Решение по дело №2338/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2178
Дата: 28 април 2023 г. (в сила от 28 април 2023 г.)
Съдия: Галина Ташева
Дело: 20221100502338
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2178
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100502338 по описа за 2022 година
С решение №20224631 от 21.12.2021 г. по гр.д.42386/20 г., СРС-153 състав
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от В. К. Т., ЕГН **********
против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК **** за установяване съществуването на
вземане в размер на 6 000 лв., представляващо обезщетение за вреди от неполучен наем за
периода м.08.2018 г. - м.07.2019 г. за имот в гр. София, ул. **** № 1, ателие 1, вследствие
неизпълнение на договор № ДПЕРМ ********** от 14.09.2016 г. за присъединяването му
към разпределителната мрежа, за което е издадена заповед за изпълнение от 01.06.2020 г. по
ч. гр. д. № 19 902/2020 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА В. К. Т., ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ТПК сумата 475 лв. разноски в производството.
Срещу решението е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, въззивна
жалба от ищеца. Жалбоподателят счита решението за неправилно,в противоречие с
материалния и процесуалния закон.Твърди,че съдът неправилно приел,че страните не са
обвързани с Договор за присъединяване от 14.09.2016 г.;по делото било установено,че
ответникът не спазил сроковете по чл.10 ал.2 от Договора;от свидетелите се установило,че
наемателят отказал да плаща наем,тъй като не може да ползва обекта без
ел.захранване.Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът - уважен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Въззиваемият е представил отговор на жалбата,с който я оспорва.Претендира
1
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК ,вр.с чл. 49 ЗЗД .
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
посочи следното:
Според чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, електрическите съоръжения за присъединяване на
обект към електрическата мрежа се поставят под напрежение, когато са изпълнени
изискванията за въвеждането им в експлоатация на присъединявания обект, удостоверено с
документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, издаден при
условията и по реда на ЗУТ; документ за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден при
условията и по реда на ЗУТ; и декларация от клиента за съответствие на неговите
електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми, а съгласно
ал. 2 в случаите на провеждане на приемни изпитвания и/или проверка за постигането на
проектните показатели в експлоатационни условия електрическите съоръжения за
присъединяване и тези на присъединявания обект се поставят под напрежение при
условията и по реда на ЗУТ. Съгласно ал. 3 съоръженията по ал. 1 и 2 се поставят под
напрежение до границата на собственост само от съответния мрежови оператор или от
упълномощени от него лица в 7-дневен срок от датата на представяне на доказателства от
клиента, че е сключил договор за пренос и достъп до съответната мрежа; и договор за
доставка на електрическа енергия с лицензирано за това дружество.
За да бъде въведено в експлоатация съоръжението за присъединяване, следва да бъде
въведена в експлоатация и самата сграда. В случая външното ел. захранване на сградата,
предмет на договора за присъединяване и самата сграда са въведени в експлоатация с едно
разрешение за ползване от 26.03.2019 г., тъй като строежът на електрическото съоръжение е
приет близо четири месеца преди предложението за назначаване на държавна приемателна
комисия на самата сграда. Уговорените в договора за присъединяване срокове са за
изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, като
ответникът, въпреки че е бил изградил тези съоръжения, е следвало да чака приемането на
жилищната сграда от ДНСК, за да ги въведе в експлоатация. Затова закъснението на
ответника не се дължи на негово бездействие, с оглед на което не следва да се ангажирана
деликтната му отговорност.
2
Ако ответникът не е положил грижата на добрия търговец, като не е предвидил
възможни пречки по трасето и учредяването на сервитути, които биха довели до забава от
негова страна по договора, то тази забава касае неизпълнение на договора от 14.09.2016 г.,
по който ищцата не е страна, не може да черпи права, нито да отговаря за задължения
спрямо насрещната страна, поради което не е и материално легитимирана да претендира
вреди от това неизпълнение.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението №20224631 от 21.12.2021 г. по гр.д.42386/20 г., СРС-
153 състав.
ОСЪЖДА В. К. Т., ЕГН ********** да заплати на „Е.м.З. “ ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ТПК сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3