Решение по дело №24/2019 на Районен съд - Дулово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 204

Гр.Дулово,25.11.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ

 

При участието на секретар – протоколиста ВЕЛИМИРА ИВАНОВА и в присъствието на прокурора …………………… , като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №24/2019 година по описа на ДРС и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано с искова молба по реда на чл.124 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗС.

            Ищецът А.Д.А. *** , чрез процесуалния си представител адв.П.И. от СсАК моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответниците , че е собственик по давностно владение на следния имот:

            -Поземлен имот с идентификатор ****/******/ по кадастралната карта и регистри на с.О. от 18.04.2018 година ,находящ се в землището на с.О.,местността „***“ с площ от 1499 /хиляда четиристотин деветдесет и девет/ кв.м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване-лозе, номер по предходен план №013119, при съседи имоти с № *****. Претендира и за направените по делото разноски. Твърди, че е закупил процесния имот през 2005 година от един от наследниците И.Д. Кондов за сумата от 300 лева с уговорката след делбата на наследството да му бъде прехвърлено и по нотариален ред. От тогава до 2018 година е  владял необезпокоявано лозното място, докато не му е бил представен договор за наем от наемателя В.Г. сключен с един от наследниците на И.Д.- Т.К.. Тогава е подал жалба до РП-Дулово за самоуправство, но е получил отказ за образуване на наказателно производство с указание да търси правата си по гражданско правен път. На 17.01.2019 година е подал настоящата молба срещу болшинството от наследниците на Д.Д.К..

 

Ответниците по делото Т.И.К. ***, Д. ***, Г.Н.А. ***, Т.П.Х. *** и Г.Г. *** в срока по чл.131 от ГПК представиха отговори по исковата молба, с които оспориха основателността и. Т.К. представи договор за аренда на лозното място за селскостопанските 2010 и 2017 години. Твърди ,че не знае на ищеца да му е предоставено лозното място под наем. Претендират и за направените по делото разноски.

Ответниците Н.Д.Д. ***, Т.Д.Д. от гр.Русе , К.А.Б. *** и Д.А.Д. *** надлежно уведомени по реда на чл.131 от ГПК в едномесечния срок не представиха отговор по иска и не депозираха становища по делото.

            Съдът след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:

            От представените към делото  Решение №13 от 18.08.1994 година на ОбСЗГ- Дулово по преписка №13389 за с.О. е видно, че на наследниците на Доньо Д. *** са възстановени едно лозе от 1.499 дка в местността *** съставляващо имот №013119 по плана за земеразделяне на с.О. и две овощни градини. От представената към делото скица на имота е видно, че към датата на подаване на иска е влязла в сила кадастрална карта на с.О. и процесния имот е с идентификатор №****и се води собственост на наследниците на Д.Д.К..

            Според свидетелските показания на Х.и Р.Р.през пролетта на 2005 година са присъствали на среща между И.Д. и съпругата му с А.Д. на която А. е предоставил сумата от 300 лева. От А. са разбрали, че е закупил за тази сума лозното му място. О тях двамата и от свидетелите В.М.и Й.Д. става ясно, че от 2005 година до настоящия момент лозното място се владее от А.Д., като през годините са му извършвали различни обработки с машините. От Й.Д. става ясно, че лозното място е една част лозе, което е наоравал с А. с неговия кон и по-голямата част е като нива- изкоренено лозе. От свидетелските показания на В.Г. става ясно, че през 2010 година е сключил договор за аренда с Т.К. за това лозно място, но не го е обработвал ,защото А. го е работил. 

            От представените шест броя у-я за наследници е видно, че всички ответници имат качеството на наследници на Д.Д.К.. В последното по делото заседание ищцовата страна представи вписан в службата по вписванията на 22.10.2018 година ДДД между наследниците на Д.К.от който е видно, че те са си поделили една нива от 44.763 дка и едно лозно място, като то е станало собственост на И.Д.. От свидетелските показания на МД. става ясно, че той е държал това лозе да попадне в негов дял, но не знае да го е продавал. Твърди ,че това лозе се обработва от И.Д. още преди да бъде развалена кооперацията.

След анализ на така изложените доказателства съда стигна до следните изводи: през месец април 2005 година ищецът А.Д. придобива владението на процесното лозе на основание годно да го направи собственик и това продължава до началото на селскостопанската 2017 година. Договорира се с лице което е наследник на когото са възстановили собствеността над този имот, и това лице прави всичко възможно в последствие при доброволната делба да попадне в негов дял това лозе.От събраните към делото гласни доказателства явства ,че владението на имота от страна на ищеца е било явно и необезпокоявано от никого през този период, т.е. той е упражнявал фактическата власт над имота повече от 10 години като свой. Възражението на ответницата Т.К., че не е знаела за тази сделка, не я ползва при оспорване елементите на владението от страна на ищеца, тъй като говори за незаинтересоваността и по отношение на този имот. Веднъж докато още е жив И.Д. ищецът е отблъснал нейните претенции при упълномощаването на св.Михайлов да обработва лозното място през 2010 година и с това ясно е показал намерението си да го свои в съответствие с разпоредбата на чл.68 от ЗС.Съгласно текста на чл.79,ал.1 от ЗС правото на собственост над недвижим имот се придобива, чрез непрекъснато владение в повече от десет години, от което следва ,че иска се явява основателен и доказан. Това е така защото за да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на чужд недвижим имот, за което чл.79,ал.1 от ЗС установява, че претендиращия несобственик следва да е упражнявал в период по дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретна вещ /сorpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, поведение което несъмнено сочи че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си.

Предвид изхода на делото ответниците Т. и Д. И.низходящи на И.Д. следва да понесат разноските направени от ищеца по настоящото производство в размер на 385 лева съгласно представения списък за разноските от процесуалния му представител.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Дуловския районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

Признава за установено по отношение на Т.И.К. *** с ЕГН**********, Д.И. *** с ЕГН**********, Н.Д.Д. *** Т.с ЕГН**********, Г.Н.А. *** с ЕГН**********, Т.П.Х. *** с ЕГН**********, Г.Г. *** с ЕГН**********, Т. *** с ЕГН**********, К.А.Б. *** с ЕГН********** и Д.А.Д. *** с ЕГН**********, че собственик по  давностно владение върху

-Поземлен имот с идентификатор ****/******/ по кадастралната карта и регистри на с.О. от 18.04.2018 година ,находящ се в землището на с.О.,местността „***“ с площ от 1499 /хиляда четиристотин деветдесет и девет/ кв.м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване-лозе, номер по предходен план №013119, при съседи имоти с № *****

е А.Д.А. *** с ЕГН**********.

Осъжда Т.И.К. *** с ЕГН**********, Д.И. *** с ЕГН********** да заплатят на А.Д.А. с ЕГН********** сумата от 385 /триста осемдесет и пет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.

На основание чл.115,ал.2 от ЗС след влизане на решението в сила то следва да бъде отбелязано в шест месечен срок в службата по вписванита при ДРС.

 

Районен съдия: