РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Г., 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500191 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Г.Н. срещу Решение
№9/17.02.2022г. по гр.д.№228/2021г. по описа на Тревненски районен съд.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Налице била
неправилна оценка на събраните доказателства. Не било доказано основанието за
предявяване на иска, както и твърденията в исковата молба, че е доказана вината на
жалбоподателя за нанесените телесни повреди и причинените от тях обществено опасни
последици били доказани с наложеното му наказание по реда на ЗООРПСМ. Липсвала
каквато и да било санкция на наказателен орган, установяваща наличието на противоправно
деяние, в т.ч. и твърдяното в исковата молба. Нямало доказателства, които да обосноват
извода за причинени на ищеца болки и страдания. Предвид изложеното счита, че в полза на
ищеца не било възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на
претърпяно травматично увреждане. Не били доказани твърденията на ищеца, че ответникът
му бил нанесъл побой и отправил обиди. Никой от разпитаните свидетели не бил посочил
обидни изрази или думи, които жалбоподателя да е отправил към ищеца, като такива не
били описани и в исковата молба. Твърденията на ищеца се основавали единствено на
приложеното към исковата молба съдебно-медицински удостоверение, в което не били
отразени обективни признаци на увреждане, а само субективни такива- умерена болка при
стискане на зъбите-отдясно, локална палпаторна болезненост на лявата буза до носа от ляво
и т.н., т.е отразеното в документа било само по данни на пострадалия, а наличието му не
било установено по обективен медицински критерий. Никой от свидетелите не бил възприел
наличието на оток, зачервяване или друга травма по лицето на пострадалия. Пропуск на
първоинстанционния съд било, че не е отчел, установения факт, че жалбоподателя е
навлязъл на терена във връзка с поведението на ищеца, който отправил обиди към
ответника. В исковата молба се твърдяло, че ответникът е причинил на ищеца физически и
морални болки и страдания. Твърди се, че съдът се бил произнесъл по непредявен иск
ищецът не бил искал определяне на обезщетение за причинени неимуществени вреди
изразяващи се в накърняване честта и достойнството му, а това било отчетено от съда при
определяне размера на присъденото обезщетение.
1
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск, като присъди и направените по делото разноски за двете
инстанции. Алтернативно прави искане решението на районния съд за присъждане на
обезщетение за горницата на над 50лв. до присъдената сума то 1500лв. да бъде отменено и
иска отхвърлен в тази му част. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жабата и ищец по делото оспорва подадената въззивна жалба, като
счита, че съдът обстойно е мотивирал и обсъдил фактическата обстановка поделото.
Посочените травми били потвърдени не само от съдебно-медицинската експертиза, но и от
показанията на свидетелите. Несъстоятелни били твърденията в жалбата за търсене на
аналог между иск по ЗЗД и престъпни състави по НК. Първоинстанционния съд би
определил обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, вземайки предвид
вида и характера на причинените увреждания, естеството на претърпените болки и
страдания, техния интензитет и най-вече, че противоправното поведение на Н. било
извършено на публична проява, а свидетели били немалък брой хора, което накърнило
честта и достойнството му. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди
направените в настоящото производство разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените
от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна от части.
С обжалваното решение РС Трявна е осъдил жалбоподателя да заплати на ищеца по
делото сумата от 1500лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, извършено на 17.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021 г.
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.45 ЗЗД. Отхвърлил е иска за
горницата над уважения размер и е осъдил жалбоподателя да заплати на ищеца сумата от
210лв.-разноски по делото по компенсация.
Решението е обжалвано в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на
ищеца сумата от 1500лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди.
За да постанови решението си съдът е приел следното :
На 17.04.2021г. на стадион „***“ в гр.Т., с начален час 10.30ч., е проведена
футболна среща от Първенство по футбол за деца, между отборите на ОФК „Т.“ – Т. и ФК
„С. 1919“ – П.. На срещата, в качеството му на главен съдия присъствал ищецът. На срещата
присъствал и ответникът Г.Н., в качеството му член на Управителния съвет на ОФК „Т.“ –
Т., като синът му бил един едно от децата участващи в срещата. Около половин час след
началото на срещата и малко преди края на първото полувреме, след отбелязване на гол от
гостуващия отбор ФК „С.1919“ – П., ответникът навлязъл в игралното поле, отправяйки
словесно претенции към главния съдия – ищецът С.Ч.. В един момент му нанесъл няколко
удара с юмрук в областта на лицето, след което напуснала терена. Футболната среща била
прекъсната за няколко минути, но след като ищецът заявил изрично, че не желае
преустановяването й, играта била продължена и завършена. На следващия ден ищецът
участвал в друга футболна среща, в качеството му на съдия – асистент.
На 17.04.2021г. ищецът посетил ЦСМП – филиал Т., за което е съставено
медицинско направление, в което било посочено, че при битов инцидент – удар в ляво
слепоочие пострадалият чувства болка в областта, замаяност, гадене; без рана и хематом; не
е губил съзнание. На 19.04.2021г. ищецът посетил съдебен лекар при МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“АД д-р ЯГК, който издал съдебномедицинско удостоверение №**/2021г., в което
било посочено, че: „Прегледаният съобщава, че на 17.04.2021г. около 12.00часа, на
игрището на стадион „***“ в гр.Т., по време на футболен мач, на който бил съдия, нахлул на
терена човек от публиката го ударил три пъти с юмрук в лицето. Пострадалият има ясен
спомен за случилото се. Почувствал се замаян и загубил координация, но не е падал.
Появило се главоболие, гадене, общо неразположение. Вечерта повърнал еднократно.
Прегледан е във ФСМП – Т.. Лицето му се подуло отдясно“. Според съдебно медицинското
удостоверение, при прегледа са установени следните увреждания: контузия на лицето
отдясно, с болезнен оток в областта на дясната скула и пред дясното ухо; болезненост
отляво на носа. Оплаквания от главоболие, гадене, еднократно повръщане, замаяност, общо
неразположение. Тези увреждания могат да са причинени по времето и начина, съобщени от
2
пострадалия. Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Насочва се за консултация с невролог.
На 17.04.2021г., относно случилото се на футболната среща, е подадена жалба от
ищеца до Районна прокуратура – Габрово, по която е образувана пр. преписка вх.
№1574/2021г., по която е постановен отказ за образуване на досъдебно производство –
поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление от общ характер.
Свидетелите Х.М., Д.З. и В.Б. присъствали като длъжностни лица на проведената на
17.04.2021г. футболна среща между отборите на ОФК „Т.“ – Т. и ФК „С. 1919“ – П.–
свидетелите М. и Б. като асистент съдии, а свидетелят З. като делегат, определен от
Българския футболен съюз. И тримата свидетели безпротиворечиво установяват, че срещата
между двата отбора е протекла нормално до около 30-тата минута, като малко преди края на
първото, на терена възникнала ситуация. Гостуващият отбор отбелязал гол, след което
ответникът влязъл на терена с претенции към главния съдия за неправилно отсъждане – че е
имало фал преди да влезе топката във вратата и по тази причина не е отбелязан гол. След
това посегнал и ударил ищеца в областта на лицето. Според св.М. и св.Б. ударите били три,
а според св.З. – два или три. Ударите били неочаквани, но ищецът не паднал на земята.
Заявил на ответника да напусне терена. Според св.М. и св.Б., след ударите ответникът
продължил да отправя заплахи към ищеца. След намесата и на тримата свидетели,
ответникът доброволно напуснал футболния терен. Въпреки възможността да бъде
преустановена срещата поради здравословното състояние на ищеца от нанесените му удари,
самият той заявил, че ще продължи да ръководи срещата. По тази причина мачът
продължил. Още на полувремето св.М. забелязал как ищецът е пребледнял, а пред св.З.
ищецът съобщил, че не се чувства много добре. След края на срещата по лицето му имало
лек оток. Вечерта св.М. се чул по телефона с ищеца, който заявил, че му се гади. В
понеделник на следващата седмица св.М. транспортирал ищеца до болницата в гр.Г.. По
думите му, след случилото се на 17.04.2021г. ищецът продължава да е съдия на футболни
срещи, но се чувства по-плах и несигурен, като няма същия хъс и желание за ръководенето
им.
Св.П.Ч., който е баща на ищеца, установява че вечерта след футболната среща,
заварил сина си в дома им, легнал, като майка му слагала лед на главата. Севастиян му
заявил, че не се чувства добре, усеща замаяност и не може да стане. След инцидента по
лицето му имало синини, охлузвания и отоци, които изчезнали след около седмица или 10
дни. Следствие на случилото си, ищецът се страхувал и не желаел много да участва като
съдия на футболни срещи.
Свидетелите Т. и П. Н.и са съпрузи и родители на едно от децата, участвали във
футболната среща на 17.04.2021г. като играч на ОФК „Т.“ – Т.. Родители на други такива
деца са и свидетелите К. Ч. и Ц. Н.. В показанията си всички те сочат, че до конфликта
между ищеца и ответника се стигнало след възникнала ситуация на футболния терен, при
която няколко деца от отбора на ОФК „Т.“ паднали на земята при сблъсък с деца от
противН.ия отбор и не станали веднага. Това притеснило присъстващите на срещата
родители, при което те започнали да подвикват на ищеца като главен съдия да им обърне
внимание и/или да повика медицинско лице на терена, което да ги прегледа. Вместо при
това положение да отсвири фал, той признал вкараната футболна топка във вратата на ОФК
„Т.“ за гол в полза на отбора на ФК „С.1919, като отправил въпрос към играещите в отбора
на ФК „С.1919“ да посочат името на вкаралото гола дете. Тогава много от родителите
започнали да подвикват на съдията да не пита за гола, а да обърне внимание на децата на
терена, както и други реплики – в това число такива реплики имало и от страна на
ответника, който заедно с други родители влязъл на терена. С реплики отвърнал и ищецът,
като според свидетелите Т. Н., П. Н. и К. Ч. той отвърнал на ответника с думите “Боклук
такъв“. В показанията си тези трима свидетели сочат, че не са видели ответникът да удря
ищеца, а че помежду им е станало съприкосновение и протягане на ръце от страна и на
двамата.
Свидетелят Т.Т., прегледал ищеца в ЦСМП - филиал Т.. Същият сочи, че в момента
на прегледа лицето не е имало видими белези, а само посочена в документа болезненост.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, било
установено, че при инцидента ищецът получил следните травматични увреждания: Слаб до
умерен оток по дясната половината на лицето, предимно пред дясната ушна мида /зона на
челюстната става/ и дясната скула, като пострадалият е имал умерена болка при стискане на
зъбите отдясно, но е движел свободно долната челюст, установена е болка при натиск в
3
травмираната дясна лицева половина; палпаторна болезненост /болезненост при натиск/ на
лявата буза до носа отляво, без видимо външно увреждане; замаяност и загуба на
координация, главоболие, гадене и общо неразположение, еднократно повръщане
/последното по данни от прегледа на 19.04.2021г./. Според вещото лице, увреждането на
меките тъкани на лицето с такъв характер е причинило болка и страдания за срок до 1
седмица, а субективните функционални нарушения като замаяност, загуба на координация,
главоболие, гадене и общо неразположение, са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, за срок от около 3-4 дни. Описаните травми могат да се
причинят при два удара с твърди тъпи предмети с ограничена площ, вкл. с юмруци, като
ударите е най-вероятно да са нанесени с двете ръце едновременно, отляво и отдясно на
лицето на пострадалия. Травмите на меките тъкани на лицето са свързани с локална
болезненост за период до 1 седмица, а субективните функционални нарушения като
замаяност и главоболие отзвучават за около 2-3 дни. Лечението на такъв род увреждания е
симптоматично – студени компреси на травмираните области на лицето и
болкоуспокояващи медикаменти. Трудоспособността досежно физически и умствен труд
може да бъде ограничена за период от 3-4 дни. Интензитетът на търпените физически болки
и страдания е сравнително нисък. Травматичните увреждания били установени в двете
половини на лицето, поради което вероятно става въпрос за нанасяне на удари и с двете
ръце, без да може да се посочи какъв е бил броят на ударите. В ляво е констатирана само
субективна болезненост, а в дясно травматични увреждания. Тези травматични увреждания
са довели до оток, не и до хематом.
От правна страна първоинстанционния съд приел следното на 17.04.2021г., по време
на първото полувреме на футболна среща от Първенство по футбол за деца между отборите
на ОФК „Т.“ – Т.и ФК „С.1919“ – П., ищецът като главен съдия на срещата отчел
отбелязване на гол в полза на гостуващия отбор ФК „С.1919“ – П.. Тогава ответникът, който
е родител на дете от отбора на ОФК „Т.“ – Т., навлязъл на терена, заявявайки устно
претенции към главния съдия – че е следвало да отсъди нарушение и играта да бъде спряна
заради паднали деца при сблъсък на терена, вместо да остави играта да продължи и да бъде
отбелязан гола. След това ответникът нанесъл два или три удара в лицето на ищеца, като
отправил обидни и заплашителни реплики към него. След намеса на асистент съдиите на
срещата и присъстващия делегат от Българския футболен съюз, ответникът напуснал
игралното поле. На ищеца бил извършен преглед от медицинското лице, присъстващо на
срещата, което не установило травми, които да препятстват продължаването й. Поради това
и заявеното от ищеца съгласие, футболната среща била продължена и завършена в
установеното време. Доколкото житейски единствено логично е зрител да има претенции
към футболен съдия, а не обратното, може да се направи безспорно извод, че соченото от
тези свидетели „съприкосновение“ е провокирано от ответника и неговите претенции към
ищеца за отсъжданията му като главен футболен съдия на срещата. Удари в областта на
лицето са също форма на „съприкосновение“, поради което и въз основа на всички
разпитани свидетелите съдът приема за категорично и безспорно доказан този факт по
делото. С нанасянето им ищецът е осъществил виновно противоправно поведение.
Противоправно поведение е всяко действие или бездействие, а не само това, за което е
постановен влязъл в сила съдебен или административен акт, както се твърди от ответната
страна. Дали отсъжданията на ищеца като главен футболен съдия са били правилни или не,
както и дали е следвало да прекъсне футболната среща и да предприеме някакви действия
по отношение на паднали на терена деца от отбора на ОФК „Т.“ – Т. е без правно значение
за характеризиране на деянието на подсъдимия като противоправно. Също такова е
обстоятелството дали ищецът е отвърнал на словесните нападки на ответника с обидни думи
като „боклук“ или други, каквито сочат някои от разпитаните свидетели. Данните по делото
категорично установяват, че причина за възникване на конфликтната ситуация между
страните е единствено ответникът, който е бил зрител на футболната среща и по време на
провеждането й е влязъл на терена, предявил е устни претенции към отсъжданията на ищеца
като главен съдия и след това го е ударил безпричинно, без ищецът да е отвърнал на
агресивното му поведение. Ето защо не може да се приеме, че в случая имало действия или
бездействия на ищеца, от които да зависи характеризирането на деянието на ответника като
противоправно. Следствие от противоправното деяние на ответника ищецът е получил
увреждания, установени със заключение на съдебно-медицинска експертиза. Съдът приел за
установено и доказано, че е налице осъществен от ответника фактическия състав на чл.45
ал.1 от ЗЗД. При определяне на конкретния размер, съдът съобразил следното: вида и
характера на причинените увреждания – травми на меките тъкани на лицето, довели до
болки и страдания, както и субективни функционални нарушения, довели до временно
4
разстройство на здравето неопасно за живота; естеството на претърпените болки и
страдания – локална болезненост на меките тъкани и главоболие, замаяност, гадене, загуба
на координация и общо неразположение за субективните функционални нарушения;
интензитетът на претърпените увреждания – сравнително нисък; вида на проведеното
лечение – студени компреси на травмираните области на лицето и болкоуспокояващи
медикаменти; продължителността на възстановителния процес – около седмица за травмите
на меките тъкани и за около 3-4 дни за субективните функционални нарушения;
възможността да се осъществява трудова дейност – ограничена трудоспособност за
физически и умствен труд за период 3-4 дни, както и факта, че противоправното поведение
на ответника е извършено на публична проява – футболна среща, и свидетели на случилото
се са немалък брой хора – публика и участващи като играчи деца, което е накърнило честта
и достойнството на ищеца в голяма степен.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно, че на 17.04.2021г., по време на първото полувреме на футболна среща
от Първенство по футбол за деца между отборите на ОФК „Т.“ – Т.и ФК „С.1919“ – П.,
ищецът като главен съдия на срещата отчел отбелязване на гол в полза на гостуващия отбор
ФК „С.1919“ – П..
