Протокол по гр. дело №253/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1321
Дата: 30 септември 2025 г. (в сила от 30 септември 2025 г.)
Съдия: Михаил Михайлов
Дело: 20253100100253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1321
гр. Варна, 30.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело
№ 20253100100253 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:27 часа се явиха:
Ищците И. П. Т. и Ж. П. Т. , двамата чрез законен представител Т. Г. Г.,
редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Г.Р., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ОтветникътРЕСУРС ВАРНА“ ЕООД редовно призован, не се явява
се представляващия на дружеството П. Н.. Представлява се от юрисконсулт
В. А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Контролиращата страна Дирекция социално подпомагане Варна,
редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след извършена проверка на служебната карта на адв. Г.Р., я
връща на същия.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА пълномощно от 24.09.2025 г. И. П. Т. и Ж. П. Т.,
двамата чрез законен представител Т. Г. Г., които упълномощават адв. Н. Д. и
адв. Г.Р. да ги представляват по гр. д. № 253/2025 г., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА пълномощно на адв. Д. и адв. Р. от 24.09.2025 г. към делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се даде ход на делото.

1
СЪДЪТ, предвид редовността на призоваване на всички страни в
производството по делото, намира, че не са налице процесуални пречки по
дава ход на делото, с оглед, на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да
поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба,
както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна,
както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл
да посочи с отговора на исковата молба.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните по делото да изложат
становището си във връзка с така изготвения проекто-доклад.

АДВ. Р.: Поддържаме исковата молба, ведно с всички доказателствени
искания, оспорваме отговора. Запознат съм с проекто – доклада. Не
възразявам да се приеме по делото.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Поддържам отговора, оспорваме исковата молба.
Запозната съм с проекто – доклада. Не възразявам да се приеме по делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и направените в
днешно съдебно заседание уточнения, намира че следва да ОБЯВИ ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД, приложен към Определение №
2706/10.06.2025 г., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проекто – доклада, обективиран в
Определение № 2706/10.06.2025 г.

АДВ. Р.: Моля, да се приемат представените доказателства.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Моля, да се приемат представените
доказателства.

СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство
следва да бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към
предмета на делото доказателства и на основание чл.148 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:
2

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, а именно копие от: Акт за
раждане на Ж. Т.; Акт за раждане на И. Т.; Споразумение от 04.01.2022 г.;
Постановление за прекратяване на ДП № 100/2021 г.; Писмо - Уведомление до
ЗК „Уника Живот" АД от 21.11.2022г., ведно с обратна разписка; Отговор от
ЗК „Уника Живот" АД от 08.12.2022г.; Писмо до ЗК „Уника Живот" АД от
20.12.2022г., ведно с обратна разписка; Отговор от ЗК „Уника Живот" АД от
09.01.2023г.; Писмо - Уведомление до „Интерком Ресурс" ЕООД, ЕИК:
********* вх.№ 23-0002/ 17.01.2023г.; Декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК - 3
бр.
С молба вх. № 7531/14.03.2025 г. – два бр. документи от „Обединена
българска банка“ АД.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с отговора на исковата молба, а именно копие от:
писмо изх. № 230086/23.01.2023 г.; решение от 24.02.2025 г., постановено по
т.д. № 1417/2018 г. по описа на СГС; протокол № 84/18.02.2025 г.;
пълномощно на В. А.; трудов договор № 1/19.05.2025 г., ведно с длъжностна
характеристика;

СЪДЪТ ДАВА възможност на ищеца да вземе, ако желае отношение
към отговора на исковата молба, а ако няма такова към уточненията съобразно
доклада на съда.

