№ 12148
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Гражданско дело №
20241110136899 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу М. И. С. и М. Г. С. за признаване на
установено, че ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден
имот, при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 от общия дълг,
всеки един от ответниците дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 721,96 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021
год. до 30.04.2023 год., ведно със законна лихва от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 86,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г.
до 23.01.2024 г., сумата в размер на 27,96 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год., ведно със законна лихва
от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,17 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 23.01.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
9545/2024 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Овча купел“, бл. 32 вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. №
298655, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали
1
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Нелбо“
АД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството,
като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като
предвид възражението на длъжниците, че не дължат сумите по същата, съдът е дал указания
за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват исковите претенции като твърдят ,че ищецът не им е доставял и съответно не били
потребили топлинна енергия.Оспорват и извлеченията от сметки и издадените
фактури.Оспорват и основанието и размера на разпределената топлинната енергия за
сградна инсталация.Признават ,че ползват топлинна енергия за подгряване на топла вода ,но
оспорват размер на задълженията.Молят съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Предявяват насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на
„Топлофикация София“ ЕАД да им заплати сумата от 540 лева, представляваща обезщетение
за използването на собствени вещи – вертикални щрангове (двойка тръби с диаметър 33 мм),
находящи се в процесния топлоснабден имот, а именно апартамент № 2 с адрес в гр. София,
ж. к. „Овча купел“, бл. 32, вх. А, ет. 1, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г. Твърдят, че
са собственици на тръбите, доколкото същите представлявали обща етажна собственост,
поради което считат че ищецът ги използва без основание и за свои цели.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск „Топлофикация София“ ЕАД
е подал отговор на същия. Оспорва иска по основание и размер,предвид ,че съгласно
чл.140,ал.3 от ЗЕ сградните инсталации са обща етажна собственост ,поради което
вертикалните щрангове ,индивидуализирани като двойка тръби с диаметър 33мм ,находящи
се в процесния апартамент не са собственост на ищците.
Третото лице помагач на страната на ищеца , „Нелбо “АД ,редовно призован не
изпраща представител като е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 16.02.2024год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против М. И. С. и М. Г. С. , за
вземания за цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва,при разделна
отговорност .
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2
6489/27.02.2024год. по ч. гр. д. № 9545/2024 год. по описа на СРС, 65 състав срещу
длъжниците ,която им е редовно връчена на 02.03.2024год. като в срока по чл.414 от ГПК е
подадено възражение.
На основание чл.415,ал.1 от ГПК на заявителя са дадени указания,че може да
предяви иск за установяване на вземанията си ,като той е получил разпореждането на съда
на 04.06.2024год. и в едномесечния срок на 19.06.2024год. е изпълнил указанията ,като е
предявена искова молба ,въз основа на която е образувано настоящото производство.
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Установява се от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ
,че на 25.10.1990год. М. И. С. и М. Г. С. са придобили правото на собственост на апартамент
№ 2 ,на ет.1 в бл.32,вх.А,в ж.к.“Овча купел“ в гр.София.
Съгласно Протокол от ОС от 29.07.2002год. и Договор от 2002год., Етажната
собственост с адрес в гр.София,ж.к.“Овча купел 2“ ,бл.32,вх.А е възложила на „Нелбо
инженеринг“ ООД услугата дялово разпределение ,за срок от 5 години.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2021год. до
30.04.2023год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот са именно
ответниците М. И. С. и М. Г. С. ,т.е. битов клиент и между страните е възникнало
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните
нормативни актове,тъй като същите са собственици на недвижим имот в сграда – етажна
собственост ,който е топлоснабден.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
3
лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния
топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ФДР протокол от ОС от
2002год. ,с приложен списък на етажните съсобственици.
От представената по делото изравнителни сметки периода 01.05.2021год. –
30.04.2022год. и 01.05.2022год. – 30.04.2023год., както и от талон за главен отчет от
13.05.2022год. и от 10.05.2023год. ,подписани от клиент, което не се оспорва от ответника,
се установява ,че е разпределена топлинна енергия от третото лице помагач за сградна
инсталация и подгряване на топла вода ,след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомер за топла вода
От представените по делото съобщения към фактури, индивидуални справки за
отопление и топла вода, заключението на допуснатата по делото съдебна техническа
експертиза се установява, че в имота са монтирани 2 монтирани отоплителни тела и
съответно са монтирани 2 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има два
4
водомера за топла вода, по които се отчита разхода, по които е извършвано дяловото
разпределение през исковия период в съответствие с изискванията на действащата през
периода нормативна уредба в областта на енергетиката. Съобразно същата е определена и
ТЕ, отдадена от сградна инсталация . Вещото лице е посочила, че начисляването на суми за
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е по формулата на т.6,1,1, от приложение
към чл.61, ал.1 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в етажна
собственост, съдържаща се в НТ.То зависи от вида на топлофизическите особености на
сградата и на отоплителната инсталация – т.е. от общата инсталационна мощност за
отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период.Изчисленото количество
топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация е разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата,в случая при отопляем обем от
197м3,съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда.Вещото лице е
посочило и начина ,по който е изчислило ТЕ ,отдадена от сградната инсталация в СЕС за
периода 01.05.2021год. – 30.04.2023год. ,като тази изчислена ТЕ съответства на изчислената
в изравнителните сметки от ФДР.
Установява се, че дяловото разпределение е извършвано съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Експертизата констатира, че през процесния
период общия топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване,
съобразно изискванията на Закон за измерванията, редовно, на всеки две календарни години,
са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и
експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Вещото лице е
отчело броя на извършените проверки, датите на провеждането им и извършилите ги лица.
Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца.
Съобразно изводите на вещото лице топлотехник стойността на реално потребената
през исковия период ТЕ възлиза на 1443,92лв.,от които 707,38лв. ,ТЕ за сградна инсталация
и 736,54лв.,ТЕ за подгряване на топла вода.
По така изложените съображения съдът намира, че исковата претенция за
присъждане на стойността на топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация е
основателна. Съдът при достигане до този правен извод съобрази задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по т. д. №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне
на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62
във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
5
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация
е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят
не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т.
е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето
защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му
имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване,
досежно българското законодателство, е постановено и Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по
съединени дела С 708/17 и С 725/17. В последното се приема, че член 27 от Директива
2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. В цитираното решение, при обсъждане на
приложимото национално и общностно право, е прието, че в сгради в режим на етажна
собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда почти немислимо
да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до
сградната инсталация и общите части. Посочено е, че член 9, параграф 3, трета алинея от
Директива 2012/27 предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни
правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла
вода, така че в частност да могат да разграничават разходите за топла вода за битови нужди,
разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и с цел отопление на
общите помещения, и съответно разходите с цел отопляване на апартаментите, като е
прието, че разглежданата в главните производства национална правна уредба видимо
отговаря на съдържащите се в тази разпоредба насоки, тъй като предвижда, че разходите за
топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за
топлинната енергия за отопление на имотите.
Не се доказва и възражението на ответниците за недоказаност на размера на
доставената топлинната енергия за подгряване на топла вода.
Както от представените от третото лице помагач талони за отчет за процесния
период, подписани от клиент, което не се оспорва от ответната страна ,така и от
заключението на вещото лице по СТЕ се установява ,че за процесния период в имота на
6
ответниците е ползвана топла вода ,като разхода за същия е отчетен след отчет на два
водомера ,монтирани в имота .
Ето защо следва да се уважи претенцията на ищеца за цената на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2021год. -30.04.2023год. в претендирания размер от
1443,92лв. или при претендираната разделна отговорност за 721,96лв. спрямо М. С. и
721,96лв. ,спрямо ответницата М. С..
Установява се в производството, че дялово разпределение е било извършено и
стойността на същото в периода от м.05.2021год. до м.04.2023год.. възлиза на 55,92лв.
/съгласно справка за издадени фактури,лист 18 от делото/ или по 27,96лв. за всеки един от
ответниците.
Не се твърди и установява да са извършени плащания на горепосочените суми.
По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32,
ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. и за сумата от 1443,92 лева.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период
01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. е издадена на 31.06.2022 г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45-дневния срок е изтекъл на 14.08.2022 год.,
а ОФ от 31.06.2023 год. е с падеж до 14.08.2023 год. Или ответната страна е изпаднала в
забава на 15.08.2022 год. като ищецът има право да претендира обезщетение от тази дата до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В случая той е претендирал период на
забава от 15.08.2022 г. до 23.01.2024 г., поради което искът се явява основателен за този
период и за пълната претендирана сума от 173,73 лева или при претендираната разделна
отговорност по 86,87лв. за всеки един от двамата ответника.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение:
7
Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите
изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за
отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което
вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва следва да бъде
отхвърлен.
По насрещния иск:
Предявен е от ответниците М. И. С. и М. Г. С. срещу „Топлофикация София“ЕАД
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на „Топлофикация
София“ ЕАД за заплащане на сумата от 540 лева, представляваща обезщетение за
използването на собствени вещи – вертикални щрангове (двойка тръби с диаметър 33 мм),
находящи се в процесния топлоснабден имот, а именно апартамент № 2 с адрес в гр. София,
ж. к. „Овча купел“, бл. 32, вх. А, ет. 1, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г.,с която
сума ответника по насрещния иск се е обогатил неоснователно за тяхна сметка.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД за сметка на ищците със сумата от 540 лева, настъпило
вследствие на използването на техни собствени вещи – вертикални щрангове (двойка тръби
с диаметър 33 мм) за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г.; обедняването на ищците,
свързано със съответното обогатяване.
Не е спорно по делото ,че ищците по насрещния иск са собственици на недвижимия
имот , но не се установява същите да са собственици на сочените вещи : вертикални
щрангове,които са използвани от ответника за доставяне на топлинна енергия в
топлоснабдената сграда ,която е в режим на етажна собственост ,за което не се спори.
Както бе посочено ,съгласно чл.140 ,ал.3 от Закона за енергетиката ,сградната
инсталация , като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2
за топлоснабдяването от 2007год., съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-ЗЗ4 за
топлоснабдяването от 2020год.) е обща етажна собственост.Същата постановка е налице и
според чл.38,ал.1 от ЗС.
Ето защо претенцията им се явява изцяло неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
По разноските :
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото, ищецът има право на разноски, съобразно уважената част
от претенцията му. Същият е доказал разноски в заповедното производство в общ размер на
83,68 лева, от които 33,68 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
8
възнаграждение, от които съобразно уважената част на претенциите следва да получи
сумата в размер на 83,17 лева или по 41,59лв. от всеки един от ответниците.
В исковия процес ищецът е доказал разноски в общ размер на 476,31лева, от които
76,31 лева за държавна такса ,300лв. – депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, от
които съобразно уважената част на претенциите му се следват 473,38 лева или по
236,69лв. от всеки един от двамата ответника.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответната страна,съобразно
отхвърлената част от исковете като такова искане не е заявено ,а така също не са и доказани
разноски,поради което не им се следват.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу М. И. С.,ЕГН : ********** с адрес
в гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.32,вх.А,ет.1,ап.2 ,положителни установителни искове по
реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
,че М. И. С.,ЕГН : ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 721,96 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год., за топлоснабден имот с
адрес в гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.32,вх.А,ет.1,ап.2,абонатен № 298655, ведно със
законна лихва от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 86,86 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 23.01.2024 г., сумата в
размер на 27,96 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год., ведно със законна лихва от 16.02.2024 г. до
изплащане на вземането,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 6489/27.02.2024год. по ч. гр. д. № 9545/2024 год. по описа на СРС, 65
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********
против М. И. С.,ЕГН : ********** положителен установителен иск ,с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5,17 лева - законна лихва за забава върху дължимата
сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021год. до 23.01.2024 г.
като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу М. Г. С. ,ЕГН : ********** с адрес
в гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.32,вх.А,ет.1,ап.2 ,положителни установителни искове по
реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
,че М. Г. С. ,ЕГН : ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 721,96 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год., за топлоснабден имот с
адрес в гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.32,вх.А,ет.1,ап.2,абонатен № 298655, ведно със
законна лихва от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 86,86 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 23.01.2024 г., сумата в
размер на 27,96 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год., ведно със законна лихва от 16.02.2024 г. до
изплащане на вземането,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 6489/27.02.2024год. по ч. гр. д. № 9545/2024 год. по описа на СРС, 65
състав.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********
против М. Г. С. ,ЕГН : ********** положителен установителен иск ,с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5,17 лева - законна лихва за забава върху дължимата
сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021год. до 23.01.2024 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. С.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Овча купел“
,бл.32,вх.А,ет.1,ап.2 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 41,59лв. ,представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 236,69лв. ,представляваща деловодни разноски в
исковото производство ,съобразно уважените искове.
ОСЪЖДА М. Г. С. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Овча купел“
,бл.32,вх.А,ет.1,ап.2 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 41,59лв. ,представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 236,69лв. ,представляваща деловодни разноски в
исковото производство ,съобразно уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. И. С.,ЕГН : ********** и М. Г. С. ,ЕГН : **********
срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
насрещен осъдителен иск ,с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 540
лева, представляваща обезщетение за използването на собствени вещи – вертикални
щрангове (двойка тръби с диаметър 33 мм), находящи се в процесния топлоснабден имот, а
именно апартамент № 2 с адрес в гр. София, ж. к. „Овча купел“, бл. 32, вх. А, ет. 1, за
периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г. като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач „Нелбо “АД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10