измамливи
действия спрямо пострадалия по поръчката за пелети.
Съдът
прие да ползва като достоверни само част от обясненията на подсъдимия Д. –
относно това, че се познава със свидетелите О. и А., че е бил призоваван за
разпит на много места в страната ни относно измами с пелети – тези негови
твърдения в тези им части се потвърждават от останалите гласни /съответните за
това показания на свидетелите О. и А./ и писмени /справки/ доказателства, не се
характеризират с някаква нелогичност.
Това в обясненията на подсъдимото
лице, което съдът счете, че не отговаря на обективната действителност, а е
целенасочен изказ към постигане на неправилна представа у решаващата инстанция,
която неправилна представа да доведе и до благоприятен за лицето изход –
желаното оневиняване по повдигнатото обвинение, са твърденията за това, че нито
свидетеля О., нито свидетеля А. са му предоставяли банкови карти и сим-карти,
че не бил предлагал по интернет пелети, не бил провеждал разговор с човек за
пелети и че не бил казвал, че ще достави нещо, което не може да достави.
Разпитан от съдебния състав в хода на съдебното производство свидетелят О.
излага показания, опровергаващи заявеното от подсъдимия, като изключително
подробно и обстоятелствено твърди кога и как е станало увещанието за откриване
на банкова сметка ***, предоставянето на банковата карта на Д., увещанието след
това за сим-картите и предаването им пак на подсъдимия. Опровержение в
заявеното от подсъдимия се констатира и в показанията на свидетеля А. – също
излагащ сходен като казаното от свидетеля О. начин относно мотивиране за
откриване на банкова сметка ***-карти и предоставянето им на А.Д.. Пострадалото
лице свидетелят Д. пък бе категоричен, че разпознава гласа на подсъдимия като
гласа на лицето, с което е комуникирал по телефон при първоначалните контакти
по получаване на разясненията относно цени, доставка, плащане на капаро, както
и последващите пък разговори по затвърждаване на убеждението му, че поръчаните
и предплатени частично пелети ще му бъдат доставени след като е имало
затруднения на митница в Румъния. Като се взе предвид от съдебния състав, че
показанията на свидетелите О. и А. са изключително сходни относно поведението
на подсъдимия по снабдяването му с чуждите банкови и сим-карти, че гласът на
подсъдимия е разпознат от пострадалия свидетел Д., който свидетел и
възпроизвежда и собствено и фамилно име на подсъдим като лице, с което е
контактувало по поръчката на пелетите, допълнено и с налична осъдителна за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК присъда, което престъпление, видно от
мотивите на ползвания съдебен акт на РС Балчик по № 7/2019 г., е пак за
нереализирана доставка на пелети с предплатено плащане в % от цялата сума и във
време – съвсем близко до инкриминираното по настоящото дело, съдът изгради
извод, че активното поведение по снабдяването с карти – банкови и за телефонни
разговори, както и комуникацията с клиента Д. по телефон и чрез електронен
адрес – имейли, относно поръчка и доставка на пелети, е поведение на
подсъдимото лице А.Д.. Обвинението спрямо подсъдимия Д. за процесното
престъпление по чл.209 ал.1 от НК – относно съставомерните елементи от
обективна и субективна страна се явява според съда категорично доказано. Нужно
е да се отбележи и това, че действията на подсъдимото лице по снабдяване с
чужди „инструменти“, нужни му за измамливи действия – банкова сметка, ***, с
която да оперира с паричните потоци по тази сметка, със сим-карти за контакт с
потенциалната жертва, са действия целящи прикриване самоличността на
извършителя. Изключително житейски нелогично е вършещия измами да ползва
банкова сметка ***-карта, регистриани на негово име, които веднага да го уличат
и така да бъде веднага разкрит.
За това и обясненията на подсъдимия Д.,
насочени в обратната насока, се счетоха за неверни, за опит да се изгради
защитна позиция, целяща оневиняването на лицето, а не правдиво възпроизвеждане
на факти от обективната действителност.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Д. и О. – дадени в хода на съдебното следствие при условията на
усност и непосредственост, както и показанията на свидетеля С.А. – дадени в
хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и приобщени
чрез прочитането им на основание чл.281 ал.3 вр. ал.1 т.5 от НПК – все като
последователни, логични и взаимно допълващи се и кореспондиращи си,
неопровергани и неразколебани чрез други доказателства – гласни и писмени.
