ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………….
гр. София, 27.11.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XІІ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ
ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
Мл.с.
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Панов
ВНЧД № 4857 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII НПК
Образувано е по частна
жалба от 18.11.2019г., подадена от адв. Б.– служебен защитник на Д.Д., срещу
протоколно определение от 14.11.2019г. постановено по НОХД № 11437/2019г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 11-ти състав, с което на основание чл.66 от НПК е изменена мярката за неотклонение на Д. от „подписка“ в „задържане под
стража“
В частната жалба
се съдържат доводи, че на проведеното на 17.10.2019г. заседание подсъдимият не
се е явил, доколкото е имал здравословен проблем, за което се представя лист за
проведен преглед в урологичен кабинет. Защитникът
сочи, че на проведеното на 14.11.2019г. заседание, насрочено за 10:30 часа,
подсъдимият е съобщил на адвоката, че е попаднал на автомобилен трафик и пътува
към сградата на съда, което било съобщено на първоинстанционния съд, който от
своя страна изменил на основание чл.66 от НПК мярката за неотклонение на подсъдимия
в най-тежката. Подсъдимият се явил в залата малко след края на съдебното
заседание, където бил и задържан. Моли съда да отмени атакуваното определение.
Препис от
частния частната жалба е връчен на СРП, като отговор в срок не е постъпил.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите,
отразени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира от фактическа
страна следното:
Производството
по НОХД № 11437/2019г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, е образувано по
внесен в Софийски районен съд обвинителен акт срещу Д.Д., на когото е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Подсъдимият
е търпял мярка за неотклонение „подписка“ в хода на досъдебното производство, потвърдена
в проведеното на 22.08.2019г. разпоредително заседание, в което лично се е явил
подсъдимият. По делото е проведено заседание и на 20.09.2019г., на което подсъдимият
отново се явява. В открито съдебно заседание, състояло се на 17.10.2019г.,
подсъдимият, макар и редовно уведомен от предходното заседание, не се е явил,
като на основание чл.269, ал.2 от НК съдът е дал ход на делото.
В открито
съдебно заседание на 14.11.2019г. подсъдимият не се явил, като не бил уведомен
редовно за датата и часа на заседанието. Видно от изготвения протокол, на насроченото
за 10:30 часа заседание защитникът съобщил на съда, че му е известно
обстоятелството, че подсъдимият е попаднал на автомобилен трафик и пътува към
сградата на съда, като помолил за 10 минути отлагане на делото с цел явяването
на подсъдимия. Съдът счел, че не са налице предпоставките за даване ход на делото,
поради което ме дал ход, но пристъпил към процедура по изменение на мярката за
неотклонение на посъдилия и на основание
чл.66 наложил на Д.Д. МНО „задържане под стража“. В 10:42 минути приключило
съдебното заседание. В 10:52 минути се
явил подсъдимият, който бил уведомен за изменената мярка за неотклонение и бил
задържан.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана
страна, в срока по чл.342, ал. 1 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Настоящият
въззивен състав намира, че не са били налице предпоставките за изменение на
търпяната към датата на последното проведено пред СРС открито съдебно заседание
мярка за неотклонение. Действително, както посочва и защитата, съдът не е дал
указания на подсъдимия да посочи и докаже уважителни причини за неявяването си
пред първостепенния съд на 17.10.2019г. Макар и да не е бил уведомен редовно за
датата на следващото съдебно заседание, подсъдимият е проявил добросъвестно
процесуално поведение като е узнал за нея. Този факт се подкрепя и от обстоятелството,
че същият, макар и със закъснение, се е явил на насроченото за 14.11.2019г.
открито съдебно заседание.
От представените
писмени доказателства към частната жалба се установява, че на 17.10.2019г.
подсъдимият е посетил урологичен кабинет с оплаквания и след извършен преглед е
пренасочен за допълнителни изследвания. Поради това настоящият състав намира,
че отсъствието му от заседанието на 17.10.2019г. е по уважителни причини, като
макар че не е уведомен надлежно за датата на следващото заседание, жалбоподателят
е положил добросъвестни процесуални усилия и се е информирал за същата, като е
предприел и действия в посока осигуряване на собственото си присъствие.
В случая
въззивният съд счита, че не са били налице предпоставките на чл.66 от НПК за
изменение на търпяната от подсъдимия най-лека мярка за неотклонение. На първо
място следва да се посочи, че в началото на съдебното заседание от 14.11.2019г.
съдът е бил предупреден от защитника, че подсъдимият ѝ е съобщил, че
закъснява заради пътен трафик, но ще се яви в залата. Въпреки това съдът е
пристъпил към процедура по изменение на мярката за неотклонение без да даде
възможност на лицето да се яви, макар и със закъснение. Факт е обаче, че съдът
е заседавал 10 минути след приключване на протокола по процесното дело, като
именно тогава подсъдимият се е явил и е бил фактически задържан в изпълнение на
постановеното 10 минути по-рано определение.
Следва да се
отбележи, че действително чл.66, ал.1 от НПК дава възможност при
недобросъвестно процесуално поведение мярката за неотклонение на подсъдимия да
бъде изменена в по-тежка, но според контролиращия съд предпоставките за това
към този момент не са налице. Това е така, тъй като както беше посочено
по-горе, са налице уважителни причини за неявяването на подсъдимия в съдебно
заседание, проведено на 17.10.2019г., а за това на 14.11.2019г. подсъдимият е
направил необходимото да се яви, но е закъснял с двадесет минути. В този смисъл
съдебният състав е на мнение, че подсъдимият нито не се е явил пред съда без
уважителни причини, нито е нарушил взетата спрямо него мярка за неотклонение.
Не може да бъде споделено и становището на СРС, че разумните срокове на производството
са застрашени, което да е самостоятелно основание за ревизия на търпяната от Д.
мярка за неотклонение. Според обвинителния акт деянието, за което е привлечено
лицето към наказателна отговорност, е извършено на 29.03.2019г., като до
момента са изминали малко по-малко от 8 месеца, а делото се намира в съдебна
фаза и е започнало провеждането на съдебното следствие. Този срок при никакви
обстоятелства не може да се счете за неразумен.
С оглед
гореизложеното въззивният съд намира, че мярката за неотклонение на подсъдимия,
взета с атакуваното определение, е непропорционална и не необходима за целите
на обезпечаване на бързото приключване на наказателното производство. Съдът е
на мнение, че най-леката мярка за неотклонение, която ще продължи действието си
след отмяна на атакуваното определение, е на този етап достатъчна, за да
осигури приключването на делото в разумни срокове.
Предвид
изложеното, контролната инстанция приема, че атакуваното определение е
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 14.11.2019г. постановено по НОХД № 11437/2019г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 11-ти състав
Лицето да се освободи незабавно, освен ако не се
задържа на друго основание.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.