Определение по дело №1081/2019 на Районен съд - Ловеч

 

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 № .............

 

                              ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД  втори състав в  публично  съдебно заседание на  тридесети ноември, две хиляди и двадесета  година  в състав

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ  

                                                     СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Р.Т.    

                                                                                                 2.Т.Х.     

 

 

на секретаря   НАТАША БОГДАНОВА

при прокурора  КРАСИМИР ЙОЛОВСКИ

кат разгледа  докладвано   от      с  ъ  д  и  я  т  а

НОХД N 1081   по описа за  2019 година

И съобрази:      

                    Съдът, като взе предвид, че с присъда по настоящето дело е наложил на подсъдимата С.А.Д. административно наказание глоба и че на ДП й  е взета  най-леката мярка за неотклонение „ подписка” намира, че следва да се отмени така взетата мярка за неотклонение  спрямо подсъдимата, поради което на основание чл.309, ал.4 от НПК

 

                          

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И : 

 

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение “подписка”, взета спрямо подсъдимата С.А.Д., ЕГН:********** по ДП № 282/2019г. по описа на РУ МВР – Ловеч. 

 

                  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се  обжалва  или   протестира   в  7 дневен срок от днес пред ЛОС.

 

 

 

 

                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

 

                                                             СЪД.ЗАСЕДАТЕЛ: 1.

 

 

                                                                                                 2.

 

 

 

                    

Мотиви на Присъда № 260015 от 30.11.2020 г. по н.о.х.д. № 1081/2019 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

 

С внесен от Районна прокуратура гр.Ловеч обвинителен акт срещу подсъдимата С.А.Д. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 15.05.2019 г., в с.С., област Ловеч, отнела чужди движими вещи - сумата от 100 лева от владението и без съгласието на собственичката Ц.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои.

Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимата по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и че посоченото престъпление е извършено по описания начин. Подробно анализира събраните по делото доказателства и развива доводи в тази насока. Пледира с оглед чистото съдебно минало на подсъдимата и ниският размер на причинените имуществени вреди, на С.Д. да ѝ бъде определено наказание лишаване от свобода в най-ниския предвиден размер, а именно : три месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за три години изпитателен срок. Счита, че подсъдимата следва да бъдат възложени и направените по делото разноски.  

Подсъдимата С.Д., редовно призована се явява лично в съдебно заседание. Ползва се от правото си да даде обяснения, като няколкократно в хода на съдебното следствие дава такива. Отрича да е взимала каквито и да е пари от свидетелката В. и сочи, че последната несправедливо я е набедила. Твърди, че е върнала на свидетелката парите, но не защото ги е откраднала, а защото така е била посъветвана първо от кметицата на с.С., а след това и от защитника си, и за да няма проблеми. Оспорва показанията на свидетелката М.И., като твърди, че въобще не се познава с нея и никъде не са били заедно. Сочи, че бабата на свидетелката И. я е научила и ѝ казала какво да говори. При дадената ѝ последна дума сочи, че ако може да бъде оправдана.

Служебно назначеният защитник на подсъдимата Д. – адвокат А.М. от ЛАК пледира за оправдателна присъда. Счита, че по делото не се е установило по безспорен начин има ли извършено престъпление и кой е неговия автор. Изтъква, че по делото са налице множество неизяснени факти и обстоятелства и че ако бъде постановена осъдителна присъда, то тя ще се базира на предположения. Излага доводи и относно обстоятелството, че така и в хода на съдебното следствие не е било изяснено каква е точната сума, която е липсвала на пострадалата В.. Алтернативно изтъква аргументи, ако подсъдимата бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което е обвинена, то да бъде съобразено ниската степен на обществена опасност на деянието, положителната характеристика на Д. и обстоятелството, че цялата сума е била възстановена на пострадалата. С оглед на тези аргументи пледира, че са налице условията на чл.218б от НК и на подсъдимата следва да се наложи административно наказание в минимален размер.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства и свидетелски показания, както и от обясненията на подсъдимата дадени в хода на съдебното следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимата С.А.Д. имала постоянен адрес ***. Била без образование, омъжена, неосъждана. През 2019 година живеела в с.С., област Ловеч, на ул.„Я.“ № ***.

Свидетелката Ц.К. ***. Била пенсионер.

Свидетелката М.И. ***, в дома на баба си. Била ученичка в ПГИТУ - гр.Ловеч. Познавала се с обвиняемата С.Д.. Познавала и свидетелката В..

На 15.05.2019 г., около 10:00 ч. подсъдимата Д. се обадила на свидетелката И. и я повикала да ѝ прави компания. Двете се срещнали в непосредствена близост до дома на свидетелката Ц. В., където подсъдимата косяла трева.

По същото време свидетелката В. се прибирала към дома си, след като преди това ходила до центъра на селото, за да плати битовите си сметки и да пазарува. В страничен джоб на връхната си дреха носела сумата от 100 лева поставена в плик. След като видяла подсъдимата двете се заговорили и се уговорили Д. да окоси тревата пред входната врата на къщата ѝ срещу 10 лева. След това свидетелката В. посегнала да отвори входната врата. В този момент подсъдимата, която била в непосредствена близост до нея, бръкнала в джоба ѝ и взела плика с намиращата се в него сума от 100 лева, след което веднага го пъхнала в пазвата си. Тези ѝ действия ясно били възприети от свидетелката М.И., която наблюдавала от страни. Свидетелката В. също усетила, че нещо се случва, бръкнала в джоба си и установила липсата на плика. Веднага се обърнала към подсъдимата и ѝ казала да ѝ върне парите. Подсъдимата отрекла да е взимала парите ѝ, след което казала на свидетелката И. да си тръгват. Докато се отдалечавали настояла пред И. да не казва на никого за случилото се.

По повод случилото се свидетелката В. сезирала с жалба органите на РУМВР Ловеч, в следствие на която била извършена предварителна проверка и било образувано досъдебното производство. По повод подадения сигнал, на 20.05.2019 г. свидетелят Я.С. ***, заедно с колегата си М.Д., като последователно разговаряли със свидетелките Ц. В., М.И. и подсъдимата С.Д.. В разговора си със свидетеля подсъдимата заявила, че тя е взела парите.

С протокол за доброволно предаване от 28.08.2019 г. /л.59 дос.п-во/ подсъдимата С.Д., чрез лицето Ваня Стоянова предала на водещия разследването 5 банкноти с номинал от 10 лева или общо сумата 50 лева, за да бъдат предадени на свидетелката Ц. В.. Същите, с протокол от 28.08.2019 г. /л.60/ били предадени на В. за възстановяване на вредите от разследваното по досъдебното производство престъпление.

            В показанията си в хода на съдебното следствие по делото свидетелката Ц. В. сочи, че освен възстановените ѝ 50 лева чрез органите на полицията, то на два пъти на улицата в с.С. подсъдимата ѝ е възстановила и другата част от сумата 100 лева.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимата С.А.Д. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.194, ал.3, във връзка с ал.1 от НК, като на 15.05.2019 г., в с.С., област Ловеч, отнела чужди движими вещи - сумата от 100 лева от владението и без съгласието на собственичката Ц.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.

Съдът намира, че подсъдимата е извършител на посоченото деяние. Осъществила е изпълнителното деяние чрез действие, като в качеството си на извършител е преустановила фактическата власт на собственика на вещите (пари) и е установила свое владение върху тях.

