№ 5454
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100509277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5148/23.05.2022г по гр.д. № 63083 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 180-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че М. Х. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
**** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б заплащане сумата от
1127,76лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
25.08.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 5, гр. София, ж.к. Западен парк”, бл. ****
за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г .; сумата от 28,27лв.,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в имота за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г ., сумата от
147,91лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.07.2021г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
49214/2021г. на Софийски районен съд, като М. Х. В., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни
разноски от 665,25лв. по заповедното и по исковото дело, като
неоснователни са отхвърлени иска незаплатена топлинна енергия за сумата
от 56,71лв., ведно с лихва от подаване на заявлението -25.08.2021г., до
изплащането й; за сумата от 6,17лв. като лихва за забава на плащането на
1
топлинната енергия; за сумата от 5,25лв. представляващи лихва за забава на
плащането на главницата за дялово разпределение, като Топлофикация
София“ЕАД е осъдено да заплати на адв. С. К. на основание на чл. 78, ал. 3 от
ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 34,75лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
120889/13.06.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете М. Х. В.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочила е, че не било установено по делото да е в
облигационни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в
имота, приетият по делото договор за ипотека не доказвал вещните й права
върху имота. Този договор доказвал, че имотът е ипотекиран, но не и кой е
собственикът му или вещният му ползвател Неправилно било приложен
института на тригодишната погасителна давност. Началният момент на тази
погасителна давност започвал да тече от момента на изискуемост на
месечното задължение, а не от края на срока за плащане на изравнителната
сметка. Обобщената фактура от юли 2019г. обхващала период от 01.05.2018г.
до 30.04.2019г., като тези от 01.05.2018г. до 30.06.2018г. били погасени по
давност. Не дължал на ищеца суми за дялово разпределение, не било
доказано това вземане по основание и по размер, условията за плащането му.
Не била изпаднала в забава на плащането на сумите, не било доказано че
фактурите са публикувани на сайта на ищеца, процесуалният му
представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. Претендирал е
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
81429/04.11.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
М. Х. В., ЕГН ********** с която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150
и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М. Х. В., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане сумата
от 1184,47лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
25.08.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 5, гр. София, ж.к. Западен парк”, бл. ****
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г .; сумата от 28,27лв.,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в имота за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г ., сумата от
154,08лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
2
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.07.2021г., сумата от
5,25лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 21.07.2021г, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
49214/2021г. на Софийски районен съд,, като му се присъдят разноски. Навело
е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в апартамента,
потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й
разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани
от договор при Общи условия.
Ответникът М. Х. В., ЕГН ********** е оспорил исковете по основание,
като е посочил, че не оспорва размер на претенциите за топлинна енергия и за
забава на плащането, но оспорва основанието им, както и размера им в
погасителна давност, отделно оспорва основанието на исковете за дялово
разпределение на енергията и за лихви . По давност били погасени
задълженията възникнали преди юли 2018г. Не бил носител на вещно право
на ползване и на право на собственост върху имота. Не бил поръчал услугата
и не дължал плащането й, Закона за защита на потребителя бил специален и
дерогирал приложението на Закона за енергетиката. Дяловото разпределение
се водело от Т.” ООД и ищецът нямал право на възнаграждение за същото Не
бил доказан и размер на това задължение за дялово разпределение. Не бил
изпаднал в забава на плащането на главниците. Посочил е, че задълженията
били погасени по давност. Претендирал е разноски, процесуалният му
представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
По делото е приложено заповедно дело № 49214/2021г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 44933/25.08.2021г. е
издадена заповед, с която е разпоредено М. Х. В., ЕГН ********** да
заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* сумата от
1184,47лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
25.08.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 5, гр. София, ж.к. Западен парк”, бл. ****
за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г .; сумата от 28,27лв.,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в имота за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г ., сумата от
154,08лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.07.2021г., сумата от
5,25лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 21.07.2021г, разноски от
27,44лв. за държавна такса и 50лв. за възнаграждение за юрисконсулт, за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 20.09.2021г., на 27.09.2021г.
длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че
не е в облигационни отношения със заявителя, а и задълженията са погасени
по давност, претендирал е възнаграждение за представлявалия го безплатно
адвокат, на 04.10.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да
3
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
04.11.2021г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №
159/31.10.2008г. съставен от нотариус К.Р. – помощник нотариус при
нотариус В., рег. № 268 на Нот.К., удостоверение за административни адреси,
издадено от ГИС-София, съгласно които за обезпечаване на вземанията на
„П.К.” ЕАД към „Р.-Р.Б.”ООД по договор за кредит М. В. е учредила
договорна ипотека върху собствения си апартамент № 5, гр. София, ж.к.
Западен парк”, бл. ****, собствеността върху който е удостоверила пред
нотариуса с договор за продажба на държавен имот от 01.07.1976г.,
удостоверение за наследници на Х.В.В. , удостоверение за прекратяване на
брак на М. В. .
