Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 11.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 3760 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 146851 от 20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 84378/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 144-ти състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответникът Б.Ц.Й. дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 682 лева за потребена топлоенергия за имот с абонатен № 286954 за периода от 18.08.2014 г. до 18.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава от датата на сезиране на съда – 18.08.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 11,41 лева за такса за отчитане на уреди и разпределение за периода от 05.2014 г. до 04.2015 г., ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда – 18.08.2017 г., и сумата от 580,51 лева - вземане за обезщетение за забава върху сборната главница от сумата за топлоенергия и такса за разпределение в размер на 2 693,41 лева за периода от 01.09.2014 г. до 27.07.2017 г. С решението са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД за главница до пълния им размер от 6 121,69 лева за доставена топлоенергия и 16,50 лева за такса за предоставена услуга за отчитане на уреди и разпределение като погасени с давност, както и е отхвърлен искът за обезщетение за забава за горницата до 1 471,33 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.08.2017 г. по гр. д. № 56899 по описа на СРС за 2017 г., 144 състав.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „П.И.“ ООД.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за вземанията за главница за периода 01.05.2013 г. – 18.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и мораторната лихва, е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която се сочи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и постановен при нарушение на материалния закон. Твърди се, че в раздел VII от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1, са определени редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. Сочи се, че задълженията по обща фактура от 31.07.2014 г. стават изискуеми една на 15.09.2014 г., като от този момент следва да тече давностният срок. Оправя се искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Б.Ц.Й..

Третото лице-помагач „П.И.“ ООД не изразява становище по жалбата на ищеца.

Решението в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

С ТР  № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

С влязлото в сила съдебно решение в необжалваната част е установено, че ответникът е клиент на топлинна енергия през исковия период и съответно, че страните са обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия през исковия период.

Спори се дали вземанията на ищеца са частично покрити от погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „П.И.“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.  

В нормата на чл. 156 от ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

За установяване стойността на доставената до имота топлинна енергия по делото е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото и допълнително изискани от фирмата за топлинно счетоводно документи,  въз основа на които вещото лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния период. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице е установило, че стойността на цената на доставената топлинна енергия за процесния период без включване на лихви за просрочени плащания и стари задължения от преходни периоди е в размер на 6 121,74 лева. Съдът изцяло възприема експертното заключение, тъй като същото е компетентно дадено, обстойно мотивирано и обосновано. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като не са представени такива, които да разколебават доказателствената му стойност.

Ответникът своевременно е релевирала по делото – с депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност. Същото е разгледано от решаващия съд, който правилно е приел, че части от вземания на ищеца за исковия период са погасени.

С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че  вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Предвид обстоятелството, че настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2017 г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 18.08.2014 г.

По отношение на вземанията за периода м. 05.2013 г. – м. 02.2014 г. приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Давността за тях започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно чл. 114, ал. 1 от  ЗЗД. По отношение на вземанията за периода м. 03.2014 г. – м. 04.2015 г. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за това от насрещната страна, поради което и на основание чл. 114, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита предявен на 18.08.2017 г., към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 18.08.2014 г., в каквато насока са и изводите и на СРС. Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно определения от СРС размер на вземането за периода, който не е покрит от погасителна давност, поради което и на основание чл. 269 от ГПК този въпрос стои извън въззивния контрол и не следва да се обсъжда. С влязлото в сила като необжалвано решение е установена стойността на топлинната енергия и на дяловото разпределение за непогасените по давност вземания на ищеца в общ размер на сумата от 2 693,41 лева.

Неоснователно е възражението на ищцовото дружество, че не са погасени по давност вземанията по фактура 31.07.2014 г. Релевантен в случая е периодът на потребление на топлинната енергия, за който се отнася посочената фактура, а не датата на издаване на фактурата и посочения в последната срок за плащане. Издаването на общата фактура и изравнителната сметка не установява нововъзникнало задължение на клиента на топлинна енергия, а съставлява способ за определяне окончателния размер на консумираната топлинна енергия. Ето защо се налага извода, че периодът на потребление на топлинна енергия, за който фактурата е издадена, е покрит от изтеклата погасителна давност. За този период е погасено по давност и вземането за дялово разпределение.

По отношение иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, основателността на последния предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По аргумент от чл. 119 от ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница, което обстоятелство е съобразено от районната съдебна инстанция, като в тази част акцесорните претенции правилно са били отхвърлени от СРС.

Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна, но същата не е поискала присъждането на такива. 

Воден от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖАДАВА решение № 146851 от 20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 84378/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 144-ти състав, в обжалваната част.

Решението в необжалваната част е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „П.И.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                  2.