Решение по дело №136/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 68
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20223500500136
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Търговище, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500136 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба въззивна жалба на ищеца ЦВ. В. Н. от
гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв.Р.М. от АК-
Търговище против решение №121/21.03.2022г., постановено по гр.д.
№1571/2021г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която като
неоснователен е отхвърлен предявения от него против ответника „Енерго-Про
Варна“ЕАД-гр.Варна, ЕИК ******** иск по чл.225, ал.1 от КТ в частта му
над сумата 7 286.14 лв. до пълния му размер от 15 134.58 лв.С доводи за
нарушение на закона и необоснованост, тъй като от обезщетението са
прихванати суми за НОИ, позовавайки се и на допълнително изтекъл период
от шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ, ищецът моли за отмяна на
решението в посочената отхвърлителна част и за уважаване на иска в пълния
му размер.
С писмен отговор по реда на 263, ал.1 от ГПК процесуалният
представител на ответника-адв.Н.Б. от АК-Варна оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в посочената част.
Постъпила е и въззивна жалба от ответника „Енерго-Про Варна“ЕАД-
1
гр.Варна, ЕИК ******** срещу решението в частта му, с която на осн.чл.344,
ал.1, т.1-3 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца
със Заповед №58#27/06.10.2021г. на Изпълнителния директор на
работодателя „Енерго-Про Варна“ЕАД-гр.Варна, ЕИК ********, с която е
прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ във
вр. с чл.190, ал.1, т.4 и 7 от КТ; ищецът е възстановен на предишната
длъжност „началник-отдел „Център за обслужване на клиенти Запад” в
гр.Търговище, като му присъдено обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ в размер
на 7 286.14 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски в размер на 724.85 лв., а ответникът е осъден
да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 391.45 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 72 лв., определени по съразмерност. С
доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за
отмяна на решението и за отхвърляне изцяло на предявените искове, поради
наличието на предпоставки за ангажиране дисциплинарната отговорност на
ищеца.
С писмен отговор по реда на 263, ал.1 от ГПК процесуалният
представител на въззиваемата страна-адв.Р.М. от АК-Търговище оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението
в тази му част.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба на ищеца е допустима и основателна.
Въззивната жалба на ответника е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ са обосновани с
обстоятелствата, че уволнението на ищеца като „началник-отдел „Център за
обслужване на клиенти Запад” в гр.Търговище със Заповед №58#
27/06.10.2021г. на Изпълнителния директор на работодателя „Енерго-Про
Варна“ЕАД-гр.Варна, с която е прекратено трудовото му правоотношение на
осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.4 и 7 от КТ, е извършено в
нарушение на закона-чл.333, ал.3 от КТ, поради липса на съгласие за това на
синдикалния орган, както и 195, ал.1 от КТ, поради немотивиране на
2
заповедта с конкретни обстоятелства, препятстващо неговата защита,
обуславящо отмяна на уволнението за незаконно, възстановяване на
предишната длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
шест месеца в общ размер на 15 134.58 лв. за времето след 06.10.2021г., през
което е бил на по-нископлатена работа, поради уволнението.
С писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва
исковете с възражения, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е съобразена с всички изисквания на закона.
Ищецът е заемал длъжността „началник-отдел „Център за обслужване
на клиенти Запад” в гр.Търговище, като със Заповед №58# 27/06.10.2021г. на
Изпълнителния директор на работодателя „Енерго-Про Варна“ЕАД-гр.Варна
е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ във
вр. с чл.190, ал.1, т.4 и 7 от КТ, считано от 06.10.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, в случаите по чл. 330,
ал.2, т.6 от КТ работодателят може да уволни член на синдикално
ръководство в предприятието, докато заема съответната синдикална длъжност
и до 6 месеца след освобождаването му, само с предва-рителното съгласие на
синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация, като при неспазване на посоченото
изискване съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това
основание, без да разглежда трудовия спор по същество-чл.344, ал.3 от КТ.
В конкретния случай, съгласно удостоверение № 11/01.07.2021г. на
КТ„Подкрепа”, ищецът е председател на местната синдикалната секция, като
с писмо изх.№ К-EPR-1037/16.09.2021г. на работодателя до синдикалното
ръководство е поискано съгласие на синдикалния орган за уволнението му, но
с отговор от 01.10.2021г. на председателя на НФ/КС „Енергетика”-гр.София
такова е отказано, поради липса на вина за ищеца.След като предварително
съгласие не е дадено, преценката на който въпрос е по целесъобразност и вън
от правомощията на съда за проверка законността на уволнението, както и
според утвърдената съдебна практика, то е налице нарушение на
императивната правна норма по чл.333, ал.3 от КТ относно предвидената
синдикална закрила- достатъчно за отмяна на уволнението и предявените
искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ следва да се приемат за доказани по
основание.
3
По трудовоправния съдебен спор по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, позовавайки се на
задължителна съдебна практика, които изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав на въззивната инстанция, поради което и на осн.чл.272 от ГПК
въззивният съд извършва препращане към същите.
Относно иска по чл.225, ал.2 от КТ, липсват предпоставки за
прихващане на получено от НОИ обезщетение, както поради разликата в
задължения субект, така и предвид регламентацията по чл.54е, ал.1 от КСО,
предвиждаща друг ред за възстановяване на тези обезщетения от съответното
лице.При тези доводи и предвид изтичането на целия 6-месечен срок по
чл.225, ал.1 от КТ в хода на производството от 06.10.2021г. до 06.04.2022г.,
то дължимото обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ възлиза в размер на
15 134.58 лв.(2 847.43 лв. месечна заплата при ответника-325 лв. по-ниско
възнаграждение на друга работа=2 522.43 лв. х 6 месеца), ведно със законната
лихва от 05.11.2021г.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд по чл.344,
ал.1, т.1-2 от КТ е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1
от ГПК следва да бъде потвърдено в посочените части, а в отхвърлителната
част по чл.225, ал.2 от КТ да бъде отменено и въззивната инстанция да
присъди допълнително обезщетение на ищеца по чл.225, ал.2 от ГПК в размер
на 7 848.44лв., обхващащо и следващия претендиран период от 03.02.2022г.
до 06.04.2022г., през който е работил на по-ниско платена длъжност.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото във въззивното производство разноски в размер на
800лв., а по сметка на Окръжен съд-Търговище-държавна такса в размер на
313.93 лв. върху допълнително присъденото обезщетение по чл.225, ал.2 от
КТ, както и допълнително разноски в размер на 78 лв. за първата инстанция.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №121/21.03.2022г., постановено по гр.д.
№1571/2021г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която на
осн.чл.344, ал.1, т.1-2 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението
на ищеца ЦВ. В. Н. от гр.Търговище, ул.”С.”№43, ап.10, ЕГН:********** със
4
Заповед №58#27/06.10.2021г. на Изпълнителния директор на работодателя
„Енерго-Про Варна“ЕАД-гр.Варна, ЕИК ********, с която е прекратено
трудовото му правоотношение на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190,
ал.1, т.4 и 7 от КТ; ищецът е възстановен на предишната длъжност „началник-
отдел „Център за обслужване на клиенти Запад” в гр.Търговище и му е
присъдено обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ в размер на 7 286.14 лв. за
времето от 06.10.2021г. до 03.02.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.11.2021г., както и направените по делото разноски в
размер на 724.85 лв., а ответникът е осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 391.45 лв. и разноски за вещо лице в размер на 72
лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №121/21.03.2022г., постановено по гр.д.
№1571/2021г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която като
неоснователен е отхвърлен предявения от ищеца ЦВ. В. Н. от гр.Търговище,
ул.”С.”№43, ап.10, ЕГН:********** против ответника „Енерго-Про
Варна“ЕАД-гр.Варна, ЕИК ******** иск по чл.225, ал.2 от КТ в частта му
над сумата 7 286.14 лв. до пълния му размер от 15 134.58 лв., касаещо и
периода 03.02.2022г.-06.04.2022г., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА ответника „Енерго-Про Варна“ЕАД-гр.Варна, ЕИК ********
допълнително да заплати на ищеца ЦВ. В. Н. от гр.Търговище, ул.”С.”№43,
ап.10, ЕГН:********** обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ в размер на
7 848.44 лв., касаещо и периода 03.02.2022г.-06.04.2022г., през който също е
бил на по-ниско платена работа, на осн.чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Варна“ЕАД-гр.Варна, ЕИК ******* да заплати
на ЦВ. В. Н. от гр.Търговище, ул.”С.”№43, ап.10, ЕГН:**********
направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 800
лв., а по сметка на Окръжен съд-Търговище-държавна такса в размер на
313.93 лв. върху допълнително присъденото обезщетение по чл.225, ал.2 от
КТ и допълнително разноски за първата инстанция в размер на 78лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6