№ 495
гр. Пловдив, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Г.
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500786 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К. Л. К., чрез адв.К. А., АК-Пловдив против
Решение № 594/ 10.02.2023г. по гр.д.№13700/ 2022г. по описа на ПРС – ІІІ
гр.с., с което е уважена молба по чл.8, т.1, от ЗЗД на молителката И. Г. В. за
налагане на мерки по чл.5,ал.1, както и наложена мярката по чл.5, ал.4 ЗЗДН
за глоба в размер на 500 лева спрямо жалбоподателя и присъдени в полза на
първата направените разноски за водене на делото в размер на 410 лева. Иска
се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата по чл.8, т.1
ЗЗДН на молителката И. В. като неправилно и необосновано, по
формулирани оплаквания за неправилно възприемане на фактическата
обстановка чрез кредитиране на писмените и гласни доказателства в частта, в
която се явявала изгодна за молителката; В Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН
били описани само две събития, а посоченото в нея се разминавало с
показанията на свидетелите и обстоятелствата по писмените доказателства, в
каквато насока се поддържа тезата на ответника в отговора на молбата в
първоинстанционното производство, допълнена с интепретация на събраните
гласните доказателства по делото и оспорване на обстоятелството да е
предизвикана уплаха и страх от действията на ответника. Оспорва се
1
придаването на доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН при
несъпоставяне с останалите доказателства. Поради това се намира неналична
преценка на съда на всички доказателства по делото поради неизвършен техен
анализ, което се сочи като процесуално нарушение. Извършва се позоваване
на чл.12, ал.2 КРБ относно установяване на обективната истина, като се
оспорват фактите относно наличие на прозвъняване на тел.112 от
молителката, неустановено от гласните доказателства, а от представените
Амбулаторен лист №27/22 на „Пловдив“ ЕООД и СМУ от 14.09.2022г. не се
установявали твърденията на молителката за телесни увреждания. Прави се
довод от разпоредбата на чл.157, ал.1 ГПК за съобразяване на опитните и
теоретични правила в специалните области. Претендира се присъждане на
разноски по делото, вкл. за АВ в размер на 500 лева.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна И. Г. В.,
чрез проц.представител адв. Ал.Ч., в който отговор по подробно изложени
съображения се мотивира обосноваността на обжалваното решение, поради
което като правилно се иска неговото потвърждаване. Въззивната жалба се
оспорва изцяло като неоснователна, вкл. изложените фактически твърдения и
доводи в нея. Моли се за присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски и адв.хонорари за двете инстанции – първоинстанционното и
настоящото съдебно производство.
Жалбата изхожда от надлежна страна и е депозирана в срока по чл.17, ал.1
ЗЗДН, насочена е против валиден съдебен акт, явява се процесуално
допустима.
Съдът е сезиран с молба от лице по чл.8, т.1 ЗЗД И. Г. В. , чрез проц.си
представител адв. Ал.Ч. против К. Л. К. с посочен адрес по месторабота в
гр.Пловдив за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо
ответника в качеството му на фактически съжител на молителката по чл.3, т.2
ЗЗДН в периода от септември 2021г. , когато се установил при нея в дома й
след прекратяване на трудовата му дейност и финансови затруднения. От края
на м.юли 2022г. съществувалите прояви на ревност от страна на ответника
преминали в постоянен тормоз, което мотивирало молителката да вземе
решение за раздяла с партньора си. С Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН
молителката излага фактически обстоятелства, случили се през първите дни
на м.август 2022г., за които се отчита, че сезирането е извън преклузивния
2
срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН. Допустими за разглеждане са описаните в молбата
и Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН фактически обстоятелства като посочени
актове на домашно насилие на датите 1.09.2022г. и 12.09.2022г. На първата
посочена дата при разходка на кучето на молителката в парк в кв.Тракия,
където срещнала семеен приятел, станала повод за проявена сцена на ревност
от страна на ответника, който молителката установила, че се намира наблизо,
проявила се чрез крещене по телефона и разпит за отношенията на
молителката с това лице, в резултат на което молителката получила
усещането, че е проследявана от ответника. На втората посочена дата
молителката получавала непрестанно и настоятелно прозвънявания и
телефонни съобщения от ответника, след което вечерта след 21 ч получила
потропване на прозореца на апартамента си, който се намирал на партерния
етаж и почувствала уплаха и страх от агресия от страна на ответника.
Молителката отворила вратата с надежда, че ответникът ще се успокои и ще
си тръгне, но последвала бурна реакция, съпроводена с крещене, обиди с
вулгарни думи, физическо нападение над молителката и бутания към стената,
стискане на ръцете за изтръгване на ключовете за апартамента, в резултат на
което били разранени ръцете й, последвало от грубо блъскане и афект от
ответника, възприето от намиращия се в дома на молителката приятел С..
Поради изпитан страх за живота си и този на приятеля й , същата прозвънила
на тел. 112, което уплашило ответника да не бъде арестуван и същият
напуснал дома на молителката. В подкрепа на молбата е представено СМУ
№27/22 на съдебен лекар при ДКЦ „Пловдив ЕООД от 14.09.2022г., при
преглед на която дата и приложената медицинска документация /
амбулаторни листове от личен лекар/ е установено причиняване на
охлузвания и кръвонасядания на шията, гръдния кош и крайниците, контузия
на корема, за които е заключено, че са увреждания в резултат на удари с или
върху твърд и тъп предмет и отговарят по време и начин както се съобщава от
молителката.
С отговора по молбата ответникът не е оспорил обстоятелството за
фактическо съжителство с молителката в периода от м.октомври 2021г. до
20.08.2022г., когато ответникът се изнесъл от жилището й. Оспорил
наличието на финансови затруднения с твърдението, че със собствени
средства извършил довършителни ремонтни работи в апартамента и
обзавеждане, след което през юли-август 2022г се влошили отношенията им,
3
а ответникът разбрал, че молителката била възстановила връзка със свой
бивш приятел и започнала да си търси квартира, след което ответникът
заминал при свои роднини в гр.В. и преустановил контактите си с И.. Заявява
твърдения , че той бил търсен от молителката, на 11.09.2022г. се срещнали ,
като целта на ответника била да уредят финансовите си взаимоотношения , а
на 12.09.2022г. се били разбрали ответникът да вземе свои вещи от дома на
молителката, като за вечерта на процесната дата оспорва да е влизал в дома й,
а напротив след отказ да получи вещите си от страна молителката ,
последната била нанесла удари по него и след заплаха, че ще бъде извикана
полиция, от който момент ответникът преустановил контакти с молителката,
но бил посещаван от майката на работното му място.
По делото в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез ангажиране на двама свидетели от молителката – св. С.
М.Г., без родство със страните и св. О.И. В., майка на молителката, които
депозират преки впечатления от случилото се на процесната дата 12
септември 2022г. / св. Г., както и от развилите се отношения между страните /
св. В./, които изцяло подкрепят заявените от молителката обстоятелства в
представената Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. От страна на ответника е
ангажирана св. Н.А.П., депозираните впечатления от която не са резултат от
преки впечатления от отношенията между страните или събитията на
процесните дати 01.09. и 12.09.2022г. , а впечатления от споделена
информация за тези обстоятелства от ответника и личностнови
характеристики на последния в резултат на съвместното им съжителство след
раздялата на ответника с молителката. В насока на случилото се на
процесните дати така депозираните показания не опровергават заявените
конкретни обстоятелства в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, които се
потвърждават от ангажираните от молителката гласни доказателства.
В подкрепа на заявеното от молителката е представено Експертно заключение
от преведено психологическо изследване изх. № 92/ 10.2022г. на Център за
Психологическа консултация „Феникс“ – гр.Пловдив, в което е дадено
заключение за резултатите от проведените психологически изследвания и
тестове, показващи равнище на реактивно депресивно състояние и високо
равнище на тревожност и страх у пострадалата, поради което е констатирано
наличие на посттравматично стресово разстройство.
4
При така събраните доказателства следователно правилно и обосновано е
прието от районния съд за установени заявените в молбата и Декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗД факти за осъществено психическо, емоционално и физическо
насилие спрямо молителката , поради което и е уважена молбата й за
налагане на мерките за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 и т.3
ЗЗДН, както и наложена санкцията по чл.5, ал.4 ЗЗДН като основателни. По
отношение на срока за ограничителните мерки по чл. 5, ал.1, т.3 ЗЗДН
определеният по чл.5, ал.2 срок от десет месеца е съответен на
обезпечителната нужда от тази мярка като необходима с цел предотвратяване
на последиците от осъщественото психическо и емоционално насилие
спрямо пострадалата, но в този срок следва да се отчете изтеклия от налагане
на тази ограничителна мярка със Заповедта за незабавна защита № 173/
28.09.2022г., поради което в тази част постановеното решение следва да се
измени чрез определяне началния момент, считано от посочената ЗНЗ.
Наведените с въззивната жалба доводи за разминаване на посочените в
декларацията обстоятелства с тези, посочени от свидетелите по делото, са
неоснователни, доколкото както се посочи по-горе тези, ангажирани от
молителката подкрепят изложеното в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Отделно от това доколкото със специалния ЗЗДН в частта на разпоредбата на
чл.13, ал.3 ЗЗДН Законът е придал доказателствена сила на декларацията по
чл.9, ал.3 от същия закон, като е регламентирана възможността съдът да
издава заповед за защита дори само въз основа на тази декларация без
наличие на останалите доказателства и доказателствени средства по чл.13,
ал.1 и ал.2, т.1-2 ЗЗДН. С оглед на това не може да се приеме за основателно
възражението , че постановеното решение не е в съответствие с изискването
на чл.12 от КРБ. На следващо място неоснователно е и възражението,
основано само на това дали представените Амбулаторен лист №27/22 на
„Пловдив“ ЕООД установяват нанесени телесни увреждания, доколкото
представеното СМУ от 14.09.2022г. установява такива и в резултат на
преглед на молителката за следи от леки телесни увреждания, за които
кореспондиращите си свидетелски показания подкрепят твърденията на
молителката за инициирано от страна на ответника физическо стълкновение с
цел осигуряване на достъп до дома й. Без съществено правно значение е
наличието на обаждане на тел.112 , в каквато насока са възраженията на
ответника.
5
По така изложените съображения следователно жалбата се намира за
неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваните
му части, а съобразно изложението мотиви във връзка с приложението на
срока по чл.5, ал.2 ЗЗДН по ограничителната мярка по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН
следва да се измени , като тази мярка се приложи считано от датата на
постановената ЗНЗ от 28.09.2022г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените разноски за настоящата инстанция по списък по чл.80 ГПК за АВ
в размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 594/ 10.02.2023г. по гр.д.№13700/ 2022г. по описа на
ПРС – ІІІ гр.с. В ЧАСТТА на началния момент на определения срок по чл.5,
ал.2 ЗЗДН относно мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, С КОЯТО НА К. Л. К.,
ЕГН: ********** е забранено да приближава на по-малко от 100 метра И. Г.
В., ЕГН: ********** жилището й, местоработата й и местата й за социални
контакти и отдих за срок от десет месеца , считано от влизане в сила на
съдебното решение, КАТО ВМЕСТО ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А:
ЗАБРАНЯВА на К. Л. К., ЕГН: ********** да приближава на по-малко от
100 метра И. Г. В., ЕГН: ********** жилището й, местоработата й и местата
й за социални контакти и отдих за срок от десет месеца , считано от
28.09.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 594/ 10.02.2023г. по гр.д.№13700/ 2022г. по
описа на ПРС – ІІІ гр.с. в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА К. Л. К., ЕГН: ********** да заплати на И. Г. В., ЕГН: **********
сумата 600 лева / шестстотин лева/ - направени разноски за въззивната
инстанция за адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6
ЗЗДН.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7