Решение по дело №261/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 46
Дата: 30 юни 2021 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20215001000261
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000261 по описа за 2021 година
установи следното:

Производство по чл.258 от ГПК, образувано по повод подадена
въззивна жалба от МБАЛ Т. ЕООД, ЕИК ..., против постановеното по
търг.дело №3/2020 г. на Окръжен съд Стара Загора решение №260168 от
31.12.2020 г.в частта, с която е отхвърлен искът на МБАЛ Т. ЕООД за
заплащане на обезщетение за забавено плащане за разликата над 20 391,62
лв. до 222 005,28 лв. за периода 30.03.2016 г. – 30.12.2019 г.
С решението е уважен предявеният осъдителен иск от МБАЛ Т.
ЕООД против Н. з. о. к. /Н./ за сумата от 727 370 лв., представляваща
неплатена стойност на извършена през м.февруари, март, април, юни, юли,
октомври, ноември и декември 2016 г. болнична помощ по клинични пътеки
и вложени за лечението на здравно осигурени пациенти медицински
изделия, подлежащи на заплащане извън стойността на клинични пътеки по
договор № ... от 24.02.2015 г., ведно със законната лихва от 31.12.2019 г. до
1
окончателното и изплащане, като е отхвърлена претенцията за разликата над
присъдената сума до 729 822 лв. Също така е уважен и искът по чл.86 от ЗЗД
за сумата от 20 391,65 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата от 68 924 лв. за периода 30.01.2017 г. до 30.12.2019 г., като е
отхвърлена претенцията за разликата над присъдената сума до 222 005,28 лв.
за периода 30.03.2016 г. до 30.12.2019 г. С решението са присъдени и
разноските по делото.
Недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част
на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД е останал жалбоподателят МБАЛ Т. ЕООД,
представлявано дружество от управителя д-р И. З., действащ чрез
процесуалния си пълномощник юрисконсулт Цв. С., който счита, че то е
неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Не е съгласен с извода на съда за частичното отхвърляне на иска, като
погасен по давност, като аргументите му са свързани с началния момент, от
който започва да тече падежът на главното задължение – края на бюджетната
година, в която е изпълнена дейността, когато ще е възможно да се извърши
окончателна преценка за извършените дейности, бюджет, преразход на
бюджета и излишък по аргумент от чл.4,ал.1,т.1,б.в ЗБН. за 2016 г.
Моли да се отмени решението и се уважи предявения акцесорен иск,
като претендира направените разноски, в т.ч. възнаграждение за адвокат.
Въззиваемата страна Н. е представила отговор, с който оспорва въззивната жалба и
е изложила съображенията си против оплакванията в нея.
Моли да се потвърди решението, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена на 19.01.2021 г. чрез куриер, като
обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 05.01.2021 г. Ето защо е
спазен двуседмичният срок за въззивно обжалване по чл.259 от ГПК.
2
Въззивната жалба е в законноустановения срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Видно от исковата молба, съдът е сезиран с искова молба от МБАЛ
Т. ЕООД против Национална здравноосигурителна каса /Н./, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че е лечебно заведение за болнична помощ, че има
регистрационен номер от регистъра на МЗ и разрешение за осъществяване на
лечебна дейност, както и че ответникът е с предмет на дейност -
осъществяване на задължително здравно осигуряване по чл.6,ал.1 от Закон за
здравното осигуряване/ЗЗО/, че сключва договорите с изпълнителите на
медицинска помощ на територията на РЗОК чрез съответния директор на
РЗОК и осъществява плащанията на тези изпълнители по реда и в сроковете,
предвидени в НРД и сключените с всеки от тях индивидуални договори.
Твърди, че между страните са сключени договори от 24.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки и за оказване на болнична
медицинска помощ по клинични процедури, по който договор той има
качеството изпълнител, а ответникът - възложител, със срок на действие -
срокът на НРД за медицинска дейност за 2015 г. Действието на договорите е
продължено с типово допълнително споразумение №.... от 27.05.2016 г.
Твърди, че е изпълнил договорните си задължения за месеците февруари,
март, април, юни, юли, октомври, ноември, декември 2016 г., но не му е
заплатена сумата за извършената надлимитна дейност. Не се е стигнало до
доброволно уреждане на спора, поради което е предявена исковата молба.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, в който е
изложил възраженията си за неоснователност на исковата молба, свързани с
недължимост на сумата и с погасяването и по давност.
С първоинстанционното решение е уважен главният иск за сумата от
727 370 лв., ведно със законната лихва, начиная от 31.12.2019 г. до
окончателното изплащане. В частта за главница решението е необжалвано и
следователно е влязло в сила.
3
С първоинстанционното решение е уважен частично акцесорният
иск. Предмет на въззивно обжалване е отхвърлителната част на акцесорния
иск и основният въпрос, по който се спори е дали тази част е погасена по
давност или не.
Разпоредбата на чл.86 от ЗЗД урежда дължимото обезщетение за
забавено плащане на парично задължение и неговият размер – законната
лихва от деня на забавата, а тази на чл.111 – три годишният давностен срок, с
изтичането на който се погасяват посочените в разпоредбата вземания, вкл. за
обезщетения и за лихви. Следва да се прецени моментът на изпадане в забава,
а след това дали е изтекъл определеният в закона три годишен давностен срок
за погасяване на вземането за обезщетение за забавено плащане.
Видно от договора, плащанията на изпълнителя се извършват чрез
РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Това задължение на
възложителя не касае случаите на стойности, надвишаващи определената
месечна стойност. В случая се касае за т.нар. надлимитна дейност. Съгласно
чл.4 от ЗБНЗОК за 2016 г., в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред
1.1.3.5.1, ред 1.1.3.6 и ред 1.1.3.7 за прилагане на чл. 55а от Закона за
здравното осигуряване и на Националния рамков договор за медицинските
дейности за 2016 г., Надзорният съвет на Н.:
а) утвърждава за всяка районна здравноосигурителна каса годишна
обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания, разпределена
по месеци;
б) разпределя договорените годишни обеми по чл. 55, ал. 2, т. 3а от
Закона за здравното осигуряване на видовете медицинска помощ по районни
здравноосигурителни каси;
в) анализира и коригира разпределените обеми по буква "б" в
зависимост от отчетите за тяхното изпълнение до размера на договорения в
Националния рамков договор годишен обем медицински дейности.
В изпълнение на б.в от посочената разпоредба, реално коригирането
на разпределените обеми е възможно в края на бюджетната година/2016/,
когато ще е възможно да се извърши окончателна преценка за кои ЛЗ е
4
налице преразход на бюджета, за кои той не е разходван в пълния му размер и
е или не е налице излишък. Ето защо, вземанията за надлимитната дейност са
изискуеми, считано от 01.01.2017 г.
При положение, че исковата молба е предявена на 31.12.2019 г.
съгласно приложеното към нея известие за доставяне и вземанията за
забавено плащане се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника
в забава на 01.01.2017 г., претендираните лихви за забавено плащане не са
погасени по давност. В случая не са налице претенции за лихви, които са
дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.
С оглед гореизложеното от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. се дължи
обезщетение по 86 от ЗЗД. Размерът на същото е лесно определяем чрез
съотнасяне на главницата към съответната законна лихва за този период. Така
за главницата от 327 370 лв. обезщетението по 86 от ЗЗД е 221 241,72 лв. След
приспадане на уваженото обезщетение за законна лихва в размер на 20 391,65
лв., се получава сумата 200 850,07 лв. До този размер следва да се уважи
акцесорният иск, като за разликата до пълния претендиран размер от
222 005,28 лв. лихва следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлено обезщетение за забавено плащане в
размер на разликата над 20 391,65 лв. до 221 241,72 лв., като се уважи
претенцията за тази разлика или за 200 850,07 лв. В останалата част – за
разликата над 221 241,72 лв. до 222 005,28 лв. следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед резултата на делото Н. следва да заплати на
жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и
4 032,27 лв. ДТ за въззивното производство.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по търг.дело №3/2020 г. на Окръжен съд
Стара Загора решение №260168 от 31.12.2020 г. в частта, с която е отхвърлен
5
искът на МБАЛ Т. ЕООД за заплащане на обезщетение за забавено плащане
за разликата над 20 391,62 лв. до 221 241,72 лв. за периода 30.03.2016 г. –
30.12.2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. з. о. к. да заплати на МБАЛ Т. ЕООД, ЕИК ...,
обезщетение за забавено плащане върху главницата от 727 370 лв. в размер
разликата над 20 391,62 лв. до 221 241,72 лв. или сумата от 200 850,07 лв. за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по търг.дело №3/2020 г. на
Окръжен съд Стара Загора решение №260168 от 31.12.2020 г. в частта, с
която е отхвърлен искът на МБАЛ Т. ЕООД за заплащане на обезщетение за
забавено плащане за разликата над 221 241,72 лв. до 222 005,28 лв.
Осъжда Н. да заплати на МБАЛ Т. ЕООД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. и 4 032,27 лв. ДТ за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6