Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2151 31.10.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ-ви граждански състав
На втори октомври през две хиляди и осемнадесета
година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Моника Яханаджиян
Секретар:Ж.С.,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №440 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба на Р.С.Ч., ЕГН
**********, с адрес ***, съдебен адрес:***, офис ......., уточнена с допълнителна молба, вх.№5067/05.02.2018 г., за
осъждане на ответника В.Г.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, да му заплати сумата от 6000,00 лева, представляваща
неплатена наемна цена за наетия от ответника и собствен на ищеца недвижим имот
за периода м.януари 2017 г. – м.октомври 2017 г., или в размер на 600 лева
месечно и сумата от 266,00 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
периода 10.02.2017 г. до 15.01.2018 г., а именно в размер на 50,00 лева за
периода от 10.02.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 45,00 лева за периода от
10.03.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 39,00 лева за периода от 10.04.2017
г. до 15.01.2018 г., в размер на 34,00 лева за периода от 10.05.2017 г. до
15.01.2018 г., в размер на 29,00 лева за периода от 10.06.2017 г. до 15.01.2018
г., в размер на 24,00 лева за периода от 10.07.2017 г. до 15.01.2018 г., в
размер на 19,00 лева за периода от 10.08.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на
13,00 лева за периода от 10.09.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 8,00 лева
за периода от 10.10.2017 г. до 15.01.2018 г. и в размер на 5,00 лева за периода от 10.11.2017 г. до 15.01.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска на 16.01.2018 г. до
окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че считано
от 01.01.2017 г., между страните съществува наемно правоотношение, по силата на
което ищецът отдал на ответника за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот, находящ се в гр.Б., к-с „С.”, бл....., вх......, ........... и представляващ търговско
помещение, склад и санитарен възел, срещу ежемесечна наемна цена от 600,00
лева. Ищецът твърди, че ответникът, в качеството на наемател не е изпълнил
основното си задължение да заплаща наемната цена, както и че я дължи за периода
м.януари 2017 г. – м.10.2017 г.
В подкрепа на исковете са ангажирани
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и с упълномощения си процесуален представител – адв.Е.,
която поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Представя писмена
защита.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.Б., с който се
изразява становище за неоснователност на исковете. В тази връзка се оспорва
твърдението на ищеца за наличие на наемно правоотношение с ответника, като се
посочва, че договорът е бил сключен с „...............” ООД,
в което ответникът е бил съдружник, но не и със самото ФЛ В.Б..
Ответникът оспорва положения за наемател подпис с твърдението, че не е
положен от него и твърди, че договорът е антидатиран
за целите на производството. Ангажира доказателства, претендира разноски.
В съдебно заседание ответницата се
представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.В., който оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Правното основание на предявените искове
е по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1, вр.чл.232, ал.2, вр.чл.228 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, след като взе
предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за
установено следното:
Между страните не се спори относно
следните факти, а именно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ......................, находящ
се в гр.Б., к-с „С.“, бл....., вх....., ет......... и
представляващ магазин с площ от 71.99 кв.м., състоящ се от търговско помещение,
склад и санитарен възел, както и че в периода 10.07.2014 г. – 27.11.2017 г. ответницата
Б. е била съдружник в „..............“ ООД, ЕИК ...............,
сегашно наименование „Х.“ ЕООД, което има за предмет на дейност
психологически изследвания и консултации. За тези факти свидетелстват приетия
като доказателство н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №....,
т....., рег.№......, д.№...../.........
г. на нотариус с рег.№........ на
НК и район на действие РС-Бургас, справката от
Търговския регистър по партидата на дружеството, Договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 20.11.2017 г. и показанията на разпитаните в качеството
им на свидетели Н.Б. и А.М.. От същите става ясно още,
че ищецът живее на семейни начала с А.Г.Г. – също съдружник
в „.......................“ ООД, както и че
дружеството е осъществявало своята дейност в обект, състоящ се от пет кабинета
и зала за групови срещи, който е бил обособен от две съседни помещения, едното
от които е това на ищеца, а другото– собственост на съпруга
на ответницата Б., за което свидетелства и приетия като доказателство н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот №......, т....., рег.№......., д.№...../....... г. на нотариус, рег.№......... на НК
и район на действие РС-Бургас.
Между
страните не се спори и по това, че до 13.10.2017 г. ответницата е практикувала
в обособения като общ обект, а след тази дата е преустановила съдружието си в „...................“ ООД, обединените помещения са били
разделени посредством врата, като ответницата е ползвала кабинетите, находящи
се в собствеността на съпруга й. В този смисъл са показанията на разпитаните по
делото свидетели, водени от ответната страна, а достоверността им не се
опровергава от съдържанието на свидетелските показания, ангажирани от ищеца.
Спорният
между страните въпрос е дали между тях има възникнала договорна връзка,
основана на договор за наем и дължи ли се по нея посочената от ищеца наемна
цена.
В
тази връзка, по делото са извършени две съдебно-графологически
експертизи – единична и тройна, заключенията, по които са категорични, че
подписът, положен за наемател под текста на договор за наем от 30.12.2016 г.,
не е изпълнен от ответницата В.Б., като експертите от
тройната съдебно-графологическа експертиза допълват, че същият е имитиран.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.228 от ЗЗД, с договорът за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят да му плати определена цена. По силата на чл.232 от ЗЗД, задължението на наемателя е да заплати наемна
цена.
За
успешното провеждане на предявения иск, ищецът следваше в условията на пълно и
главно доказване да установи сключването на договора и неговия предмет,
ползването на вещта и уговорената цена както и срока, за който е наета и
ползвана вещта.
Настоящият
съдебен състав намира, че доказателствената съвкупност не установява съществуването
между страните на облигационно правоотношение по предоставяне за временно и възмездно
ползване на ответницата на собствен на ищеца недвижим имот.
Този
извод на съда напълно кореспондира на приетите заключения по извършени единична
и тройна съдебно-графологически експертизи, подкрепя
се от показанията на свидетелите Б. и М., които възпроизвеждат собствените си
възприятия и не се опровергават от показанията на свидетелите П. и А., чийто възприятия за наличие на наемно правоотношение
между страните почиват единствено на твърдения, заявени от ищеца и на съществуването
на договор за наем, обективиран в писмена форма.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица по изготвените от тях единична и тройна
съдебно-графологически експертизи като обосновани и
базиращи се на не-малък на брой изследван сравнителен материал. В.л. С. заключава и потвърждава в съдебно заседание, че
подписът в изследвания обект е изпълнен със забавени движения и различен натиск
върху листа и се различава от получените сравнителни образци от подписите,
изпълнени от ответната страна, както по общите, така и по частните графически
признаци. В същият смисъл е и заключението на тройната съдебно-графологическа
експертиза, подробно аргументирано и в съдебно заседание.
С
оглед категоричността и еднаквостта на изводите на вещите лица от единичната и
тройната съдебно-графологическа експертиза, съдът възприема заключенията им,
поради което и възраженията на ищеца в тази насока са неоснователни, още
повече, че съгласно методиката на почерковото изследване, на която ищецът и процесуалният му
представител се позовават, няма точен брой признаци по количество, въз основа
на които да се направи категоричен извод за положителен, отрицателен или
вероятен отговор. Различията и съвпаденията между изследвания обект и
сравнителните образци се преценяват в качествено отношение и като
съвкупност. Когато те не са достатъчни за положителен или отрицателен отговор,
а има превес на едните над другите, отговорът е вероятен. В процесния случай вещите
лица се установили, че различията превъзхождат съвпаденията, поради което и са
дали този отговор.
Ето защо, настоящият състав
стигна до извод за успешно проведено от ответната страна оспорване
автентичността на договор за наем от 30.12.2016 г., поради което и същият
следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Въз основа на
него ищецът не доказва твърдението си за временно и възмездно предоставяне на
процесния имот на ответника Б..
Безспорно, съществуването
на наемно правоотношение не е свързано със сключен в писмена форма договор за
наем, но дотолкова, доколкото липсват други ангажирани в тази насока
доказателства, изводът който се налага е, че искът е недоказан. Както се
спомена по-горе, ангажираните от ищеца свидетелски показания на П. и А. възпроизвеждат твърдения на ищеца за наличие на наемно
правоотношение с ответницата или почиват на възприет в писмена форма договор за
наем и допринасят единствено за установяване факта на ползване на кабинет от
тези, които са били обособени върху слетите помещения. В същото време, показанията
на свидетелките Б. и М., първата от които бивш служител на „..................“
ООД, а втората – практикант там, допринасят за изясняване на
фактическата обстановка, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради
което и съдът ги кредитира като достоверни и опровергаващи ищцовата теза за възникнало между страните наемно
правоотношение в процесния период. От същите става ясно, че ответницата
е осъществявала психологически изследвания и консултации като съдружник в „...............“ ООД, което е заплащало наема за
ползваните кабинети, част от които са били разположени върху имота на ищеца, а
други – върху имота на съпруга на ответницата, както и че ответницата не е
ползвала конкретен кабинет, тъй като всички са били общи и са се ползвали в
зависимост от заетостта им.
Поради това, че доказателствената
съвкупност, подробно обсъдена по-горе, не установява наличието на елементи от
съдържанието на наемно правоотношение между страните, искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Поради изложеното и предвид
акцесорния им характер следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска и на мораторна
лихва в размер на 266,00 лева за периода10.11.2017
г. до 15.01.2018 г.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 600,00 лева за
осъщественото процесуално представителство от страна на пълномощника – адв.В..
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският
районен съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Р.С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес:***, офис .........., уточнен с
допълнителна молба, вх.№5067/05.02.2018 г., за осъждане на ответника В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
да му заплати сумата от 6000,00 лева, представляваща неплатена наемна цена за
наетия от ответника и собствен на ищеца недвижим имот за периода м.януари 2017
г. – м.октомври 2017 г., или в размер на 600 лева месечно и сумата от 266,00
лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода 10.02.2017 г. до
15.01.2018 г., а именно в размер на 50,00 лева за периода от 10.02.2017 г. до
15.01.2018 г., в размер на 45,00 лева за периода от 10.03.2017 г. до 15.01.2018
г., в размер на 39,00 лева за периода от 10.04.2017 г. до 15.01.2018 г., в
размер на 34,00 лева за периода от 10.05.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на
29,00 лева за периода от 10.06.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 24,00 лева
за периода от 10.07.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 19,00 лева за периода
от 10.08.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 13,00 лева за периода от
10.09.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 8,00 лева за периода от 10.10.2017
г. до 15.01.2018 г. и в размер на 5,00 лева за периода
от 10.11.2017 г. до 15.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска на 16.01.2018 г. до окончателното изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
Р.С.Ч., ЕГН **********, с
адрес ***, съдебен адрес:***, офис ..........., ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Б., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 600,00
лева (шестстотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за
адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.