Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
Васил Александров
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело № 14512 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 11.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 69757/ 2016 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 138 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е
отменено като незаконно уволнението на Р.П.И. /ЕГН **********/, извършено със Заповед
№ 206/ 26.10.2016 г. на Директора на Поделение за товарни превози- София при
„БДЖ- Товарни превози“; и на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Р.П.И. е възстановен на
длъжността "помощник- машинист, локомотивен ІІ гр.“, Локомотивно депо
Дупница ЕП София на "БДЖ- ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът „БДЖ- Товарни
превози" ЕООД- Поделение за товарни превози София /ЕИК
1754038560016/ е осъден да заплати на ищеца Р.И. сумата 600 лв.- разноски по делото /за адв. възнаграждение/,
а на основание чл.78, ал.6 ГПК е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 100 лв.- държавна
такса.
Постъпила е въззивна жалба от "БДЖ- ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ" ЕООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне
на предявените срещу дружеството искове, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна Р.П.И. /ищец по
делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да
бъде потвърдено.
Предявени
са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от Р.И. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1,
т.2 КТ като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Безспорно е по делото, а се и установява от
представените писмени доказателства /трудов договор от 27.12.2011 г. и
допълнителни споразумения към него/, че страните са били обвързани от валидно
трудово правоотношение, по което ищецът Р.И. заемал длъжността „помощник- машинист,
локомотивен“ в Локомотивно депо Дупница, Експлоатационен пункт София при
Поделение за товарни превози- София на "БДЖ- Товарни превози" ЕООД, считано от м.12.2011 г.
Със Заповед № 206/ 26.10.2016 г. на Директора
на Поделение за товарни превози- София при „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД, връчена
на 28.10.2016 г., на ищеца Р.И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”
за нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 КТ- „системни
нарушения на трудовата дисциплина“, и чл.190, ал.1, т.7 КТ- „други тежки
нарушения на трудовата дисциплина“, а също и за нарушение на чл.14, ал.1 вр.
чл.13 от Наредба № 50 за работното време на ръководния и изпълнителския
персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния
транспорт, на чл.187, т.5 КТ- „неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд“; на чл.38 от ИТПС 505/13 Инструкция за работа на
машинисти, локомотивни и помощник- машинисти, локомотивни в „БДЖ- Товарни
превози“ ЕООД; на чл.187, т.8 КТ- „злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него
сведения“; и на чл.187, т.10 КТ- „неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото
правоотношение“.
Според посоченото в мотивите на заповедта, същата
е издадена във връзка с Доклад рег.№ 93-00-3818/ 29.08.2016 г. и при
установяване на следните обстоятелства: На 28.07.2016 г. срещу 29.07.2016 г.
локомотивна бригада в състав:Г.Д.Г.- машинист локомотивен, и Р.П.И.- помощник-
машинист локомотивен, е назначена да обслужва влакове в участъка гара Драгоман-
гара Димитровград ЖС, с час на явяване в ЕП София- 16.32 ч. Локомотивната
бригада пристига с Локомотив № 45188 в гара Димитровград ЖС в 22.15 ч., където
им е възложено отвозването на влак № 48007 до Р България. В 04.32 ч. работното
време на локомотивната бригада изтича, преди влак № 48007 да е готов за
пътуване, иГ.Д.Г. поисква от дежурния диспечер, старши в направление
"ОУП", издаването на телеграма за удължаване на работното време. С
телеграма № 431 е разрешено удължаването на работното време на локомотивната
бригада със 120 минути до 06.32 ч. на 29.07.2016 г. Локомотивната бригада
продължава обслужването на влак № 48007, като в 05.46 ч. пристига в гара
Драгоман. След това локомотивната бригада отвозва влак № 48007 до гара Волуяк,
където пристига в 07.18 ч., въпреки че са изтекли повече от 14 часа от
започване на дежурството им. По време на престоя на влак № 48007 за оформяне на
документи и извършване на технически преглед към 04.30 ч. на 29.07.2016 г.
дежурният ТМВР А.М.Т.решава да си тръгне по- рано от работа и уведомяваГ.Д.Г.,
че ще пътува с този влак до гара Драгоман. Г. допуска Т. в задната кабина на
локомотив № 45188, без да му поиска документ за правокачване. След пристигането
на влака в гара Драгоман в 05.46 ч. на 29.07.2016 г. Р.П.И. забелязва А.М.Т.да
разтоварва черни чували от втория вагон от състава на влака. В последствиеА.Т.
е бил задържан от полицията. По случая със заловените на 29.07.2016 г. от органите
на "Гранична полиция" незаконно превозвани цигари във влак № 48007 е
образувано досъдебно полицейско производство № 50/ 2016 г., наблюдавано от РП-
Сливница. Р.И. не уведомява нито органите на полицията, нито митническите
органи, нито работодателя си за наличието на чували с неизвестно съдържание,
които не са част от превозвания с оформена търговска документация товар. При
тези данни работодателят е приел, че Р.И. е извършил нарушение на чл.14, ал.1
вр. чл.13 от Наредба № 50 за работното време на ръководния и изпълнителския
персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния
транспорт, чл.187, т.5 КТ- „неспазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труда“; чл.38 от ИТПС 505/13 Инструкция за работа на машинисти,
локомотивни и помощник- машинисти, локомотивни в „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД,
чл.187, т.8 КТ- „ злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения“;
чл.187, т.10 КТ- „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони
и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникване на трудовото право-отношение“.
В случай на оспорване на
дисциплинарното наказание от страна на служителя, доказателствената тежест за
установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху
работодателя. В настоящия случай от страна на работодателя- ответник не са
ангажирани и представени по делото безспорни и категорични доказателства за
установяване изискването на обяснения от ищеца, респ. за изслушването му от
работодателя относно всички вменени му с процесната заповед дисциплинарни
простъпки преди налагане на дисциплинарното наказание- при спазване изискванията
на чл.193, ал.1 КТ. Доказателства за изпълнението на това законово изискване,
предпоставящо законосъобразно налагане на дисциплинарното наказание, при
дължимото от ответника пълно главно доказване, не са представени по делото. Макар
да е спазено императивното изискване на чл.195 КТ за мотивиране- с
индивидуализиране на обективните и субективните признаци на извършените според
работодателя дисциплинарни нарушения, от формална страна атакуваната
дисциплинарна заповед е незаконосъобразно издадена, тъй като не е спазено при
налагане на дисциплинарното наказание императивното изискване на чл.193 КТ за
изслушването на писмени или устни обяснения на работника относно всички вменени
му със същата дисциплинарни простъпки преди налагане на дисциплинарното
наказание.
Преди да наложи
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое
задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като
посочи релевантните обстоятелства- за кое поведение /действия или бездействия/
на работника се искат обяснения, както и времето, през което работникът може да
бъде изслушан, или срокът, в който да представи писмените си обяснения.
Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури
разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Работникът не е
длъжен да даде обяснения, той може да се въздържи. Затова задължението на
работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да
даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност,
зависи от неговата воля. Недаването на обяснения от работника не опорочава
наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност
преди връчването на заповедта, но не се възползвал /в този смисъл Решение № 106/ 25.04.2013 г. по гр. д. № 698/ 2012 г.
на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения от работника за някои
от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава
основание за приложение на чл.193, ал.2 КТ
по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са
поискани обяснения, тъй като всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина
съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност /в
този смисъл Решение № 379/ 24.06.2010 г. по гр.
дело № 410/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО, Решение №
313/ 19.10.2012 г. по гр. дело № 42/ 2012 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
В настоящия случай, според
фактическите твърдения на ответника, в подкрепа на които са ангажирани
съответни доказателства в процеса, преди налагане на дисциплинарното наказание
са изискани писмени обяснения от ищеца И. /каквито са дадени от последния на
2.08.2016 г./, след което е издадена мотивирана писмена заповед,
индивидуализираща обективните и субективните признаци на извършените според
него дисциплинарни нарушения. Дадените от ищеца обяснения, обаче, нямат за
предмет всички посочени в атакуваната заповед за уволнение дисциплинарни
простъпки.
Писмена покана за даването
на писмени или устни обяснения от страна на ищеца И., според направените от
ответника фактически твърдения /о.с.з 23.03.2017 г./ не съществува, поради
което и такава не е представена по делото. Не се твърди и на ищеца да е бил
връчен цитираният с обстоятелствената част на уволнителната заповед Доклад рег.
№ 93-00-3818/ 29.08.2016 г., нито са представени такива доказателства по
делото. Приложеното от ответника „обяснение“ на ищеца И. от 2.08.2016 г. /л.30
от делото на СРС/, изготвено на бланка /„обяснение“/, обозначена като „образец
№ 4“, има за предмет само превишаване на удълженото работно време от 14 часа и
отговаря на посоченото в заглавната част на документа, че зададеният от
работодателя въпрос е: „защо продължихте обслужването на влак № 48007 след
изтичане на 14 час от началото на дежурството ви“. Приложен е от работодателя-
ответник и ръкописен текст с дата 2.08.2016 г. и подпис на лице, чието име не е
посочено, за който не може да се приеме, че представлява част от дадените от
ищеца по повод процесното дисципилнарно производство писмени обяснения.
Следователно, тъй като
писмени обяснения от ищеца И. са изискани само относно превишаване на
удълженото работно време от 14 часа, но не и относно визираните в заповедта
неуведомяване на органите на полицията, митническите органи и работодателя за наличието
на чували с неизвестно съдържание, които не са част от превозвания с оформена
търговска документация товар, както и за допускане пренасянето на багаж в
локомотива от лица, невключени в състава на локомотивната бригада, наложеното
му за последните две простъпки дисциплинарно наказание се явява незаконно /от
формална страна/ и съставлява предпоставка за отмяна на атакуваното уволнение. Не
може да се приеме, че преди налагане на дисциплинарното наказание от страна на
работодателя- ответник е било спазено императивното изискване на чл.193, ал.1 КТ. Предвид взаимната обусловеност между мотивирането на дисциплинарното
наказание по реда на чл.195, ал.1 КТ и точното и пълно определяне на въпросите,
на които служителят трябва да отговори при изискването на обяснения, не може да
се приеме в случая, че наказанието е наложено съобразно предвидените в КТ
формални изисквания за законност.
Разпоредбата на чл.193 КТ,
въвеждаща задължение за субекта на дисциплинарната власт за изслушване или за
приемане на писмени обяснения на нарушителя, като съществен елемент от
дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание, е
императивна и за прилагането й съдът следи служебно /в този смисъл Решение №
301 от 06.10.2011 г. по гр.д.№ 1679/ 2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 96
от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 2116/ 2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, и др., постановени
по реда на чл.290 ГПК/. Неизпълнението на посоченото задължение от органа на
дисциплинарна власт е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. Касае се до нарушение
от процесуално естество- неизпълнение на елемент от дисциплинарната процедура
по налагане на дисциплинарното наказание.
Независимо от изложеното по-
горе, не са установени по делото и вменените на ищеца дисциплинарни нарушения.
Основанието, обосновало
издаването на процесната заповед за дисциплинарно наказание, видно от мотивите
на същата, е извършването от страна на работника Р.И. на дисциплинарни
нарушения по чл.14, ал.1 вр. чл.13 от Наредба № 50 за работното време на
ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на
пътници и товари в железопътния транспорт, чл.38 от ИТПС 505/13 Инструкция за
работа на машинисти, локомотивни и помощник- машинисти, локомотивни в „БДЖ-
Товарни превози“ ЕООД, чл.187, т.5, т.8 и т.10 КТ.
Събраните по делото
доказателства не могат да обосноват извод на въззивния съд, че описаните в
процесната заповед действия или бездействия, квалифицирани от работодателя-
ответник като извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, могат да бъдат
подведени под диспозицията на цитираните нормативни разпоредби и съответно- да
бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ,
определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното
неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 КТ, в който са
посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на
дисциплинарна отговорност.
Относно вменената на ищеца
дисциплинарна простъпка, за която са поискани и дадени писмени обяснения от
същия- превишаване на удълженото работно време от 14 часа, настоящият въззивен съд
намира, че не е проведено от страна на работодателя- ответник пълно главно
доказване, каквото дължи в процеса, че ищецът е допуснал твърдяното нарушение на чл.14, ал.1 и чл.13 от
Наредба № 50/ 28.12.2001 г. за работното време на ръководния и
изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в
железопътния транспорт. Съгласно разпоредбата чл.13, ал.1 от цитираната
наредба, максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време е 12 часа. В случаи,
свързани със сигурността или графика на движението, или такива, които биха
довели до утежняване на експлоатационната обстановка, максималната
продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване
на работното време може да бъде увеличена с до два часа с
телефонограма от работодателя или упълномощени от него лица- чл.14, ал.1 от
Наредбата. Видно от представената по делото длъжностна характеристика за
заеманата от ищеца длъжност, на същия не са възложени правомощия във връзка със
спазване изискването за максимална продължителност на работното време. В
съставеното на 25.08.2016 г. от В. И.- ръководител отдел „ППАР“ /“Превенция на
посегателствата и анализ на риска“/ становище, обозначено като Доклад №
93-00-3818/ 29.08.2016 г. в процесната уволнителна заповед, е посочено, че
издаването на телеграма за удължаване на работното време със 120 минути /2
часа/- с цел отвозване на влака до гара Драгоман, е поискано отГ.Г.- „машинист,
локомотивен“, като по заявка на старши диспечер в НОУП- София такова удължаване
е разрешено от локомотивен диспечер ЦДР чрез телеграма № 431.
Няма нормативно изискване
помощник- машинистът на локомотива да отговаря /наред с локомотивния машинист/ за
отправянето на искане за даването на такова разрешение, като не е
регламентирано в цитираните наредба и инструкция дължимото от същия поведение при
превишаване продължителността на работното време от 14 часа. Доколкото, обаче,
същият е част от локомотивна бригада, включваща локомотивен машинист и
помощник- локомотивен машинист, отклоняването му от работа, при положение, че
влакът продължава да се движи след 14- тия час на смяната, обслужван от
локомотивния машинист, също би довело до дисциплинарно нарушение, чиято
относителна тежест, по преценка на съда, би била по- голяма от нарушението,
предпоставило издаването на процесната заповед.
Не е проведено, освен това,
дължимото от работодателя- ответник пълно главно доказване на нарушението,
свързано с твърдяното превишаване на удълженото работно време от 14 часа. Разшифроването
на приложения по делото Пътен лист № ІІ 4641 VІІ от 28.07.2016 г. /л.28- 29 от делото
на СРС/- предмет на дадените от свидетеля П. Б.- служител на ответното
дружество, изпълняващ длъжността ръководител на отдел „ППАР“, свидетелски
показания, не може бъде извършено чрез събирането на гласни доказателства, а
чрез изслушването на съдебно- техническа експертиза, тъй като за изясняване на
посочените в него факти и обстоятелства, коментирани от свидетеля като графи с
различни номера /от № 60 до № 64, № 79, № 81 и т.н./, са необходими специални
знания из областта на железопътното дело. Независимо от обстоятелството, че свидетелят
има такива познания, свидетелските му показания не са годни да установят
посочените релевантни за спора факти и обстоятелства, тъй като годното за това
доказателствено средство е съдебно- техническа експертиза, чието допускане и
изслушване би следвало да е поискано от страна на ответника. От последния,
обаче, не са ангажирани безспорни и категорични доказателства /вкл. сочената
съдебна експертиза/, установяващи вменените на ищеца И. с процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираните по- горе разпоредби на
чл.187, т.5, т.8 и т.10 КТ, обосновали налагане на процесното дисциплинарно
наказание.
Съвкупният
анализ на събрания в процеса доказателствен материал /писмени и гласни
доказателства/ не може да обоснове извод на въззивния съд, че описаното в
процесната заповед поведение на ищеца може да бъде квалифицирано като виновно
неизпълнение на трудови задължения от негова страна. Такъв извод не следва
пряко както от приложената от ответника длъжностна характеристика на заеманата
от ищеца длъжност, дефинираща трудовите му функции при ответника, така и от
цитираните в уволнителната заповед нормативни и вътрешноведомствени актове-
Наредба № 50/ 28.12.2001 г. за работното време на ръководния и изпълнителския
персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния
транспорт, и Инструкция за работата на машинисти, локомотивни и помощник-
машинисти, локомотивни в „БДЖ- товарни превози“ ЕООД. Описаното в процесната
заповед поведение на ищеца И., квалифицирано от работодателя- ответник като
извършени от същия дисциплинарни нарушения, не може да бъде подведено под
диспозицията на цитираните по- горе нормативни разпоредби и съответно- да бъде
квалифицирано като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ, определящ
дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на
трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 КТ, в който са посочени
конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна
отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока доказателства
не са годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените дисциплинарни
простъпки.
При
тези данни и доказателства се налага извод, че дисциплинарната отговорност на
ищеца Р.И. е ангажирана за извършването на действия, които от една страна не
могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 КТ и чл.187, т.5, т.8 и т.10 КТ, и от друга страна- не са безспорно установени
при условията на пълно доказване от страна на ответника. При това положение
наложеното на И. дисциплинарно наказание „уволнение” се явява незаконно и като
такова правилно е отменено с обжалваното решение.
При тези съображения, поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на трудовия спор и
неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи обжалваното
решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право
на разноски- съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, има въззиваемата страна, но
искане за присъждането на такива от същата не е заявено, поради което и
разноски на Р.И. с настоящото въззивно решевие не следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 11.08.2017 г., постановено по гр. дело № 69757/ 2016 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 138 състав.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.