Заетата в хода на съдебното следствие от подсъдимата Д. позиция, с която отрича да е взимала парите на свидетелката В. съдът приема за защитна. Опровергава се от внимателния анализ на ангажираните свидетелски показания. Очевидец на случилото се станала свидетелката М.И.. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията ѝ дадени на досъдебното производство /л.19-21 и л.38/, прочетени по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.1 от НПК и потвърдени от нея като верни в хода на съдебното следствие. И при двата разпита на досъдебното производство свидетелката И. е била категорична, че е видяла как подсъдимата Д. бърка в джоба на пострадалата В. и извадила прозрачен найлонов плик, в който се виждали банкноти от по 10 лева, след което скрила плика в пазвата си. И при двата разпита също така свидетелката И. сочи, че когато са си тръгнали от мястото с подсъдимата, последната я е заплашила да не казва на никого за видяното. Заявила е също така, че пострадалата В. се е усетила, че ѝ няма парите и казала на подсъдимата да ѝ ги върне, но тя отрекла да ги е взимала. В тази си част показанията на И. съвпадат с тези на пострадалата В., която също сочи, че си е поискала обратно парите от подсъдимата, но тя ѝ отвърнала, че не ги е взимала. Няма как свидетелката И. да знае и така подробно да описва този детайл от случилото се пред дома на пострадалата, ако не е била там и лично и непосредствено да го е възприела. Косвено показанията на свидетелката И., а и тези на пострадалата В. се подкрепят от тези на свидетелите Я.С. и М.Д.. Двамата са полицейски служители, които са били натоварени със задачата да извършат проверка по случая, във връзка с жалбата на пострадалата. И двамата, непосредствено след случилото се са срещнали и разговаряли както с Ц. В., така и със свидетелката М.И.. И пред двамата свидетелките са заявили обстоятелствата, които сочат и в последствие в показанията си пред разследващия орган и пред съда. Подсъдимата Д. също не отрекла пред тях, че е взела парите от В. и дори имала уговорка със свидетеля Д. (който към този момент е бил квартален полицай на с.С.) да възстанови в най-кратък срок парите на Ц. В..  

Ето защо, с оглед на този анализ на доказателствата по делото настоящият съдебен състав прие, че от обективна страна престъплението е безспорно и категорично установено и че подсъдимата Д. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението „кражба“ по смисъла на чл.194, ал.1 от НК.    

От субективна страна подсъдимата е действала виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавала е обществено опасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.  

Приетата за установена фактическа обстановка и механизма на осъществяване на деянието се доказват по безспорен начин от писмените доказателства по делото и свидетелските показания, които опровергават обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие по делото.

Незначителността на причинените от престъплението имуществени щети – 100 лева, чистото съдебно минало и имотно състояние на подсъдимата Д., както и фактът, че отнетата сума е била възстановено от нея на пострадалата, характеризират случая като „маловажен” по смисъла на чл.93, т.9 от НК и определят квалификацията на престъплението по чл.194, ал.3, във връзка с ал.1 от НК. Обществената опасност на извършеното от подсъдимата се явява по-ниска, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Поради това и съдът я оправда по първоначалната квалификация по чл.194, ал.1 от НК.

Причината за извършване на престъплението се явява стремежа за облагодетелстване на подсъдимата по неправомерен начин.

С оглед така преквалифицираното обвинение по чл.194, ал.3 от НК и фактът, че стойността на предмета на престъплението (100 лева) е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието – 15.05.2019 г., както и че равностойността на предмета на престъплението е изцяло възстановена от подсъдимата още в хода на досъдебното производство, то съдът констатира, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК. Освен това, по делото липсват обстоятелства, които да установяват някоя от визираните в ал.2 на чл.218б от НК забрани за прилагането на ал.1 от същата норма. В този смисъл, на л.52 от досъдебното производство е налице протокол от 17.07.2019 г., с който разследващия орган е обективирал извършена проверка в масивите на РУ на МВР Ловеч и от която проверка се е установило, че на подсъдимата С.Д. не са били съставяни АУАН по чл.218б от НК, за извършени деяния по чл.194, ал.3, чл.195, ал.4 или по чл.207, ал.1 от НК.

Предвид на така установеното и изложените съображения, на основание чл.305, ал.6, във връзка с чл.301, ал.4 от НПК съдът призна за невиновна С.А.Д. в това, че на 15.05.2019 г., в с.С., област Ловеч, отнела чужди движими вещи - сумата от 100 лева от владението и без съгласието на собственичката Ц.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.

За същото деяние я призна за виновна, като на основание чл.218б, ал.1, във връзка с чл.194, ал.3, във връзка с ал.1 от НК ѝ наложи административно наказание „глоба“, в размер на 100 лева, която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

Съдът намира така наложеното административно наказание на подсъдимата Д. за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимата С.А.Д. да заплати на Районен съд гр.Ловеч сумата 34,00 лева, представляваща разноски по делото.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

   

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :