Решение по дело №338/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 222
Дата: 21 юни 2024 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20242230200338
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. С., 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20242230200338 по описа за 2024 година
Производството е по повод жалба от К. Д. А. против електронен фиш
серия К №8667147 на ОД на МВР- С., с който на жалбоподателя на основание
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лева
за извършено от него нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. Моли
електронния фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание.
В съдебно заседание органът, издал обжалвания електронен фиш
изпраща свой представител, който не се явява. Изпраща становище по
жалбата, с което счита същата за неоснователна. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 23.01.2024г. в 08,37 часа се движел в града по бул. „Бургаско шосе“,
управлявайки моторно превозно средство лек автомобил марка „Рено Меган“
с рег. №............ Пред автосервиз „Ситроен“ е извършил нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1- M 570.
1
Техническото средство е било монтирано на служебен автомобил „Опел
Астра“ и обслужвано от св. Б. Ж.. С него била отчетена скоростта, с която се
движело моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, а
именно с 84 км/час при разрешена до 50 км/час за населено място. Издаден
бил електронен фиш за налагане на глоба, с който било прието, че
автомобилът на жалбоподателя се е движел със скорост 81 км/час, т. е. с
превишение от 31 км/час.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения
четиринадесетдневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и разгледана по същество е неоснователна.
По делото безспорно се установи нарушението, извършено от
жалбоподателя по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 23.01.2024г. той се е
движел по бул. „Бургаско шосе“ до автосервиз „Ситроен“ като точно в 08
часа и 37 минути в населеното място жалбоподателят е управлявал лек
автомобил марка „Рено Меган“ с рег. №........... със скорост 81 км/час при
максимално разрешена до 50 км/час за населено място. Тази скорост е била
установена по надлежния ред с автоматизирано техническо средство TFR1- M
570.
Съдът счита, че електронният фиш е издаден по образеца утвърден от
Министъра на вътрешните работи съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП. Електронният фиш трябва да съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на която територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Всичко това е било посочено в
обжалвания електронен фиш. Достатъчно подробно е описано мястото където
е била засечена скоростта на движещото се превозно средство, управлявано
от жалбоподателя, а именно пред автосервиз „Ситроен“ на бул. „Бургаско
шосе“. Посочено е, че това е станало при ограничение 50 км/ч за населено
място, въведено с пътен знак Д- 11 „Начало на населеното място“.
2
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя в жалбата, че фактите
отразени в електронния фиш не отговарят на действителността. Съдът счита,
че е налице хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и правилно нарушението е
било констатирано с електронен фиш, а не посредством акт за установяване
на административно нарушение. Със закона за изменение и допълнение на
ЗДвП се създадоха нови алинеи в разпоредбите на чл.189, а именно 4, 5, 6, 7 и
8 като се въведе понятието електронен фиш, с който се налага глоба за
нарушение, установено с технически средства и системи за видеонаблюдение
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
превозното средство. Разписани са изискванията към електронния фиш
задължителните реквизити и съдържанието му, както и административно-
процесуалните правила за неговото издаване и изпращане на собственика на
превозното средство, с което е извършено нарушение. Указани са начинът на
уведомяване, сроковете за уведомяване, възможността да правят възражения
и предвидения за това срок. Посочени са основанията, на които може да бъде
анулиран електронния фиш, както и срока за неговото обжалване. Чрез
установяване на нарушенията чрез технически средства записващи датата,
точния час и регистрационния номер на МПС на практика отпада
възможността за субективното тълкуване и интерпретиране на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочените изменения
имат за цел повишаването на ефективността на контрола за спазване на
правилата за движение по пътищата. Следва да се посочи, че тези специални
правила за налагане на глоби с електронен фиш облекчават и съкращават
бавната и неефективна административна процедура по налагането и
обжалването на наказанията, свързани с нарушенията на ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В параграф 6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП законодателят е предвидил, че
автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
3
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба
№8121з- 532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП е
определен реда и начина за ползването им.
В настоящия случай видно от представените по делото писмени
доказателства са били спазени изискванията на цитираната наредба, а именно:
било е използвано автоматизирано техническо средство TFR1- M 570
одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по
надлежния ред. Това е видно от протокол от проверка №3- 42- 23/06.11.2023г.
(л.17 от делото). От приложената по делото снимка от клип №19103 (л.12 от
делото) безспорно се установява, че автомобилът е бил управляван с по-
висока скорост от разрешената, а именно с 81 км/час.
Както бе посочено по- горе от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установи времето, мястото, а именно 23.01.2024г. в 08,37
часа в гр. С. по бул. „Бургаско шосе“ пред автосервиз „Ситроен“
жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег.
№........... със скорост от 81 км/час, която скорост е била фиксирана и засечена
с мобилна система за контрол на скоростта тип TFR1- M 570. С тази скорост
той е управлявал описаното по- горе моторно превозно средство в населеното
място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/час.
Съдът счита за безспорно доказан извода, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно му е определено
наказанието „Глоба“ в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП.
Съдът намира, че при издаването на електронния фиш не са допуснати
процесуални нарушения, които да доведат до отмяната му. Санкцията е
фиксирана точно в закона и съответно е наложена точно предвидената в
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с
4
технически средства или системи заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Това дава възможност в
случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или
системи то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен
начин могат да се установят времето и мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя.
Ето защо съдът счита, че правилно и в съответствие със закона
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Електронният фиш е
законосъобразен и следва да се потвърди.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето защо жалбоподателят К. Д.
А. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР- С. сума в размер на 100
(сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №8667147 на ОД на МВР-
С., с който на жалбоподателя К. Д. А. с ЕГН ********** е наложено на
основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в
полза на държавата в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от същия
закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА К. Д. А. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- С.
направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
5
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6