Р Е Ш
Е Н И Е
2794/2.7.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 14-ти състав
в открито съдебно заседание, проведено на втори юни две хиляди и
двадесета година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова разгледа
докладваното гр.дело № 4556
по описа
на ВРС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с пр.осн.чл.50, ал.1 СК на К.М.В. с ЕГН ********** и Г.Н.В. с
ЕГН **********, двамата български
граждани, които молят бракът им, сключен на 14.10.2019 г. в град Белослав,
област Варна да бъде прекратен с развод при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие
на съпрузите. Молителите сочат в молбата си, че бракът е първи поред и за
двамата и от него нямат деца. Заявяват
взаимно, сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака без да се
издирват мотивите им, като се утвърди постигнатото споразумение.
Съдът след като се запозна с представените към молбата писмени
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение за сключен граждански брак от 14.10.2019
г., издадено от Община Белослав се установява, че молителите са сключили
граждански брак на същата дата пред
длъжностното лице по гражданско състояние, за което е съставен акт за граждански брак № 0042.
Съдът,
след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, като
решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да
издирва мотивите за прекратяване на брака, както и прецени, че постигнатото
между тях споразумение съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 51 от СК, съпрузите са уредили личните и
имуществените си отношения и същото не противоречи на закона и на добрите
нрави, намира че разводът следва да се допусне на осн.чл.50 СК, а споразумението да се утвърди съгласно разпоредбата на чл.330 ГПК.
На основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК от 2008 г., съдът определя
държавна такса в размер на 40,00 лева, която следва да се
заплати от молителите в условие на разделна отговорност, доколкото солидарната отговорност възниква по силата на
закона или по договаряне и такава не е
предвидена в процесуалния закон - чл.78 ГПК. От изложеното следва, че всеки от молителите носи отговорност за съдебни разноски съразмерно с припадаща му се част, а именно
половината от дължимата държавна такса
за производството по молбата за развод. Останалите
разноски като възнаграждение за упълномощен представител остават за молителите така, както са договорени, съгласно
разпоредбата на чл.329 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
развод по взаимно съгласие на осн.чл.50 СК и ПРЕКРАТЯВА
брака на К.М.В. с ЕГН ********** и Г.Н.В. с ЕГН **********, сключен на
14.10.2019 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в Община Белослав,
обл.Варна, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 0042 от 14.10.2019 г.
Утвърждава споразумението по чл.51 от СК като
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо
се в гр.Белослав, ул. „***“ № 28 на съпруга
К.М.В. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачното
си фамилно име Иванова.
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат
насрещни претенции за издръжка след
прекратяването на брака.
ОБЯВЯВА, че съпрузите са уредили извънсъдебно имуществените си отношения за придобитите по време на брака движими вещи и нямат насрещни имуществени претенции.
ОСЪЖДА
К.М.В.
с ЕГН ********** да заплати
държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Варна в размер на 20 /двадесет/ лева,
на осн.чл.329 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Н.В. с ЕГН ********** да
заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна в размер на 20 /двадесет/ лева,
на осн.чл.329 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: