Р Е
Ш Е Н
И Е
No
гр. Ботевград, 08.01.2025 г.
Районен съд – Ботевград, V граждански състав в
закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
като разгледа докладваното от съдия С. гражданско
дело Nо 547 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 250 от ГПК.
Образувано
е по искане на ищеца Н.С.И., обективирано в подадена от нея въззивна жалба срещу постановеното
по делото решение No 106/10.07.2020 г., съгласно Определение No 2060246/25.03.2021
г. по гр. д. No 190/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, за допълване на
постановеното по делото решение. Съгласно същото, съдържащите се във въззивната
жалба оплаквания на жалбоподателя Н.С.И., че РС- Ботевград е пропуснал и не се
е произнесъл с диспозитив и отменил, по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК
нотариален акт No 39, т. I, дело No 79/29.06.1983 г. на съдия при РС- Е., не се
е произнесъл по въпроса дали ответниците И.С.Б., М.Ц.П. и И.Ц.В. са собственици
на дворно място, подробно описано в констативния нотариален акт, както и, че е
пропуснал да посочи действителната площ, съседи, имотни граници на имота, така
както са установени от събраните по делото доказателства, по същество
съставлява искане за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК.
Ответникът по молбата М.Ц.П.,
чрез назначения й особен представител адв. Ц.С., в депозиран писмен отговор
изразява становище за неоснователност на направеното искането по реда на чл.
250 от ГПК.
Останалите
ответници по делото не са депозирали отговори и не са взели становище по
молбата.
Молбата е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК
страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото й искане. В случая не е налице такава липса на произнасяне
от съда по направено от страната искане.
С исковата молба ищецът е сезирала съда със
следните искания:
1. да
признае за установено по отношение на ответниците Р.Н.Б. (същият е починал в
хода на производството, като с молба вх. No 4622/09.07.2018 г. ищецът е
заявила, че на основание чл. 233 от ГПК се отказва от предявените искове по
отношение на наследниците му и с определение No 3962/11.07.2018 г. съдът е
прекратил производството в частта по отношение на същите), И.С.Б. и М.Ц.П., че
ищцата е собственик на поземлен имот с пл. No *, целият с площ от 1.2 дка
(съставляващ бивш парцел * - *от кв. * по неприложения регулационен план на с. Б.,
общ. Е.), заедно с построените върху него сгради, находящ се в с. Б., махала “Л.”,
при съседи по доказателствен акт: река, Р.Н.Б. от две страни и АПК, и да
определи точните граници между посочения имот в очертанията и с площните му
измерения от 1.2 дка, и тези на съседния му имот пл. No* (бивши парцели * – * и I* – * от кв. * по неприложения рег. план на
с. Б.), като приеме, че границите между двата имота преминават по зелените
линии на приложените комбинирани скици – иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР;
2. да
осъди ответниците да й предадат владението и собствеността върху неправомерно
завладените от тях части от имота им с площ от 194.7 кв.м., отразени на комбинираните
скици с кафяви и жълти линии- иск по чл. 108 от ЗС;
3. да
осъди ответниците да премахнат поставената незаконно дървена ограда, обозначена
с жълта линия- иск по чл. 109 от ЗС.
При
условията на евентуалност предявява горните искове срещу ответника И.Ц.В..
4. да
признае за установено по отношение на ответника Община Е., че ищецът е
собственик на владяната от нея северна част от процесния имот пл. No *, целият
с площ от 1.2 дка, заедно с построените върху тази част външна тоалетна и
второстепенна постройка (баня/склад), имащ селищен характер, която част е с
площ от 183.7 кв.м., неправомерно причислена към фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ на
Община Е. и включена в поземлен имот No ******, и която част е обозначена с
лилави линии и щриховка на комбинираната скица. При условията на евентуалност
предявява този иск срещу ответниците Г.И. Г. , Д. И.М. и И.И.Г. – иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С постановеното по делото решение съдът е
постановил следното:
1. признавал е за установено на основание чл. 54, ал.
2 от ЗКИР по отношение на И.С.Б., М.Ц.П. и И.Ц.В., по предявен иск от Н.С.И.,
че при изготвяне на кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No
АБ-* от 23.12.1987 г., е допусната грешка при нанасяне на имотната граница
между Поземлен имот No * /за който по регулационния план на с. Б. е отреден УПИ
*-* в кв. */ и Поземлен имот No* /за който по неприложения регулационен план на
с. Б. са отредени УПИ *-* и УПИ I*-* в кв. */, като действителната имотна
граница следва да минава по зелената линия между точки 3-2-1-6-7 на скица
Приложение- 2 към заключението на вещото лице Г.Д., представляваща неразделна
част от решението, както и че ищецът Н.С.И. е съсобственик на 1/2 ид.ч. от
площта от общо 194.7 кв.м. /представляваща сбор от площите от 186.2 кв.м, 3.5
кв.м. и 5.0 кв.м./, защрихована с кафяви линии на скица Приложение- 2, погрешно
заснета като част от Поземлен имот No*.
2. осъдил е на основание чл. 108 от ЗС И.С.Б. и М.Ц.П.
да предадат на Н.С.И. владението на следния недвижим имот: реални части с площ
общо от 41.5 к.м., представляващи сбор от площи от 36.5 кв.м, 3.1 кв.м. и 1.9
кв.м. от Поземлен имот пл. No * и Поземлен имот пл. No*, и двата в кв. * по
кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No АБ-* от 23.12.1987
г., които реални части са защриховани с жълти линии и са заключени между
жълтата линия, обозначаваща съществуващата на място ограда, и зелената линия по
точки 3-2-1-6 към т. 7 /до точката, в която се пресича с жълтата линия/ на
скица Приложение- 2 към заключението на вещото лице Г.Д., представляваща
неразделна част от решението.
3.
отхвърлил е предявения от Н.С.И. срещу И.С.Б., М.Ц.П., и И.Ц.В., иск с пР. квалификация чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които й пречат да
упражнява правата си на собственик по отношение на Поземлен имот пл. No * в кв.
* по кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No АБ-* от
23.12.1987 г., /за който по неприложения регулационен план на с. Б., общ. Е. е
отреден УПИ *-* от кв. */, находящ се в с. Б., общ. Е., махала “Л.”, целият с
площ от 1.2 дка, при съседи по доказателствен акт: река, Р.Н.Б. от две страни и
АПК, като премахнат съществуващата в имота ограда, обозначена с жълта линия на
скица Приложение- 2 към заключението на вещото лице Г.Д., неразделна част от
решението.
4.
признал е за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на
Община Е., че Н.С.И. е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от следния
недвижим имот: реална част от дворно място, представляващо Поземлен имот пл. No
* в кв. * по кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No АБ-*
от 23.12.1987 г., находящ се в с. Б., общ. Е., целият с площ от 1.2 дка, заедно
с построените върху тази част външна тоалетна и второстепенна постройка
(баня/склад), която част е с площ от 183.7 кв.м. и попада в поземлен имот No
****** по КВС на с. Б., община Е., и която реална част е защрихована с лилави
линии на скица Приложение- 2 към заключението на вещото лице Г.Д., неразделна
част от решението.
Видно от така постановеното решение, съдът се е
произнесъл по всички предявени искове, като не са налице твърдените от ищцата
непълноти в решението.
1. По отношение на първата сочена непълнота – че
съдът не се е
произнесъл с диспозитив и отменил, по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален
акт No 39, т. I, дело No 79/29.06.1983 г. на съдия при РС- Е., то от страна на ищеца не е било заявено искане за
отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт No 39, т. I, дело No 79/29.06.1983 г.
на съдия при РС- Е.. Същевременно, с посочения Нотариален акт за право на собственост въз основа на
обстоятелствена проверка No *, том *, дело */19** г. на Етрополски районен съдия, е признат за
собственик по наследство, давност и делба върху Къща паянтова и Къща
полумасивна, със застроено и незастроено място от 1.200 кв.м., извън чертите на
плана на с. Б., имащо селищен характер, лицето Р.Н.Б., фигуриращ сред първоначалните
ответници в производството, починал в хода на същото и по отношение на
наследниците на когото ищецът е заявила отказ от исковете, съответно
производството по делото в тази му част е било прекратено. Поради това липсва
основание и пР. възможност съдът да се
произнесе и служебно, отменяйки по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариалния
акт, с който същият е признат за собственик на недвижимите имоти.
2. По отношение на втората сочена непълнота – че съдът не се е произнесъл по въпроса
дали ответниците И.С.Б., М.Ц.П. и И.Ц.В. са собственици на дворно място,
подробно описано в констативния нотариален акт, то в производството по делото
не е предявен такъв иск, поради което и няма непълнота в съдебното решение, с
което съдът не се е произнесъл по този въпрос.
3. По отношение на третата сочена непълнота – че съдът
е пропуснал да посочи действителната площ, съседи, имотни граници на имота,
така както са установени от събраните по делото доказателства, то също не е
налице, доколкото съдът се е произнесъл по исковите претенции съобразно въведените
от ищеца очертания на спорния предмет на всеки един от исковете и именно
съобразно събраните по делото доказателства. Така, по иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,
от ищеца се е твърдяло наличие на грешка в кадастралния план кадастралния план
на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., в който план
имотната граница между собствения й поземлен имот пл. No * и поземлен имот пл. No* в кв. * е нанесена погрешно, при което част от имота
на ищцата с площ от 194.7 кв.м. е включена в имота на ответниците, като с
решението си съдът е уважил така предявения иск, признавайки за установено
наличието на сочената грешка в кадастралното нанасяне на границата между двата
имота, определил е местоположението на действителната имотна граница - по
зелената линия между точки 3-2-1-6-7 на скица Приложение- 2 към заключението на
вещото лице Г.Д., представляваща неразделна част от решението, и е признал за
установено относно спорните части, засегнати от погрешното нанасяне на
границата, че ищецът Н.С.И. е съсобственик на 1/2 ид.ч. (съобразно
наследствения й дял) от същия, а именно на площта от общо 194.7 кв.м.
/представляваща сбор от площите от 186.2 кв.м, 3.5 кв.м. и 5.0 кв.м./,
защрихована с кафяви линии на скица Приложение- 2 към заключението на вещото
лице Г.Д., представляваща неразделна част от решението, погрешно заснета като
част от Поземлен имот No*. В случая индивидуализацията на спорните части е
именно съгласно събраните по делото доказателства и конкретно отразяването им в
скицата на вещото лице, неразделна част от решението, което съдът изрично е
посочил в него. Идентично, по исковете по чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал.1 от ГПК,
предмет на които са реални части от Поземлен имот пл. No * и Поземлен имот пл. No*,
и двата в кв. * по кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No АБ-*
от 23.12.1987 г., съдът се е произнесъл и е индивидуализирал процесните по
съответния иск реални части, препращайки към графичното им отразяване на скица
Приложение- 2 към заключението на вещото лице Г.Д., представляваща неразделна
част от решението – по иска по чл. 108 от ЗС -
относно реални части с площ общо от 41.5 к.м., представляващи сбор от
площи от 36.5 кв.м, 3.1 кв.м. и 1.9 кв.м. от Поземлен имот пл. No * и Поземлен
имот пл. No*, и двата в кв. * по кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен
със Заповед No АБ-* от 23.12.1987 г., които реални части са защриховани с жълти
линии и са заключени между жълтата линия, обозначаваща съществуващата на място
ограда, и зелената линия по точки 3-2-1-6 към т. 7 /до точката, в която се
пресича с жълтата линия/ на скица Приложение- 2 към заключението на вещото лице
Г.Д., представляваща неразделна част от решението, и по иска по чл. 124, ал. 1
от ГПК – относно реална част от дворно място, представляващо Поземлен имот пл. No
* в кв. * по кадастралния план на с. Б., общ. Е., одобрен със Заповед No АБ-*
от 23.12.1987 г., находящ се в с. Б., общ. Е., целият с площ от 1.2 дка, заедно
с построените върху тази част външна тоалетна и второстепенна постройка
(баня/склад), която част е с площ от 183.7 кв.м. и попада в поземлен имот No
****** по КВС на с. Б., община Е., и която реална част е защрихована с лилави
линии на скица Приложение- 2 към заключението на вещото лице Г.Д., неразделна
част от решението.
Предвид това не е налице пропуск на съда да се
произнесе по направено от ищеца искане, като не са налице сочените от нея
непълноти на съдебното решение, с оглед на което молбата й за допълване на
решението се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 250 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца
Н.С.И., обективирано
в подадена от нея въззивна жалба, за допълване на решение No 106/10.07.2020 г. по гр. д. No 547/2016 г. по описа
на РС- Ботевград, като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: