РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Бургас, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Даниела Д. М.а
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20242001000077 по описа за 2024 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция, след
проведено производство по чл.304 ГПК и връщането му от ВКС на Окръжен
съд Бургас за ново разглеждане от друг състав.
С Решение № 68/ 1.03.2024 г., постановено по т.д. № 475/ 2022 г. по
описа на Окръжен съд Бургас, е развален сключеният с Нотариален акт № *,
том *, рег. № *, дело № ** г. на нотариус Х.Р., рег. № * от НК, с район на
действие РС П., договор, с който „Анхиало 2010“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Поморие 8200, ул. „Захари Стоянов“ №
17, представлявано от С. Г.ев Стоянов и С. Г.ев С. - поотделно, е продало на Н.
Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Поморие, ж.к. „С.“, бл. 27, ет. 1, ап. 3, и Ж.
С. К., ЕГН ***, с адрес: гр. П., кв. „С.“ № *, ет. *, ап. *, следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КК и КР на гр.
П., община П., област Бургас, одобрени със Заповед № *** от 29.04.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК и с последно изменение на КК и КР,
одобрено със заповед № *** от 26.04.2012 г. на началника на СГКК гр. Бургас,
с адрес на имота: гр. П., ул. „К.Б. I“ № *, етаж 0, находящ се в сграда № 1,
1
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от
40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***.1.9, под обекта: няма; над обекта: ***., ведно със съответните идеални
части от общите части и правото на строеж.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Н. Б. К., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 111, вх.Б, ет.1,
ап.2 - адв. Г. М., и Ж. С. К., в която същото се обжалва като неправилно,
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, както и необосновано, като постановено при
привидно ценене на доказателствата. Претендира се отмяната му.
Сочи се, че решението за разваляне на процесния договор е
постановено без да са налице условията, предпоставящи неговото разваляне.
Според въззивниците, липсват обективни твърдения относно факти,
от които да произтича претендираната от насрещната страна безполезност на
изпълнението. Развиват се доводи, че въпреки указанията на съда за доказване
безполезност на паричната престация, поначало винаги необходима за
кредитора, дружеството – въззиваем не е внесло в процеса факти, които да я
установяват. Лансира се тезата, че дългият период на неизпълнение не
повлиява на интереса на кредитора да получи паричната си престация и не
прави получаването й безполезно. В допълнение, недоказаността на
безполезността предпоставя развалянето да бъде извършено след покана,
съдържаща подходящ срок за изпълнение, като липсата на такава води до
неправилно упражнено право на разваляне, изтъква се в жалбата.
Навеждат се доводи, че частичното неизпълнение не е причина за
отпадане на интереса на кредитора, доколкото причината за отпаднал интерес
стои извън неизпълнението.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
В срока по чл.263 ГПК, отговор на въззивната жалба от „Анхиало
2010“ ООД не е постъпил.
С Определение № 105 от 15.07.2024 г. по настоящото дело
апелативният състав е указал на жалбоподателите да внесат по сметка на
2
„Анхиало 2010“ ООД сумата от 85 496,03 лв. – остатък от цената на
продадения имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.07.2024 г. до датата на плащане и да представят доказателства за внасянето.
До изтичане на дадения от съда срок, сумата не е внесена, като с
молба от 4.09.2024 г. въззивникът К. е заявил, че се отказва от дадената му
възможност за заплащане на продажната цена, след като е установил, че
процесният имот е продаден от дружеството – въззиваем.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани
да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е иск с правно
основание чл.87, ал.3 ЗЗД, с който „Анхиало 2010“ ООД е претендирало да
бъде развален договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на
19.11.2013 г.с Н. Б. К., по време на брака му с Ж. С. К., с Нотариален акт № *,
том *, peг. № *, дело № **** г., на нотариус peг. № * от НК с район на
действие РС-П., по силата на който на купувачите е прехвърлено правото на
собственост върху обект за търговска дейност: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КК и КР на гр. П., община П., област Бургас, одобрени
със заповед № *** от 29.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК и с
последно изменение на КК и КР, одобрено със заповед № *** от 26.04.2012 г.
на началника на СГКК гр. Бургас, с адрес на имота: гр. П., п.к. , ул. „К.Б. I” №
*, етаж 0, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 40 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***. под обекта: няма; над
обекта: ***., ведно със съответните идеални части от общите части и правото
на строеж.
3
Ищецът – въззиваем в настоящото производство, е поддържал, че е
налице неизпълнение на задълженията на купувачите – въззивниците К.и, да
заплатят в цялост уговорената между съконтрахентите и залегнала в
нотариалния акт цена от 45 600 лв., като е заявил, че на въззивниците не
следва да се предоставя правото по чл.87, ал.3, предл.2 ЗЗД – да получат от
съда нов срок за изпълнение, по съображения че: продължилата повече от
четири години забава в плащането на цената е направила тази престация
безполезна за продавача; заплатената първа вноска е незначителна спрямо
пълната цена; настъпило е значително увеличение в цената на продавания
имот за периода на забавата; на 19.09.2029 г. би настъпило погасяване на
правото да се развали договора.