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.а, Н., Ч., Н. се установява, че
в същият момент на терена имало паднали деца. Това провокирало публиката да реагира и
към главния съдия да бъдат отправени реплики. Тогава ответникът, който е родител на дете
от отбора на ОФК „Т.“ – Т., навлязъл на терена и влязъл в пререкания с ищеца.
От показанията на свидетелите М., З., Б. се установява, че жалбоподателят нанесъл
удари по лицето на ищеца, като му отправил заплахи. Св.Н.а заявява, че не е виждала
ответникът по делото да нанася удари на главния съдия на мача, но е видяла че "се
протегнаха ръце и от страна на двамата". Св.Н. заявява, че и двамата (ищеца и ответника) си
посегнали с ръце. Св.Ч. заявява, че страните по делото се блъскали, но не видял да се удрят.
Свидетелят Н. установява, че е станало "сбутване" между главния съдия и ответника по
делото, но не бил видял пряко ситуацията. В показанията си свидетелите Н.а, Н., Ч., Н.
заявяват, че преди ответника да излезе на терена и да влезе в пререкания със съдията на мача
ищецът бил отправил реплики към публиката, а част от свидетелите твърдят, че е отправил
реплики към ответника.
Св.Т.- извършил преглед на ищеца във филиала на ЦСМП Т. установява, че към
момента на прегледа по лицето на пострадалия не е имало обективни белези за нанесени му
удари, като пострадалия се оплаквал от болезненост в лицето.
Бащата на ищеца св.Ч. заявява, че на следващия ден лицето на сина му било в
белези, синини и отоци, които си личали около седмица-десет дни. След случилото се сина
му вече не искал да ходи на мачове като съдия и дори искал да се откаже.
Два дни след инцидента ищецът посетил съдебен лекар, който при прегледа
установил и отразил в издаденото съдебно-медицинско удостоверение, че на лицето на
пострадалия има слаб до умерен оток по дясната половина на лицето, предимно пред
дясната ушна мида и дясната скула. Имало умерена болка при стискане на зъбите, локална
палпаторна болезненост, като палпаторна болезненост имало и на лявата буза до носа без
видимо външно увреждане.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза посочените травми
могат да бъдат причинени при удари с твърди тъпи предмети и ограничена площ и в
частност с юмруци. Травмите на меките тъкани на лицето са свързани с локална болезненост
за периода от една седмица, а субективните оплаквания като замаяност и главоболие
отзвучават за период от около 2-3 дни. Според вещото лице интензитета на търпените от
ищеца физически болки и страдания може да се прецени като сравнително нисък. Според
експерта трудоспособността на пострадалия може да бъде ограничено за период от 3-4 дни.
От изложеното по-горе съдът намира, че е безспорно установено, че между страните
по делото е възникнал физически сблъсък, при който ответникът нанесъл удари по лицето
на ищеца, довели до описаните по-горе увреждания. Това се установява от показанията на
всички свидетели без св.Н., който не бил видял пряко физически сблъсък. Останалите
свидетели описват нанасяне на удари или "размахване на ръце". Съдът намира, че по
безспорен начин е установено, че именно ответникът е нанесъл удари по лицето на ищеца,
които са в причинно следствена връзка с констатираните в съдебно-медицинското
удостоверение увреждания.
5
Следователно възраженията на жалбоподателя, че не е доказана вината му за
нанесените телесни повреди, липсвала каквато и да било санкция на наказателен орган,
установяваща наличието на противоправно деяние, че нямало доказателства, които да
обосноват извода за причинени на ищеца болки и страдания са неоснователни. От
изложеното по-горе е видно, че вината на ответника по делото за нанесените на ищеца
увреждания е доказана, както е доказана и причинно следствената връзка между действията
на жалбоподателя и уврежданията. Дали е налице санкция на наказателен орган
установяваща противоправно деяние или не е ирелевантно. Нанасяйки удари по лицето на
ищеца ответникът е извършил противоправно деяние, за което не е необходимо да е налице
санкция от наказателен или административно -наказателен характер. Без значение за
противоправността на деянието е дали преди това пострадалия е отправил реплики към
публиката и в частност към ответника. Подобно предходно поведение на пострадалия би
имало значение при преценка за наличие на съпричиняване, но по настоящото дело
ответникът не е направил такова възражение.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че жалбоподателят дължи на
пострадалия обезщетение за причинените му болки и страдания.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че
интензитета на претърпените болки и страдания е сравнително нисък, като същите са
отшумели за срок от няколко дни. Следва да се отчете обаче, че деянието е извършено
спрямо длъжностно лице, пред очите на многобройна публика, включително и на деца.
случилото се травмирало ищеца, който се притеснявал да ръководи съдийски екип на мачове
поради което съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания
следва да бъде в размер на 1000лв.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че първоинстанционния съд се
е произнесъл плюс петитум, като е приел, че противоправното поведение на ответника е
извършено на публично място, което е накърнило честта и достойнството на ищеца в голяма
степен, без в исковата молба да е заявено искане за присъждане на обезщетение за
накърняване честта и достойнството на ищеца. Първоинстанционният съд не е присъдил
обезщетение за накърнени чест и достойнство на ищеца, а само е отчел това обстоятелство
при определяне размера на обезщетението за причинените му болки и страдания, така както
го отмита и настоящият състав.
Поради изложеното първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да
бъде отменено за горницата над 1000лв. до размера на 1500лв., за който районния съд е
уважил иска, вместо което предявения иск в тази му част да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Обжалваното решение в останалата част следва да бъде потвърдено.
Съобразно уважената част от исковете и предвид, че първоинстанционния съд е
присъдил разноски по компенсация, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта
за разноските, вместо което съобразно уважената част от иска, в полза на ищеца да се
присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на 290лв., а в полза на
ответника - в размер на 300лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 286,66лв. -
разноски във въззивното производство, а ответникът да заплати на ищеца разноски за
настоящата инстанция в размер на 100лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №9/17.02.2022г. по гр.д.№228/2021г. по описа на Тревненски
районен съд, в ЧАСТТА в която Г. М. Н., с ЕГН **********, от гр.Т., ул.ЛЛ. №** е осъден
да заплати на С. ПЛ. Ч., с ЕГН **********, от гр.Т., ул.*** №**, ** обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 17.04.2021г., за
горницата над 1000лв. до размера на 1500лв., и в ЧАСТТА за разноските,
ВМЕСТО КОЕТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. ПЛ. Ч., с ЕГН **********, от гр.Т., ул.*** №**, **
против Г. М. Н., с ЕГН **********, от гр.Т., ул.ЛЛ. №** иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 17.04.2021г., за
6
горницата над 1000лв. до размера на 1500лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. ПЛ. Ч., с ЕГН **********, от гр.Т., ул.*** №**, ** да заплати на Г. М.
Н., с ЕГН **********, от гр.Т., ул.ЛЛ. №** сумата от 300лв.(триста лева) - разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Г. М. Н., с ЕГН **********, от гр.Т., ул.ЛЛ. №** да заплати на С. ПЛ. Ч.,
с ЕГН **********, от гр.Т., ул.*** №**, ** сумата от 290лв.(двеста и деветдесет лева) -
разноски в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №9/17.02.2022г. по гр.д.№228/2021г. по описа на
Тревненски районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. ПЛ. Ч., с ЕГН **********, от гр.Т., ул.*** №**, ** да заплати на Г. М.
Н., с ЕГН **********, от гр.Т., ул.ЛЛ. №** сумата от 286,66лв.(двеста осемдесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки) - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. М. Н., с ЕГН **********, от гр.Т., ул.ЛЛ. №** да заплати на С. ПЛ. Ч.,
с ЕГН **********, от гр.Т., ул.*** №**, ** сумата от 100лв.(сто лева) - разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7