АДВ. Р.: Предимно ще взема становище в ход по същество.
По повод Ваши указания, че не сочим доказателства да са инициирани
преговори, посочвам, че ще се ползваме от покана от 17.01.2023 г.,
представена с исковата молба във връзка с указанията на съда, че не сочим
доказателства за преговори между страните ще се ползваме от представената
покана от 17.01.2023 г. с исковата молба.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на страните, че е отложено произнасяне по
искането на ответника за допускане на гласни доказателства, дадени са
съответните указания във връзка с допустимост на гласните доказателства.
Дадени са указания на ответника да уточни възраженията си за
унищожаемост на процесния договор, ако такива се поддържат.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Изпълнила съм задължението си за заверка на
представените с отговора на исковата молба доказателства.
Поддържам възражението, че договорът е унищожаем.
Няколко са моите усмотрения във връзка с унищожаемостта на договора.
Главното основание за унищожаване е това, че рамката на пълномощното не е
спазено, действия на представителя при подписване на пълномощното без
представителна власт е главното основание, което считам, че води до
унищожаемост.
Това е така, защото е излязъл извън рамките на предоставените му
3
правомощия. На няколко пъти изрично се споменава, че пълномощникът е
упълномощен, съгласно конкретните условия и те са описани в
пълномощното, като в това пълномощно условие за водене на преговори
изобщо няма. Както и най-важното твърдение, че всъщност действителната
воля на страните е това, че към момента на възникване на правоотношението в
споразумението е било уговорено условие за евентуално възникване на
задължение заплащане след водене на преговори.
Освен това основание за унищожаемост в евентуалност соча още
основания. Първото евентуално е очевидна фактическа грешка, която
опорочава споразумението, тя се състои в това, че пред институции се изисква
строго формализиране на представителството. В случая тези документи
следва да се представят пред съд, това е отклонението от формата и
представителство, объркващо е и предвид този факт аз считам, че е налице
очевидна фактическа грешка. Това е, което соча като основание.
Само да уточня, че се касае относно споразумението начина, по който е
изготвен, по който е изписано представителството на майката, съответно на
малолетните към онзи момент лица.

СЪДЪТ ДАВА възможност на ищеца да вземе становище във връзка с
уточненията на ответника, досежно възраженията за унищожаемост.

АДВ. Р.: Оспорвам същите. В ход по същество по подробно ще изложа
моето становище. Моля, за уточнение, кои документи точно да се представят
пред съд по повод т. 2 за очевидна фактическа грешка. Само това ми е
уточнението, за да мога да ангажирам защитата на доверителите ми, тъй като
се посочи, че се представят пред съд.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Вие сте ги представили вече пред съд.
Говорим за пълномощното, което е подписано първоначално и мисля, че
това пълномощно ние сме го представили пред съд. Това е пълномощното от
22.12.2021 г., за което коментираме, че вътре са опоменати точно, ясно и
конкретно какви са рамките на пълномощника. В това пълномощно никъде не
се споменава за допълнителни уточнения, които впоследствие
пълномощникът и извършил, подписвайки споразумението с тези
допълнителни уточнения. Точно поради тази причини считам, че
пълномощника към онзи момент адв. Ж.Т. е излязла от обема на
пълномощията си, подписвайки това споразумение.
Това е във връзка с главното ми основание за унищожаемост, имайки
предвид на първо място това пълномощно. На второ място самото
споразумение също с очевидна фактическа грешка, там също не става ясно
формализирано представителство.
АДВ. Р.: Оспорвам тези възражения, по същество ще изложа моите
съображения.

СЪДЪТ ДАВА възможност на страните да направят доказателствени
искания.

АДВ. Р.: Освен изложените доказателствени искания и представените
4
доказателства, няма да сочим други доказателства.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Имам искане да приемете писмени
доказателства, имам препис за ищеца.
Това е разпечатка от пълната кореспонденция между страните, която е
водена от моите колеги, преди мен, от нашето дружество, което представлявам
„Ресурс Варна“ ЕООД. Пълна извадка, която започна с цялата хронология на
разговорите преди подписване на споразумението и която извадка ще докаже
действителната воля между страните, че е имало уговорено условие и това
условие е било свързано изрично с водене на преговори между страните по
този договор.
Представям писмени доказателства или това е преддоговорни
отношения, такива каквито са се развивали между двете страни преди
подписване на процесното споразумение от 04.01.2022 г.
Не са заверени за вярност.

СЪДЪТ ДАВА възможност на юрисконсулт А. да завери за вярност
представените от нея писмени доказателства.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Тук е цялата хронология. Най вече подчертавам
условието за водене на преговори при евентуален отказ от страна на
застрахователя.
Това са писмени доказателства - разпечатка от електронната поща,
представени на хартиен носител.
АДВ. Р.: Не възразявам да се приемат по делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да приеме и приложи представените в
днешно съдебно заседание писмени доказателства по реда на чл. 184, ал. 1
ГПК, представени от ответната страна и заверени от нея, представляващи
преддоговорна кореспонденция, водена между страните. Самите
доказателства представляват препис от електронна кореспонденция, водена
между страните.

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените в днешно съдебно заседание от
ответника писмени доказателства, представляващи препис от електронна
кореспонденция, водена между страните – дванадесет листа към
доказателствения материал по делото.
Ще цени същите, съобразно всички останали доказателства, събрани в
хода на съдебното производство.

Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства и нямат други
доказателствени искания.

АДВ. Р.: Представям списък с разноски.
5
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Не представям списък с разноски. Правя
възражение за прекомерност.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноски, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списък с разноски, представени от
страните, ведно с доказателства за извършването им.

СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните намира, че са
налице предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на
основание чл. 149, ал. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Р.: Ще гледам да съм максимално кратък като по основните
пунктове ще изложа защо считаме исковете на доверителите ми за
основателни и доказани по основание и размер.
На първа точка по повод липсата на реални преговори поради отказ на
ответника. Отбелязвам, че след сключване на споразумението и частичното му
изпълнение ищците са направили опит за добронамерено уреждане на спора.
С писмо покана от 17.01.2023 г. те приканват ответника доброволно да
изпълни оставащите задължения по споразумението като заплати дължимата
сума към всеки един от тях. Поканата от нейния текст и смисъл следва
поставеното начало на преговори и жест на добра воля от страна на ищците,
вместо да пристъпят незабавно към съдебни действия, те дават възможността
да следват механизма на договора като отправят покана до работодателя сам
да изпълни обещаното.
Обаче ответникът, видно от представения отговор категорично отхвърля
тази поканата. По този начин с отговора работодателят едностранно отказва
каквато и да е среща, преговори, допълнително плащане и въобще не се
ангажира да бъдат извършени такива преговори. С това свое писмено
заявление ответникът заявява, че счита искането за изплащане на остатъка за
неоснователно и няма да го удовлетвори. Една очевидна подобна позиция, ако
изключва възможността от каквито и да е било реално преговори, щом една
страна декларативно отказва всякакво плащане то постигането на взаимно
приемливо решение извън съда става невъзможно. Съдът следва третира този
факт като доказателство за добросъвестността на ищците и липсата на
алтернатива. Ищците в случая нямат задължение по този договор, с
извинение, да се молят да се извършат преговори в заседателна зала, за да
могат да депозират исковата молба. Те пускат покана, отказвам се
категорично, спазен е дори официалният характер на такъв вид начало
6
поставяне на преговори. Никъде няма задължение да се извършат една, две,
три, пет срещи в конферентна зала или подобна тежест, както и от самата
кореспонденция, което беше днес представена от ответната страна се вижда
колко тромаво и в протакване във времето е продължавала. Считаме, че по
този си начин, с тази си покана ищците са изпълнили това свое задължение.
На второ място, основно по повод законовото основание, отговорността
и характера на споразумението и най вече по повод дължимостта на
обезщетението, подчертавам, че задължението на работодателя да обезщети
вредите от трудовата злополука произтича пряко от закона чл. 200 от КТ, там е
установен фактическия състав и реално тази отговорност изхожда от там.
Самото извънсъдебно споразумение, което е подписано то не дава ново
самостоятелно основание, което пак следва фактическия състав за трудова
злополука, за груба небрежност и т.н. Това споразумение, което е сключено
служи да конкретизира и уреди по взаимно съгласие вече съществуващото
задължение на работодателя по закон, в рамките на преговори чрез размяна на
кореспонденция. Страните са постигнали съгласие както по повод
основанието, така и относно размера на дължимите обезщетения. Явно обаче
по повод начина на плащане насрещната страна изпитва съмнение, което
икономически е разбираемо за тях като търговец, като дружество но не е
правилно обосновано, не кореспондира с доказателствата и най вече поставям
акцент т. 4, последното изречение от спогодбата. Там и двете страни са се
съгласили и е посочено договореното обезщетение в пълния размер. Тоест по
този начин работодателят е изразил едно съгласие за тези суми.
На трето място и основно по повод риска от не плащане на
застрахователя, който е в тежест на самия работодател. Явно днес това
производство изхожда от това смесено плащане. Именно тази комбинация
отговаря на законовия модел, заложен в чл. 200, ал. 3, ал. 4 от КТ там се
посочва, че работодателя дължи пълния размер на вредата, наред с
