№ 5622
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100500387 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 18053 от 03.11.2023 г.,
постановено по гр. дело № 7759/2023 г. по описа на СРС, 42 състав, с което са отхвърлени
предявените срещу Л. Д. Д. положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от
1357,15 лв., цена за топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., за сумата от
197,24 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.09.2022 г., за сумата от 37,08
лв., сума за дялово разпределение за периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г., както и за
сумата от 7,64 лв., мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода
01.10.2019 г. – 02.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 50431/2022 г. по описа на СРС, 42 състав.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че предвид установеното
по делото наемно правоотношение за процесното жилище и клаузите на договора относно
задължението за плащане на консумативните разноски за наемателя, несъмнено между
страните по делото бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния
1
имот със съгласието на наемодателя. Ето защо въззивникът моли за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.
Въззиваемият Л. Д. Д. подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззивника „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото обаче е
частично неправилно поради следните съображения:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е
сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства (писмо от
Столична община – район „Искър“, настанителна заповед № 77-П-3/03.06.2002 г. и договор
за наем по чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община от 15.07.2005 г.) се установява, че
процесното топлоснабдено жилище с абонатен номер при ищеца 103931, находящо се на
адрес: гр. София, ж.к. ****, през процесния период е било общинско, като считано от
2
03.06.2005 г. и към настоящия момент ответникът Л. Д. Д. е бил наемател по договор със
Столична община и е бил настанен в него (настанителната заповед и договорът са
подписани от ответника и не са оспорени от него).
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното
отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди,
като действително ползва имота на възможните законови основания. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, съобразно които собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, каквато в случая е налице – видно от приетите
писмени доказателства (главни отчети, приети по делото и неоспорени от ответника) и
заключението на СТЕ, партидата за процесния имот с абонатен номер 103931 е открита на
името на Л. Д. Д., който е запознат с документите за отчет, отразяващи потребеното
количество топлинна енергия в края на всеки отчетен период и не ги е оспорил. По този
начин наемателят е изразил своето съгласие да получава топлинна енергия по договор с
ищеца в процесното жилище, респ. като е доставяло енергия именно на наемателя и е
открило партида на негово име, топлопреносното предприятие също е волеизявило за
възникване на облигационно правоотношение с него. Облигационната връзка съществува
със съгласието на собственика на имота, което се установява от съдържанието на договора за
наем – същият е съставен по образец – приложение № 5 към Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, т.е.
съдържанието му е нормативно установено и съобразно чл. 5.3 и чл. 5.4. от него наемателят
3
се задължава да заплаща редовно всички консумативни разноски, свързани с ползването на
общинското жилище (сред които несъмнено са разходите за потребена топлинна енергия в
имота), както и при подписване на договора да представи документи за открити партиди за
консумативните разноски. Следователно, с подписване на наемния договор собственикът
Столична община се е съгласил наемателят да заплаща консумативните разходи директно на
доставчиците на комунални услуги, поради което несъмнено договорът е бил сключен с
ответника, който в изпълнение на договорните си задължения по наемното правоотношение
е предприел процедурата по откриване на партида на негово име.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че Л. Д. Д. е бил клиент на
топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период като фактически
ползвател на жилището, който със съгласието на собственика и на валидно облигационно
основание обитава същото през процесния период и същевременно е сключил договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия с топлопреносното предприятие. В допълнение следва да се отбележи, че това
обстоятелство не е било валидно оспорено от ответната страна в първоинстанционното
производство – в отговора на исковата молба ответникът е изложил възражение за липса на
част от описаните в исковата молба писмени доказателства, оспорил е общо исковете по
основание и размер, но конкретни възражения е навел единствено по отношение на
приложимостта на общите условия на ищеца, доставката на претендираното количество
топлинна енергия, наличието на валиден договор за извършване на дялово разпределение в
сградата и липсата на предпоставките за изпадане в забава, но на практика не е оспорил
качеството си на потребител на топлинна енергия в имота и наличието на облигационно
правоотношение с ищеца, поради което доводите на въззиваемия в тази насока, наведени за
пръв път с отговора на въззивната жалба, се явяват преклудирани.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Несъмнено е, че през исковия период на ответника е била начислявана топлинна енергия за
топла вода по показанията на един водомер, за един радиатор с поставен индивидуален уред
за измерване на топлинната енергия с дистанционно отчитане, както и за сградна
инсталация, като за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е начислена
стойност на потребена топлинна енергия в размер на 785,61 лв., а за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер
на 672,15 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди (видно от заключението на СТЕ и приложените от третото лице-помагач главни
отчети), като при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края
на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна
енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. е в размер на 626,44 лв. (след приспадане на
сумата за връщане на потребителя в размер на 159,17 лв.), а за периода м. 05.2020 г. – м.
