№ 164
гр. Горна Оряховица , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20204120101756 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответникът В. З. Х. е потребител
на електрическа енергия в обект в гр.*******************, за който е разкрита
партида с клиентски номер 150019**** и абонатен номер 050280****. Сочи се, че
правата и задълженията на страните по продажбата на електрическа енергия са
регламентирани в публично известни общи условия. По силата на тези общи условия
потребителят е задължен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия при срокове и условия, определени в Общите условия, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението си, а при
неплащане в срока на издадената фактура, дължи обезщетение в размер на законната
лихва за срока на забавата. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати сумата от 199,80 лв., съставляваща стойността на потребената в периода
23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. електрическа енергия по издадените на 13.09.2019 г. и на
14.10.2019 г. фактури. Счита, че поради неизпълнение на задължението в срок,
ответникът дължи и сумата 10,86 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на
законната лихва от датата на падежа на всяка фактура до 12.05.2020 г. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на
посочените вземания, за които е издадена заповед № 564/09.06.2020 г. за изпълнение на
1
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 635/2020 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица, с присъждане на сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
Ответникът В. З. Х., чрез назначения особен представител, оспорва да е
собственик или ползвател на обект на посочения от ищеца адрес, поради което счита,
че няма качеството потребител на електрическа енергия. Оспорва също през процесния
период в обекта да е доставено количеството електрическа енергия, чиято цена се
претендира. Сочи, че твърдяното количество електрическа енергия надвишава
значително обичайното потребление съгласно справката, представена от ищеца. Въз
основа на това обосновава извод, че като продължил отчета през следващи периоди без
да уведоми ответника за значителното превишение на консумацията, ищецът е
нарушил чл.38е ЗЕ и поведението му е станало причина за неоснователно начисляване
на електрическа енергия. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното
установяване на следните материалноправни предпоставки: съществуване на
облигационна връзка между страните по договор за продажба на електрическа енергия
при общи условия, обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител съгласно
чл.98а ЗЕ, реалното доставяне в процесния обект на твърдените от ищца количества
електрическа енергия и остойностяването им съобразно утвърдените от ДКЕВР цени.
За да съществува твърдяната договорна връзка между страните е необходимо
през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител на енергийни
услуги", в частност „битов клиент". Съгласно §1, т.41б и т.2а ДР на ЗЕ такова лице е
краен клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди.
Отношенията между потребителя и дружеството – краен снабдител се уреждат
съгласно публично известни общи условия, за действието на които съгласно чл.98а,
ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на потребителя.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), одобрени от ДКВЕР
с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани във в-к
„Дневник“, брой от 30.11.2007 г. и в-к „Черноморие“, брой от 30.11.2007 г., действали
към исковия период и понастоящем (след като с Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д.
2
№ 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е отменено Решение №
ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД). Съгласно чл.4, ал.1 от
приложимите Общи условия „потребител на електрическа енергия за битови нужди“
(съответно на понятието в §1, т.42 ДР на ЗЕ в редакцията към датата на одобрение на
общите условия) е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от
„Енерго-Про Продажби“ АД. Именно това са предпоставките, при осъществяването на
които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.
Видно от представените писмени доказателства – справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника в Служба по
вписванията при Районен съд – Горна Оряховица, заявленията за достъп и пренос на
електрическа енергия и за продажба на електрическа енергия, както и договорът от за
достъп и пренос на електрическа енергия, сключен с „Енерго-про мрежи“ АД /сега
„Електроразпределение Север“ АД/, на 13.02.2015 г. ответницата е придобила
процесния обект – имот на адрес гр.*******************, а на 17.05.2015 г. подала
заявления за промяна на титуляря на съществуващата партида на имота и от
06.07.2015 г. бил осигурен достъп и пренос на електрическа енергия. Ответникът не
твърди, нито доказателствата сочат в последствие собствеността върху имота да е
изгубена, поради което от 13.02.2015 г. до момента, в това число и през процесния
период от 23.07.2019 г. до 22.09.2019 г., ответницата, като собственик на имота, е била
потребител на електрическа енергия за битови нужди в същия обект и е дължала цената
на потребената в него електрическа енергия.
Събраните по делото доказателства, обаче, не дават основание, за извод, че
количеството електрическа енергия, чиято цена се претендира, е потребено в обекта
през процесния период. Именно фактът на потребление на електрическа енергия е
правопораждащ за вземането на ищеца за цената му (арг. клаузата на чл.26, ал.1
ОУДПЕЕ и чл.187, ал.1 ЗЗД и чл.200, ал.1 ЗЗД, приложими относно процесния договор
съгласно чл.318, ал.2 ТЗ – ответникът-купувач дължи заплащане на цената получената
/доставена/ вещ – електрическа енергия). Доколкото се дължи се цената само на това
количество електрическа енергия, което е доставено на потребителя, то уважаването на
предявения иск е предпоставено от установяване, че остойностеното в процесните
фактури количество електрическа енергия, е доставено. По аргумент от чл.40, ал.1 и
ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД
(ОУДПЕЕЕМ), доставено е това количество електрическа енергия, което сочат
показанията на средството за търговско измерване, монтирано за отчет в процесния
3
имот. Във връзка с възражението на ответника, че ищецът е станал причина за
неоснователно начисляване на електрическа енергия, тук следва да бъде посочено, че
задължението за уведомяване по чл.38е ЗЕ възниква в последния месец на всяко
шестмесечие, поради което с оглед отчетния период, не е налице неизпълнението му.