полученото от обществено осигуряване и застрахователи и т.н. Точно тази
клауза, която е посочено изхожда от самия закон, защото само действително
получените от застрахователя суми намаляват размера на дължимото от него
обезщетение. В нашия случай, за съжаление, очакваното плащане от
застрахователя не е постъпило, застрахователят отказва. Тук отварям едно
много дебела скоба и подчертавам, че никъде в споразумението няма
задължение при отказ да се води съдебно производство докрай, пред три
съдебни инстанции, пред застрахователи. Този отказ не освобождава
работодателя от отговорност, ако имаше плащане там, ако клиентите ни бяха
получили тези обезщетения въобще нямаше да го има.
В тази връзка общоизвестният принцип, че ако длъжникът, в случая
работодателя обещае изпълнението, свързано с действие на трето лице –
застрахователя, той носи риска това трето лице да не изпълни. Следва в пълна
тежест да ангажира пълната отговорност на самия работодател, тъй като в
споразумението самия ответник е поел задължение към наследниците за
пълния размер на обезщетението. По повод на самия начин обаче е стигнал до
едно неправилно и необосновано тълкуване на това споразумение.
Неизпълнението на застрахователя не може да се вмени като вина на ищците,
нито да намали дълга към тях, защото работодателят и ищците са се
съгласили, т. 4 от споразумението и са написали договореното обезщетение е
посочен пълният размер. Тук искам да подчертая, че споразумението не е с
тристранен, а с двустранен характер, което е важно да се вземе предвид и
7
съответно застрахователя не е страна там.
По повод на работодателя и принципът на добрата, моля, имайте
предвид, че както и Търговският закон изхожда самият работодател е длъжен
като търговско дружество, по силата на закона да действа с една по висока и
повишена грижа и при сключване на това споразумение той използва целия
ресурс на това предприятие, за да сключи това споразумение и е бил запознат
с всичко. Дори и да е имало някакви грешки по повод представителна власт и
т.н. Дали е имало данни за друга небрежност, поради наличие на алкохол и т.н.
работодателят като един търговец е имал финансовия ресурс и юридически
всичко това нещо да му бъде налично. С търговския риск е сключил това
споразумение.
По повод унищожаемостта считаме, че ответникът няма право да се
позове на тази недееспособност на насрещната страна, тъй като тази норма
защитава недееспособния, а не дава основание на насрещната страна да избяга
от договор. В настоящия случай, ако някой има такъв правен интерес, то това
ще бъде самата страна, ищци спрямо страни, подписалият пълномощник.
Насрещната страна е договорила едни параметри, ясно, точно, конкретно
подписани. По повод на представителната власт сами можете да видите
пълномощното за подписване на споразумение, то малко или много дори
копира самото споразумение. Всичко това е упоменато в самата спогодба и е
включено и в самото споразумение, така че нямаме надхвърляне на мандата,
който е даден на пълномощника.
В заключение, водени от всичко това, молим, че исковете на ищците са
основателни и доказани. Налице са данни за трудова злополука със смъртен
изход и законово основание за отговорност чл. 200 от КТ. Налице е валидно
сключено извънсъдебно споразумение, което работодателя доброволно е
признал задължението да обезщети наследниците с тази сума, определена по
справедливост, част, от която дори вече е платил. Доколкото е направил е една
уговорка, която както се вижда от имейл кореспонденцията е давано
убеждение на нашите клиенти, че ще има плащане по тази застраховка, той
следва да понесе своя риск, че е сключил по този начин споразумението. Това
не е изпълнение от страна на ответника по отношение на останалата сума,
следва да бъде санкционирано с осъдителен диспозитив на решението. Всички
възражения на ответника срещу плащането било то за позоваване на
поведението на пострадалия или на отказа на застрахователя сами по себе си
са неотносими и неоснователни предвид обвързващата сила на сключеното
споразумение и повелителните разпоредби на закона. Претендираме разноски.

ЮРИСКОНСУЛТ А.: На първо място искам да кажа, че са изобщо
ирелевантни твърденията за това дали е имало или не злополука. Само за
пълнота ще добавя, че на 08.11.2022 г. има постановление за наказателно
производство, в което прокуратурата казва, че се е случило пожар и човекът е
пострадал, тъй като е бил с изключително голямо количество алкохол в
кръвта, като също така казва, че всичко, което се е случило няма касателство с
извършването работа и не касае изобщо трудовата дисциплина и работното
място на починалия Т..
Във връзка с нашето твърдение, че действителната воля, която страните
са имали към момента на възникване на правоотношението е със
споразумението да е уговорено условие за евентуално възникване на
8
задължение за плащане над изпълнения размер от нас. Това условие е
свързано единствено и само с водене на преговори между страните по
договора. Това съответно се вижда ясно, точно и конкретно от
кореспонденцията, която представих, като на 20.12.2021 г. в 16:44 ч.
юрисконсултът на дружеството връща за коригиране, доразглеждане и
редакция на споразумението като уточнява към адв. Т., че при отказ на
застрахователя да плати, това основание за нови преговори с нас до размера
на обезщетението и е това основанието им тогава да искат промени в чл. 2.
Цитирам дословно имейла: „Като изключително ясно и категорично заявявам,
че ние не сме поели задължение да плащаме в пълен размер, поели сме
задължение единствено да водим преговори.“ Предсъдебната покана, която са
ни изпратили, не е покана за преговори, това е ултиматум да се плати в
рамките на 14 дни или ще започнат дела срещу нас. Въпреки всичко ние сме
спазили нашето задължение за комуникация и за старт на някакви преговори
като сме уточнили нашето мнение по въпроса, дали сме разяснение и за
алкохола в кръвта и за това каква е съпричастността в такива случай. Всичко,
което чухме в момента от представителите на ищците можеше спокойно да
бъде изложено в писмен вид и съответно наистина да даде някакво начало за
някакви преговори. Както виждате в 2021 г. преди да се сключи това
споразумение преговори са били налични и се вижда ясно от
кореспонденцията как се водят такива преговори и определено преговорите не
се водят с предсъдебна покана, ултиматум да бъде платено в четиринадесет
дневен срок.
От юридическа гледна точка воденето на преговори представлява процес
на комуникация между две или повече страни с цел постигане на съгласие
относно бъдещо договорно правоотношение. Това е преддоговорна фаза,
която не поражда автоматично договорни задължения. Преговорите са
действия, насочени към уточняване на условията, предмета, цената, сроковете
и други съществени елементи от този бъдещ договор. Те се водят доброволно
и свободно, подлежат на принципа на добросъвестност. Преговорите не са
договор, сами по себе си не създават договорни права и задължения, тук
липсва принципът на добросъвестност. Страната, която води преговори без
намерение да сключи договор или ги прекъсне внезапно, както се е случило,
без уважителна причина може допълнително дори да носи деликт на
отговорност. В настоящия казус наблюдаваме точно това, адвокатите изобщо
не са започнали дори преговори, а направо са образували делото срещу нас.
Свободата на договаряне трябва да се има и предвид и е много важно да се
каже, че всяка страна може и да се оттегли от преговорите, но това не означава
автоматично, че сме дали основание да се завежда дело срещу нас.
Налице и преддоговорна отговорност при нарушаването на
добросъвестността ние от своя страна можем и имаме право да търсим
обезщетение за вреди, а същевременно от ответната страна не може да се
търси пропусната изгода от несъстоял се договор. Има в българската практика
много решения, включително и решение на ВКС и са постановени по реда на
чл. 290 ГПК, в които се излага, че преговорите са част от фактическия състав
на договора, но не го заместват. Съдът приема, че преговорите са част от
фактическия състав, сами по себе си обаче не пораждат договорни
задължения. За злоупотребата с право да се водят преговори може да се
породи и отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Ние продължаваме да твърдим, че на първо място с писмените
9
доказателства за имейла посочваме ясно, точно и категорично, че волята на
страните е била не плащане безусловно, до пълния размер, а просто водене на
едни преговори. Какво се случва почти веднага след това споразумение,
имаме много сериозна промяна в обстоятелствата и ние сме уточнили в
нашето писмо, постановление за прекратяване на наказателното производство,
което изцяло променя фактическата обстановка, оспорват твърденията на
НОИ, в което се заявява, че човекът е бил с високо съдържание на алкохол.
Това само по себе си също следва да бъде обсъдено между страните, следвало
е да бъде обсъдено между страните и да се коментират условията по
евентуално последващо плащане, което можеше по пътя на воденето на
преговори да се уточни дали следва или не следва и в какъв размер.
Относно липсата на спазването на рамките на пълномощното ще го
представя отново в писмени бележки. Поканата за доброволно изпълнение,
която е била пратена предсъдебната покана също искам да кажа, че е
подписана и изпратена без представителна власт, изобщо можели сме и да не
отговаряме на нея. Подписана е и е представена от адвокат, който към онзи
момент не е имал изобщо пълномощно. Ако едно споразумение, само в
уточняване относно унищожаемостта, е сключено от представител, който е
действал извън обема, както е в случая, тъй като отново казвам и подчертавам
конкретни и ясни условия са описан в пълномощното. Този текст, за който в
момента спорим изобщо го няма в пълномощното, а го има в споразумението
той е съществено уточнение, съществено условие, за което адвокатите са
нямали правомощия, нямали са право да го договарят.
По същество искам осъждане на заплащане съдебно деловодни на
разноски по юрисконсултското възнаграждение по преценка на съда.
Оспорвам, както казах вече прекомерното адвокатско възнаграждение на
ищцовата страна. Моля, за писмени бележки и най-важното, моля, да се
произнесете с решение, с което да отхвърлите исковата молба като
неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за даване възможност на писмена
защита на ответника, доколкото в днешно съдебно заседание съдът предостави
достатъчен срок на страните за излагане на доводите в защита не техните
твърдения и възражения.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще
обяви решението си в законоустановения срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10