Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. Велико Търново,21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание
на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., и в присъствието на прокурор от Окръжна
прокуратура Велико Търново С.И. изслуша докладваното от съдия Костова адм.
д. № 772 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.204 и сл. От
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и Общините за вреди (ЗОДОВ)
Същото е
образувано по подадена искова молба от „Зарзаватчийница“ ЕООД, чрез *** Х.Х. – Й.,*** против Национална агенция по приходите гр.София,
бул“Княз Дондуков“№52.
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че на 31.03.2020г. в пункт за
фискален контрол тържище „Слатина Булгарплод" ЕАД гр. София, органи на
дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП извършили проверка на товарен
автомобил с per. № *** и ремарке с per. № ***.
Установено е, че ППС превозва 1280 кг.
плодове и зеленчуци с получател дружеството ищец „Зарзаватчийница" ЕООД.
На основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК с Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
221801527010_5/31.03.2020г. от органът по приходите са предприети
действия по предварително обезпечаване при фискален контрол, а именно на ищецът
е наложено обезпечение в размер на 6 325,28 лв. Действията по
обезпечаване, извършени от органа по приходите при Дирекция фискален
контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в ПИПСВФР 221801527010_5/31.03.2020г. са обжалвани пред директора на ТД на
НАП - Велико Търново. С Решение по
жалба срещу действията по обезпечаване на доказателства № 65/03.04.2020г.
на териториалния директор на ТД на НАП - Велико Търново е отхвърлена жалба с вх. №
7906/02.04.2020г., депозирана от „Зарзаватчийница" ЕООД, чрез *** М.Е., срещу действия на
органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП по
обезпечаване на доказателства, свързани с движение на стоки с висок фискален
риск, обективирани в ПИПСВФР № 221801527010_5/31.03.2020г. Поради негативния
резултат от административното обжалване „Зарзаватчийница" ЕООД депозира жалба пред Административен съд- гр. Велико
Търново срещу действията по обезпечаване на доказателства, обективирани
в ПИПСВФР № 221801527010 5/31.03.2020г. на органи по приходите при Дирекция
„Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение по жалба срещу
действията по обезпечаване на доказателства № 65/03.04.2020г. териториалния
директор на ТД на НАП- Велико Търново. С
окончателно Определение № 156 от 04.05.2020г., постановено по адм. дело № 257/2020г.,
Административен съд- гр. Велико Търново,
отменя като незаконосъобразни действията по обезпечаване на
доказателства на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол" при
ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 65/03.04.2020г. териториалния директор на ТД
на НАП- Велико Търново. В производството
по обжалване по административен ред на
действията на органа по приходите при Дирекция „Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, дружеството е ползвало ***ска защита по договор за правна
защита и съдействие № 1254/02.04.2020г., като в брой е заплатена сумата
от 600.00 лева, които се
претендират от ищецът в
настоящото производство. Претендира
направените в хода на настоящото производство разноски, за което представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Ответникът – НАП
София, чрез процесуалния си представител *** Б., оспорва исковата молба като неоснователна и
недоказана в подадения писмен отговор. Позовава се на чл. 1 от ЗОДОВ, съгласно който на обезщетение подлежат
действително настъпили вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения
незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него.
Систематичното тълкуване на чл. 161 ДОПК, допуска присъждане на
разноски единствено в съдебна фаза за "всяка инстанция", като счита,
че под инстанция законодателят разбира само съдебната инстанция. В резултат на
тези възражения се прави извод, че в административното производство не се
дължат разноски, поради което искането е неоснователно. На следващо място,
намира ,че тази празнота в правото не може да бъде преодоляна чрез прилагане по аналогия на ТР 1/2017г.на
ВАС тъй като същото касае въпроса за
вреди, представляващи ***ско възнаграждение при обжалване на наказателни
постановления и второ, ЗАНН не предвижда ред за тяхното репариране. Претендира,
че настъпилата увреда не е пряка и непосредствена последица на
административната дейност на ответника. Оспорва възнаграждението, което е
поискано от процесуалния представител на ищеца като прекомерно.
Прокурорът дава
заключение за основателност и доказаност на иска. Счита, че с оглед
обстоятелството, че с обжалването по съдебен ред, не се присъждат разноски за
това, направени по административен ред, за ищецът няма друга възможност за
възстановяване на същите, освен по реда на ЗОДОВ. В случаят са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, доколкото са налице
разноски, които са в пряка връзка, тъй като ако актът не беше издаден, разходи
за ***ска защита нямаше да са сторени. В случаят са били на лице такива, с
оглед необходимостта от правни знания за защита интересите на ищеца.
Съдът, след преценка на наведените доводи от страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Реално между страните липсва спор за факти. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приложеното по делото АД № 257/2020г. по описа на Административен съд - Велико Търново се установява, че на 31.03.2020г. в пункт за фискален контрол на тържище „Слатина Булгарплод“ ЕАД – гр. София органи на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на товарен автомобил с рег. №*** и ремарке с рег. №***, превозващ стоки плодове и зеленчуци с общо тегло 1 280 кг. Било е поставено техническо средство за контрол /ТСК/ №0388697, като действията на приходните органи са документирани със съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ №221801527010_1/31.03.2020г. Впоследствие е извършен оглед на товарния автомобил, като е установено, че поставеното ТСК е с ненарушена цялост, като впоследствие, същото е отстранено. Действията са обективирани в ПИПСВФР №221801527010_4/31.03.2020г. С протокол №221801527010_5/31.03.2020г. на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК на „Зарзаватчийница“ ЕООД е било наложено обезпечение в общ размер на 6 325,28 лв. представляващо 30% от стойността на посочените стоки. В констатациите си по протокол №221801527010_5/31.03.2020г. органите по приходите са посочили, че след извършен анализ в информационните масиви на НАП, при последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни, поради което и на основание чл. 121а, ал. 3, във вр. с чл. 121а, ал.2 от ДОПК пристъпват към действия по обезпечаване на доказателства. В съставения протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства е определено обезпечение в размер на 6 325,28 лв., представляващо 30% от пазарната стойност на стоката. С приемо-предавателен протокол №221801527010_10/ 01.04.20120г. стоките, върху които е наложено обезпечение са освободени след представяне на банкова гаранция за размера на наложеното обезпечение. Впоследствие от „Зарзаватчийница“ ЕООД е подадена жалба срещу действията на органите по приходите от дирекция „Фискален контрол“ до директора на ТД на НАП. По тази жалба решаващия орган по чл. 41, ал. 3, изр. първо от ДОПК се е произнесъл в срока, посочен в същия текст с решение, с което е отхвърлил подадената жалба. Това решение и потвърдените с него действия на органите по приходите се обжалват пред съда.
С Решение по жалба срещу действията по
обезпечаване на доказателства № 65/03.04.2020г. на териториалния
директор на ТД на НАП- Велико Търново е
отхвърлена жалба с вх. № 7906/02.04.2020г., депозирана от
„Зарзаватчийница" ЕООД, подадена
чрез *** М.Е. срещу действия на органи по приходите при дирекция
„Фискален контрол" при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства,
свързани с движение на стоки с висок фискален риск, обективирани в ПИПСВФР №
221801527010_5/31.03.2020г. В резултат на това решение, „Зарзаватчийница"
ЕООД депозира жалба пред
Административен съд - Велико Търново срещу действията по обезпечаване на
доказателства, обективирани в ПИПСВФР № 221801527010_5/31.03.2020 г. на органи по приходите при дирекция „Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение по жалба срещу действията по
обезпечаване на доказателства № 65/03.04.2020г. териториалния директор на ТД на
НАП - Велико Търново. С Определение №
156 от 04.05.2020 г., постановено по АД № 257/2020г., състав на
Административен съд - Велико Търново, отменя
като незаконосъобразни действията по обезпечаване на доказателства на
органи по приходите при дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП,
потвърдени с Решение № 65/03.04.2020г. териториалния директор на ТД на НАП-
Велико Търново. Определението е влязло в сила на 04.05.2020 г.
При така установеното от фактическа страна ,съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим, тъй като е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, от чийто незаконосъобразен акт са произтекли твърдените вреди.
Първият спорен въпрос по делото е дали е приложим редът по ЗОДОВ
досежно искането за обезщетяване на вреди, причинени от действията по
обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите при дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в протокол №221801527010_5/31.03.2020 г., потвърдени с Решение
№65/03.04.2020 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново и представляващи
заплатено ***ско възнаграждение в хода на административното обжалване. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване
на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място
имат разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 няма норма, която да урежда въпроса
с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса
въпроси се прилагат разпоредбите на АПК
и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В АПК
въпросът с разноските в административното производство, също не е уреден. В глава шеста "Оспорване на
административните актове по административен ред" този въпрос изобщо не е
засегнат. Налице е законова празнота и в ДОПК,
и в АПК, относно понесените от страната
разноски в това производство.За страната в оспорването по административен ред
съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди,
направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната агенция за
приходите (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите,
причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или
бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на
дейността им, а съобразно ал. 2 от същия член обезщетения за вреди от
незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна.
Освен това към реда по ЗОДОВ препраща и нормата на чл. 17, ал. 6 ДОПК, съгласно която
задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от
незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните
изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се
реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани. Настоящата инстанция, не споделя направеното от
ответника по иска възражение, че след като ДОПК съдържа изрична разпоредба
относно разноските чл.161 от ДОПК, в смисъл, че разноски се присъждат в размер на ***ско
възнаграждение за един *** за всяка инстанция, това автоматично изключва
възможността да се претендират разноски при административното обжалване. Не е
спорно по делото, че разноски са били присъдени на ищцата в хода на съдебното
обжалване, но този факт не означава, че е преклудирана възможността за
обезщетяване на претърпените имуществени вреди в хода на административното
обжалване. Както се посочи по - горе в това положение за страната в оспорването по административен ред
съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди
направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като към този ред
препраща разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ДОПК, съгласно която
задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от
незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните
изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се
реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани. Допълнителен аргументи се съдържат и в цитираното от
ищцата Тълкувателно решение №1/2017г. на ВАС, касаещо претендираните
имуществени вреди, представляващи ***ско възнаграждение от отмяна на
Наказателно постановление. Не се касае както твърди ответника за разширително
тълкуване на въпросното решение, а за аргумент в подкрепа на становището, че
когато са налице вреди, настъпили за един правен субект от отменен
административен акт и липсва ред за
тяхното обезвъзмездяване единственият възможен такъв остава този по
ЗОДОВ като общ ред за предявяване на притезания. С оглед на така изложеното
настоящата инстанция намира, че искът правилно е предявен с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Въпросът дали претендираните разноски са пряка и
непосредствена последица от отменения акт е въпрос по съществото на спора, а не
по отношение допустимостта на така предявения иск. В този
смисъл е практиката на ВАС - напр. Решение № 12455/20.11.2015 г. по АХД№
1090/2015 г. на Ill-mo отделение
на ВАС, Решение № 3879/29.03.2017 г. по АХД№ 7174/2016 г. на IІІ-mo
отделение на ВАС, Решение № 5514 от
10.05.2016г. на ВАС по адм. д.
8843/2015 г., Решение № 13149 от 07.12.2015 г. на ВАС по адм.д.14368/2014 г.
Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Не подлежи на установяване виновно поведение на ответника, тъй като
отговорността на държавата е обективна.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността
на органа - негов издател.
Следователно определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, в резултат на административна
дейност, поради което представлява властнически акт.
Няма спор по делото, че с горецитираното
определение на Административен съд – Велико Търново окончателно са отменени
действията по обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите
при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в протокол
№221801527010_5/31.03.2020г., потвърден с Решение
№65/03.04.2020г. на директора на ТД на НАП – В. Търново. Следователно
е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Втората такава е наличието на
вреда от такъв
административен акт в размер на платеното ***ско
възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред.
По предписанието на чл. 4 ЗОДОВ държавата, в лицето на своите
органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Доколкото вредата може да произтича по
принцип от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна
вреда от страна на ищцата, произтекла от
платеното ***ско възнаграждение. В
конкретния случай по делото е представен като доказателство договор за
обжалване, процесуално представителство и защита от 02.04.2020г., като сумата
от 600 лв. е платена изцяло и в брой /л. 11 от делото/. Тези обстоятелства
водят до извода, че заплатената сума от 600 лв. за ***ска защита във връзка с оспорването по административен ред на
действията по обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите
при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в протокол
№221801527010_5/31.03.2020г.,
потвърдени с Решение № 65/03.04.2020г. на директора на ТД на НАП – В. Търново,
следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен
незаконосъобразен административен акт.
Освен това, макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, ***ската защита при атакуване законосъобразността на административен акт, се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В този смисъл следва да се съобразят мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените ***ски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Обосновано аргументите, засегнати в тълкувателното решение, биха могли да се съотнесат и към настоящия случай, доколкото се касае за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на дейността му. След като административното обжалване е задължителна фаза преди съдебното такова, то ползването на квалифицирана ***ска помощ се явява необходим и присъщ разход за ищеца. Правото на защита и правна помощ е основно конституционно право на гражданите и упражняването му не може да се тълкува само и единствено като акт на свободната воля за договаряне на ищеца. Противното означава да се ограничи правото на защита посредством липса на възможност да се възстановяват разноските за защитата. Разпоредбата на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. регламентира правото на ефективни правни средства за защита - всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. За да са ефикасни средствата за защита, те не трябва да бъдат ограничавани по никакъв начин и в нито един момент – нито в административната фаза на обжалване, нито в съдебната. ***ска защита, разноските за която не се поемат от губещата страна в процеса – било той в съдебна фаза, или в задължителната административна фаза, не може да се приеме за ефикасно вътрешноправно средство за защита. Това е така, тъй като заплахата, че разноските за ***ска защита не подлежат на възстановяване, може да мотивира лицето, чиито права са засегнати от държавния орган, да се откаже от защита и съдействие в административната фаза на процеса по обжалване на ревизионния акт.
Отделно от това, настоящият съдебен състав счита, че пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредата съществува, не само когато вредата произтича пряко от акта, но и когато актът създава единствените условия, които пораждат вредата. В случая действията по обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в протокол №221801527010_5/31.03.2020г и договорът за правни услуги се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ако не бяха извършени тези действия, нямаше да бъде ангажирана правна защита. Ето защо, въпреки че ***ската защита черпи своето правно основание от договора за правни услуги, който по съществото си е договор за поръчка, той не прекъсва причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на държавния орган и претърпяната увреда. Действията по обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в протокол №221801527010_5/31.03.2020г., потвърдени с Решение №65/03.04.2020г. на директора на ТД на НАП – В. Търново е conditio sine qua non и служи като единствено фактическо основание за извършване на разходите за правни услуги, следователно, направеният разход за ***ско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Единствената възможност на ищеца да възстанови направените разходи за това производство, с които безспорно е намалено имуществото му, е тази да претендира обезщетяването им по реда на ЗОДОВ. Платеното ***ско възнаграждение за обжалване по административен ред е близко минималния размер по чл. 8, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на ***ските възнаграждения, и следва да бъде поставено в тежест на ответника.
По отношение на претендираните лихви съдът намира следното:
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът изцяло споделя аргументите в трайната практика на ВАС, касаеща заплатено ***ско възнаграждение при отмяна на наказателни постановления, като началният момент на забавата обаче, не е датата на отмяната на наказателните постановления. В случаи като разглеждания, при които по исков ред се търсят съдебни разноски, законната лихва се дължи от момента на поканата. Тъй като разноските, не могат, да бъдат възстановени в производството по обжалване на наказателните постановления поради липсата на уредба в процесуалния закон, е възприето те да бъдат претендирани като имуществена вреда по реда на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. С оглед тази специфика на исковата претенция, началният момент, от който длъжникът изпада в забава, се определя съобразно чл. 84 ЗЗД. Тъй като няма определен ден за изпълнение на паричното задължение за възстановяване на съдебните разноски на спечелилата делото страна, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая - от 17.12.2020г. В този смисъл са например следните решения на ВАС, трето отделение, а именно: №13065/29.01.2018 г., №12894/24.10.2017 г., №12 372/15.10.2018 г., №11712/03.10.2018 г. и други. При това положение следва върху посоченото по-горе обезщетение да се присъдят законните лихви, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В резултат на изложеното, съдът приема, че претенцията за заплащане на разноски, свързани със защита и процесуално представителство пред решаващ административен орган при задължително обжалване по административен ред, в нормативно определения размер от 600 лева е основателна и доказана. Налице са предпоставките на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020 г.
Настоящият състав намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на ***ския хонорар, заплатен от
жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът, може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските за ***ско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и
правна сложност на делото. Настоящото дело, не е с по-малка фактическа и правна
сложност от типичните за този вид. Размерът на ***ското възнаграждение,
съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за ***урата, се определя в договор между ***а
и клиента, този размер трябва да бъде справедлив и обоснован, не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия ***ски съвет и не е в зависимост
от правните съображения, по които съдът е постановил приключващия делото акт. В
случая заплатеното ***ско възнаграждение в размер на 400,00 лв., е в размер,
близък до минималния такъв, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на ***ските възнаграждения. Същото не е прекомерно с оглед
извършената от процесуалния представител на жалбоподателя работа - изготвянето
и подаването на исковата молба, участие в съдебно заседание и попълване на
делото с доказателства.
Предвид изложеното и с оглед изхода на
спора, основателно се явява искането на
ищеца за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 400 лева, както
и 50 лева – държавна такса или общо 450 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 143, ал.1 от АПК, осми състав на
Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
„Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново, ул. Константин
Паница № 5, сумата от 600 /шестотин/
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от действия по
обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите при дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в протокол №221801527010_5/31.03.2020г., потвърдени с Решение №65/03.04.2020г.
на директора на ТД на НАП – В. Търново, отменени с влязъл в сила съдебен акт, ведно със
законната лихва от 17.12.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велико
Търново, ул. Константин Паница № 5, разноските по настоящото производство в
размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: