Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168 15.01.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15560 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Лайт кредит консулт” ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2,
представлявано от у. А.Д.А., чрез пълномощника адв. П. П. против И.Я.П., ЕГН **********,
с адрес: *** и П.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно сумата от 1844,52 лв. –
главница дължима по
договор за гаранция от 26.03.2015 г., с който е обезпечено вземането на „ЛАЙТ
КРЕДИТ“ ООД по договор за заем № ***/26.03.2015 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на заявлението – 22.12.2017 г. до окончателното
изплащане, която сума е присъдена по ч. гр. дело № 20496/2017 г. по описа на
ПдРС със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответниците и
„Лайт кредит” ООД е сключен Договор за заем № ***/26.03.2015 г., като размерът
на предоставената сума бил 1500 лв. за срок от 12 месеца, като погасителните
вноски са на 12 равни месечни вноски, всяка от които на стойност от 153,71 лв.,
с падеж 26-то число на всеки месец, с краен срок на погасяване 26.03.2016 г.
Общата сума, подлежаща на връщане с включена възнаградителна лихва била в
размер на 1844,52 лв. Като обезпечение на вземането по така сключения договор е
сключен договор за гаранция на 26.03.2015 г. между ищцовото дружество, в
качеството на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД
като заемодател и ответниците, като заематели. Съгласно този договор заемателят
дължал на гаранта възнаграждение в размер на 12 месечни вноски, всяка на
стойност от 123,01 лв., което възнаграждение било обезпечено с издаден в полза
на гаранта запис на заповед на дължимото възнаграждение. Сочи се, че
ответниците не са заплатили нито една вноска нито по договора за заем, нито по
договора за гаранция. С уведомление от 22.11.2017 г. „Лайт Кредит” ООД на
основание чл. 5 от договора за гаранция, претендирал плащане на задълженията на
ответниците към него в общ размер на 1844,52 лв. Поради тази причина ищецът
извършил плащания на тази сума на 22.11.2017 г. Предвид изискуемостта на вземанията
било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
което заповедта за изпълнение била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, като с настоящото се цели да бъде признато за установено, че ответниците
дължат претендираните суми. Претендира разноски.
В законоустановения срок от ответника И.Я.П. не е
постъпил писмен отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
особения представител на ответника П.М.Г., с който се оспорва изцяло предявения
иск.
Навеждат се доводи, че сключените договори между
страните са нищожни. Счита, че договора за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, тъй като в договора за заем не са отразени
условията за издължаване на заема, включително няма изготвен и подписан
погасителен план. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Сочи, че
правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9
договорът е недействителен. Оспорва шрифта, на който са изготвени общите
условия по договора за заем № ***/26.03.2015 г., тъй като същите са на по-малък
от 12, като съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът се сключва в писмена форма, на
хартиен носител или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В
този смисъл е и нормата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК, касаеща общите условия към
договора за кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК ОУ са неразделна част от
договора за кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Твърди, че договорът за заем е нищожен и на друго основание, а именно, от
представените с исковата молба доказателства не се установява факта на
предаване или превеждане по банкова сметка *** ищеца сума в размер на 1500 лева
по договор за заем от 26.03.2015 г. Освен това в съдържанието на сключения
договор за заем няма вписана клауза за срока за връщане на заема и мястото на
връщане. В чл. 3 било записано срок на заем в месеци – 12, от което не ставало ясно
кой е крайният ден на връщане на заема. Не ставало ясно и къде е мястото на
плащане – записано е в дома. Условията за издължаване на получения заем,
съгласно изготвен погасителен план, който не е представен. Не бил представен и
подписан стандартен Европейски формуляр, предоставен предварително на ответника
и посочващ индивидуалните условия по желания паричен заем. Именно предвид
реалния характер на договора за заем, писменото обещание за връщане на парична
сума, без да е налице реално предаването на съответното сума, води до
неосъществен фактически състав и не може да се цени като сключен договор за
заем. От приложения договор и писмените доказателства не ставало ясно как и по
какъв начин е предадена заемната сума на ответника, за да се приеме, че съществува
заемно правоотношение. Счита, че преди завеждане на настоящата искова претенция
не са били изпълнение условията по договора за гаранция от 26.03.2015 г., като
съгласно чл. 1 от същия, т.1.2, е вписано, че заемодателят се задължава да
предяви иска си първо срещу заемателя и едва ако не бъде удовлетворен, да иска
плащане от гаранта. Поради което, преди да активира гаранцията заемодателят е
следвало да предяви първоначално иска си срещу заемателите и при условие, че не
бъде удовлетворен да уведоми Гаранта да заплати гаранцията. Счита, че
уведомяването за „активиране на гаранцията“ е преждевременно и не е породило
правно действие по отношение на страните, тъй като заемодателят не е предявил
първоначално иск срещу ответника – заемополучател. В тази връзка оспорва
приложеното уведомление от „Лайт Кредит“ ООД до „Лайт Кредит Консулт“ ООД, тъй
като от същото не се установява как и кога е постъпило при Гаранта и кога е
получено от представител на ищцовото дружество. Счита, че същото е изготвено за
целите на настоящото производство и не се ползва с доказателствена стойност за
съда, тъй като няма подпис на представител на ищеца или входящ номер на
постъпване.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 20496/2017 г. на
ПРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответниците солидарно да заплатят
следните суми: 1844,52 лв.- главница представляваща дължима по договор за гаранция от 26.03.2015
г., с който е обезпечено вземането на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД по договор за заем № ***/26.03.2015
г., 1476,12 лв.- главница
дължима по запис на заповед от 26.03.2015 г., с падеж – 26.03.2016 г., ведно
със законна лихва върху главниците,
считано от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане. Длъжниците са уведомени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това ищецът
е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
С влязло в
сила определение на настоящия състав от 19.06.2018 г. производството по делото
е прекратено досежно сумата от 1476,12 лв. дължима по тристранен договор за
гаранция от 26,03,2015 г.
Предмет на производството е останалата
предявена искова претенция.
По делото е представен договор за паричен заем № *** от 26.03.2015г.,
сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и И.П. и П.Г., като
заематели. По силата на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателите
сумата от 1500 лева, а заемателите се задължава да върнат същата в срок от 12
месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 153,71 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 40%, годишен процент на разходите от 47,88%
и общ размер на всички плащания по договора 1844,52 лева. Съобразно чл. 6 от
сключения между Лайт Кредит ООД и ответниците договор за кредит била постигната
договореност задължението на заемателя за заплащане на дължимите суми по
договора да бъде обезпечено с издаване на запис на заповед и сключване на
договор за гаранция. Представени са и Общи условия на договор за паричен заем,
предоставян от Лайт Кредит ООД.
Между „Лайт Кредит Консулт“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на
„гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на „заемодател“ и И.П.
и П.Г., в качеството им на „заематели“ бил сключен Договор от 26.03.2015г., по
силата на който съобразно чл. 1.1 от същия страните се споразумели гарантът да
предостави на заемателя гаранция при следните условия: гарантът се задължил към
заемодателя, в случай че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания
по договор за заем от 26.03.2015г.,сключен между „Лайт Кредит“ ООД и
ответниците в техния пълен размер в продължение на шест седмици да започне да
отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията по заема. Съгласно уговореното в чл. 2 от договора за
гаранция, същият е обвързващ за гаранта до момента на пълното и окончателно
изплащане на всички задължения на заемателя към заемодателя по договора за
заем. Съобразно чл. 3.1 от договора заемателят дължал да гаранта
възнаграждение, както следва: дванадесет ежемесечни премии в размер на 123,01
лева, които се заплащали заедно със съответните месечни погасителни вноски по
заема. Според чл. 3.2 платените премии по предходните точки са окончателни и не
подлежат на връщане, независимо дали гаранцията бъде или не бъде ефектирана,
както и независимо дали са усвоени всички средства по заема и независимо от
възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат променени.
В чл. 5 от договора за гаранция е уговорено, че гарантът поема
отговорността си при постъпване на писмено уведомление от страна на заемодателя
за плащане по гаранцията, с което декларира неизпълнение на задълженията по
договора за заем, придружено с писмени доказателства за изпълнението на
условията по чл. 2 от договора за гаранция.
Съобразно чл. 5.1 в случай на активиране на гаранцията заемателят
продължава да дължи в пълен размер премиите по договора за гаранция. В чл. 5.2
е уговорено, че заемателят се задължава да възстанови в пълен размер всички
суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията в срок до седем работни
дни след извършването на плащането от гаранта.
Съобразно чл. 7 от договора за гаранция заемодателят се задължава към
заемателя и към гаранта да преведе по банковата сметка на гаранта сумата по
т.3.1, която да представлява част от отдадената заем сума по договора за заем и
да удържа постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта
от името и за сметка на заемателя сумите по т. 3.2, които са дължими от
заемателя към гаранта по силата на договора за гаранция. Така изплатените суми
нямало да се считат за част от погашенията, извършени от Заемателя към
Заемодателя.
Изготвено и прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. М., от която се установява, че няма извършените плащания по
договора за заем от заемателите към Лайт Кредит ООД. Неплатената сума по договора за заем
възлизала общо в размер на 1844,52 лв., в тази част неплатена главница в размер
на 1500 лв. и неплатена лихва в размер на
344,52 лв. Неплатената сума по договора за гаранция е в размер на 1476,12
лв. Платената сума от Лайт Кредит Консулт ООД към Лайт Кредит ООД е в размер на
1844,52 лв. на 22,11,2015 г.
От приетата СТЕ се установява, че общите условия по договора за паричен
заем са с големина 8 пункта.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи като обективни, компетентно изготвени и
неоспорени от страните.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Установителните искове по реда на
чл.422 ГПК са допустими.
Относно тяхната основателност съдът
намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на 26.03.2015г. между трето за спора лице- „Лайт Кредит“ ООД
и ответниците е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем, по силата на който дружеството предоставило на заемателите парична
сума в размер на 1500 лева под формата на потребителски кредит, а последните са
се задължили да върнат заетата сума от 1500 лева на заемодателя, в срок от 12
месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 153,71 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 40% и годишен процент на разходите от 47,88%.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че заемодателя е изпълнил задължението си по договора, като е
предоставил заемната сума на ответниците.
Сключеният
на 26.03.2015 г. договор за гаранция между „Лайт Кредит Консулт“ ООД, ЕИК
*********- гарант, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, -заемател и ответниците–
заематели има гаранционно-обезпечителен характер, като по силата на договора
ищецът- гарант се задължил да започне да отговаря пред заемодателя за
изплащането на задълженията по договора за заем от 26.03.2015 г., в случай че
заемателите не извършват дължимите и изискуеми плащания. По този начин се
гарантира задължението по договора за заем, като съобразно чл. 6 от договора за
заем, заемополучателите изрично са дали съгласието си вземането на заемателя да
бъде обезпечено чрез гаранция от трето лице. Със сключването на договора за
гаранция е възникнало такова правоотношение, което е различно от
правоотношението по поръчителството - чл. 138 - 148 ЗЗД и по банкова гаранция
по чл. 442 ТЗ. Гаранцията е породила задължение за плащане на вземането на Лайт
Кредит ООД към длъжниците по договор за паричен заем от 26.03.2015г., когато
заемателите не извършват дължимите и изискуеми плащания в техния пълен размер.
Задължението на гаранта е възмездно- за предоставеното обезпечение
заемополучателите следвало да заплатят възнаграждение в полза на гаранта в
размер дванадесет ежемесечни премии в размер на 123,01 лева, които се заплащали
заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема.
Съдът счита
за неоснователно релевираното в отговора на исковата молба възражение за
нищожност на посочения по-горе договор
за заем поради това, че не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т.9, 10,11 ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора
са потребител и кредитор, като потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Посочените в
ЗПК изисквания са приложими към възникналото между страните по делото
правоотношение, като не са налице и предвидените в чл. 4 от ЗПК изключения,
поради което и сключеният договор за паричен заем следва да бъде регулиран от
разпоредбите на ЗПК.
За
да бъдат уважени предявените искове следва да се извърши проверка относно
действителността на сключеният Договор за паричен заем от 26.03.2017г. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. По отношение на процесният договор, съдът намира следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. Това изискване е спазено по отношение на процесния
договор, тъй като в същият е предвидено, че кредитополучателят дължи лихва при
фиксиран лихвен процент в размер на 40 %. Тъй като лихвеният процент е
фиксиран, не е необходимо да се посочва условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
Спазени са изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10, тъй като в договора е посочен годишния процент на разходите по
кредита- 47,88%.
Във връзка с останалите наведени в отговора
на исковата молба доводи, а именно, че не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК и на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, съдът счита същите за
неоснователни. По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК за посочване
на условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, съдът счита, че същото е спазено, доколкото в договора са
посочени дължимите от потребителя суми – погасителни вноски, макар и същите да
не са разпределени по пера за това каква сума погасява. В договора има информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
В
чл. 11, ал. 2 от ЗПК се предвижда, че общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. Това изискване е приложимо за случаите, при които е налице сключен
между страните договор при общи условия. Към процесното правоотношение, има
общи условия, който са подписани от отвтениците. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Фактът, че общите
условия по договора за паричен заем са с големина 8 пункта шрифт, не води автоматично до извода, че
договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като никъде в отговора
на исковата молба ответникът- потребител не твърди, че въпреки малкия размер на
шрифта, не е разбрал определени клаузи от общите условия.
