Р Е Ш
Е Н И Е
№ 390
Гр. Н., 27.12.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Н., 4 състав, в открито съдебно заседание от 22.11.2016г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 771 по описа на НПРС за 2016 г., при секретаря Д.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като са направени и съответните искания за произнасяне на съда по въпросите по чл. 59, 142 и 143 от СК, за които съдът така или иначе следи служебно.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Х.Ш.А. с ЕГН ********** ***, срещу Н.М.М. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че страните живели на съпружески начала до 2012 г., когато ответницата напуснала семейното жилище. От съвместното им живеене се родило едно дете - Й. Х.Ш. с ЕГН **********. От напускането на майката само бащата се грижел за детето, майката не се интересувала за него, нито го е подпомагала по някакъв начин. Заради пречки в законодателството не получавал дори детските за детето. Моли съдът да ги призове с ответницата и да определи бащата да упражнява родителските права над детето, местоживеенето да е при бащата, да определи режим на лични контакти на майката с детето, както издръжка за детето, която ответницата да заплаща
В предоставения на ответницата едномесечен срок не е постъпил отговор, въпреки че съобщението с разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК е връчено на същата лично на 13.09.2016 г. Срокът за подаване на отговор е изтекъл на 13.10.2016 г. Единствено в производството по постановяване на привременни мерки относно детето, тя заявява, че желае родителските права да ѝ бъдат предоставени и да се грижи тя за детето, като същото да живее с нея.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *** г. от Община Н. се установява, че детето Й. Х.Ш. с ЕГН ********** е с родители Х.Ш.А. с ЕГН ********** и Н.М.М. с ЕГН **********.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че родителите не живеят заедно от около четири години, като първоначално след раздялата детето е живяло в дома на майка си и нейните родители. След това ответницата заживява с друг мъж и не е спорно раждането на още две деца в новото й семейство.
Детето Й. Х. заживява при своя баща в с. К., обл. Ш., след като бащата го взел през 2011 г. да отпразнува с детето рождения му ден и не го върнал. Детето посещава детска градина, а през учебната 2016 г./2017 г. е записано като ученик в първи клас в Начално училище в с. К..
От социалните доклади се установява, че майката три години не се е виждала с детето си. Тя не е правила дори опити да се види с детето и емоционалната връзка между тях е прекъсната. Тя се грижи за двете си по-малки деца в жилището на съжителя си. Основно грижи за детето Й. полага неговия баща, активно подпомаган от своите родители. В жилището им има всичко необходимо за едно семейство, между бащата и детето има стабилна емоционална връзка и жизнените потребности на детето са задоволени. От представената служебна бележка от НУ „***I“ с. К. се потвърждава,че детето Й. е ученик в първи клас в посоченото начално училище и редовно посещава учебни занятия.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Разпоредбата на чл. 127 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 от СК. По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от Дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
Законът не обвързва хипотезата на чл. 127, ал. 2 от СК с изискването родителите да имат или да нямат сключен граждански брак. В конкретния случай страните никога не са били в граждански брак, живели са на съпружески начала. От доказателствата по делото се установи, че от съвместното си съжителство имат родено едно дете, което понастоящем се отглежда от бащата. Емоционалната връзка с майката е прекъсната и то изцяло по нейна вина. До 2011 г. тя се е грижела за детето, но след като бащата не го е върнал след като го взел уж за кратко, повече никога не е потърсила детето. официално заявява желание да се грижи за Й., но в действителност не е направила нищо по въпроса. Твърди, че се е страхувала от бащата на детето, но не е потърсила дори съдействие от държавните органи. Безработна е. Отглежда двете си малолетни деца от новия съжител в неговия дом и разчита изцяло за средства от него. Съдът смята, че желанието ѝ да се грижи за Й. е само декларативно и при най-малката трудност тя отново би оставила детето при бащата.
Предвид така установените данни по делото съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права над детето Й. Х.Ш. с ЕГН ********** на бащата Х.Ш.А. ***. Видно е, че бащата се справя много добре с отглеждането на детето. Разчита на помощта и на своите близки. Съдът също така следва да постанови, че местоживеенето на детето ще е при бащата в с. К. , община Н., обл. Ш., ул. „*** № 2.
Относно режима на лични контакти на майката с детето, съдът счита, че същият следва да бъде постановен, като се изхожда преди всичко от необходимостта за защита интересите на детето. При обсъждането на този въпрос следва да се отчете обстоятелството, че децата не бива да загубват възможността за лични контакти с другия родител, независимо, че в случая този контакт е прекъснат за доста продължително време. Този контакт непременно следва да се възобнови. За това съдът определя режим на лични контакти на майката с детето Й. Х.Ш., както следва: всяка първа и трета седмица от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на бащата. Дали майката ще се възползва от правата предоставени й с това решение, зависи изцяло от нея.
Разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК регламентират правилото, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, в размер съобразно с техните възможности и материално състояние.
Детето Й. Х.Ш. е на 7 години и е ученик в същото населено място, в което живее. Предвид възрастта му и условията, при които се отглежда, съдът намира, че необходимите му средства за месечна издръжка възлизат на 300 лв. месечно. От тях 35 лв. се осигуряват от държавата по по чл. 7 от ППЗСПД. Останалата част от издръжката следва да се поеме от неговите родители съобразно техните възможности. Следва да се има предвид обстоятелството, че детето живее при бащата. Той е с доходи надвишаващи с малко минималната работна заплата за страната. Няма обаче задължения към други низходящи, за разлика от майката. Тя има други две по-малки деца, за които е задължена да се грижи, а е безработна. Същевременно това не я освобождава от задълженията й към издръжката на Йоско и тази издръжка следва да се определи в минималния предвиден в закона размер от 105 лв. Издръжката следва да се заплаща от подаване на исковата молба на 22.08.2016 г. до отпадането на основанието за заплащане на издръжката или нейното изменяне. Ако майката е заплащала издръжка в периода на действие на определението по привременни мерки, тези суми следва да се приспаднат от така определената издръжка
Предвид изходът на процеса, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса досежно присъдения размер на издръжката в размер определен от чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, които следва да бъдат платени по сметка на НПРС. В конкретния случай това са 151,20 лв. досежно присъдената издръжка за детето.
Ответницата следва да бъде осъдена и да заплати направените от ищеца разноски – 30 лв. внесена държавна такса и 50 лв. адвокатско възнаграждение (въпреки че страните са се уговорили за 300 лв. възнаграждение по делото има доказателства за платени само 50 лв., а съдът присъжда само реално направени по делото разноски).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето Й. Х.Ш. с ЕГН ********** на бащата Х.Ш.А. с ЕГН ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА, че местоживеенето на детето Й. Х.Ш. с ЕГН ********** ще е при бащата Х.Ш.А. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката
Н.М.М. с ЕГН ********** *** с детето Й. Х.Ш. с ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета седмица от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, както и
един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Н.М.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Й. Х.Ш. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 105 (сто и пет) лв., чрез неговия баща и законен представител Х.Ш.А. с ЕГН ********** ***, считано от подаване на исковата молба на 22.08.2016 г. до отпадането на основанието за заплащане на издръжката или нейното изменяне.
ОСЪЖДА Н.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати сумата от 151,20 лв. (сто петдесет и един лева и двадесет стотинки), представляващи държавна такса по делото, вносими по сметка на НПРС касателно присъдения размер на издръжката.
ОСЪЖДА Н.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца Х.Ш.А. с ЕГН ********** *** направените разноски – 30 лева /тридесет лева/ - заплатена държавна такса и 50 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението, в частта му за присъждане на издръжка, подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /
Петина Николова