О
П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 446
гр.
Кюстендил, 24.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
надвадесети е четвърти
юли
през две хиляди и
осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Мая
Стойнева
с участието на прокурора
от КнОП Ангел Байрактарски
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ЧНД № 373
по описа за 2018 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV
„Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно
освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на осъдения
М.Г.М. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата администрация-юрисконсулт Г.,
упълномощена със заповед
№685А/02.07.2018г., изразява становище за неоснователност на молбата и иска
отхвърляне й.
Същото становище се изразява от представителя на КнОП.
Служебният защитник на лишения от свобода- адв.П.С. пледира за уважаване
на молбата за УПО.
Лишеният от свобода М.Г.М. поддържа молбата
си.
Кюстендилският окръжен съд, след като
събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна
страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:
Лишеният от свобода М.Г.М. е постъпил в
Затвора на 26.10.2017 година.
Понастоящем изтърпява наказание, постановено с присъда № 59 от
16.11.2015 г. по НОХД № 1232/2015 г. на Районен съд гр.Кюстендил, в сила от
06.06.2016 г. , приведена в изпълнение на осн.чл. 68, ал.1 от НК с протоколно
определение № 179 от 12.10.2017 г. по
НОХД № 1634/2017 г. на РС Кюстендил при първоначален „общ“ режим. По посоченото
НОХД № 1634/17 г. е осъден на ЛС в размер на 3 месеца за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, присъдата е в сила от
12.10.2017 г.
Към датата на произнасяне на КнОС –
24.07.2018 г. е изтърпял фактически – 8 месеца и 28 дни; от работа- 2 дена; с остатък – 3 месеца.
Предстои да изтърпи
наказание ЛС в размер на 3 месеца по НОХД № 1634/17 г.
От представените от
затворническата администрация доказателства се установява, че при постъпване в
затвора е изготвен скрининг за риск от вреди. Изготвен и първоначален доклад по
чл.154 ЗИНЗС, план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както
и психологическо изследване. Посочено е,
че лишения от свобода не приема изцяло отговорността за извършеното
правонарушение, не е напълно наясно с
мотивите си за него; приема властта на пенитенциарните служители; декларира
неясна мотивация за промяна на бъдещо поведение. Като цяло може да се
контролира, но е импулсивен и лесно раздразнителен. Отчетени са агресивни
тенденции в поведението му, като е наясно с тях и изразява готовност с справяне
с подтиците и импулсите си. Отчетено е криминалното му минало и приемане на
присъдата.
Дефицитни зони са: отношение към
правонарушението, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и умения за
мислене. Ресурсите са зрялата му
възраст, и подкрепа от близтките. Рискът от вреди е среден за лишения от
свобода, останалите лишени от свобода, персонала и обществото.
В затвора е настанен на 26.10.2017 г., като процесът на
адаптация е протекъл безпроблемно. Не е допуснал нарушения на ППЗИНЗС и ЗИНЗС и
е умерено комуникативен. В изготвения план на присъдата са набелязани цели и
задачи по проблемните зони. Главна цел при планирането е повишаване на нивото
на социална зрялост и формиране на нагласи за социално позитивна промяна в
личностен план- злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Като позитивни стимулации
са посочени участието в общопенитенциарните мероприятия, поощрения за показано
последователно поведение и ангажиране с трудова дейност.
На 09.11.2017 г.
е настанен в ЗООТ „Самораново“ с бърза адаптация в условията на открития тип.
Възлагана му е работа като общ работник за ремонти на спортната зала. Със
заповед №ЗО-466/08.06.2018г. е отказана смяна на режима от „общ“ в „лек“, като
мотивите за това са свързани с разнообразието на криминалната активност,
импулсивност, склонност към физическа агресия, трудности при овладяване на
гнева и склонност към поемане на немотивиран риск. Няма награди, няма и наказания. Контактът с
близкото му обкръжение е съхранен и позитивен.
Становището на затворническата администрация
за молбата е отрицателно, като мотивите се свеждат до това, че освен настоящето
наказание, след изтърпяването му предстои и ново такова.
Предвид
гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и
следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70,
ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода
лице не са налице. Действително М. е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е
налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1 лицето
следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна
дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира,
че поправянето на осъдения не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на
наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е
плана за изпълнение на присъдата.
Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за
изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленото на
лишения от свобода.
Видно от справката от затворническата
администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, М. няма
наказания. Същевременно няма и награди,
но според настоящия състав не е осъзнал
в пълна степен сериозността на правонарушението и причинените вреди. Свидетелство
за това е, че рискът от вреди и във високите стойности на средните граници- 57
точки. Видно от материалите в затворническото досие е, че престоя в затвора в
размер над 8 месеца е бил недостатъчен по посока на снижаване му. Това
обстоятелство не представлява индикация за наличие на добро поведение по
смисъла на закона. Изминалият фактически период на лишения от свобода в затвора
е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на
наказанието. В този аспект КОС счита, че
процесът на поправително въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на уменията за адекватно
решаване на проблемите, постигане на значителни
положителни промени в съзнанието на лишения от свобода, следва да продължи.
Липсват безспорни доказателства, които по категоричен начин да обосноват извод за настъпили трайни позитивни промени в поведението на лишения от свобода. Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес, който се определя не само от това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви. В случая освен, че лишения от свобода няма награди, които биха били външно проявление на процеса на превъзпитание, от значение е и обстоятелството, че същият не е достигнал до състояние, което може да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес. Липсата на наказания не е достатъчна, за да обоснове категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо поправяне на осъденото лице. Отделен е въпроса, че лишения от свобода следва да търпи още едно наказание в размер на 3 месеца ЛС.
Постигнатите резултати
са частични и следва да се отчетат като положителна стъпка към поправянето на
осъдения, но те не са достатъчно доказателство за превъзпитанието и поправянето
по смисъла на чл.439а от НПК, за да се мотивира извод за наличие на
предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване
на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. От
една страна е налице приемане на отговорността за извършеното правонарушение и
заявени нагласи за законосъобразен начин на живот и справяне с поставените му
задачи, а от друга- е необходимо да се постави акцент на изграждане на критично
отношение към правонарушението, извличане на поуки от минали действия и
постъпки и адекватно разрешаване на проблеми. Необходимостта от затвърждаване
на постигнатите позитивни резултати, преосмисляне на вредите последици от
миналото поведение и извличане на поуки от негативен опит са факти, които, преценени в съвкупност не
могат да представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК и не могат да мотивират извод за наличие на предпоставките
по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото
лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е така, тъй като
съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г.,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава
на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото
лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на
съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че
същият се е превъзпитал и поправил, израз на което би била и снижаване на риска от вреди.
По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения М.Г.М. за допускане на условно предсрочно
освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М.Г.М.,
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, със средно – специално
образование, разведен, с ЕГН **********, за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, определено по НОХД № 1232/2015 г. на КнРС за престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 НК
за
остатък в размер на3 /три/ месеца.
Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не
по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва или
протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на
глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от
свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: