№ 126
гр. Разград, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101753 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86
от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу Н.М. Н. за установяване на
задължението за заплащане на сумите 915,83 лв. за предоставени от ищеца В
и К услуги – 333 куб.м. питейна вода, отведени и пречистени отпадни води по
фактура, издадена на 31.07.2018 г. и 245,75 лв. лихва за забава за периода
30.08.2018 г. – 20.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК. Сочи, че задължението е за недвижимия имот с
адрес гр.Разград, ул.“***, че ответникът е подал заявление за откриване на
партида за доставка на вода, че е монтиран втори водомер след този на
сградното водопроводно отклонение с отделна партида и титуляр, че
ответникът е собственик на имота, респ. потребител според общите условия,
че ответникът не е осигурил достъп до имота за отчитане на показанията, че
не са начислявани служебни количества, т.к. имотът бил необитаем, че след
отчитането на 333 куб.м. вода на водомера е извършена проверка от
лицензирана лаборатория. Сочи, че за исковите суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1135/2021 г. по описа на РС Разград. Иска и
присъждане на разноските по делото, както и тези, направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника по реда на
чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител оспорва исковете. Сочи,
че няма доказателства ответникът да е собственик на имота, че в схемата на
имота има и трето лице –собственик на 1/3 идеална част, че не е доказано
спазването на изискванията за метрологичен контрол на водомерите. Оспорва
съдържанието на фактурата, на справката от ел.карнета. В условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност поради
изтичане на 3-годишния срок. Твърди, че разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е
нищожна като неравноправна клауза. Счита, че ищецът е следвало да
1
прекрати водоподаването на основание чл.41, ал.3, т.8 от Наредба
№4/14.09.2004 г. 17.05.2014 г.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът по делото „Водоснабдяване Дунав“ЕООД предоставя
водоснабдителни и канализационни услуги на територията на гр.Разград. На
26.05.2021 г. същият е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение и по ч.гр.д.№1135 по описа на РС Разград за 2021 г. е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 915,83лв. /деветстотин и
петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ - главница, ведно със законната
лихва върху сумата от 26.05.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата
245,75лв./двеста четиридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лихва
от 30.08.2018г. до 20.05.2021г., сумата 25лв./двадесет и пет лева / за заплатена
държавна такса. Тъй като заповедта е връчена на ответника при условията на
чл.47 от ГПК в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, в съответствие с указанията на
съда по чл.415 от ГПК, ищецът е подал настоящия иск в хипотезата на чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 т.2 от ГПК
Със заявление от 15.05.2008 г. ответникът Н.М. Н. е поискал партидата за
доставка на вода на адрес гр.Разград, ул.“*** да бъде записана на негово име.
В същото заявление е декларирал, че той е собственик на имота, както и че в
имота живеят две лица – той и Н. В. М.а. Според справка от СГКК ответникът
е собственик на 1/3 от целия имот, представляващ дворно място от 509 кв.м.
В този имот са извършени замервания с електронен карнет /л.20/ като на
24.07.2018 г. са отчетени 273 куб м. на водомера на ответницата. Също така
е посочено, че последното замерване преди тази дата е на 17.05.2014 г., както
и че разликата – консумацията за периода е 333 куб. м. При следващите
отчети – на 23.09.2018 г. и на 23.10.2018 г. не е отчетена консумация на вода.
За отчетената на 24.07.2018 г. вода е издадена фактура
№**********/31.07.2018 г./л.18/ за сумата 1177,10 лв. / с вкл. обезщетение за
забава/. Според справката от счетоводството /л.19/ тази фактура не е платена.
Като последица от отчета ответникът Н.М. Н. е заявил /л.21/ проверка на
водомера съгласно изискванията на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Във връзка с тази проверка са
съставени протоколи за демонтаж и монтаж на водомера /л.23/ Проверката
/л.22/ не е установила несъответствие.
Според представеното по делото удостоверение от МВР за процесния период
ответникът често е пътувал между Република България и Република Турция,
като е оставал в България за период от 2-3 седмици.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата
915,83 лв. е частично основателен и доказан. По делото е установено, че
ответникът е ползвател на имот с адрес Разград, ул.“***, който е
водоснабден, следователно е потребител по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от
Общите условия. Ползваната в имота вода е отчитана от представител на
ищцовото дружество. Ето защо в съответствие с чл.5, т.6 от Общите условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Водоснабдяване
Дунав“ЕООД като В и К оператор, за ответника е възникнало задължението
да заплаща ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. В
имота за процесния период е отчетена като доставена вода от 330 куб м. на
2
стойност 1177,10 лв. В настоящия случай ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати тази сума, както в срока,посочен в Общите
условия, така и към датата на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело.
Предвид направеното от ответника възражение за погасителна давност, съдът
следва да прецени отчетния период, който в случая е от 17.05.2014 г. до
24.07.2018 г. и да го съпостави с датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2021 г., от която дата се счита
предявен настоящия установителен иск на осн. чл.422, ал.1 от ГПК.
В рамките на целия отчетен период има само един отчет - на 24.07.2018 г.
Същевременно в представените по делото от ищеца общи условия - в чл.24,
ал.4 от същите изрично е записано, че При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при
неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на
чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него
и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите
имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К
оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49 от ОУ. Последният
текст гласи, че при отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24, ал.
4, да осигури достъп на длъжностното лице на В и К оператора за отчитане на
показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1
m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца. В
случая обаче ищецът в нарушение на тези общи условия не е начислявал
никакво потребление на имота, който според записаното в заявлението се
обитава от две лица. След като ищецът не е направил това, следва Съдът да
направи съответните изчисления като отчетените 333 куб. м. вода бъдат
отнесени по месеците на отчетния период – 50, при което да определи
месечно потребление от 6,66 куб. м. вода.
Тези съображения са във връзка с направеното възражение за изтекла
погасителна давност което е своевременно заявено и следва да бъде
разгледано. Касае се за повтарящи се през определен период от време
еднородни вземания с посочен в общите условия падеж. За приложението на
специалната погасителна давност по чл.111 б.”в ЗЗД не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Тази специална погасителна давност е
тригодишна и към датата на депозиране на заявлението същата е изтекла за
всички вземания, които са станали изискуеми преди 26.05.2018 г.
Следователно непогасени по давност към този период са вземанията за три
месеца, следователно ответниците все още дължат заплащане на 19,98 куб.м.
вода на стойност 54,95 лв. и в този размер искът за установяване на
задължението за заплащане на главницата е основателен и доказан.
В останалата му част – до първоначално предявения размер от 915,83 лв.
искът е неоснователен, тъй като е погасен по давност.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава, такова се
дължи само върху непогасената по давност част от главницата, тъй като
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД сочи, че с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността
за тях да не е изтекла. Така за посочения в исковата молба период на забава
от 30.08.2018 г. до 20.05.2021 г. .законната лихва върху сумата 54,95 лв.,
3
изчислена с помощта на ел. калкулатор е 14,93 лв. В този размер следва да
бъде уважен втория от двата обективно съединени иска, а в останалата част
до първоначално предявения размер от 245,75 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноските, направени в настоящото производство в размер на 78,00 лв. за
държавни такси, 200 лв. за особен представител и 300 лв. платени като
адвокатско възнаграждение, както и тези, направени по ч.гр.д.№1135/2021 г.
в размер на 25 лв., но съразмерно на уважената част от иска, съответно 35,82
лв. общо разноски по настоящото дело и 1,54 лв. от направените по ч.гр.д.
№1135/2021 г. разноски.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. М., ЕГН ********** от
гр.Разград, ул.“*** че същият дължи на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК
********* със седалище гр.Разград сумата 54,95 лв. / петдесет и четири лева
и деветдесет и пет стотинки/ за ползвани В и К услуги в имот с
административен адрес с. гр.Разград, ул.“*** , аб.№67376 за отчетен период
01.05.2018 г. - 24.07.2018 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и 14,93 лв. / четиринадесет лева и
деветдесет и три стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за периода
30.08.2018 г. – 20.05.2021 г., които са част от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение №714/27.05.2021 г. по ч.гр.д.№1135/2021 г. на РС-
Разград и ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата им част до
първоначално предявените размери от 915,83 лв. главница, отнасяща се за
периода 17.05.2014 г. – 01.05.2018 г. и 245,75 лв. обезщетение за забава като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ..
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград
сумата 35,82 лв. /тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ за
направените по гр.д.№1753/2021 г. разноски, както и сумата 1,54 лв. /един лев
и петдесет и четири стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1135/2021 г. по описа на
РС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д. №1135/2021 г.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4