Сключените
договори за заем и за гаранция са действителни, съдържанието им не противоречи
на повелителни норми на закона и на добрите нрави и отговаря на общото
изискване по чл. 9 ЗЗД. В договора за заем е уговорен годишен лихвен процент
40% и ГПР 47,88%, като при главница от 1500 лева, общият размер на дължимите
плащания по кредита е 1844.52
лева. С договора за гаранция са
уговорени насрещни задължения на ищеца – да гарантира изпълнение задълженията
на ответниците по договора за заем, и на ответниците – да заплаща
възнаграждение за това, че гаранцията е осигурена, независимо от това налице ли
е или не изпълнение по договора за заем. От граматическото и систематическото
тълкуване на клаузата на чл. 7 от договора за гаранция се установява, че
заемателят е дал съгласието си възнаграждението по договора за гаранция да бъде
удържано от заемодателя от постъпилите от страна на заемателя суми, като
удържаните суми не следвало да се считат за погашения по договора за заем. С
оглед посочената договорна разпоредба за заемодателят е възникнало задължение
да удържа част от постъпилите от заемателя суми, до размера на дължимото
възнаграждение за гаранция, и да ги превежда по банкова сметка ***. С
подписването на договора от ответниците, от една страна за последните е
възникнало задължение да заплащат възнаграждение по договора за гаранция, а от
друга- ответниците са се съгласили с начина на погасяване на това задължение,
поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
В договора
за гаранция е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по договора за
заем, гарантът следва да изпълни при поискване от заемодателя неизпълнените
задължения на заемателя. При извършено плащане от страна на гаранта съобразно
чл. 5.2 от договора за гаранция за заемателя възниква задължава да възстанови в
пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията. От
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че неплатената сума по договора за заем е в размер на общо 1844,52лева,
от които 1500 лева- главница и 344,52 лева – лихва, поради което тези вземания
с основание са били изплатени от гаранта на заемодателя. С това плащане ищецът
се е суброгирал в правата на кредитора, както по силата на уговореното в
договора за гаранция – чл. 5.2, така и по силата на закона – чл. 74 ЗЗД. Ето
защо съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане в
размер от 1844,52 лева, представляващо невърната от заемателя сума по сключения
с „Лайт Кредит“ ООД договор за заем.
Предвид
изложеното съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане
в горепосочените размери спрямо обезпечените длъжници и предявените искове се
явяват доказани и основателни и следва да се уважат.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените в настоящото производство разноски. Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер 66,41 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер 66,41 лева, 100 лева - депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 359,12 лева – депозит за особен представител. Общият размер на разноските
в исковото производство е 525,53 лева, който следва да бъде присъден в тежест
на ответника. Също така ответникът П.М.Г.
следва да заплати по сметка на ВСС, сумата от 50 лева представляващи разноски
по делото - депозит за вещо лице.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
страните, че И.Я.П., ЕГН **********, с адрес: *** и П.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължат солидарно на „Лайт
кредит консулт” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А. сумата от 1844,52 лв. – главница представляваща дължима сума по договор
за заем № ***/26.03.2015 г., сключен между И.Я.П. и П.М.Г. и „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, която сума била
заплатена от „Лайт кредит консулт” ООД в качеството му на гарант по договор за
гаранция от 26.03.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
22.12.2017 г. до окончателното
изплащане, която сума е присъдена по ч. гр. дело № 20496/2017 г. по описа на
ПдРС със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА И.Я.П., ЕГН **********, с адрес: *** и П.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят на „Лайт кредит консулт”
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1,
ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., сумата от
416,41 лв. - разноски по заповедното производство по ч. гр. дело № 20496/2017
г. по описа на ПдРС и сумата от 525,53
лв. - разноски по настоящото гр.д. № 15560 по описа за 2018 г. на ПдРС,
XVIII гр.състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** , да заплати по сметка на ВСС, сумата
от 50 лева представляващи разноски по делото.
На особения представител на ответника П.М.Г. –адв. С.В. да се изплати внесения
депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен
съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
РЦ