Р Е Ш Е Н И Е
№ 342
гр. П.***, 14.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на единадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е. В. и
при участието на прокурор Б. К. – представител на Окръжна прокуратура – П.***,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 234 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на С.В.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Я.С. ***,
против Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. София. С нея е предявен иск
за осъждането на ответника да й заплати сумата от 300,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по АНД № 1316/2019 г. по описа на Районен съд – П.***,
ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, както и направените
разноски.
Ищцата
обосновава исковата си претенция с твърдения, че ответникът е издал спрямо нея
Електронен фиш серия К, № 1193473, който е обжалван по съдебен ред и разгледан
в производството по АНД № 1316/2019 г. по описа на Районен съд – П.***. В
същото ищцата е била представляван от адвокат, комуто е заплатила адвокатско
възнаграждение от 300,00 лв. Тъй като електронният фиш е отменен с влязло в сила
решение ищцата претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от 300,00
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, както и законната лихва
за забава върху същата сума, считано от датата на подаване на исковата молба
пред съда до окончателното изплащане на сумата.
В
подкрепа на твърденията си ищцата прилага писмени доказателства по опис и моли
да бъде изискано и приобщено към делото АНД № 1316/2019 г. по описа на Районен
съд – П.***.
В съдебно
заседание ищцата – редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.
Я.С., която поддържа предявените искови претенции и моли съда да ги уважи като
основателни и доказани. Претендира направените по делото съдебни разноски в
размер на 310,00 лв. Прилага списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът
Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. София, редовно призован, не изпраща
представител. Подробни съображения излага в представения отговор на исковата
молба, както и в представеното становище по делото с вх. № 1889/03.07.2020 г.
Окръжна
прокуратура П.*** - редовно призована, се представлява от прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура - П.***. Последният счита, че исковете са
доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени.
Административен
съд - П.***, като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на
страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл.144 от АПК,
намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Не се
спори по делото /поради което по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не
подлежи на нарочно доказване/, че Главна дирекция „Национална полиция“ – гр.
София, е издала Електронен фиш серия К, № 1193473. Същият е оспорен по съдебен
ред, за което пред Районен съд – П.*** е образувано АНД № 1316 по описа на съда
за 2019 г. С постановеното по делото Решение № 639/08.10.2019 г. електронният
фиш е отменен. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
В
производството пред Районен съд – П.*** ищцата е ползвала адвокатска защита и е
била представлявана от адв. К.С.***от АК - П.***, съгласно пълномощно от
28.05.2019 г. и Договор за правна защита и съдействие от същата дата. Страните
по сключения договор са уговорили възнаграждение в размер на 300,00 лв.,
платимо по банковата сметка на Адвокатско съдружие „С. и С.“***, най-късно до
първото съдебно заседание. Видно от приложеното по делото извлечение от
банковата сметка плащането на адвокатския хонорар е направено на 16.09.2019 г.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите и
приложени по делото писмени доказателства: АНД № 1316/2019 г. по описа на
Районен съд П.***, съдържащо административнонаказателната преписка по издаване
на Електронен фиш серия К, № 1193473 и Решение № 639/08.10.2019 г., както и
извлечение от банковата сметка на Адвокатско съдружие „С. и С.“*** за дата
16.09.2019 г.
От правна
страна:
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
осъдителен иск е процесуално допустим –
подаден е от активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно
легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно ответникът по
иска – Главна дирекция „Национална полиция“, в качеството му на държавен орган,
издал административен акт, чиято незаконосъобразност е установена по съдебен
ред.
Разгледан по същество, той е основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този
аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на електронен
фиш, който е отменен след протекло съдебно производство, за ищцата са настъпили
имуществени вреди, представляващи направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение. Тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна и безвиновна,
вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява
срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени
вредите /чл.7 от ЗОДОВ/. Деликтната отговорност на
държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца
/по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да
проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на
предявения иск, а за съда съществува
задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния случай и с оглед
фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:
- наличие
на административен акт, издаден от длъжностно лице, орган на ответника или
самия ответник;
-
незаконосъобразност на административния акт;
- вреда
/претърпяна загуба или пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер
на причинените вреди.
Липсата
на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността
на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай, съдът намира горните предпоставки за
доказани.
Електронен фиш серия К, № 1193473 на ГДНП – С. представлява
административен акт. Същият е оспорен по съдебен ред, за което е образувано АНД
№ 1316/2019 г. по описа на Районен съд – П.***. С Решение № 639/08.10.2019 г.
по същото дело съдът е отменил електронният фиш, с който на С.Н. е било
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. С оглед на
изложеното, отмененият в съдебното производство административен акт попада в
хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието
за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е
отменен по съответния ред - обжалване по административен и/или съдебен ред, във
връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка между
издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита
е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него
не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга
страна, от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от
съдействие от 28.05.2019 г., а и от материалите по АНД № 1316/2019 г. на
Районен съд - П.*** е видно, че ищцата е била представлявана от адв. К.С.***и
му е заплатила за това адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста
лева/. Сумата е платена по банков път, което се установява от приложената
справка-извлечение. Т.е разходът е направен и доказан. От това следва, че е
налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и
отменения като незаконосъобразен административен акт.
Въз
основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че главният иск на
С.В.Н. е доказан не само по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение,
съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за
„справедлив и обоснован размер“ и репарира действително причинени й имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в
съдебно производство, в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу
нея административен акт.
С оглед
на горния извод следва, че е основателна и акцесорната претенция на ищцата за
присъждане на законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата
молба пред съда – 11.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е
направила разноски и в хода на настоящото производство, претендира присъждането
им и представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно.
Разгледано по същество е основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради
което и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените разноски – дължима държавна такса в размер на 10,00 лева,
както и възнаграждението за един адвокат, което според договора за правна
защита и съдействие от 14.01.2020 г. е в размер на 300,00 лв. /триста лева/ и е
платено в брой в момента на подписване на договора.
Така
мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
Административен съд - П.***
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Александър Малинов, № 1, да заплати на С.В.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, местността „***“,
бл.***, вх.***, ап.***, направените по делото разноски в размер на
310,00 лв. /триста и десет лава/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд П.*** пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/П/