№ 911
гр. София, 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХII-ра от НПК вр. чл. 306, ал. 1, т. 4
от НПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 77574/18.04.2022 г., подадена от
подсъдимата М. АЛ. П. срещу Определение № 1057/04.04.2022 г.,
постановено по н.о.х.д. № 15583/2021 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, втори състав, с което съдът в производство по чл.
306, ал. 1, т. 4 от НПК е осъдил подсъдимата на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София
сумата от 630.00 лв., представляващи разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение, и с което на основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимата П.
е осъдена да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 5.00 лв.,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за
събиране на присъдената сума за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен
акт. Сочи се, че подсъдимата е в отпуск по майчинство втора година,
отглежда детето си, не получава доходи и не разполага с финансовата
възможност да заплати възложената сума. Иска се атакуваното определение
да бъде отменено.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на Националното бюро
за правна помощ – гр. София и на Софийска районна прокуратура, от които
1
не е постъпило становище.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната
жалба и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
Производството по НОХД № 15583/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, е образувано по внесен в
Софийски районен съд обвинителен акт срещу М. АЛ. П. за престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК.
С протоколно определение № 6077 от 14.12.2021 г., постановено по
НОХД № 15583/2021 г. по описа по СРС, Наказателно отделение, 2-ри състав,
влязло в сила на 14.12.2021 г., съдът е одобрил постигнатото между Софийска
районна прокуратура и адв. Ж.М. – служебен защитник на подсъдимата П.
споразумение за решаване на наказателното производство, с което
подсъдимата се признава за виновна по така повдигнатото обвинение и с
което страните са се споразумели на подсъдимата П. да бъде определено
наказание при условията на чл. 194, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК, а
именно „пробация“. Причинените с престъплението съставомерни
имуществени вреди са възстановени.
С определение от 04.04.2022 г., постановено по НОХД № 15583/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, предмет на обжалване в настоящото
производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимата П.
е възложено заплащането на направените разноски по делото в размер на
630.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за служебен защитник
в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София. Районният съд е
приел, че доколкото в конкретния случай наказателното производство по
делото е финализирано с влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимата е
призната за виновна и на нея е наложено наказание за извършено от нея
престъпление от общ характер, то, на основание чл. 189, ал. 3 НПК и съгласно
мотивите, изложени в Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълк.д. №
4/2009 г. на ОСНК на ВКС, когато подсъдимият е признат за виновен, следва
да заплати адвокатско възнаграждение за служебния защитник в полза на
Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна
защита.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното
2
от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално - легитимирана страна, в
срока по чл. 342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на
обжалване акт, съгласно чл. 306, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав я
намира за допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите
на съда в тази насока са следните:
Съгласно императивното изискване на чл. 189, ал. 3 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, той бива осъден да заплати разноските
по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за
служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния
обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.
Воден от разпоредбата на закона, първостепенният съд законосъобразно
е осъдил подсъдимата да заплати в полза на Националното бюро за правна
помощт сумата от 630.00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за назначения ь служебен защитник в първоинстанционното
производство. В настоящия случай наказателното производство е
приключило с окончателен съдебен акт, влязъл в законна сила, с който
подсъдимата П. е призната за виновна по повдигнатото обвинение, и при
този изход на спора всички действително направени разноски по делото се
възлагат в нейна тежест, като не е предвидена възможност за намаляване или
освобождаване от разноски. Ето защо са налице са всички предпоставки,
предвидени в закона: от една страна, подсъдимата е призната за виновна по
повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт, а от друга страна – в
наказателното производство на подсъдимата П. е бил назначен служебен
защитник – адв. Манасиева, чието участие е било задължително и за което с
Решение № СФ-14065-648/20.01.2022 г. и № СФ-14066-650/20.01.2022 г.
Националното бюро за правна помощ е определило възнаграждени в размер
от 630.00 лв. в границите, определени с Наредбата за заплащането на
правната помощ. Възнаграждението е било изплатено на адвоката съгласно
отразеното в приложените решения на Националното бюро за правна помощ.
Неоснователно е оплакването, изложено в жалбата, че подсъдимата не
дължи заплащане на направените разноски, тъй като е в отпуск по майчинство
и не получава доходи. Финализирането на наказателното производство
3
задължително предпоставя и въпроса за разноските направени по делото и
коя от страните следва да ги заплати. Предвид това, че производството по
делото е приключило с окончателен съдебен акт, който е влязъл в законна
сила, то е необходимо произнасяне и по въпроса в тежест на кого следва да
бъдат възложени разноските по делото. В настоящата хипотеза наказателното
производство е завършило, с влязъл в законна сила на 14.12.2021 г. съдебен
акт, и с него подсъдимата е призната за виновна по обвинението за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. С оглед на това и предвид изричното
законодателно разпореждане на чл. 189, ал. 3 НПК, разноските по делото
следва да се възложат в тежест на подсъдимия, както правилно е приел и
контролираният съд. Следва да се посочи, че в жалбата е отразено
прилагането на акт за раждане, но такъв в действителност не се намира в
кориците на делото. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че дори и такъв да беше представен като доказателство по делото,
то същият би бил ирелевантен за изясняване обстоятелствата по делото
предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, както
и задължителните постановки, изложени в Тълкувателно решение №
4/19.02.2010 г. по тълк.д. № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, когато подсъдимият е
признат за виновен, следва да заплати адвокатско възнаграждение за
служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във
всички случаи на задължителна защита.
Всичко гореизложено мотивира въззивният съд да приеме, че като е
осъдил подсъдимата П. да заплати в полза на Националното бюро за правна
помощ, сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение за
служебен защитник по делото, в общ размер от 630.00 лв., СРС е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение,
XXII-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.04.2022 г., постановено по НОХД
№ 15583/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
2-ри състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5