РЕШЕНИЕ
№ 18049
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110140415 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от А. Г. Г., ЕГН:**********, с адрес:
************, чрез адв. Г. И. Т., съдебен адрес: ***************** срещу А. М. М.,
ЕГН:**********, с адрес: ****************** с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцата сумата 9 990,00 лева (девет хиляди деветстотин и деветдесет
лева), представляваща главница по запис на заповед от 11.09.2023 г., с падеж 05.03.2024 г. ,
ведно със законна лихва за период от 07.02.2025 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
**** г. по описа на СРС, 46 състав.
Твърди се, че е издаден запис на заповед с дата на издаване: 11.09.2023г., посочено
място на издаване: ********************** с издател А. М. М., с ЕГН: **********, с адрес
по лична карта в *****************, който като издател на записа на заповед се е задължил
неотменимо и безусловно без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да
било характер, да плати без протест и разноски на поемателя А. Г. Г., с ЕГН: ********** или
на нейна заповед посочената сума на падежа - 05.03.2024г. и място на плащане
*********************
Сочи се, че в качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна
„запис на заповед" доказва вземането на поемателя-ищец за обещаната от издателя-ответник
парична сума
Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.
С депозираното възражение по чл. 414 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът сочи, че действително е подписал процесния запис
на заповед. Целта на на подписването обаче е била сумата в размер на 9 900, 00 лева да му
бъде действително и реално предадена, след което същата да бъде върната на падежа.
Предаването на 9 900, 00 лева обаче не се е осъществило нито преди, нито след
1
подписването на записа на заповед, в т. ч. и към настоящия момент.
Правното основание на предявения иск е чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл.535 и сл. от ТЗ.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
************ г. постановена по частно гражданско дело № ***** по описа на Софийския
районен съд за 2025 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумата
от сумата 9 990,00 лева (девет хиляди деветстотин и деветдесет лева), представляваща
главница по запис на заповед от 11.09.2023 г., с падеж 05.03.2024 г. , ведно със законна лихва
за период от 07.02.2025 г. до изплащане на вземането
Към заповедното производство е приложен Запис на заповед, издаден от А. М. М.,
който неотменимо и безусловно без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и
да е характер се е задължил да плати без протест и разноски на поемателя А. Г Г. сумата от
9990 лева. Уговорен е падеж -05.03.2024 г.
Посочено е място на издаване- *************
Съгласно чл. 535 от ТЗ. записът на заповед съдържа: 1. наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се
плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис на
издателя.
Настоящият състав взе предвид и тълкуването на закона, дадено в т. 17 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по тълкувателно дело № 3/2013 на ОСГТК
на ВКС. Съгласно тях предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422
от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Посочено е
и следното: „Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа.“
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422
ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погА.ване на вземането по
записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията
и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право -
за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът
разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за
невъзникване на вземането, за погА.ването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение.
Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с
издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка
с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос.
При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение,
независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника
2
релативни възражения, относими към погА.ване на вземането по издадения запис на
заповед.
При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му
по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя
предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на
заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат
посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.
Предвид развитието на процеса в конкретния случай пред първоинстанционния съд от
страна на ищеца не са включени като предмет на спора възражения за наличие на каузално
правоотношение. Така ищецът следва да докаже единствено съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
В процесния случай издаденият запис на заповед съдържа всички задължителни
реквизити по чл. 535 от ТЗ. Ето защо съдът счита, че е налице редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Въпреки твърденията на ответника за каузално правоотношение по договор за заем не
са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока. Самият ответник дори твърди и
липса на предаване на заемна сума и неосъществяване на договора за заем, което с оглед
реалния характер на договора изключва наличието на такава облигационна връзка.
С горните мотиви настоящият състав приема, че е налице редовен от външна страна
менителничен ефект, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 1759.80 лева, от които сумата 1560
лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор, приложен към
писмения отговор и 199.80 лева държавна такса, внесена по сметка на Софийски районен
съд.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства разноските са в размер на 1199.80 лева, от които сумата 1000 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение и сумата 199.80 лева, представляваща
платена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по преядения иск с правно основание чл.79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл.535 и сл. от ТЗ, отношение на ответника А. М. М., ЕГН:**********, с
адрес:******************, че дължи на ищеца А. Г. Г., ЕГН:**********, с адрес:
************, сумата 9 990,00 лева (девет хиляди деветстотин и деветдесет лева),
представляваща главница по запис на заповед от 11.09.2023 г., с падеж 05.03.2024 г. , ведно
със законна лихва за период от 07.02.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № **** г.
по описа на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН:********** , да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца А. Г. Г., ЕГН:**********, сумата от 1759.80 лева разноски настоящото производство
3
и 1199.80 лева-разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4