№ 552
гр. Казанлък, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101781 по описа за 2025 година
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че с Решение № ****
от **** година, постановено по гражданско дело № **** г., по описа на РС-
Казанлък ответника П. А. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ****, бил
осъден да заплати на ищеца в настоящото производство сумата от 1 250 лв.,
представляваща част от цялата сума от 40 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на телата на V, VII и VIII
гръдни прешлени, преживените болки, страдания и негативни емоции,
следствие на инцидент на 03.07.2016 г. настъпил в имот „К.Ч.“ в с. К., общ. Г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2016 г., до
окончателното й изплащане.
Решението било обжалвано и към момента не било влязло в законна
сила. По жалба на ответника било образувано в.гр.д № **** г. по описа на
СтОС, което било спряно до окончателното приключване на АНД № **** г. по
описа на РС-Казанлък.
С оглед на това, че за ищеца на 03.07.2021 г. изтичал 5 годишният срок за
завеждане на иск за останалата част от дължимата сума, с настоящата искова
молба, предявява иск и моли съда, ответника П. А. И., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, **** да бъде осъден да заплати на ищеца Б. С. А., с ЕГН:
********** – непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща С.Г. А., с
ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: ****, сумата от 28750 лв.
(двадесет и осем хиляди седемстотин и петдесет лева), представляващи
остатъка от цялата сума 30000 лв. (тридесет хиляди лева) обезщетение за
1
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на телата на V, VII и VIII
гръдни прешлени, преживените болки, страдания и негативни емоции,
следствие на инцидент на 03.07.2016 г. настъпил в имот „К.Ч.“ в с. К., общ. Г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2016 г., до
окончателното й изплащане.
В последствие с молба от 29.05.2025 г. ищецът Б. С. А., чрез
пълномощника си - адв. Ж. З. е заявил изменение по размера на предявения за
разглеждане в настоящото производство частичен иск като го е намалил до
сумата от 8750 лв., представляващ част от целият размер на вземането от
10 000 лв. За разликата в размер на 20 000 лв. до първоначално заявените с
исковата молба размери е оттеглил исковете.
За установяване на здравословното състояние и проведеното лечение на
ищеца били издадени множество медицински документи, които били
коментирани от съда при разглеждане на частичният иск. Видно от
Амбулаторен лист № 4904 от 11.07.2016 г., издаден от д-р Е.Г. – ортопед
травматолог, след падането от стълба, ищеца се оплаквал от силни болки в
дясната гръдна половина и Th отдел на гръбначния стълб. При извършен
преглед е установена силна болка паравертебрално и върху Th5 Th10 сегмент
на гръбначния стълб, както и силна палпаторна болка върху дясната гръдна
половина. Ортопедът бил предписал като терапия: покой на легло за 1 месец;
ограничаване от физически натоварвания до 6 месеца; препоръчано е да се
направи и ЯМР. Поставена е основна диагноза: Множествени счупвания на
гръдната част на гръбначния стълб.
На 11.07.2016г. в Медикодиагностична лаборатория за рентгенова
диагностика „С.“ ООД била направена и Рентгенография на торакалните
прешлени №3651/11.07.2016г. от д р С., от която са видни данни за снишени
тела на Th7 и Th8.
В изпълнение на предписанието на д-р Е.Г., на 12.07.2016 г.
пострадалият бил посетил за извършване на ЯМР ДКЦ ****. След извършено
от д-р А.Ж. – рентгенолог, изследване: МРТ на торакален и лумбален отдели
на гръбначния стълб, били установени данни за състояние след понесена
травма. Сочи се, че били налице дискретни фрактури с вклиняване на телата
на Th5 и Th7 откъм краниалните ламини. От Протокол на медицинска комисия
№ 803 от 05.10.2015 г., издаден от Ортопедична ЛКК, издаден от „ДКЦ 1“ – гр.