Ползват се от съда и показанията на
свидетеля П., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган и приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр.
ал.1 т.4 пр. последно от НПК, но следва да се отбележи, че чрез тях фактите,
които възпроизвежда при разпита си свидетеля и които да касаят подсъдимото
лице, са само относно познанството на свидетеля с Д. – като съученик на сина на
свидетеля в с. Р..
С оглед на така приетата и изложената
фактическа обстановка съдът прие, че с действията си подсъдимият А.Е.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на
престъплението по чл.209 ал.1 от НК, тъй като за периода 23.09.2017 г. – 25.09.2017 г. в гр.
Раковски, обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Г.Б.Д.
заблуждение /а именно, че ще му достави пелети за отопление срещу капаро от 900
лева/, с което му е причинил имотна вреда в размер на 900 /деветстотин/ лева.
От обективна страна за времето от 23.09.2017 г. до 25.09.2017 г. в гр. Раковски обл. Пловдив
подсъдимият А.Д. е създал при комуникация по мобилен телефон и по интернет –
чрез имейл, у свидетеля Г.Б.Д. невярна представа - че ще му достави пелети за отопление срещу капаро
от 900 лева – при поръчка за десет тона на цена от по 299 лева за тон и капаро
от 30%, включваща и транспорт, като е изискал и внасяне на сумата по посочена банкова сметка
***дане, удостоверяващо превода. В резултат на тази невярно създадена представа
свидетелят Д., воден и от желанието си
за получаване на пелети за предстоящия отоплителен сезон на изгодна
цена, се разпоредил със сумата от 900 лв. – като я предал на майка си, която на
25.09.2017 г. я е превела от клон на банка „Обединена българска банка“ ЕАД в
гр. Раковски по банковата сметка в „СИБАНК“ ЕАД – сметка с IBAN ***, BIC ***, посочена от подсъдимия Д.. Този
размер на тази парична сума – 900 лева, съставлява и размера на причинената на това
лице Д. вреда в резултат на измамливите действия от страна на подсъдимия.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия А.Д. при пряк умисъл – със съзнавани, целени и
настъпили обществено - опасни последици. Изграждането на неверни представи в
съзнанието на пострадалия Д. от страна
на подсъдимия за доставка на пелети при изгодната цена от по 299 лева за тон,
включваща и транспорт, при липсата на реални основания за това, дава основание
на съда да приеме, че с действията си Д. е целял единствено и само да получи
имотна облага – материална изгода от предоставените му парични средства от
страна на пострадалия. Налице е специфичната цел, изискваща се, за да е налице
състав на престъплението измама, а именно – получаване на облага и причиняване
на вреда другиму.
С оглед
на приетата правна квалификация на извършеното от страна на А.Е.Д. престъпление
– по чл.209 ал.1 от НК, съдът като съобрази целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК, като взе предвид и смекчаващите, и отегчаващите отговорността
обстоятелства прие, че наказанието, което следва да бъде определено и наложено
на извършителя, следва да се наложи при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия към процесния
период, изминалото време от извършването на деянието до постановяване на
настоящия съдебен акт и неголемия размер на причинената на пострадалото лице
вреда.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдебният състав отчете това, че по делото са налични
доказателства и за други сходни макар и последващи процесната измама престъпни
прояви от страна на подсъдимото лице – предвид и налично с влязъл в сила
осъдитеилен съдебен акт на РС Балчик, както и начина на извършване на измамата
– като такава с по –висока степен на обществена опасност – чрез средства,
уличаващи други лица и затрудняващи установяването на истинския деец.
