ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4067
Пловдив, 02.05.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: | СВЕТОМИР БАБАКОВ |
като разгледа докладваното от съдията Светомир Бабаков административно дело № 1858/2024 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на решение № 9498/19.08.2024 г. на ВАС по адм. д.8135/23 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение 797/27.04.2023 г., по адм. д. 1833/21 г. по описа на АС Пловдив.
Със същото решение е отменено и определение № 1860/2.08.2023 г. по описа на АС Пловдив, в частта, в която е оставено без разглеждане искането за постановяване на допълнително решение относно „претендираните от ищеца мораторни лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди за периода от датата на изискуемост до датата на предявяване на ИМ.
Ищецът многократно в различни молби, след връщане на делото за ново разглеждане твърди, че ВАС с решение № 9498/19.08.2024 г. на ВАС по адм. д.8135/23 г. е дал задължителни указания, свързани с исковата молба по националното законодателство. Многократно се твърди, че е била предявена претенция по европейското законодателство, по която съдът не се бил произнесъл, като в това число са релевирани нарушения на чл.4 чл. 3 и чл. 6 от ДЕС, чл. 47 от ХОПЕС вр. чл. 6§1 ЕКПЧ и чл. 6 от ДЕС и т.н..
Отделно от горното се твърди, че предявената искова претенция с правно основание чл. 41 от ХОПЕС/право на добра администрация/ налага изследване на всички издадени ИАА, за който се претендират обезщетение за неимуществени вреди за съответния период/от 27.12.2016- 22.03.2021/, както и дали е постигнат справедлив баланс между общия интерес на общността и изискването да се защитят основните права на конкретно лице.
В молба от вх. № 32418/ 25.02.25 г., на л.28-30, ищецът е направил отделно искане да бъдат обявени за нищожни издадените от публичния изпълнител разпореждания за разпределение на постъпили суми в общ размер на 6 719,64 лв. след датата 27.12.2016 г. до 08.03.2022 г./описани в табличен вид/, както всички разпореждания за разпределение на обща стойност 2,252,37 лв., с които са разпределени постъпили суми от запорираното вземане на ищеца от „Изоблок“ по отмененото ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020, с р-епо адм. д. 84/2022 г. на АС Стара Загора, които също са описани в табличен вид.
Ангажирани са множество доказателствени искания, в това число и искания за допълнителна ССчЕ и СТЕ, които са обобщени в молба вх. № 7198/29.04.2025 г.
Съдът по доказателствата и допълнително направените искания, намира следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 226 от АПК и в него съдът се концентрира около изпълнение на указанията, които са му дадени от касационната инстанция при новото разглеждане на делото. Предметът на спора е бил определен по адм. д. 1833/21 г. по описа на АС Пловдив, а с решение № 9498/19.08.2024 г. на ВАС по адм. д.8135/23 г. предвид множеството допълнителни искания на ищеца ясно е очертана границата, в която следва да се произнесе съда при новото разглеждане на делото, а именно исковите претенции за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, се свеждат до издаденото постановление №С160024-159-0000263/01.12.2016 г. на публичния изпълнител, с което е отказано издаването на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, до бездействие на публичния изпълнител да се произнесе по искането на И. А. след отмяната на издадения от него отказ по постановление №С160024-159-0000263/01.12.2016 г. с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив и връщането на преписката за ново разглеждане, и до неупражнен контрол на горестоящия орган върху действията на публичния изпълнител.
Касационната инстанция е дала указания относно констатираните неясноти в ИМ, а именно, че не е посочен източника на данни относно направените в ИМ изчисления на имуществени вреди не е изяснено и как са направени тези изчисления, така че истинността им да бъде проверена в исковото производство. Не са отстранени констатирани от фактологически и логически несъответствия и спрямо претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, както и спрямо претенциите за изтекли върху главниците законни лихва и периода, за който се отнасят за периода 23.03.2018 г. – 22.03.2021 г. Видно е, че исковият период не кореспондира с основните твърдения на ищеца за вреди от незаконни актове и бездействия в периода 2016 г. - 2017 г.
Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе причинил ли е отмененият по административен ред отказ на публичния изпълнител за издаване на разрешение за извършване на неотложни плащания вреди на ищеца, имало ли е незаконно бездействие от страна на публичния изпълнител след връщането на това искане на длъжника за ново разглеждане, което е довело до настъпването на вреди, и дължал ли е горестоящият орган административен контрол върху неговите актове и действия извън предвидения в Данъчно-процесуалния кодекс ред за оспорването им.
Констатираните от ВАС непълноти и неясноти в исковата молба, включително във връзка с указания на предишен докладчик по делото са отстранени с молбата на ищеца от 25.02.25 г.
При този предмет на спора, очертан с ИМ, като и с оглед разпоредбата на чл. 226 ал.2 от АПК, както и като се съобрази решение № 9498/19.08.2024 г. на ВАС по адм. д.8135/23 г. съдът приема, че предмет на разглеждане е искова претенция на И. П. А., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.15, с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания, Лондон, чрез адв.К. М., със съдебен адрес [населено място], [улица]против Национална агенция по приходите гр.София за причинени имуществени вреди за периода 21.10.2017- 21.03.2021 вкл. в размер на 101 275,20 лв., вследствие на незаконосъобразен административен акт- постановление №С160024-159-0000263/01.12.2016 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което е отказано издаването на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, отменен с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, както и незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител да се произнесе по искането на ищеца след отмяната на издадения от него отказ по постановление №С160024-159-0000263/01.12.2016 г. с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив и връщането на преписката за ново разглеждане, и до неупражнен контрол на горестоящия орган върху действията на публичния изпълнител за изпълнение на решението на Директора на ТД на НАП Пловдив ведно с мораторната лихва в размер на 15 460 лв. за периода 23.03.2018-22.03.2021 и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата, както и за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, за периода 27.12.2016- до 22.03.2021 вкл., мораторна лихва върху главницата за периода 22.03.2018-22.03.2021 г. в размер на 152 222,24 лв. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда, претърпени в следствие на посочените по- горе незаконосъобразни актове, действия и бездействия на посочените органи и длъжностни лица.
На основното твърдение на ищеца, че не му е разгледан иска по европейското законодателство следва да се отбележи, че иск с правно основание 41 от ХОПЕС не е бил предявен с исковата молба и поправената искова молба, за да се иска съдилищата да се произнесат по него. Такъв конкретизиран иск не се предявява и сега. Механичното описание на хронологични събития и възпроизвеждане в исковата молба на отделни разпоредби от международни актове, които съдържат основни човешки права (право на труд, на добра администрация с т.н.) не може да се отъждестви като самостоятелен иск, който трябва да бъде конкретизиран по основание и размер. За това и съдилищата/АС Пловдив при предишното разглеждане на делото и ВАС/ са приели, че твърдените като нарушени норми(41 от ХОПЕС, чл.4 чл. 3 и чл. 6 от ДЕС, чл. 47 от ХОПЕС вр. чл. 6§1 ЕКПЧ и чл. 6 от ДЕС и т.н..) представляват неимуществени вреди, последица от главния иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а не самостоятелен иск. Произнасянето по въпроса свързан с вида и характера на неимуществените вреди е пряка последица от уважаването на иска по чл.1 ал1 от ЗОДОВ и съда дължи обсъждането им, ако приеме този иск за основателен. В тази връзка е и определението в първото по делото съдебно заседание при първоначалното разглеждане на делото, с което е определен предмета на спора и на което ищецът не е възразил. Следва да се отбележи, че ищецът неправилно квалифицира иска с основание по чл.41 от ХОПЕС, защото такъв иск не съществува, а и основанието на иска са правопораждащите отговорността факти, а не правната му квалификация. Макар и неясни, съдът счита, че твърденията на ищеца в последното му молба, сочат на иск с правна квалификация по чл. 2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ , но разглеждането на този иск предпоставя да бъде ясно и точно посочено основание- кой акт/действие/бездействие на служител на ответника, коя норма от правото на ЕС нарушава, в какво конкретно се състои неговата незаконосъобразност и защо се приема, че нарушението е съществено, какви вреди е причинил и в какъв размер, както и причинно следствена връзка между акт/действие/бездействие и вреди. Ищецът не е изложил подобни факти на нито един етап от производството, а искането, обективирано в молба рег. № 7198/29.04.25 г. съдът да се произнесе по всички актове на ответника за периода от 27.12.2016- 22.03.2021/ е неконкретизирано, защото тези актове не са посочени поименно, както не са посочени останалите съществени елементи от иск по 2в от ЗОДОВ. Дори и да бъдат посочени тези елементи, съдът няма как да се произнесе по нов иск в производство по чл. 226 от АПК, за това е безпредметно да дава указания да бъде отстранени нередовности по иск, който не може да бъде разгледан в това производство. Това не препятства възможността, ищецът да си заведе нов иск в отделно производство, като ангажира съответните доказателства.
Отделно от изложеното, твърди се, че съдът служебно следи за законосъобразността на оспорените ИАА и обявява тяхната нищожност. Актовете, чиято нищожност се претендира са посочени в молба от вх. № 32418/ 25.02.25 г., на л.28-30, в която ищецът е направил отделно искане да бъдат обявени за нищожни издадените от публичния изпълнител разпореждания за разпределение на постъпили суми в общ размер на 6 719,64 лв. след датата 27.12.2016 г. до 08.03.2022 г./описани в табличен вид/, както всички разпореждания за разпределение на обща стойност 2,252,37 лв., с които са разпределени постъпили суми от запорираното вземане на ищеца от „Изоблок“ по отмененото ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020, с р-е по адм. д. 84/2022 г. на АС Стара Загора, които също са описани в табличен вид.
Както вече се посочи, предметът на спора ясно е определен от ВАС с решението, с което делото е върнато за ново разглеждане и никакви други твърдения и искове не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Разпоредбата на чл. 204 ал.3 от АПК изисква твърдяната нищожност на ИАА да бъде обективирана в ИМ, а това не е сторено и както е посочил и ВАС, съдът не дължи произнасяне по това искане. След като не е предявен надлежен иск, с който се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт е недопустимо съдът да се произнася инцидентно по неговата валидност. Отделно от горното, налице е Определение № 1860/02.08.2023 г. по адм. д. 1833/21 г. на ПАС, в което е оставено без разглеждане искането за допълване на решението в частта относно прогласяване на нищожност на описаните в молба от 08.02.23 г. актове/които са идентични с описаните в молбата от 25.02.25 г./. В тази част, определението е оставено в сила с решение № 9498/19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. 8135/23 г. на ВАС. Налице е сила на присъдено нещо, поради което преразглеждането на този въпрос е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Относно направените доказателствени искания, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 226 ал.2 от АПК, при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са били известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото. Следва да се отбележи, че при първоначалното разглеждане на делото са били изготвени както ССчЕ, така и СМЕ, които са отговорили подробно и изчерпателно на поставените от ищеца въпроси. Самите експертизи при първоначалното разглеждане на делото не са оспорени от ищеца и към вещите лица не са поставени допълнителни задачи, а отделно от горното, с решението си, ВАС не е указал необходимостта от използване на специални знания при новото разглеждане на делото.
В искането за допълнителна съдебно счетоводна експертиза се съдържат множество въпроси, които допълват вече поставени задачи на вещото лице, следователно са могли да бъдат зададени при първоначалното разглеждане на делото и не доказват новооткрити или новонастъпили доказателства- въпроси 1- 8,10, 12-19. Отделно от горното, голяма част от тези въпроси касаят обстоятелства, които биха били предмет на доказване на искове с предмет актове на ПИ, които не се разглеждат по настоящото дело. Въпрос № 11 касае обстоятелства, настъпили след спорните искови периоди и без отношение към тях, а въпрос № 9 е недопустим, защото няма как да се иска от ВЛ да анализира кои актова се отменени, както и предприети ли са действия от ръководството на НАП към техни служители. По тези съображения, искането за назначаване на допълнителна ССчЕ следва да бъде оставено без уважение.
Относно искането за допълнителна СМЕ, съдът намира, че въпроси 1/в частта относно представените нови писмени доказателства, част от които са с медицински характер/ и 7 касаят въпроси, свързани със здравословното състояние на ищеца след изготвяне на първоначалната експертиза, но доколкото се твърди, че здравословното състояние на ищеца е влошено във връзка с действията на публичния изпълнител, може да се приеме, че касаят новонастъпили обстоятелства, свързани с характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди. Останалите въпроси не касаят новонастъпили, респективно новооткрити обстоятелства, а отделно от това, въпроси 8 и 9, касаещи причинно- следствената връзка имат правен характер.