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 22.09.2002г., договор от
23.09.2002г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. бл. 45,
вх.1,2,3 , ж.к. Западен парк е избрало и възложило на „Т.”ООД да извършва
дяловото разпределение на енергията в сградата при възнаграждение от по
4лв. на уред за първите три точки и по 2лв. за всеки следващ прибор. В
списъка на живущите за абонатен № 291890 е посочена М. Х. В..
Прието е извлечение то сметки на ищеца сочещо задължение за имота в
размер на процесните суми, като начисленията на цена на дялово
разпределение са в размер от 1,24лв. до 1,59лв. месечно.
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от КЕВР
на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените
фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ
обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява
след този срок , само ако дяловото разпределение се извършва при условията
на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите
по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са п о прогнозни суми и
дялово разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за
забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по
изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се
отнасят.
С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че сградата в която
е имот е топлофицирана, че стойността на доставената в него енергия за
процесния период е 1184,47лв., че Т. „ ООД е извършвало дяловото
разпределение стойност на което е 28,27лв. за периода, като тези задължения
не са платени.
4
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
топлинния счетоводител е посочило, че процесните главници не са платени,
изготвените изравнителни сметки били въвеждани в системата на ищеца през
юли месец на съответната година за май и юни 2018г. начисления били само
за горещо битово водоснабдяване за 22,48лв. и за 21,40лв лихва за забава била
в размер на процесните суми начислена за топлинната енергия с начален
момент от 15.09. на съответната година .
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за
дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за забава на
плащането, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД срещу ответника и
той е осъден да заплати 1184,47лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 25.08.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на
доставена топлинна енергия в апартамент № 5, гр. София, ж.к. Западен парк”,
бл. **** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г .; сумата от 28,27лв.,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в имота за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г ., сумата от
154,08лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.07.2021г., сумата от
5,25лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 21.07.2021г, разноски от
27,44лв. за държавна такса и 50лв. за възнаграждение за юрисконсулт,
възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по
чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
5
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
6
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото , че през процесния период
ответникът е бил потребител на топлинна енергия в апартамент № 5 в гр.
София, ж.к. западен парк” бл. **** като негов собственик и носител на
вещното право на ползване. Приетият по делото нотариален акт доказва, че
ответникът се е легитимирал като собственик на този имот пред нотариус при
сключването на договорна ипотека през 2008г., нотариусът се е уверил в тези
му права по описаните в нотариалния акт като представени на нотариуса
договор от 1976г. и удостоверения за наследници и за прекратен граждански
брак. Този извод на нотариуса, обсъден в съвкупност с приетия по делото
протокол от ОС, в който ответникът е посочена като собственик на имота, за
което е положила подпис, непредставянето на доказателства по делото че в
последствие е загубила правата си върху имота или че още към него момент
или в последствие трето лице е притежавало вещното право на ползване
върху имота, съдът приема, че са достатъчни за нуждите на настоящото
производство , да установят обстоятелството, че ответникът е бил потребител
на топлинна енергия в имота през процесния период.
По делото не се спори за количеството потребена топлинна енергия в
имота, ответникът изрично е признал, че стойността на доставената в имота
енергия е посочената от ищеца. При така установеното съдът приема, че за
процесния период в имота е доставена топлинна енергия в размер на общо
1184,47лв. Правилно районният съд е приел, че част от тези задължения са
погасени по давност – възникналите до 30.06.2018г. включително. Този извод
на районния съд е съобразен с 3-годишната погасителна давност на
задълженията, с дата на подаване на заявлението. Въззивната жалба сочи, че
погасени по давност са задълженията за май и юни 2018г., точно за този
период районния съд е приел, че задълженията са погасени по давност и е
отхвърлил исковете, оплакванията в жалбата в обратния смисъл са
неоснователни. С въззивната жалба не е оспорен извода на СРС за размер на
задълженията за тези периоди, фактурите сочат размер не по-малък от
приетия от СРС от 56,71лв. Така съдът приема, че жалбата в тази част е
неоснователна, решението на СРС в тази обжалвана част е правилно и следва
да се потвърди.
По иска за цена на дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
7
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от
2002г. сочи цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди
измененията на горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им
противоречи, то в тази част същият ще следва да се приеме, че е изгубил
значение. При така възприето и като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
одобрени с Решение на ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено,
че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото разпределение
и стойността на потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че
ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
Правилно е прието от районният съд, че размер на възнаграждението за
процесния период е 28,27лв. Начислените от ищеца суми са в диапазон от
1,24лв. до 1,59лв. месечно. Тази сума при съобразяване на естеството на
работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема че съответства
на извършена работа.При така възприето съдът приема че решението на СРС
в обжалваната част за цената на дяловото разпределение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Спорен въпрос по делото е дължимостта на обезщетението за забава на
плащането на главницата за топлинна енергия.
