Мотиви към решение по НЧД № 2685/2016 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС).
Същото е инициирано от препратено по компетентност от
Софийски окръжен съд писмо от Федералното бюро на правосъдието на Ф.Р.Г.,
придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (удостоверението), издадено въз основа на решение за налагане
на финансова санкция от компетентен несъдебен орган - Управителя на Окръг Ф.,
за налагане на финансова санкция на В.Т., за нарушение на правилата за движение
по пътищата. Към удостоверението е приложено в заверено копие решението.
В проведеното на 11.10.2016 г. публично съдебно заседание,
представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) застъпва становището, че
са налице всички основания за признаване на решението на чуждестранния несъдебен
орган и изпълнението му. Посочва, че липсват недостатъци и пороци на
удостоверението и на решението за налагане на финансова санкция, въз основа на
което е издадено, които да възпрепятстват признаването и изпращането му за
изпълнение от органите на НАП. Отправя искане в тази насока.
Засегнатото лице – В.Т., не се явява в производството
пред съда. Същият е с неизвестно настоящо местоположение и след щателно
издирване е обявено за общодържавно издирване. Поради тази причина, на
основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, вр. чл. 32,
ал. 4 от ЗПИИРКОРНФС, и чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 21, т. 3 от
Закона за правната помощ, му е назначен служебен защитник.
Назначеният служебен защитник моли съда да се произнесе с
решение, с което да остави без уважение направеното искане за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция от страна на чуждия
несъдебен орган. Посочва, че представеното удостоверение е непълно, тъй като в
него е посочен несъществуващ държавен регистрационен номер на лекия автомобил,
с който засегнатото лице е извършило твърдяното нарушение на правилата за
движене по пътищата, а именно такъв с три цифри, а не четири. Изнася, също
така, че в т. 3 на удостоверението не е посочено дали засегнатото лице Т. е бил
призован за участие в съдебно производство, както и дали е бил уведомен за
правото му да обжалва решението.
Съдът, като прецени наличните по делото материали,
конкретно съдържанието на удостоверението и решението, въз основа на което е
издадено, както и становищата и доводите на страните и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намери за установено следното от фактическа и
правна страна :
Засегнатото лице В.Н.Т. е роден на *** г., в М.,
молдовец, молдовски гражданин, в процедура по придобиване и на българско
гражданство, неосъждан, неженен, с последен известен адрес в Република България
в гр. София, ул. „********, с ЕГН **********.
С решение №
32/6-03280191522/le от 05.10.2015 г., издадено от несъдебен орган на Ф.Р.Г., а
именно от Управителя на Окръг Ф., в гр. Ф., на В.Т. е била наложена глоба в
размер на 188.50 евро. Глобата е била наложена за това, че на 18.08.2015 г., в
18.50 ч., в гр. Ф., като водач на лек автомобил с български ДКН № ******** движейки се по федерална
автомагистрала ВАВ 61, в посока гр. К., при 13.489-ия километър на
автомагистралата, шофирайки с установена с техническо средство скорост от 129
км/ч (след приспадане на грешката на толерантността), превишил максимално
допустимата скорост, която била 80 км/ч извън населени места, с 49 км/ч. Посоченото
съставлявало нарушение на чл. 41, ал. 1, във връзка с Приложение 2, чл. 49 от
Правилника за движение по пътищата, чл. 24 и чл. 25, ал. 2а от Закона за
движение по пътищата. Поради това, на основание 11.3.7 от Федерален каталог за
финансови санкции и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Федерален
каталог за финансови санкции, спрямо засегнатото лице било издадено посоченото
по-горе решение на Управителя на Окръг Ф., с което било финансово санкционирано,
чрез налагане на глоба от 188.50 евро, от които 160 евро парична санкция за
установеното нарушение и 28.50 евро - разходи по административното
производство. Последното е било писмено и засегнатият Т. е бил уведомен,
съгласно законодателството на решаващата страна, лично или чрез упълномощен,
съгласно националния закон, представител, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалването. Решението е влязло в сила на
06.11.2015 г.
Въз основа на горевизираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005
г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС).
Видно от удостоверението, решението за налагане на
финансова санкция е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, издаден
от несъдебен орган на решаващата държава, която е членка на Европейския съюз
(чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС), за извършено административно нарушение на
правилата за движение (чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС), по националния и
закон.
От текста му се установяват и индивидуализиращите
засегнатото лице данни – двете му имена – собствено и фамилно, рождената дата и
последния известен адрес в Р. България. Посочен е и номера, издаващия несъдебен
орган, датата на издаване и на влизането в сила на решението, както и това, че
за същото деяние, срещу същото лице, по информация на органа, издал решението,
в изпълняващата държава не е постановявано решение, както и че няма такова
решение, по което вече да е имало изпълнение в държава, различна от издаващата
или изпълняващата. Изрично посочено е, че производството е било писмено и
обстоятелството, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до
съд по наказателни дела, което явно не е сторено, видно от липсата на отметка в
б. „ж”, т. 1, подточка „iv” на удостоверението и на описание на такова съдебно
произнасяне. Посочено е, също така, че на санкционираното лице е била
предоставена възможност да се защити, като е уведомено, съгласно
законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен, според
националния на издаващата държава закон, представител, относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за това. С оглед това, съдът не намира
за основателно направеното от защитата възражение, че в т. 3 на удостоверението
(явно се визира б. „з”, т. 3) не е посочено дали засегнатото лице Т. е бил
призован за участие в съдебно производство, както и уведомен за правото му да
обжалва решението. От една страна, видно от вече изложеното, не е имало съдебно
производство, а писмена административно - наказателна процедура, която не е
обжалвана от санкционирания пред съд, поради което и няма как той да е бил
призован за участие в неинициарано от него, респективно непроведено, съдебно
производство. От друга страна, също видно от по-горе изтъкнатото, Т. е бил
уведомен за правото си да обжалва административното решение, което е
удостоверено чрез направената изрична отметка в б. „з, т. 2, подт. „б”.
Достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на
точно време, място и начин на извършване (превишаване на максимално допустимата
скорост с лек автомобил), са изложени обстоятелствата, при което административното
нарушение е консумирано от заинтересованото лице, видът му (нарушение на правилата
за движение по пътищата), както и конкретните, нарушени с него, приложими за
деянието материално - правни административни разпоредби (правната квалификация)
от съответния закон на издаващата решението държава (Закона за движение по
пътищата и Правилника за движение по пътищата). Посочено е също и точното
правно основание – конкретните процесуални норми, по реда и съгласно които е
проведена административната процедура и са приложени съответните санкционни
норми (Федерален каталог за финансови санкции и Правилника за прилагане на
Федерален каталог за финансови санкции). В това отношение съдът не споделя
виждането на защитата, че представеното удостоверение е непълно, тъй като в
него е посочен несъществуващ държавен регистрационен номер на лекия автомобил,
с който засегнатото лице е извършило твърдяното нарушение на правилата за
движение по пътищата, а именно такъв с три цифри, а не четири. Изводимо от
нормата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът извършва преценка едновременно и
на удостоверението, и на решението, като при това следи за непълнота или
очевидно несъответствие на отразеното в удостоверението с решението. В настоящия
случай, в решението е изписан пълно и точно държавния контролен номер на лекия
автомобил, при управлението на който санкционираното лице Т. е консумирал
административното нарушение, а именно ДКН
№ *******. Посочването му с една цифра по-малко в удостоверението, а
именно като ДК № *******, настоящият
съдебен състав приема като техническа грешка, с оглед всички останали, пълно,
точно и коректно визирани обстоятелства, изцяло кореспондиращи си с решението,
поради което и не приема, че е налице непълнота или очевидно несъответствие на отразеното
в удостоверението с решението, по смисъла на посочения чл. 35, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, което би могло да обуслови отказ за признаването и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция. В удостоверението изрично и ясно е
посочен и размерът на наложената финансова санкция.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че в
рамките на настоящото съдебно производство не притежава възможност за
извършване на преценка за законосъобразност на проведената административно –
наказателна процедура, основателност и доказаност, съобразеност на наложената
финансова санкция с тежестта на извършеното нарушение и относно съпричастността
на засегнатото лице към приетото за осъществено от несъдебния решаващ
чуждестранен орган административно нарушение, чието извършване му е вменено във
вина. Изпълняващата страна, в случая българската, основавайки се на принципа на
взаимното доверие между страните от ЕС и техните съдебни, а в случая и
несъдебни, системи, няма право по Рамковото решение и по ЗПИИРКОРНФС да изисква
допълнителна информация за доказаност на деянието, подробно описано в удостоверението.
В случая е достатъчно, че в него, съгласно чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, е
посочена ясно санкционираната дейност, индивидуализирана по спецификата си, по вид,
време, място и правно основание.
При така приетото дотук за установено, настоящият съдебен
състав намери, че липсват отрицателните предпоставки по ЗПИИРКОРНФС, наличието на
които би било пречка за признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, желаното за признаване решение е за
наложена финансова санкция от несъдебен орган на решаващата държава, която е
членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС), за извършено
административно нарушение на правилата за движение (чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС), по националния и закон. В случая не се изисква и проверка за
двойна наказуемост на санкционираното с решението деяние, тъй като процесният
случай касае деяние, представляващо административно нарушение, според
законодателството на издаващата държава, изразяващо се в поведение, нарушаващо
правилата за движение по пътищата (чл. 30, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗПИИРКОРНФС и
чл. 5 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции).
На второ място, засегнатото лице В.Т. има последен
известен адрес на местоживеене на територията на Р. България (чл. 30, ал. 3,
пр. 3, алт. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат на липсата на която и да
е от двете задължителни пречки за признаване на решението.
Относно другите, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
факултативни основания за отказ, съдът намира за необходимо да отбележи, че
поради посочената си факултативност, нито едно от тях не е абсолютно или
императивно за съда. Въпреки това, не е налице което и да е от тях.
Представеното удостоверение по образец съдържа всички
предвидени в закона и рамковото решение реквизити, то е пълно и не се
констатира очевидно несъответствие с решението (чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата (чл. 35, т. 2 от
ЗПИИРКОРНФС).
Не е изтекла по българския закон погасителна давност за
изпълнение на наложената финансова санкция (чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС).
Санкционираният не е лице с имунитет или привилегии по
българското законодателство, правещи изпълнението на решението недопустимо (чл.
35, т. 4 от ЗПИИРКОРНФС).
Процесното деяние е извършено на територията на издаващата
държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от
ЗПИИРКОРНФС, като същевременно наложената с решението финансова санкция
надхвърля визираната в чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС сума от 70 евро. В случая не
е налице и хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като също така не са
представени и доказателства, че е извършено каквото и да е плащане от страна на
санкционираното лице по наложената му с процесното решение финансова санкция,
поради което и липсва основание за приспадане от визираната в удостоверението и
решението сума, по реда на чл. 33, вр. чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.
Не е налице и факултативното основание за отказ по чл.
35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Видно от вече посочените чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС
и чл. 5 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за деяние,
изразяващо се в поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, не се
изисква двойна наказуемост. Въпреки това, отговора на този въпрос е
положителен. Българското законодателство – Закон за движение по пътищата и
Правилника да приложение на закона за движение по пътищата, също предвиждат
позитивно задължение за спазване на ограниченията за максимална скорост, като в
случаи на нарушаването им, установено включително и с технически средства, виновният
водач на моторно превозно средство се санкционира с глоба.
Засегнатият В.Т. е физическо лице, което е пълнолетно,
според българското законодателство (чл. 35, т. 4 от ЗПИИРКОРНФС).
Видно от посоченото в удостоверението, изрично отбелязано
от съда по-горе, административно – наказателното производство пред компетентния
несъдебен орган на издаващата държава е било писмено, като санкционираното лице
е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националният закон,
представител, за правото си да обжалва решението и сроковете за това (чл. 35,
т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС).
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на
решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган – НАП.
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8
от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична сума – 188.50 евро, в български левове по
курса на Българска народна банка за деня на влизане в сила на решението за
налагане на финансова санкция – 06.11.2015 г., която в случая възлиза на 368,67
лв. Следва да се отбележи, че е безпредметно да се изследва въпроса към коя
дата курса на лева към еврото би бил по-благоприятен за засегнатото лице – към
деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, каквато е
буквалната формулировка на нормата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, или към деня на влизането му в сила, какъвто според настоящия
съдебен състав е смисълът на посочената разпоредба от закона, тъй като по
силата на чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за Българска народна банка (ЗБНБ),
официалният валутен курс на лева към еврото константно е 1.95583 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.