04.2021 г. е в размер на 730,71 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителя в
5
размер на 58,56 лв.), т.е. общо сумата за потребена топлинна енергия в имота за двата
отчетни периода е в размер на 1357,15 лв., поради което предявеният иск за стойност на
потребена топлинна енергия се явява основателен за пълния предявен размер.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 37,08 лв. (съобразно приложените
писмени доказателства – л. 21 от делото), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответника в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК при условията на евентуалност възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 15.09.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 08.07.2019 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за целия
процесен период от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. не са погасени по давност – за първия (най-
ранен) месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 15.07.2019 г., като
тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през
които давността е спряла да тече), не е изтекла преди подаване на заявлението – на
15.09.2022 г. Ето защо, претенцията за главница се явява изцяло основателна за периода от м.
6
05.2019 г. до м. 04.2021 г. за сумата от 1357,15 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
процесния период, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3
от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна
енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на
договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване
на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва (арг.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо в случая ответникът е изпаднал в забава относно задълженията си за цената на
потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след издаване на общата фактура за
първия отчетен период на 31.07.2020 г., т.е. от 15.09.2020 г. и до посочената крайна дата
02.09.2022 г. е дължимо мораторно обезщетение върху установения главен дълг, което
настоящата въззивна инстанция изчислява на сумата от 198,88 лв. Следователно, предвид
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорният иск за лихва върху
топлинна енергия следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 197,24 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени
исковете за главница за топлинна енергия и дялово разпределение, както и за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия, е неправилно и следва да бъде отменено, като
посочените искови претенции следва да бъдат уважени, а в останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на
7
направените пред двете съдебни инстанции разноски съобразно уважената част от исковете
в размер на 81,58 лв., разноски за заповедното производство, сумата от 963,39 лв., разноски
за платена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство пред СРС, както и сумата от 201,17 лв., разноски за въззивното
производство (платена държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско
възнаграждение). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на направените
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 2,29 лв., възнаграждение за
един адвокат в първоинстанционното производство (т.е. решението на СРС следва да бъде
отменено и в частта, с която са присъдени разноски на ответника над тази сума), както и в
размер на 2,29 лв., възнаграждение за един адвокат във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18053/03.11.2023 г., постановено по гр.д. № 7759/2023 г. по описа на
СРС, 42 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Д. Д., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД,
вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1357,15 лв., цена за топлинна енергия за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., за сумата от 197,24 лв., мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 02.09.2022 г., и за сумата от 37,08 лв., сума за дялово разпределение за
периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 50431/2022 г. по описа на СРС, 42 състав,
както и в частта, с която „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на Л. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разликата над сумата
от 2,29 лв. до пълния присъден размер на разноските от 480 лв. (т.е. за сумата от 477,71
лв.), представляваща разноски в исковото производство пред СРС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу Л. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Л. Д. Д. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 1357,15 лв., цена за топлинна енергия за периода от
м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен номер
103931, сумата от 197,24 лв., мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 02.09.2022 г., както и сумата от 37,08 лв., сума за дялово
разпределение за периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 50431/2022 г. по описа на
СРС, 42 състав.
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18053/03.11.2023 г., постановено по гр.д. № 7759/2023 г. по
описа на СРС, 42 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Д. Д., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 7,64 лв.,
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 02.09.2022
г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д.
№ 50431/2022 г. по описа на СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА Л. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 81,58 лв.,
разноски в заповедното производство, сумата от 963,39 лв., разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 201,17 лв., разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Л. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,29 лв., разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззивника
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9