За това и според съда съответстващото
на обществената опасност на престъплението и на личността на извършителя
наказание, което би могло да постигне
своите цели, е наказанието лишаване от свобода в размер на една година и то с
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК /доколкото са налични според съда
основанията за прилагане на нормата на чл.66 ал.1 от НК/ изпълнение при
минималния изпитателен срок от три години. Това наказание лишаване от свобода в
този му размер от една година и в този размер на изпитателния срок от три
години според съдебния състав би повлияло освен предупредително и
превъзпитаващо върху останалите членове на обществото, но и предупредително
върху самия подсъдим.
Предвид на наличните посочени по –
горе осъждания спрямо А.Д. – Присъдата по НОХД № 7/2019 г. по описа на РС
Балчик, влязла в сила на 08.02.2020 г., и Определение по НОХД № 975/2020 г. по
описа на РС П., влязло в сила на 25.06.2020 г., доколкото тези два осъдителни
съдебни акта са за извършени две умишлени престъпления от общ характер –
съответно по чл.209 ал.1 от НК и по чл.270 ал.1 от НК, извършени преди да има влязъл в сила осъдителен съдебен
акт за което и да е от тях – съответно извършени на 26.10.2017 г. и на
14.12.2019 г., а процесното деяние по чл.209 ал.1 от НК – също умишлено
престъпление от общ характер, е извършено преди влизане в сила също на който и
да е от горните осъдителни съдебни актове – извършено в периода 23.-25.09.2017
г., настоящата инстанция счете, че са налични основанията на чл.25 ал.1 вр.
чл.23 ал.1 от НК за определяне и налагане на едно общо най-тежко наказание. За
това и съдът с настоящата си присъда определи и наложи на основание чл.25 ал.1
вр. чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия А.Е.Д. едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му по НОХД № 7/2019 г. по
описа на РС Балчик, НОХД № 975/2020 г. по описа на РС П. и по настоящото НОХД №
5235/2018 г. по описа на РС Пловдив, а именно лишаване от свобода в размер на
една година.
Това едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода в размер на една година съдебният състав прие, че Д. не
следва да търпи ефективно, а чрез отлагане на изпълнението – на основание чл.66
ал.1 от НК вр. чл.25 ал.4 от НК от три години изпитателен срок, считано от
влизане в сила на настоящата присъда, с което и ще може и ще се постигне
ефективно целта на наказанието – и по индивидуална, и по генерална превенция.
По
отношение на предявения граждански иск от страна на гражданския ищец Г.Б.Д.,
доколкото се предвижда обезщетение в размер на реално причинените вреди
резултат от престъплението, за което А.Д. е предаден на съд, и съответно е бил
осъден с настоящия съдебен акт, съдът е на становище, че този граждански иск
следва да бъде уважен в пълния
му претендиран размер, така както е приет за съвместно разглеждане.
Налице са основанията този иск да бъде уважен - имаме извършено виновно
поведение от страна на подсъдимия, което е противоправно, което е причинило
вреда за гражданския ищец и настъпилата вреда е в причинна връзка, пряка и
непосредствена последица от страна на виновното активно поведение на дееца. За
това и с настоящата си присъда съдът прие да осъди подсъдимия А.Е.Д. да заплати
сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени щети, причини от
инкриминираното деяние в полза на Г.Б.Д., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от деня на увредата – 25.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
В тежест
на подсъдимия А.Е.Д. следва да бъде присъдена сумата от 50 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, за заплащането й по сметка на РС Пловдив.
Доколкото
от страна на пострадалото лице Г.Б.Д., имащо качеството и на граждански ищец, и
на частен обвинител по делото, са направени разноски в размер на 400 лева – за
процесуално представителство от адвокат – по договор за правна помощ и
съдействие – л.38 от съдебното дело – от адв. М. Н. Л.-***, то тези разноски се
присъдиха с присъдата на основание чл.189 ал.3 от НПК с оглед изхода на
производството в тежест на подсъдимото лице А.Е.Д. за заплащането им в полза на
Г.Б.Д..
По делото
са направени разноски общо в размер на 200.60 лева – за пътни разходи за
свидетели за явяването им пред съда, които с оглед изхода на делото се
присъдиха в тежест на подсъдимия Д. на основание чл.189 ал.3 от НПК за
заплащане по сметка на РС Пловдив в полза на ВСС.
По
изложените съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала!
Т.К.