Дори и уведомление да се дължеше, то е свързано с възможността за клиента да поиска
метрологична експертиза на средството за търговско измерване (чл.38ж ЗЕ), но не
влече автоматично преустановяване на отчета. Това е така, защото по-високите
стойности при отчет предполагат повишена консумация и ако потребителят не счита
така, той е този, който следва да вземе решение дали да поиска изследване. Не може да
се приеме, че такива по-високи стойности непременно и винаги са свързани с
неизправност на средството за търговско измерване, както аргументира ответникът.
Тези съображения обуславят извод, че дори и доводът на ответника за неизпълнение на
задължението на ищеца да бе основателен, той не може да доведе до отхвърляне на
претенцията или намаляване на размера й.
За установяване на количеството потребена електрическа енергия по делото са
представени изготвени от ищеца справка за потреблението в процесния обект,
извлечение от сметка и извлечение за фактури и плащания. Те, както и двете фактури
№ **********/13.09.2019 г. и № **********/14.10.2019 г., представляват частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства.
Документите не носят подпис на ответника, не обективират негово извънсъдебно
признание за количеството потребена /отчетена/ електрическа енергия, поради което са
му непротивопоставими и не могат да важат срещу него. Тези документи не се ползват
с обвързваща съда материална доказателствена сила и при липса на ангажирани други
доказателства относно потреблението в процесния обект през исковия период, няма
основание за извод, че твърдените от ищеца факти са доказани пълно. Такова друго
доказателство не е приетата съдебно-счетоводна експертиза, основала заключението си
по задача № 1 изключително на данните, съдържащи се в посочените частни
свидетелстващи документи и информация със същото съдържание, получена от ищеца.
Невъзможността съдът да основе на документите фактическите си изводи за отразените
изгодни за издателя им обстоятелства, е пречка такива изводи да се изградят и въз
основа на възпроизвеждането им в експертизата.
На следващо място не би могло да се приеме, че фактурите установяват
отразените в тях количества доставена и потребена електрическа енергия, защото такъв
извод би бил несъответен на чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК и доказателствата по делото.
Вписванията в счетоводните книги биха могли да се ползват с доказателствена сила,
дори и да обективират изгодни за издателя обстоятелства, след положително
заключение за тяхното редовно водене и след преценка на отразените обстоятелства с
оглед другите доказателства по делото. Установяването на редовното водене на
4
счетоводните книги (т.е. че процесните вписвания са надлежно съставени, в
съответствие с изискванията и при спазване на принципите на ЗСч и въз основа на
документи, които ги оправдават) е наложително с оглед на това, че счетоводните
записвания са вторични счетоводни документи по смисъла на чл.6 ЗСч и тяхната
доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били извършени въз основа
на други документи, които могат да се противопоставят на страната, задължена по тях.
Този факт следва да бъде установен от страната, черпеща права от неговото
осъществяване, като по аргумент от чл.154 и чл.182 ГПК това е страната, водила
книгите (в същия смисъл са и Решение № 187/24.01.2013 г. по т.д. № 436/2012 г. на II
Т.О. на ВКС, Решение № 88/11.06.2015 г. по гр.д. № 4559/2014 г. на IV Г.О. на ВКС). В
случая за установяването му не са ангажирани никакви доказателства, поради което
извод, че счетоводството на ищеца е редовно водено ще бъде необоснован. Не е налице
и втората предпоставка на чл.182 ГПК, изискваща фактическият извод за
осъществяване на отразените обстоятелства да бъде съответен и на другите
доказателства по делото. За доставката на отразените във фактурите количества
електрическа енергия не са представени никакви други доказателства, освен справката
за потребление и извлеченията по партидата, които не могат да се противопоставят на
ответника. Отхвърленото искане за допускане на съдебно-техническа експертиза,
предвид поставените от ищеца задачи, също не би могло да установи твърдяното
потребление през конкретния исков период.
Така в обобщение, нито фактурите, нито справката, въз основа на която са
издадени и извлеченията, сочещи липса на плащане, нито експертизата,
възпроизвеждаща съдържанието на тези документи, могат да докажат пълно доставката
на посоченото количество електрическа енергия през процесния период в обекта на
ответника. Понеже това потребление не се доказа, исковете за установяване на
съществуване на вземане размер 199,80 лв. на твърдяното от ищеца основание – цена
на доставена електрическа енергия за процесния период и на акцесорното вземане за
обезщетение за забава в плащането от 10,86 лв., се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Ответникът, представляван от особен представител, не е сторил разноски в
производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма основание да му бъдат
присъдени такива, поради което отговорност за разноски не следва да бъде
разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна
Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.С.С.,
Я.М.Д. и Д.К.Д., заедно срещу В. З. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.***************** да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК
съществуването на вземания, както следва: 199,80 лв. /сто деветдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/, представляващи незаплатена цена на потребената в периода
23.07.2019 г. – 22.09.2019 г. електрическа енергия по партида с клиентски номер
150019**** и абонатен номер 050280**** за обект на адрес в гр.*******************,
за които са издадени фактури на 13.09.2019 г. и на 14.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 09.06.2020 г. до окончателното й изплащане и 10,86 лв. /десет
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляващи обезщетение за забава в
плащането в размер на законната лихва от падежа на вземането по всяка фактура до
12.05.2020 г., за които е издадена заповед № 564/09.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 635/2020 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6