Х., е видно, че при извършен на ищеца преглед е установена болка
паравертебрално и върху Th5 Th10 сегмент на гръбначния стълб, както и
силна палпаторна болка върху дясната гръдна половина. Дадено е мнение
детето да се освободи от занятия по физическо възпитание за учебната
2016/2017 г. Поставена била диагноза: Множествени счупвания на гръдната
част на гръбначния стълб. От представените медицински документи за
извършени прегледи е видно, че при извършен преглед на ищеца е установена
силна болка паравертебрално и върху Тh5-Тh10 сегмент на гръбначния стълб,
силна палпаторна болка върху дясната гръдна половина, предписан е покой на
2
легло за 1 месец и ограничаване от физически натоварвания до 6 месеца, а
след направена и Рентгенография на торакалните прешлени и ЯМР са
установени снишени тела на Тh7 и Тh8, дискретни фрактури с вклиняване на
телата на Тh5 и Тh7 откъм краниалните ламини на гръбначния стълб на
гръбначния стълб, след понесена травма, поставена е диагноза: Множествени
счупвания на гръдната част на гръбначния стълб, с препоръка Ортопедична
ЛКК детето да се освободи от занятия по физическо възпитание за учебната
2016/2017г.
От Съдебномедицинско удостоверение № 345/16 г. от 09.08.2016 г.,
издадено от д-р Х.Е. – специалист по съдебна медицина, се установявало, че
на ищеца Б. А. са причинени счупване на телата на V, VII и VIII гръдни
прешлени. Сочи се, че описаните увреждания са причинени по механизъм на
действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при падане от височина
по описаните начин и обстоятелства. Според експерта било причинено трайно
затруднение в движението на снагата по смисъла на чл. 129 от НК, което се
дължи на счупването на телата на не по малко от три прешлена от гръдния
отдел на гръбначния стълб.
По гражданско дело № **** г., по описа на РС-Казанлък, била приета
като доказателство, неоспорено от страните заключението на съдебно-
медицинска експертиза, което съдът бил кредитирал. Съгласно заключението
травмите били от действие от твърд, тъп предмет или при падане върху твърд,
тъп предмет. В резултат на получено компресионно приплескване на горни
ламини на телата ТХ5, ТХ7, ТХ8 е причинено трайно затруднение в
движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни и при нормално
консервативно решение, ограничен двигателен режим и превалиране
спазването на покой би трябвало да се възстанови за период от 3 месеца. В
случая се касаело за средна телесна увреда. След претърпяната травма на
03.07.2016 г. няма данни за последващ травматичен момент до 11.07.2016 г.
можело да се заключи, че вклинените фрактури са получени на 03.07.2016 г.
при падане от височина т.е. между получените увреждания и процесният
инцидент има пряка причинно следствена връзка. Предвид възрастта на
ищеца към момента на травмата- на 11 г. и степента на травмата може да се
заключи, че оздравителния период е бил около 3 месеца, а препоръките за по-
големи периоди по медицинските документи е с цел да се минимализира
риска от повторна подобна травма. В с.з. вещото лице пояснил, че гръбначната
травма, независимо от възрастта, е силно болезнена през първи, втори и
третия час. Последващите часове, тя отслабвала особено, ако се спазва режим
на покой. В конкретния случай се касаело за компресионни вклинявания на 5-
7-8 гръдни прешлени, което е доказано с рентгенови снимки и особено от
ЯМР от 12.07.2016г.
От описаната медицинска документация и заключението на ВЛ се
установявало, че вследствие на инцидента от 03.07.2016г. пострадалият е
получил счупване на телата на V, VII и VIII гръдни прешлени.
Възстановителният период на непълнолетния ищец бил продължил около 5
3
месеца, през което време същият е изпитвал болки, спазвал е режим на покой
на легло в продължение на 1 месец, носил е корсет в продължение на 3 месеца,
страдал е от затруднени движения, бил е освободен от учебните часове по
физическо възпитание и дори не е можел да си носи сам раницата за училище.
Детето било активен спортист и тренирал баскетбол, бил е лицензиран
състезател на Баскетболен клуб „Х.“ от спортно състезателната 2014/2015г.
След получената травма на ищеца се е наложило да преустанови до пълното
си възстановяване и тренировките по баскетбол. Така, процесният инцидент
от 03.07.2016г. се е отразил изключително негативно и на психиката на
пострадалото дете. След злополуката същото се изплашило, търпяло е
болката, а след установяване наличието на счупени прешлени е настъпило и
притеснение относно лечението и възможността и занапред да тренира
баскетбол. В първите седмици след случилото се ищецът не можел да спи
спокойно, загубил апетит и станал по лесно раздразнителен. Поради
получената травма пострадалият Б. А. не можел да се занимава с любимия си
спорт, не можел да играе с останалите деца, настъпило било затваряне в себе
си и ограничаване на социалните контакти, които отражения върху психиката
постепенно с възстановяването в здравословен план са намалявали. Тези
негативни последици върху психиката на детето съпътствали целия му
възстановителен период. Множествените счупвания на гръдната част на
гръбначния стълб са вследствие на компресионното приплескване на горните
ламини на ТХ5, ТХ7, ТХ8, с което било причинено трайно затруднение в
движението на снагата за периода по дълъг от 30 дни. След инцидента и по
време на възстановителният период ищецът изпитвал болки при кихане,
скачане и тръскане, спазвал режим на покой на легло в продължение на 1
месец, преустановил активните си тренировки по баскетбол и ограничил
социалните си контакти, носел корсет в продължение на половин година, не
можел да носи сам раницата си за училище, а през първите седмици след
инцидента не можел да спи спокойно и станал по-лесно раздразнителен.
Възрастта на ищеца към момента на инцидента - 10 години и 11 месеца, която
била активна детска възраст; причинените болки, страдания и ограничения,
които малолетното дете следвало да спазва за да се сведе до минимум риска от
повторна подобна травма, а това довело и до негативните психически
изживявания; периода на възстановяване- около 3 месеца.
Към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не е получавал
от ответника обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на претърпяната злополука на 03.07.2016г. Предвид това, за ищеца Б.
А., действащ със съгласието на своя баща С. А., било налице правен интерес
от завеждане на настоящия иск за пълното репариране на причинените му
неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане.
Предвид горното, счита, че претенцията на ищеца за изплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на
процесния инцидент е напълно основателна и размерът на търсеното
обезщетение е справедлив като се имат предвид причинените болки и
4
страдания и младата му възраст, като същият е в съответствие и с трайната
съдебна практика по сходни казуси.
На основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следвало
да заплати на ищеца и дължимата законна лихва върху претендираното
обезщетение, считано от датата на непозволеното увреждане – 03.07.2016г.
Предвид разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, обаче, ищецът претендирал
ответникът да му заплати, законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 20.12.2016г. датата на подаване на
първоначалната искова молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Вземането от непозволено увреждане било изискуемо от деня на
извършването му, ако деецът е известен още тогава- арг. чл.114, ал.3 от ЗЗД,
като причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без да е
поканен- арг. чл.84, ал.3 от ЗЗД. В настоящият случай ответникът е изпаднал в
забава на 03.07.2016 г. -денят на увреждането, но с оглед на това, че лихва за
забава се претендира за три години назад от датата на поканата, то за ищеца
това било датата на подаване на исковата молба в съда или считано от
20.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Ето защо моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 52,
вр.чл.45 от ЗЗД да осъди ответника П. А. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
****, обл. Х., **** да заплати на ищеца Б. С. А., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ****, сумата от 8 750 лв., представляващи остатъка от цялата
сума 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
счупване на телата на V, VII и VIII гръдни прешлени, преживените болки,
страдания и негативни емоции, следствие на инцидент на 03.07.2016г.
настъпил в имот „К.Ч.“ в с.К., общ.Г., която сума била определена с Решение
№ **** от **** година, постановено по гражданско дело № **** г., по описа
на РС Казанлък, потвърдено с Решение № **** г. по ВГД № **** г, по опис на
СтОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2016 г., до
окончателното й изплащане.
Моли, също така, да бъдат присъдени на ищеца направените по делото
разноски, както и възнаграждение за един адвокат.
Моли, присъдените на ищеца суми да бъдат изплатени по служебна
банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „****“ АД, с IBAN: ****,
с титуляр Ж. С. З., каквото право било дадено на пълномощника с
представеното адвокатско пълномощно.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответника, в който предявения иск се оспорва като
недопустим и като неоснователен. Правят се твърдения по фактите и
доказателствени искания. Иска се да се отхвърли иска като недопустим или
неоснователен, като се присъдят сторените разноски.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а
се представлява от процесуален представител – адвокат, който заявява, че
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск и да му
5
присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява,
не се явява и упълномощения адвокат. Депозира молба, с която заявява, че
желае делото да се гледа в негово отсъствие, оспорва иска и моли за неговото
отхвърляне. Претендира разноски.
Казанлъшкия районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е втори поред частичен осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени счупване на телата на V, VII и VIII
гръдни прешлени, преживените болки, страдания и негативни емоции,
следствие на инцидент на 03.07.2016г. настъпил в имот „К.Ч.“ в с.К., общ.Г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 20.12.2016 г., до
окончателното й изплащане, след уважен първи частичен иск в размер на
1 250,00 лв. от 30 000,00 лв. целия с влязло в сила решение № ****/**** г. на
Районен съд Казанлък по гр.д. № **** г.
1/ По основанието на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму“, а съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното. Основателността на предявения иск предполага установяване
наличието при условията на кумулативност на следните елементи: Деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между Деянието и вредата, както и
вина, независимо от нейната форма – умисъл или небрежност.
С влязло в сила решение № ****/**** г. на Казанлъшкия районен съд по
гр.д. № **** г. е уважен изцяло предявения частичен иск между същите
страни и на същото основание, като в полза на ищеца е присъдено
обезщетение изцяло в рамките на заявената частична претенция от 1 250,00
лв. Със съдебното решение е прието, че са налице всички елементи на
фактически състав на непозволеното увреждане, тоест са налице
предпоставките за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения и указания,
съдържащи се в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. на ВКС по т.д.
№ 3/2016 г., ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Независимо, че с частичния иск се търси
6
защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ
юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за
част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер
на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато
предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата
иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След
като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право,
макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес
по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното
материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на
решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата
част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която
не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност,
чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения
по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират,
защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.
Съобразявайки така изложените по-горе задължителни тълкувания на
закона и цитираното влязло в сила и ползващо се със сила на присъдено нещо
съдебно решение между същите страни, с което е уважен частичен иск за една
част от парично вземане, друга част от която е претендиран с настоящата
искова молба, настоящият съдебен състав приема предявеният иск за
безспорно доказан по отношение на неговото основание.
Влязлото в сила съдебно решение, постановено по предявения частичен
иск между същите страни, задължава настоящият съдебен състав да приеме,
7
че от противоправното поведение на П. А. И. на ищеца Б. С. А. са причинени
телесни увреждания, поради което И. дължи обезщетение за причинените от
същото преки и непосредствени неимуществени вреди, а също така и лихви за
забава. В тази връзка всички възражения на ответника в отговора на исковата
молба относно основанието на иска, се явяват преклудирани от СПН на
решение № № ****/**** г. на Казанлъшкия районен съд по гр.д. № **** г.и не
следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, като поради тези
причини всички доказателствени искания на ответника в тази връзка бяха
отклонени.
Единственото възражение, което следва да бъде разгледано е
правопогасяващото – за изтекла погасителна давност на предявения остатък
от вземането. Настоящия съдебен състав счита това възражение за
неоснователно, доколкото вземането за непозволено увреждане е изискуемо от
деня на извършването му, ако деецът е известен тогава – арг. чл. 114, ал. 3 от
ЗЗД и давност тече от този момент, т.е. в конкретния случай от 03.07.2016 г.
Исковата молба за остатъка от вземането е депозирана в деловодството на
съда на 21.06.2021 г., тоест преди изтичане на 5-годишния срок, дори и без да
се има предвид времето, пред което давност не е текла, съгласно Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение. С образуване на
делото давността е прекъсната, като е започнала да тече нова 5-годишна
давност по арг. на чл. 116, б. „в“ и чл. 117, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 115, б. „ж“
ЗЗД, давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането, поради
което и новата 5-годишна давност не е изтекла и така направеното възражение
е неоснователно.
2/ По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. /препотвърдено в тази
своя част и с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/2016
г., ОСНГТК/ понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Специфичното е, че
стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с
допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на
пострадалия или увредения и е част от неговия психо-емоционален статус,
който няма как да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се
съдържат в показанията на разпитаните в хода на двете съдебни производства
свидетели, които дават светлина за претърпените от увреденото лице болки и
страдания. Съдът е този, който във всеки конкретен случай преценява по
справедливост размер на дължимото обезщетение, отчитайки понесените от
8
увреденото лице болки и страдания, а и неудобствата – емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от
обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо-емоционален статус
на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му
върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на
лицето, възрастта му и други/.
В случая със сила на пресъдено нещо е установено, че вследствие на
процесното непозволено увреждане, настъпило на 03.07.2016 г. в имот „К. Ч.“
в с. К., общ Г. на ищеца са причинени болки и страдания и негативни емоции
от получените травматични увреждания.
Въз основа на приетото в Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. на
ВКС по т.д. № 3/2016 г., ОСГТК е формирана трайна понастоящем съдебна
практика на ВКС и инстанционни съдилища обективирана напр. в решение №
20/30.06.2020 г. на ВКС по т.д. № 376/2018 г., I т.о., решение № 65/31.05.2022 г.
на ВКС по гр.д. № 3185/2021 г., I г.о., определение №231/28.03.2023 г. на ВКС
по ч.т.д. № 482/2023 г., I т.о., определение № 60243/22.06.2021 г. на ВКС по
ч.т.д. № 918/2021 г., I т.о., определение № 448/14.07.2022 г. на ВКС по т.д. №
1243/2021 г., II т.о., решение № 207/ 21.12.2022 г. на Варненски апелативен съд
по в.гр.д. № 409/2022 г., решение № 1160/22.11.2022 г. на Бургаски окръжен
съд по гр.д. № 563/2022 г. при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди при предявен втори частичен иск.
Обобщено се приема, че обективните предели на формираната СПН по
предявен първи частичен иск за обезщетение за вреди включват в своя обхват
веднъж установения като „справедлив“ размер на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди на ищеца, както и че съдът, сезиран с иск за остатъка
от обезщетението, е обвързан от преценката на съда, произнесъл се по
частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с
оглед установеното съдържание на вредите. Това е така, защото определянето
на справедлив размер на дължимото обезщетение е резултат от съобразяване
на фактите, досежно съдържанието, интензитета и продължителността на
обезщетимите вреди и по същество обективира признание за тяхното
съществуване, като основание за пораждане правото на обезщетение в така
определимия от съда, по справедливост, общ размер. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на
СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането, дали е възникнало и правната му квалификация.
Независимо, че изхожда от правопораждащите факти, твърдени от ищеца,
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2016 г., ОСГТК
визира формираща се сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно право и като последица от релевантните факти,
наведени с правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника,
9
за разлика от правопогасяващите и правоотлагащите му възражения. Вредата,
като елемент от фактическия състав на деликта, е правопораждащ за
субективното материално право на ищеца, по иск с правно основание чл. 45
ЗЗД факт. Ответникът е длъжен да изчерпи правоизключващите си и
правоунищожаващи възражения срещу правопораждащите за субективното
право на ищеца факти в производството по първия частичен иск. За да
определи обезщетението за вреди по предявен частичен иск, съдът разглежда
обхвата на понесените увреди и търпимите от тях болки и страдания в цялост
и съобразно противопоставените от ответника възражения, с оглед определяне
на точния паричен еквивалент, но ограничавайки уважаването на иска до
размера по заявения петитум. Съдът, сезиран с иск за остатъка от
обезщетението ще се яви обвързан от преценката на съда, произнесъл се по
частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с
оглед установеното съдържание на вредите, както и относно наличието на
съпричиняване и неговия размер, с оглед установените от предходния съд
факти, относими към тази преценка. Субективния елемент в процеса на
оценяването, с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД, не може да бъде отделен от
обективните факти, на които почива, за да се приеме, че предвид същия,
крайният извод относно справедливия пълен размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди не се отнася до правопораждащите за
материалното право факти, респ. решението по частичния иск не формира
сила на пресъдено нещо за този размер.
Съобразявайки така формираната практика, Казанлъшкия районен съд
приема следното – в производството по гр.д. **** г., по описа на РС Казанлък,
както и в настоящото се претендира обезщетяване на едни и същи
неимуществени вреди. Всички тези твърдени обстоятелства, при които са
причинени неимуществените вреди, са били обсъдени и взети предвид от съда
по първия частичен иск, който по отношение на тяхната установеност е
базирал изводите си на събрания по делото доказателствен материал. При
наличието на едни и същи обстоятелства, настоящият съд приема, в
съответствие с горецитираната практика на ВКС, че следва да се определи
същият общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия
частичен иск, като в противен случай критерият за справедливост ще бъде
нарушен. Общият приет размер на справедливото обезщетение по първия
частичен иск възлиза на 10000,00 лв. С първия иск са присъдени 1250,00 лв.,
т.е. остават още 8750,00 лв.
По изложените съображения настоящият съд приема, че предявеният
втори частичен иск е основателен за сумата от 8750,00 лв., поради което
следва да се уважи изцяло.
По претенцията за обезщетение за забава:
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му, ако деецът е известен тогава – арг. чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, като
причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без да е
10
поканен – арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В настоящия случай, ответникът е изпаднал в забава на 03.07.2016 г. –
денят на увреждането, но с оглед на това, че лихва за забава се претендира от
по-късна дата, 20.12.2016 г., с оглед диспозитивното начало в процеса, същата
следва да бъде присъдена от тази дата до окончателното изплащане.
По съдебноделоводните разноски:
По отношение на адвокатското възнаграждение и държавната такса -
при този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, доколкото
ищецът е намалил размера на предявения иск от 28 750 лв. на 8 750 лв., като е
оттеглил същия за сумата от 20 000 лв., като изменението е станало след като
ответникът вече е получил препис от исковата молба и е депозирал отговор.
Ищецът претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в хипотеза на предоставена безплатна адвокатска помощ
които се определят като основа за изчисление в размер на 1175,00 лв. съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа служещ за ориентир. Ответникът дължи да възстанови на ищеца и
сумата за внесената държавна такса в размер на 350,00 лв.
Относно направеното искане за присъждане на адвокатското
възнаграждение на ответника в размер на 3000,00 лв. следва да се посочи, че
подлежат на присъждане само действително направените, т.е. заплатени
разноски. В случая, по делото липсват недвусмислени доказателства, че
претендирания адвокатски хонорар е действително платен, като от една страна
от основанието на представеното по делото с молба от 25.04.2025 г. платежно
нареждане не може да се установи дали е платен именно хонорара за
процесуално представителство по това дело, а от друга – същото платежно
нареждане е представено и в производството по ВЧГД 602/2021 г., по описа на
ОС Стара Загора. С оглед на изложеното, така направеното искане за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение. С оглед
неуважаването на искането за присъждане на разноски, съдът не дължи
произнасяне по направеното възражение за прекомерност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Казанлъшкия районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
П. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. ****, ****, да заплати на Б. С. А., с
ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 8 750,00 лв. /осем хиляди
седемстотин и петдесет лева/, втора частична претенция от твърдяното цяло
вземане в размер на 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на телата на V, VII и VIII
гръдни прешлени, преживените болки, страдания и негативни емоции,
следствие на инцидент на 03.07.2016г. настъпил в имот „К.Ч.“ в с.К., общ.Г.,
11
ведно със законната лихва за забава, считано от 20.12.2016 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. А. И., с ЕГН **********, с адрес гр. ****, ****, да
заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвокат Ж. З., АК – Стара
Загора, личен номер: **** и адрес: **** адвокатско възнаграждение в размер
на 1175,00 лв. /хиляда сто седемдесет и пет лева/ за процесуално
представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. А. И., с ЕГН **********,
с адрес гр. ****, ****, да заплати на Б. С. А., с ЕГН **********, с адрес ****,
сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски за държавна такса.
Дължимите суми могат да бъдат заплатени по следната служебна
банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата, открита в „****“ АД, с
IBAN: ****, с титуляр Ж. С. З..
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12