За процесния период са приложими ОУ одобрени от ДКЕВР през 2016г.,
съгласно които за изпадането в забава не е нужно да се отправя покана от
ищеца. Уредбата на изпадането в забава и възникването на вземане за
обезщетение за забава се съдържа в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ.
С тях е направено ясно разграничение между месечните вземания, които са
прогнозни и тези, които са определени на месечен реален отчет. За първите
обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр.
1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на изравнителната сметка.
За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4,
пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят.
Тези ОУ не уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху
суми, които са определени прогнозно. В случая приетите по делото
съобщения към фактура, фактура и извлечения, заключение по счетоводната
експретиза установяват, че за имота начисленията са ежемесечно по
8
прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури и такива са издавани през юли месец на съответната година, в която
е края на отчетния период. Краят на отчетния период по изравнителните
сметки и обобщени фактури е април месец на съответната година. Така
срокът за плащане на задълженията по изравнителните сметки изтича 45 дни
след края на април , тоест на 15.06. от съответната година. Към този момент
обаче по делото е установено, че нито една от обобщените фактури за
процесните отчетни периоди не е била издадена , не е установено и
изравнителните сметки да са били връчени на потребителите и на абонатите
и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срока за възражения срещу тях
и такива да не са подадени. При така възприето съдът приема, че доколкото
не е установено възможното изпълнение на задължението в уговорения в чл.
33, ал. 4 от ОУ срок – до 45 дни след периода за който се отнася
изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил в забава
ответника за плащането на задълженията. Точното изпълнение на длъжника е
било възможно само при съдействие от страна на кредитора – измерване на
потреблението и разпределяне на енергията, посочването на дължимата сума
за реално потребената сума в издадена за същото фактура след стабилизирана
изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и на фактура по
нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на
съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на
задължението на длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът
е изгубил привилегията по общите условия за уговорения падеж за плащане
на задълженията по изравнителните сметки. В такава хипотеза, за да
изпадане потребителя в забава на плащането на главницата за топлинна
енергия той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е преустановил
забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки.,
съответно да изпрати покана за плащане. Последното не се твърди и не се
установява по делото, поради което обезщетение за забава на плащането на
главницата за топлинна енергия не е дължимо.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в частта, в която
е уважил иска за обезщетение за забава е неправилно и следва да се отмени,
като вместо него следва да се постанови друго, с което иска за сумата от
147,91лв. следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете при
съобразяване на обстоятелството, че въззивникът е представляван от адвокат
безплатно и че е освободен от задължението за внасяне на държавна такса по
делото пред СГС на основание на чл. 83, ал.2 от ГПК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в частта, в
която е поставил в тежест на ответника отговорност за разноски от 75,46лв.
следва да се отмени. На адв. К. за производство пред СРС следва да се
присъди възнаграждение в размер на още 12,47лв.
За производство пред СГС на адв. К. , представлявала въззивника
9
безплатно на основание на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., следва да се присъди
възнаграждение от 49,24лв., определени съобразно действащите към
последното о.с.з. разпоредби на Наредба № 1/2004г. и уважената част от
жалбата.
За производство пред СГС въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС държавна такса от 2,84лв.
На възизваемия за производство пред СГС не се следват разноски за
възнаграждение за възнаграждение за юрисконсулт. Подадените отговор и
становище са бланкетни и не обосновава извод, му се дължат разноски за
възнаграждение за юрисконсулт..
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5148/23.05.2022г по гр.д. № 63083 по описа за
2021г. на Софийски районен съд, 180-ти състав в частта, с която е признато
за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че М. Х. В., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. **** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б заплащане на сумата от 147,91лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 21.07.2021г. за
плащането на главница от 1127,76лв. за потребена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело
№ 49214/2021г. на Софийски районен съд, като М. Х. В., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни
разноски от 75,46лв. по заповедното и по исковото дело, като вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск, предявен с искова молба вх.№
81429/04.11.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
М. Х. В., ЕГН ********** с която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150
и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М. Х. В., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане сумата
от 147,91лв. /сто четиридесет и седем лева и 0,91лв/, представляващи
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 21.07.2021г. на
плащането на сумата от 1127,76лв. представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 5, гр. София, ж.к. Западен парк”, бл. **** ,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно
дело № 49214/2021г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5148/23.05.2022г по гр.д. № 63083 по
10
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 180-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат С. К. К., от САК с адрес: гр. София, ул. **** н а основание на чл. 78,
ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от общо
61,71лв. /шестдесет и един лева и 0,71лв/,, представляващи възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ответника по исковете М. Х. В. в
производствата пред СРС и в производството пред СГС.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 77 вр. с чл. 78, ал. 3 и
ал. 6 от ГПК сумата от 2,84лв. /два лева и 0,84лв/, представляващи държавна
такса за въззивното производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11