№ 467
гр. Варна , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500088 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Я. В.,
действащ чрез особен представител адв.Н.М., срещу решение №260732/19.10.20г.,
поправено с решение № 261497/02.12.20г., постановени по гр.д. №16821/19г. на ВРС, с което
е осъден Г. Я. В. от с.Градина да заплати на СЕМПЕ 2 ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Разград, сумата от 1436лв, представляваща главница, дължима сума по устен договор за
продажба на 10бр. торби царевица „Микадо“ от 2017г., вземането, по който е обективирано
в издадени от ищеца фактури №**********/31.03.17г. и №**********/12.04.17г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.19г. до
оконч.плащане, както и сумата от 358,34лв-обезщетение за забава в изпълнение на главното
задължение, начислено за периода от 29.04.17г. до 14.10.19г.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно.
Твърди, че не са налице облиг.отношения между страните, като представените фактури били
неистински. Моли да бъде отменено решението.
Въззиваемата страна СЕМПЕ 2 ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Разград, е депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
1
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от СЕМПЕ 2 ЕООД,
ЕИК *********, срещу Г. Я. В. , регистриран като земеделски производител, искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1436лв., представляваща незаплатената продажната цена
на 10 бр. торби царевица Микадо по фактура №**********/31.03.2017г. в размер на
1128,80лв. и по фактура №**********/12.04.2017г. в размер на 307,20лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане, както и сумата от 358,34лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 29.04.2017г. до 14.10.2019г.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.17г. между страните бил сключен
устен договор за продажба на 8 бр. торби Царевица Микадо за цена от 1228,80лв с ДДС,
като стоката била предадена съгласно стокова разписка от 31.03.17г. Твърди, че във връзка с
продажбата била издадена фактура №**********/31.03.2017г. на стойност 1228,80лв със
срок на плащане 28.04.17г., като на 14.11.17г. ответникът заплатил по нея само сумата от
100лв. Излага се, че на 12.04.17г. между страните бил сключен устен договор за продажба на
2 бр. торби Царевица Микадо за цена от 307,20лв с ДДС, като стоката била предадена
съгласно стокова разписка от 12.04.17г. Твърди, че във връзка с продажбата била издадена
фактура №**********/12.04.2017г. на стойност 307,20лв със срок на плащане 28.04.17г.
Твърди, че неизплатената сума за така продадените стоки възлизала на сумата от общо
1436лв. Счита, че ответникът дължал и обезщетение за забава , считано от деня на забавата
по всяка една от фактурите.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Г. Я. В., действащ чрез
особен представител адв.Н.М., не е депозирал отговор. В с.з. оспорва иска по основание.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящия състав намира предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне
по същество на спора.
Основният спор с оглед оплакванията, наведени с възз.жалба, се свежда до
2
това налице ли е сключен между страните договор за покупко-продажба.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се установява факта на наличието на търговски отношения между страните по
сключени договори за търг.продажба, по силата на които ищецът е продал на ответника
царевица Микадо в количества и цена, надлежно описани в приложените по делото фактури,
а ответникът-купувач се е задължил да му заплати съотв.цена. Приложените по делото
фактури не са оспорени своевременно относно тяхната автентичност, поради което и съдът
кредитира същите като годни доказателства, установяващи наличието на договорните
отношения. В подкрепа на този извод е и факта на извършено от страна на ответника
частично плащане по фактура №**********/31.03.2017г. Това действие представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Безспорно се
доказва и факта на реално предаване на стоката на купувача, за което свидетелстват както
приетите от ответника фактури, така и представените стокови разписки, изцяло кореспондиращи
на издадените фактури.
След като по делото е безспорно установено, че ищецът се явява изправна
страна по договора, изпълнявайки задълженията си с предаване на стоката , то за него е
възникнало правото да получи плащане на продажната цена съгл. чл.327, ал.1 ТЗ , като от
отв.страна не са представени доказателства, които да установят надлежно изпълнение на
поетото от него договорно задължение да заплати цената на закупената стока, което е
основание за ангажиране на договорната му отговорност и поставяне в негова тежест на
следващите се неблагоприятни последици.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС в този смисъл и препраща
към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в тежест на въззивникът следва да бъдат възложени
сторените от въззиваемата страна разноски за въззивното производство, които съгласно
представените доказателства възлизат на 565лв– заплатен адв.хонорар и възнаграждение за
особен представител.
Във връзка с факта, че въззивната жалба е подадена от особен представител,
респективно, че не е внесена дължимата ДТ за производството, то с оглед изхода на спора в
тежест на въззивника следва да се възложи дължимата държ.такса, възлизаща на общо
53,72лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260732/19.10.20г., поправено с решение
№261497/02.12.20г., постановени по гр.д.№16821/19г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Г. Я. В., ЕГН **********, с адрес с.Градина, ул.Колю Фичето №2,
ДА ЗАПЛАТИ на СЕМПЕ 2 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Разград, ул.Трапезица №8Б, сумата от 565лв, представляваща сторените за въззивното
производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Я. В., ЕГН **********, с адрес с.Градина, ул.Колю Фичето №2,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 53,72лв, представляваща
дължимата по делото държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4