Неотносимо към спора е искането за назначаване на съдебно техническа експертиза, свързана с жилищните имоти на И. П. А. през периода м. 11.2016 до 05.2023 г., като такава експертиза не е поискана и при първоначалното разглеждане на делото, не е свързана с изпълнение на указанията на ВАС, а следва да се отбележи също, че периода 22.03.2021-05.2023 г. е извън исковия.
Неотносимо към настоящото производство е и искането да се задължи ответника да посочи оспорва ли обстоятелството дали е наложил възбрана върху собствени на ищеца имоти, като не се е съобразил със закрилата по чл. 213 ал.2 от ДОПК, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 276 от ДОПК. Това искане следва да бъде отправено в отделно производство с оглед реализиране на административно- наказателна отговорност на служителя, което в настоящото производство е недопустимо, тъй като съда не е АНО и няма правомощия да ангажира административно- наказателна отговорност по чл. 276 от ДОПК. По аналогични съображения следва да се отхвърлят и исканията да бъде представена от ответника, посочената в пункт 5 от молбата на жалбоподателя от 29.04.25 г. информация.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1.УКАЗВА на ищеца, че предмет на разглеждане по реда на чл. 226 от АПК в настоящото производство е искова претенция на И. П. А., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.15, с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания, Лондон, чрез адв.К. М., със съдебен адрес [населено място], [улица]против Национална агенция по приходите [населено място] за причинени имуществени вреди за периода 21.10.2017- 21.03.2021 вкл. в размер на 101 275,20 лв., вследствие на незаконосъобразен административен акт- постановление №С160024-159-0000263/01.12.2016 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което е отказано издаването на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК, отменен с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, както и незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител да се произнесе по искането на ищеца след отмяната на издадения от него отказ по постановление №С160024-159-0000263/01.12.2016 г. с решение №472/27.12.2016г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив и връщането на преписката за ново разглеждане, и до неупражнен контрол на горестоящия орган върху действията на публичния изпълнител за изпълнение на решението на Директора на ТД на НАП Пловдив ведно с мораторната лихва в размер на 15 460 лв. за периода 23.03.2018-22.03.2021 и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата, както и за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, за периода 27.12.2016- до 22.03.2021 вкл., мораторна лихва върху главницата за периода 22.03.2018-22.03.2021 г. в размер на 152 222,24 лв. и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ в съда, претърпени в следствие на посочените по- горе незаконосъобразни актове, действия и бездействия на посочените органи и длъжностни лица.
2.ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане, направено в молба от вх. № 32418/ 25.02.25 г. да бъдат обявени за нищожни издадените от публичния изпълнител разпореждания за разпределение на постъпили суми в общ размер на 6 719,64 лв. след датата 27.12.2016 г. до 08.03.2022 г./описани в табличен вид на /, както всички разпореждания за разпределение на обща стойност 2,252,37 лв., с които са разпределени постъпили суми от запорираното вземане на ищеца от „Изоблок“ по отмененото ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020, с р-е по адм. д. 84/2022 г. на АС Стара Загора, които също са описани в табличен вид., както и иск обективиран в молба рег. № 7198/29.04.25 г., с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на всички издадени ИАА, от служители на ответника за периода от 27.12.2016- 22.03.2021 г.
3.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълнителна Съдебно счетоводна експертиза и техническа експертиза.
4.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията, посочени в II пункт 4 и 5 от молба рег. № 7198/29.04.25 г.
5.ДОПУСКА изготвянето на допълнителна СМЕ с вещите лица психолог и психиатър, изготвили депозираното заключение по адм. д. 1833/21 г. по описа на АС Пловдив, която да отговори на въпроси 1/в частта относно представените писмени доказателства, и 7/, посочени в молба рег. № 7198/29.04.25 г.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит от 300 лв./по 150 лв. за всяко вещо лице/ вносими от ищеца в седмодневен срок от съобщението.
Вещите лица да се уведомят за задачата, след постъпване на депозита.
В частта, по т.2 от определението/ в която исковете на ищеца са оставени без разглеждане/, определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок. В останалата част, определението е окончателно.
Препис да се връчи на страните.
Съдия: | |