Фактическата установеност по делото сочи, че при извършване на
нотариалното прехвърляне на правата купувачите по сделката са заплатили
сумата от 4560 лв. и е следвало, съобразно залегналата в нотариалния акт
договорна воля, да престират още девет вноски в същия размер, разсрочени
помесечно, считано от нотариалното прехвърляне и респективно дължими до
19.08.2014 г.
Установи се в производството, че купувачите не са заплатили
оставащите вноски срещу цената.
Разпоредбата на чл.87, ал.3, предл.2 ЗЗД предвижда, че в хипотезата
на разваляне на договори, с които се прехвърлят вещни права върху
недвижими имоти, ако ответникът предложи изпълнение в течение на
процеса, съдът може да даде, според обстоятелствата, срок за това.
Предоставянето на такава допълнителна възможност за изпълнение, обаче, е
предпоставена от съществуващ интерес за кредитора от забавеното
изпълнение, изводимо от правилото с общ характер, че разваляне се допуска
без предоставяне нов срок за изпълнение в случаи на невъзможна престация,
фикс – сделки или при безполезност на късното изпълнение за кредитора –
чл.87, ал.3 ЗЗД. Доказателствената тежест за установяване на фактите,
обосноваващи извод за отсъстващ интерес за кредитора от късното
изпълнение, се носи от последния.
При съобразяване на изтъкнатите от въззиваемото дружество
обстоятелства, на базата на които се твърди безполезност на изпълнението на
задължението за плащане на цената в цялост, следва да се отбележи, че
4
предстоящото погасяване на правото за разваляне по давност не рефлектира
по никакъв начин върху полезността на престацията за продавача.
Незначителността на платеното, обратно на поддържаното от
въззиваемия, може да обоснове извод за полезност на задължението за
оставащата стойност, тъй като нормалното развитие на договорната връзка
предполага, че всяка от страните е встъпила в нея с желание да удовлетвори
свой точно определен от естеството на очакваната престация интерес, който за
продавача е да получи цената.
Дългата виновна забава в плащането на парична престация, сама по
себе си, също не обуС.я безполезност, тъй като парите, като универсален
измерител на стойност, всякога обогатяват, а не намаляват патримониума на
кредитора на паричното задължение, като лихвата за забава е предназначена
да репарира временната невъзможност за тяхното ползване. Не са въведени от
дружеството – въззиваем допълнителни факти, като например установяващи
трайно отпаднала нужда от парични средства или задоволен кредиторов
интерес по друг начин, които да позволят формиране на становище за
отпаднал интерес от изпълнението за кредитора.
Твърдения за факти от горепосоченото естество не са и доводите за
нараснала междувременно цена на продавания имот. Следва да се изтъкне, че
отчуждаването на вещта е извършено пет години преди завеждане на делото,
като посочената в договора цена е била възприета от съконтрахентите за
отговаряща на специфичните им интереси. Разпореждането с вещта в
предходен момент е лишило кредитора от възможността да се възползва от
увеличените цени на имоти от процесния вид, дори и такова да беше доказано,
като преценката кога и дали да търси реално изпълнение или да предприеме
разваляне е поставена изцяло в прерогативите на кредитора. Формираната по
въпроса съдебна практика на върховната инстанция приема, че промените в
икономическата полза от придобиване, респективно разпореждане, с имот не
могат да обосноват безполезност на престацията и право на разваляне на
договора без покана за изпълнение – Решение № 50014 от 10.07.2023 г. на
ВКС по т.д. № 2322/ 2021 г.
При тези изводи, апелативният състав намира, че съглашението не
подлежи на разваляне с безусловно изявление на кредитора, поради което, в
рамките на въззивното производство, беше дадена възможност на
5
длъжниците, съобразно чл.87, ал.3, предл.2 ЗЗД, да платят стойността на
дължимата остатъчна цена, заедно с изтеклите лихви за забава от падежа на
всяка от вноските до датата на постановяване на съдебния акт, както и
законната лихва до фактическото плащане.
С нарочна писмена молба, отправена до съда, купувачът К. е заявил,
че няма да се възползва от правото да плати цената, с лихвата за забавено
плащане. Плащане не е извършено и от въззивницата К..
Горното обосновава извод за неточно изпълнение на задължението
на купувачите да платят в цялост цената по горепосоченото продажбено
правоотношение. Тази неизправност е породила за кредитора – въззиваем
вторичното потестативно право да развали съглашението, осъществени са
всички предпоставки от правопораждащия фактически състав по чл.87, ал.3
ЗЗД и договорът следва да бъде развален от съда.
Предявеният конститутивен иск следва да се прецени като
основателен. Горното обосновава потвърждаване на постановения
първоинстанционен съдебен акт.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 1.03.2024 г., постановено по т.д.
№ 475/ 2022 г. на Окръжен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6