РЕШЕНИЕ
№187 08.08.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 517 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Е.Б.Б., ЛНЧ **********,*** против Наказателно постановление № 19-0304-000879/09.05.2019
г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което на основание
чл.175, ал.1, т.5 и чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
на жалбоподателката са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за административно
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.А, и глоба в размер на 20 лв. за
административно нарушение по чл. 40, ал.1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно
заседание представител не се явява, не се ангажират доказателства.
За РУ- Несебър, редовно уведомени,
представител не се явява.
Съдът, като
взе предвид становището на жалбоподаля, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
От показанията на разпитаният св. П.
се установява, че на 03.05.2019 г., по повод постъпил сигнал в дежурната част
на РУ- Несебър, бил изпратен на проверка в кв. К., тъй като имало данни за
ударен паркиран лек автомобил „А.” от движещ се лек автомобил „М.К.” с рег.№ *******,
който напуснал произшествието. От извършената справка се установило, че
собственикът на последния автомобил живеел в комплекс в с. Т., община Несебър.
Свидетелят посетил адреса, на който мъж му заявил, че не познава собственика на
автомобила. При второто посещение, управителят на комплекса посочил къде точно
живее собственика на автомобила, които свидетеля установил като
жалбоподателката. При разговор с последната, същата не оспорила обстоятелството,
че действително допуснала ПТП, като щетите по нейния автомобил отговаряли на тези
по лекия автомобил „А.”. Установило се, че при извършване на маневра на заден
ход от страна на жалбоподателката с личния й лек автомобил „М.К.”, същата допуснала
ПТП, удряйки паркиралия зад нея лек автомобил „А.”, реализирайки материални
щети.
Така описаната фактическа
обстановка не се оспорва от страна на жалбоподателката, както и
обстоятелството, че не е сигнализирала на органите на реда, като се твърди, че
след удара е слязла, но тъй като никой не говорел немски език, не могла да
установи чия собственост е бил ударения автомобил, след което си тръгнала.
На 04.05.2019 г. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 846200, за това, че на
03.05.2019 г., около 15,30 ч., в КК „С.Б., на паркинга пред Г. К., жалбоподателката
управлявала личния си лек автомобил „М.К.” с рег.№ *******, като при извършване
на маневра на заден ход, реализира ПТП с материални щети, удряйки паркирания
лек автомобил „А.” с рег.№ ****, след което не изпълнила задължението да уведоми
органите на МВР. С това били нарушени нормите на чл.40, ал.1 и чл.121, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставеният акт било издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се оГ.ичава
с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че в хода на
административно- наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
На
първо място наказателното постановление
и АУАН са издадени от надлежен орган и в рамките на неговата
компетентност.
Основното възражение в жалбата е,
че при съставянето и предявяването на АУАН, съдържанието на същия не било
обяснено на Б. на разбираем за нея език, с което било нарушено правото й на
защита. На първо място не се ангажираха доказателства, от които да се налага
извода, че жалбоподателката не владее разбираемо български език. Жалбата е
написана на български език, като никъде не е посочено, че същата е била
съставена от трето лице, още по- малко, че се е наложило превод на жалбата
преди подписването й. Видно от положеният под АУАН подпис на Б., за който няма
спор, че е неин, същият видимо съвпада с този, поставен под жалбата. Независимо
от горното, в ЗАНН не се предвижда задължително
участие на преводач в административнона-казателното
производство във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице,
което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта
относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по
обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима
е и нормата на чл. 55, ал.3
от НПК, с която вече в българското законодателство е възприета Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010
година, относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-
членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган,
различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При установяване
на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за
какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език
лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на
преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение
не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на принципа
за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ
и предвид чл.47 и чл.48 §2 от Хартата на основните права на ЕС. При преценката
на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на
процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод
постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния
интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето
да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер, част е от правото му на справедлив процес и правото му на
зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на
съдебния процес пред РС. В Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения,
например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните
директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено
в рамките на наказателното производство. За извършените административни
нарушения, обаче, такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на
назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. В
този смисъл Решение № 843/12.05.2015 г. на АдмС-
Бургас по КНАХД № 367/2015 г., както и Решение № 1319/10.07.2019 г. по КНАХД №
1394/2019 г. на същия съд. В случаят, от
показанията на св. П. се установи, че същият е разговарял с жалбоподателката на
български език, като същата не е говорела до съвършенство езика, но е разбирала
и е комуникирала с полицейския служител на български език.
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно на Б. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е
издадено наказателно постановление. Съгласно нормата на чл.40, от ЗДВП, преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за другите участници
в движението, като е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, което в случая не е сторено. При осъществяване на ПТП само с
материални щети, каквото безспорно е настоящото, водачът е длъжен да окаже
съдействие за установяване на вредите, което предполага ненапускане на произшествието до идване на органите на реда.
При
определяне размерът на наложените санкции съдът намира следното:
Наказанието
по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е с фиксиран размер от 20 лв., поради което и
съдебен контрол върху него не може да бъде осъществен.
Наложените
санкции, обаче, по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, настоящата инстанция намира за
необосновано завишени. В наказателното постановление не са изложени мотиви кое
е наложило налагане на наказания над предвидените в закона минимални размери в
случая около и над средните такива. В този смисъл съдът счита, че същите следва
да бъдат намалени до 50 лв. глоба и 1 месец лишаване от право да управлява МПС,
които санкции се явяват адекватни за допуснатото нарушение.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0304-000879/09.05.2019
г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, в частта, с която на Е.Б.Б., ЛНЧ **********,***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, са наложени административни наказания глоба
и лишаване от право да управлява МПС, като НАМАЛЯВА
размера на същите, както следва: глоба- от 100 лв. на 50 лв., и лишаване от
право да управлява МПС- от 4 месеца на 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0304-000879/09.05.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР-
Бургас, РУ- Несебър, в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: